Решение по дело №52/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 100
Дата: 5 април 2023 г.
Съдия: Диана Борисова Калоянова-Христова
Дело: 20237200700052
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

Номер        100                                                                                                   05.04.2023 г.                                                                             град Русе

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Русе, четвърти състав, на осми март две хиляди и двадесет и трета година в публично заседание в следния състав:

 

          СЪДИЯ: Диана Калоянова

 

при секретаря Галина Кунчева като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело номер 52 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 45, ал. 4, изречение второ от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).

Образувано е по постъпило оспорване на Областния управител на Област Русе против т. 2 от Решение № 538/23.12.2022 г. на Общински съвет Сливо поле, обективирано в Протокол № 46/23.12.2023 г. Иска се от съда да отмени оспорения акт като незаконосъобразен, приет в нарушение на изискванията за форма на административния акт и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител главен експерт (с юридическа правоспособност) М.А. поддържа оспорването и претендира разноски в минимален размер.

Ответната страна - Общински съвет (ОбС) Сливо поле, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание.

Заинтересованата страна Д.Ю.Л., редовно призован, явява се лично и с процесуалния си представител адв. М.Р.. Изразяват становище, че оспореното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Сезирането на съда е реализирано от оспорващия административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, оспорването е основателно.

От фактическа страна по делото се установява следното:

По делото е представен Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 3789/24.01.2022 г., с който е актуван поземлен имот с идентификатор 67444.100.342 по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Сливо поле, одобрени със Заповед № РД-18-1363/26.07.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Имотът е разположен в местност „До шосето“, в землището на гр. Сливо поле; представлява гори и храсти в земеделска земя и е с площ 10 679 кв.м. Този имот е с трайно предназначение на територията – земеделска, шеста категория.

С молба вх. № СП-7805/14.11.2022 г. Д.Ю.Л. *** с искане да му бъде учредено право на ползване за постоянен пчелин върху площ от 2 декара като част от ПИ 67444.100.342 в гр. Сливо поле по приложена скица – предложение от геодезист (л. 27). Л. посочва, че е приложил удостоверение за животновъден обект с капацитет 100 пчелни семейства (л. 36) и желае правото на ползване да бъде учредено за максималния срок, предвиден в закона.

Налична е скица № 15-1374817/25.11.2022 г., издадена от СГКК Русе, за ПИ 67444.100.342 в гр. Сливо поле, като е посочено, че последното изменение на КККР за този имот с обща площ 10 679 кв. м. е направено на 25.02.2022 г.

От Характеристиката на имота (л. 35), изготвена от началник отдел ОСГСС при Община Сливо поле се установява, че предвижданата дейност е допустима според Закона за пчеларството (ЗПч) и като изключително важен отрасъл следва да се създават съответните благоприятни условия и да се предоставят наличните възможни имуществени публични ресурси. Посочено е, че учредяването на право на ползване не противоречи на Стратегията за управление на общинската собственост за периода 2019 г. – 2023 г., приета с Решение № 13 по Протокол № 3 от заседание на ОбС Сливо поле, проведено на 28.11.2019 г.

Данъчната оценка за ограничено право на ползване е в размер на 130,50 лева, за срок от 10 години, считано от 28.11.2022 г., съгласно Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК изх. № **********/28.11.2022 г., издадено от данъчна служба на Община Сливо поле.

Видно от Експертна оценка от 08.12.2022 г., пазарната стойност за учредяване право на ползване за пчелин, за срок от 10 години, в част от ПИ 67444.100.342 по КККР на гр. Сливо поле е в размер на 436,00 лева без ДДС.

С Докладна записка изх. № СП-7805/1/14.12.2022 г. (вх. № 419/14.12.2022 г. на ОбС Сливо поле) кметът на Община Сливо поле е сезирал ОбС Сливо поле относно приемане на решение за учредяване на възмездно право на ползване върху част от земеделски имот - частна общинска собственост, находят се в землището на гр. Сливо поле. Посочено е, че Л. е поискал учредяване на право на ползване за срок от 10 години. Представена и информация относно искането: налично е Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 18в029/07.10.2022 г., издадено от ОДБХ Русе, отнасящо се за животновъден обект - пчелин с peг. № BG70600270, с максимален капацитет 100 броя кошери. Обектът, за който се отнася удостоверението е с временен характер, настанен в съседен общински имот – пасище, на основание Разрешение № РД-09-396/12.05.2022 г. от кмета на Община Сливо поле, издадено по реда на чл. 37п, ал. 17 от ЗСПЗЗ. Приложена е ситуационна - геодезическа схема за площта, предложена за устройване на пчелин, изготвена от правоспособен геодезист, съдържаща координати на граничните точки, индивидуализираща частта от 2,000 декара. Посочени са и съответните правни основания както за определяне на цената на правото на ползване, така и за учредяване на това право без провеждането на търг или конкурс. Изрично е посочено, че по пазарна оценка правото на ползване е с цена 436,00 лева без ДДС или 43,60 лева на година. Представен е проект на решението, в който цената също е в размер на 436,00 лева без ДДС или 523,20 лева с ДДС. Предложено е сделката да се третира като облагаема по смисъла на ЗДДС.

На свое заседание на 19.12.2022 г. Постоянната комисия по общинска собственост, екология и комунална дейност е изразила становище по Докладна записка вх. № 419/14.12.2022 г. на кмета на общината, че тя трябва да се внесе за разглеждане на сесия на общинския съвет. Не е представена информация относно проведено обсъждане на направеното предложение.

В представения Протокол № 46 за проведено заседание на 23.12.2022 г. на ОбС Сливо поле, под № 38 е внесена за разглеждане Докладна записка вх. № 419/14.12.2022 г. на кмета на общината. Присъствали са всички 17 члена на общинския съвет, но решението е гласувано от 16 от тях, тъй като един е подал декларация за наличие на частен интерес. Прието е следното решение:

„РЕШЕНИЕ №538

На основание чл.21, ал.1, т.8, предложение трето от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл.45, ал.1, предложение второ и ал.7, предложение първо от Закона за данък върху добавената стойност чл.8, ал.1, предложение трето, чл.34, ал.4, предложение шесто и чл.39, ал.З от Закона за общинската собственост, чл.11, ал.1, предложение първо, хипотеза втора, ал.2, предложение второ и чл.12 от Закона за пчеларството, чл.71, ал.З, чл.73, ал.2, т.4 от Наредба № 1 на Общински съвет гр. Сливо поле за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, ОБЩИНСКИ СЪВЕТ — ГР. СЛИВО ПОЛЕ РЕШИ:

1.ДА СЕ УЧРЕДИ ВЪЗМЕЗДНО ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ върху реално определена част от поземлен имот с идентификатор 67444.100.342 /шест седем четири точка едно нула точка три четири две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град СЛИВО ПОЛЕ, община Сливо поле, област Русе, целият с площ 10679 кв. м. /десет хиляди шестстотин седемдесет и девет квадратни метра/, местност „ДО ШОСЕТО”, категория на земята - шеста, с начин на трайно ползване — гори и храсти в земеделска земя, с трайно предназначение на земята - ЗЕМЕДЕЛСКА, с площ на частта в размер на 2000 кв. м. /две хиляди квадратни метра/, посочена в Ситуационна схема за устройване на постоянен пчелин, изготвена от правоспособен геодезист и съдържаща координати на граничните точки, индивидуализиращи частта, при съседи на имота следните поземлени имоти с идентификатори: 67444.70.346, 67444.100.325, 67444.100.341, 67444.85.31, 67444.85.30, 67444.85.358, 67444.85.357, 67444.85.28, 67444.85.360, 67444.85.359, 67444.85.362, 67444.85.361, 85.60, с предназначение за устройване на постоянен пчелин с над 10/десет/ пчелни семейства по смисъла и при спазване на Закона за пчеларството, в полза на лицето Д.Ю.Л., ЕГН **********, за срок от 10 /десет/ години. Имотът е предмет на Акт за частна общинска собственост  № 3789/24.01.22022 г.

Ситуационната схема за устройване на постоянен пчелин е неразделна част от настоящото решение.

2. ОПРЕДЕЛЯ цена на правото на ползване върху имота, описан в точка 1 от настоящото решение, за целия срок от 10 /десет/ години, в размер на 512,74 лева /петстотин и дванадесет лева и седемдесет и четири стотинки/ без вкл. ДДС, респективно 615,29 лева /шестстотин и петнадесет лева и двадесет и девет стотинки/ с вкл. ДДС, или по 61,53 лева /шестдесет и един лева и петдесет и три стотинки/ годишно с вкл. ДДС.

Данъчната оценка на правото на ползване на площта от 2000 кв.м. за периода от 10 години е в размер на 130,50 лева /сто и тридесет лева и петдесет стотинки/, видно от удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/28.11.2022 г., издадено от Данъчна служба при Община Сливо поле.

