№ 18816
гр. София, 02.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110170761 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. И. К., с която
първоначално иска да бъде признато за установено спрямо ответника „фирма“ ЕООД,
че е собственик по приращение на 15/226 идеални части от сграда с идентификатор №
***, построена без право на строеж в неговия собствен поземлен имот.
С молба от 24.01.2024г. ищецът посочва, че прави замяна на ответника, като
предявява иска срещу Държавата и Столична община поради това, че сградата била
изградена от „фирма“, което било държавна собственост.
С разпореждане от 29.01.2024г. съдът е указал на ищеца да уточни дали
оттегля/прави отказ от иска спрямо първоначалния ответника, като в същия срок да
обоснове правния си интерес от предявяване на исковете спрямо Държавата и
Столична община.
На 12.02.2024г. ищецът е депозирал молба в изпълнение на указанията, с която
посочва, че оттегля иска спрямо първоначалния ответник. Посочва, че поземленият
имот, върху който било изградено приращението без строителни книжа, бил незаконно
завзет от Държавата, като „нейното“ ДСО „Инжстрой“ построило административни и
стопански сгради и бараки без учредено право на строеж по време на незаконното
владение на имота. Изтъква, че основно положение в случая било правилото, че с
отпадане правата на праводателя отпадали и правата на правоприемника.
С разпореждане от 15.02.2024г. исковата молба отново е оставена без движение с
даване на указания. На 08.03.2024г. ищецът е подал молба, в която посочва, че
съществуването на сградата в имота му пречи да ползва земята, като същата била с
„неизяснена собственост“.
С разпореждане от 15.03.2024г. исковата молба отново е оставена без движение с
даване на указания за отстраняване на констатирани нередовности. На 11.04.2024г.
ищецът е депозирал молба, в която посочва, че отново изменя иска, като го предявява и
срещу „фирма“ ЕООД. Посочва, че изменя предявените искове, като иска да бъде
установено спрямо дружеството, Държавната и Столична община, че същите не са
собственици на сградата. По отношение на правния интерес, поддържа твърденията,
които е изложил по-рано, като допълва, че правният му интерес се поражда и от това
да установи преюдициално спрямо кои ответници следва да предяви иска по чл. 109 ЗС
за премахване на част от сградата.
При горните обстоятелства, съдът намира следното:
1
В съдебната практика /Решение № 476/26.06.2013г. по гр. д. № 1515/2011г., IV
ГО на ВКС и др./ е разяснено, че когато исковата молба е нередовна, съдът дължи
указания до ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. С молбата по чл.
129, ал. 2 ГПК ищецът следва да поясни, изясни и отстрани противоречия в исковата
молба в изпълнение на дадените указания. Целта на това процесуално действие не е
подмяна предмета на първоначалната искова молба, а само нейното детайлизиране и
поясняване. Уточненията, направени от ищеца, не променят основанието на иска
такова, каквото е очертано с обстоятелствата част на исковата молба, а конкретизират
релевантните към петитума факти в обхвата на вече заявената фактическа рамка на
спора. Чрез поясняването на исковата молба ищецът може да отстрани вътрешни
противоречия между собствените си фактически твърдения, както и да обоснове
връзката между заявените факти и търсената с иска защита. Уточнението на
основанието на иска не води до промяна в правопораждащите юридически факти. Ако
такива изобщо не са посочени или изложението е неясно, непълно или противоречиво,
налице е нередовност на исковата молба и след указания на съда по чл. 129, ал. 2, вр.
чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, уточнената искова молба се счита за редовна от датата на
подаването й при така изяснения предмет на искова защита. В останалите случаи на
уточнение на иска, предметът е определен с исковата молба, включително основанието
му, но се въвеждат пояснения и допълнения, с които не се изменя или заменя
първоначално предявения иск. С допълнения и пояснения не е възможно да се
изменят, заменят или въведат нови, наред с първоначалните правопораждащи
юридически факти. Изменението на иска е налице при заместване на първоначално
заявените правопораждащи факти с други такива, а изменение на петитума – при
заявяване на различна по вид и обем с първоначалното искане защита. За да е
допустимо изменението, нужно е да не се променя първоначалния петитум,
изменението в основанието да е заявено в първото по делото съдебно заседание, а също
така съдът да прецени, че с оглед защитата на ответника, е уместно. В Определение №
437/04.05.2016г. по гр. д. № 5773/2015г., IV ГО на ВКС, е разяснено, че поправянето на
нередовностите на исковата молба по реда на чл. 129 от ГПК не се приравнява на
изменение на иска. Отстраняването на нередовностите на исковата молба се изразява в
попълването й с липсващи реквизити по чл. 127, ал. 1 от ГПК или в конкретизиране,
допълване или уточняване на тези реквизити. Недопустимо е по пътя на
отстраняване на нередовностите на исковата молба по чл. 129 от ГПК да се
предяви нов иск, наред с първоначалния такъв, или той да бъде изменен в
смисъла по чл. 214 и чл. 228 от ГПК. В тази връзка са и решения № 438/12.01.2012
година, постановено по гр. д. № 76/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и
решение № 446/16.01.2012 година, постановено по гр. д. № 1080/2010 година по описа
на ВКС, ГК, І г. о. Само по себе си привличането на нов ответник или нови ответници,
наред с първоначалния такъв, по инициатива на ищеца и без констатации за
нередовност на исковата молба в частта и по чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК, представлява
изменение на иска по смисъла на чл. 228, ал. 3 от ГПК и трябва да бъде предприето по
установения затова ред. Такова привличане не може да бъде извършено по пътя на
отстраняване на нередовностите на исковата молба по реда на чл. 129 от ГПК, тъй като
в момента на подаването си исковата молба не е била насочена срещу тях. Затова за тях
е неприложимо правилото на чл. 129, ал. 5 от ГПК и последиците от предявяването на
иска не настъпват от момента на подаването на исковата молба, а от посочения в чл.
