Решение по дело №925/2020 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№…160

Самоков, 16.08.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първата година, в състав:    

      РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ         

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 925 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

“Ф. И.” ЕАД, гр. София е предявило срещу М.А.А. ***, искове за установяване съществуването на свои вземания срещу ответника за сумата 518,34 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № .., сключен на 30.05.2014 г. между „П. Ф. Б.” ООД и ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.07.2020 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 437/2020 г. на РС – Самоков до окончателното й изплащане и за сумата 210,88 лв., представляваща лихва за забава за периода от 28.07.2016 г. до 13.03.2020 г.

Ищецът твърди, че претенциите в горепосочените размери са част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ../2020 г. по описа на РС – Самоков. Претендира присъждане на разноските, направени в заповедното производство и по настоящото дело.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.

В писмена молба, постъпила в съда на 28.05.2021 г. юрк. В. Ц., пълномощник на ищеца, моли исковете да бъдат уважени с неприсъствено решение при наличие на предпоставките за това.

Пред съда ответникът не се явява, не се представлява и не прави искане за разглеждане на делото в отсъствието му.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Исковете са допустими, а по същество следва да бъдат уважени с неприсъствено решение поради наличието на всички предпоставки по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяването му.

На ответника е изпратено съобщение с препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, ведно с разпореждането на съда от 04.02.2021 г., в което са му указани възможността да подаде писмен отговор на исковата молба в едномесечен срок от връчване на съобщението с горепосочените съдебни книжа, изискванията към формата, съдържанието и приложенията на отговора, последиците от неподаване на отговор на исковата молба, както и предпоставките, при които е възможно да бъде постановено неприсъствено решение по исковете.

На 19.02.2021 г. връчителят на съобщението е удостоверил с подписа си отказ на ответника да получи съобщението с предназначените за връчване съдебни книжа. Поради това и на основание чл. 44, ал. 1 от ГПК съобщението и книжата се считат редовно връчени на ответника и така са приложени по делото. Съдът намира, че с отказа си да получи съобщението и съдебните книжа ответникът сам се е поставил в невъзможност да бъде фактически уведомен за възможността за постановяване на неприсъствено решение при установените в чл. 238, ал. 1 от ГПК предпоставки, поради което следва да понесе всички последици от това свое процесуално поведение, включително да се счита уведомен на основание чл. 44, ал. 1 от ГПК не само за възможността да подаде отговор на исковата молба, но и за възможността за постановяване на неприсъствено решение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

На ответника е изпратена призовка за насроченото по делото открито съдебно заседание, която той е отказал да получи на 02.04.2020 г. и отказът му е удостоверен с подписа на връчителя. Поради това и на основание чл. 44, ал. 1, вр. чл. 58 от ГПК призовката се счита редовно връчена и така е приложена по делото.

В насроченото открито съдебно заседание ответникът, редовно призован при условията на чл. 44, ал. 1, вр. чл. 58 от ГПК, не се явява, не се представлява и не отправя искане за разглеждане на делото в отсъствието му.

Исковете са вероятно основателни с оглед неоспорените от ответника обстоятелства, посочени в исковата молба, както и с оглед представените доказателства.

По разноските.

С оглед направеното от ищеца искане и предвид изхода на делото, в съответствие с т. 12 от съобразителната част и диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 250 лв. за разноски, от които сумата 75 лв. представлява общ размер на присъдените разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 437/2020 г. на РС – Самоков, а сумата 175 лв. представлява разноски в настоящото производство, в това число 75 лв. дължима и довнесена държавна такса за разглеждане на исковете и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на юрисконсултското възнаграждение (100 лв.) е определен на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП) с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото и ниската стойност на материалния интерес. Затова разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер над 100 лв. до претендирания размер от 150 лв. не се присъждат.

Воден от гореизложеното и без да се мотивира по същество, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, съществуването на вземания на „Ф. И.” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление .. срещу М.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, за сумата 518,34 лв., представляваща дължима на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД главница по договор за потребителски кредит № .., сключен на 30.05.2014 г. между „П. Ф. Б.” ООД и ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.07.2020 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ../2020 г. на РС – Самоков до окончателното й изплащане и за сумата 210,88 лв., представляваща дължима на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД лихва за забава за периода от 28.07.2016 г. до 13.03.2020 г.

ОСЪЖДА М.А.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Ф. И.” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление .., сумата 250,00 лв. за разноски, от които 75 лв. представляват разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № ../2020 г. по  описа на РС – Самоков и 175 лв. представляват разноски в настоящото производство за довнесена държавна такса по исковете и за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: