Решение по дело №144/2021 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 55
Дата: 15 март 2022 г. (в сила от 15 март 2022 г.)
Съдия: Мария Анастасова Славчева
Дело: 20215400500144
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Смолян, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН в закрито заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ан. Славчева
Членове:Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20215400500144 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по чл. чл.247 ал.1 ГПК и чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на Кр. К., депозирана чрез пълномощника му адв.Д. К., в
която се излагат твърдения, че е допусната техническа грешка относно правата на
съделителя К., като вместо 312/720 идеални части неправилно е посочено 312/780 идеални
части. Направено е искане съдът да поправи допусната очевидна фактическа грешка при
определяне квотата на съделителя Кр. К., като вместо посочените 312/780 идеални части
съдът впише 312/720 идеални части.
В срок не е постъпил писмен отговор от ответниците по така депозираната молба.
Смолянският окръжен съд е сезиран и с молба от С.А., Св. Яр. и М. Х., депозирана
чрез пълномощника им адв.М.М., в която се иска съдът да произнесе по направените
разноски, като се твърди, че искането е направено своевременно и представен списък по
чл.80 от ГПК.
В срок е постъпил писмен отговор от Кр. К., депозиран чрез пълномощника му
адв.Д.Кисьов, в който се поддържа неоснователност на искането, с оглед изхода на спора.
От останалите ответници по молбата не е постъпил писмен отговор в срок.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите
на страните, намира следното:
По молбата по чл.248 ГПК
1
Молителите С.А., Св. Яр. и М. Х. претендират изменение на решение в частта за
разноските с твърдения, че не са им присъдени своевременно поисканите и надлежно
документирани направените разноски пред въззивния съд.
Във връзка с направеното искане от молителите съдът съобрази систематичното
място на нормата на чл.355 ГПК - в глава Двадесет и девета „съдебна делба” ГПК, което я
прави специална спрямо общите норми на гражданския процес, регламентиращи
присъждането на направените в исковия процес разноски, които в делбеното производство
се присъждат върху размера на признатите дялове. До този извод се достига при тълкуване
правилото на чл. 355 ГПК, както и постановките на Постановление № 7/1973 г. на Пленума
на ВС, според което разноските в делбеното производство се определят съобразно с
признатия дял на съделителите в прекратената общност, когато са направени по
необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси - съобразно с общите
правила за възлагане на разноските.
Възприетият в ППВС № 7/1973 г. т. 9 принцип за възлагане на разноските е
последователно възприеман и детайлизиран в практиката на ВКС. Съгласно определение №
4 по ч. гр. д. № 542/10 г., II г. о. на ВКС съделителите заплащат съобразно дяловете си при
приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи
лица, включително и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и
други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и
ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на
съделителите, както и относно способа за извършване на делбата всеки съделител понася
сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат.
При наличие на спор обаче относно правата на съделителите, респективно оспорване
на самия факт на съществуване на съсобствеността(както е в настоящия случай) и при спор
относно способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на
производството, включително по присъединените искове в делбеното производство и
обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения,
приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и указанията по
приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9 на Постановление № 7/1973 г. на
Пленума на ВС. В този смисъл е и определение № 252 по ч. гр. д. № 2024/2014 г., I г.о. на
ВКС.
Доколкото във въззивното делбено производство в първата фаза по допускане
съдебната делба са повдигнати спорове относно правата на съделителите, както и относно
други преюдициални за делбеното производство въпроси, то спора за разноските следва да
бъде решен и съдът следва да вземе отношение по исканията за присъждане направените
разноски.
Настоящият състав констатира,че пред въззивната инстанция е направено
своевременно искане за присъждане направените разноски, по което липсва произнасяне от
решаващия съд, поради което молбата е процесуално допустима, подадена в срок и следва
да бъде разгледана по същество.
2
В хода на въззивното производство е направено своевременно искане за присъждане
направените разноски от жалбоподателите С.А., Св. Яр. и М. Х., молителите са представили
доказателства за заплатена държавна такса в размер на 25 лева и заплатен адвокатски
хонорар на адв.М. в размер на 900 лева, като искането е направено своевременно и е
представен списък по чл.80 ГПК.
Разгледана по същество обаче молбата е частично основателна, с оглед частичното
уважаване на въззивната жалба С.А., Св. Яр. и М. Х. касателно отмяна на постановеното
отхвърлително решение и допускане съдебна делба по отношение втори етаж от двуетажна
жилищна сграда. Жалбата обаче не е уважена и е потвърдено решението по отношение
отхвърления иск за съдебна делба на втория етаж от двуетажната стопанска сграда №110.
Следователно ще следва се възложат в тежест на Кр. К. направените от молителите
разноски съразмерно уважената част от жалбата им - в размер на сумата 462.50лева, от
които 12.50лева за заплатена държавна такса за въззивната жалба и 450 лева за заплатен
адвокатски хонорар .
По молбата по чл.247 ГПК
С постановеното от въззивния съд решение е отменено решение №99 от
09.08.2021година, по гр.д.№429/2019година по описа на Маданския районен съд в частта,
с което е отхвърлено искането допускане съдебна делба по отношение двуетажната
масивна жилищна сграда със застроена площ 89 кв.м, както и в частта, с която е допусната
съдебна делба по отношение на първи жилищен етаж от същата сграда и пристройката към
нея със застроена площ 42 кв.м в частта относно правата на съделителите, като е допусната
съдебна делба на имотите при права съответно - по 116/720 идеални части за всяка от
съделителите Ф. Ас. К.а, С.А. Ас., С.А. Яр., 312/780 идеални части за Кр. К. и общо за
наследниците на М. Х. – Ш. Т. К. 60/720 идеални части или по 15/720 идеални части за всеки
от съделителите ЕМ. МЛ. К., Ф. Ш. Х., С. Ш. К. и ЕЛВ. Ш. К..
Въззивният съд констатира, че е допусната техническа грешка при изписване квотата
на съделителя Кр. К., като вместо 312/720 идеални части неправилно е посочено - 312/780
идеални части.
Предвид погрешното му отразяване в диспозитива на въззивното решение,
формираната от окръжният съд воля не е била надлежно външно обективирана в писмения
текст на акта и допусната явна фактическа грешка трябва да бъде поправена.
Мотивиран от гореизложеното въззивният съд ,
РЕШИ:

ДОПЪЛВА решение №99 от 09.08.2021година, по гр.д.№429/2019година по описа на
Маданския районен съд, като осъжда на К.А. К. да заплати на Ф. Ас. К.а, С.А. Ас., С.А.
Яр. направените разноски пред въззивния съд съразмерно уважената част на въззивната
3
жалба в размер на сумата 462.50 лева(четиристотин шестдесет и два лева, петдесет
стотинки), от които 12.50 лева заплатена държавна такса и 450 лева възнаграждение за
ползвана адвокатска помощ.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение
№99 от 09.08.2021година, по гр.д.№429/2019година по описа на Маданския районен съд, в
частта, с която са определени квотите на съделителя К.А. К. КАТО вместо 312/780 идеални
части да се СЧИТА 312/720 идеални части.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която е изменено по реда на чл. 248 от ГПК въззивното
решение в частта за разноските има характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчване на препис на страните, а
решението в частта, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на въззивното решение подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС, при наличие на основанията на чл.280 ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4