228, ал. 3 от ГПК. От друга страна, приложението на чл. 228, ал. 3 от ГПК е възможно
при редовно възникнало процесуално правоотношение, което предполага редовна
искова молба или такава с вече отстранени нередовности. Освен по реда на чл. 228, ал.
3 от ГПК ищецът може да съедини исковете си срещу няколко ответници и по реда на
чл. 213 и чл. 215 от ГПК. За приложението на първата хипотеза обаче е необходимо
2
съществуването на две отделни производства между едни и същи страни, които имат
връзка помежду си, какъвто не е настоящия случай. Втората хипотеза изисква всички
ответници да са посочени в първоначалната искова молба, но не и да се сочат
впоследствие както е направено в случая. С оглед на изложеното правилото на чл. 129,
ал. 5 от ГПК изключва възможността за конституирането, по инициатива на ищеца на
други ответници по иска, наред с първоначалните такива, по реда на отстраняването на
нередовностите на исковата молба. Ако наред с уточняването на неясните, непълни
или противоречиви обстоятелства ищецът посочи и други факти, които нямат никакво
отношение към уточнението (поправянето на исковата молба), е налице въвеждане на
ново основание на иска, което не може да стане по реда за отстраняване на
нередовност.
В т. 2Б от ТР № 4/14.03.2016г. по тълк. дело № 4/2014г., ОСГК на ВКС, е
разяснено по задължителен начин, че не е допустимо по реда на изменение на иска /чл.
214, ал.1 ГПК/ преминаване от положителен установителен или ревандикационен към
отрицателен установителен иск и обратно. Предмет на делото по иска с правна
квалификация чл. 108 ЗС и на положителния установителен иск за собственост е
претендираното от ищеца право на собственост, докато предмет на отрицателния
установителен иск е отричаното право на собственост на ответника. Дори и когато тези
права касаят един и същ имот или движима вещ, те са различни, тъй като произтичат
от различни юридически факти и имат различни титуляри. Предвид различния предмет
на делото на тези искове с преминаването от осъдителен или положителен
установителен иск за собственост към отрицателен установителен иск за собственост
изцяло се променя предметът на делото, поради което това преминаване представлява
сезиране на съда с нов иск и е недопустимо.
При съобразяване на горните разяснения, съдът намира, че в случая с молбата от
11.04.2024г. ищецът е направил недопустимо изменение на иска. Първоначалната
искова е ясна относно отправеното искане – да се признае за установено, че ищецът е
собственик на идеална част от имота по приращание, като дадените указания не са
свързани с цялостно изменение на претенцията. Въпреки това, с молбата от
11.04.2024г. ищецът е направил именно това – подменя изцяло предмета на
първоначалната исковата молба, като заменя както основанието и искането (преминава
към отрицателен установителен иск), така и страните. Тоест, налице е пълна подмяна
на предмета на спора между първоначалната искова молба и молбата от 11.04.2024г.,
което се явява недопустимо, поради което и не следва да бъде допускано. В същото
време, съдът намира, че ищецът не е изпълнил точно дадените указания за
отстраняване на констатираните нередовности, включително не е обосновал правен
интерес от предявения първоначален иск, доколкото твърденията му по-скоро сочат на
интерес от иск по чл. 109 ЗС, отколкото на предявения такъв, като ответникът по иска
по чл. 109 ЗС следва да бъде всеки субект, който пречи или поддържа такова
състояние, създаващо невъзможност собственикът да ползва имота си пълноценно. Не
е обоснована и пасивната легитимация на ответниците, като ищецът очевидно не е
изяснил кой субект оспорва правата му и по какъв начин. Следва да се има предвид, че
по реда на отстраняване на нередовност на исковата молба съдът дължи указания за
поясняване на неясноти и противоречия, но не следва да насочва и консултира страната
към определен резултат, доколкото по този начин се нарушава принципът за равенство
на страните в процеса. За пълнота следва да бъде посочено, че исковата молба по
настоящия спор подлежи на вписване, имащо за цел оповестяване на правния спор,
като с оглед правените от ищеца промени както по отношение на страните, така и по
отношение на предмета, би било напълно неясно за третите субекти какво точно се
иска с предявения иск. Ищецът следва да изясни обстоятелствата, от които счита, че
произтичат правата му, да изясни каква защита търси и спрямо кои субекти, които
3
накърняват правата му, и едва тогава да подаде редовна искова молба, с която да
предяви допустим иск.
С оглед изложеното, съдът намира, че не следва да бъде допускано направеното
изменение като недопустимо такова, а исковата молба да бъде върната и
производството прекратено поради неизпълнение на дадените указания, въпреки
дадените многократни възможности за това (макар процесуалният законът да
задължава съда да го прави само веднъж) и липсата на обосноваване на правен интерес
от предявения иск и пасивната легитимация.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА направеното изменение с молбата от 11.04.2024г.
ВРЪЩА исковата молба и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4