3.УПЪЛНОМОЩАВА КМЕТА НА ОБЩИНА СЛИВО ПОЛЕ да предприеме и извърши всякакви фактически и правни действия, свързани с изпълнението на решението.“

         С писмо изх. № 2/06.01.2023 г. (вх. № 08-07-34/11/09.01.2023 г. на деловодния регистър на Областен управител на Област Русе) председателят на ОбС Сливо поле, на основание чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА е изпратил на областния управител на Област Русе Протокол № 46/23.12.022 г. и приложения към него, като Приложение № 38 се отнася до Докладна записка № 419/14.12.2022 г. на кмета на Община Сливо поле.

Несъгласен с така приетото Решение № 538, в частта по т. 2, областният управител е сезирал настоящият съд с Оспорване № 30/24.01.2013 г. по деловодния регистър на ОбС Сливо поле, в която се сочат доводи, че решението в оспорената част е незаконосъобразно поради съществени нарушения. С молба вх. № 969/07.03.2023 г. областният управител е представил по делото доказателство за своевременното подаване на жалбата – известие за доставяне ИД PS 7000 01NA94Z.

С Определение от 01.02.2023 г. съдията - докладчик е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест. На основание чл. 171, ал. 4 от АПК е указал на жалбоподателя, че негова е доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата от които черпи благоприятни правни последици, както и твърдяната от него незаконосъобразност на обжалвания административен акт. На основание чл. 170, ал. 1 от АПК е указал на ответника, че трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

С писмо вх. № 924/06.03.2023 г., председателят на ОбС Сливо поле е уведомил съда, че с Решение № 571/23.02.2023 г. по Протокол № 48/23.02.2023 г. ОбС Сливо поле е отменил Решение № 538/23.12.2022 г., което е предмет на оспорване от Областен управител на Област Русе и на образуваното адм.д. № 52/2023 г. по описа на Административен съд - Русе. Изразено е становище, че след като ОбС Сливо поле сам е отменил решението си, оспорващият няма правен интерес от разглеждане на делото.

В тази връзка, в проведеното по делото единствено съдебно заседание на 08.03.2023 г. заинтересованата страна Л., чрез процесуалния си представител е поискал Решение № 571/23.02.2023 г. по Протокол № 48/23.02.2023 г. на ОбС Сливо поле да бъде отменено в настоящото производство по причина, че Решение № 538/23.12.2022 г., което е предмет на настоящото дело, е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Преди да пристъпи към излагане на мотиви по съществото на спора, съдът намира за необходимо да посочи следното:

На първо място предмет на настоящия съдебен спор е т. 2 от Решение № 538/23.12.2022 г. на Общински съвет Сливо поле, обективирано в Протокол № 46/23.12.2023 г. В този смисъл, искането на Л. съдът да се произнесе относно законосъобразността на Решение № 571/23.02.2023 г. по Протокол № 48/23.02.2023 г. на ОбС Сливо поле е недопустимо за разглеждане, тъй като това решение е самостоятелен административен акт и същото може да бъде обжалвано в отделно производство.

На второ място съдът счита, че извършеното оттегляне (неправилно наименувано отмяна) на Решение № 538/23.12.2022 г. на Общински съвет Сливо поле, обективирано в Протокол № 46/23.12.2023 г. е недействително. Съгласно чл. 156, ал. 1 от АПК При всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал. Не е спорно, че Д.Л. е заинтересована страна. Видно от съдържанието на Решение № 571/23.02.2023 г. по Протокол № 48/23.02.2023 г. на ОбС Сливо поле, административният орган не е уведомил Л. за намерението си да оттегли приетото в негова полза Решение № 538/23.12.2022 г. Към писмото от 06.03.2023 г. не са приложени доказателства, от които да се установява, че ОбС Сливо поле се е съобразил с разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от АПК относно оттеглянето на процесното решение. Не само че подобно уведомяване не е извършено, но и Л. лично заявява интереса си това решение да бъде оставено в сила, тъй като с него се удовлетворява искането за учредяване на право на ползване върху недвижим имот. С оттеглянето на административния акт, административният орган едностранно прекратява правата и задълженията, които е разпоредил с акта. След като не е извършено надлежно оттегляне на административния акт не е налице предпоставката на чл. 159, т. 3 от АПК за прекратяване на образуваното производство.

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.

Не е спорно между страните, че административният акт, предмет на съдебния спор, е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА В изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.

В сезиращото съда оспорване са въведени доводи за неспазване на формата на обжалвания административен акт, отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Сочи се, че не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Съдът намира релевираното възражение за основателно. Следва да се посочи, че ЗМСМА не въвежда специални изисквания за формата на акта, с който се извършва придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост, независимо от нейния вид – частна или публична. Приложение намира общата разпоредба на чл. 59, ал. 2 от АПК – писмена форма, с определени реквизити.

Видно е, че съдържанието на внесения проект за вземане на решение, отразено в докладна записка вх. № 419/14.12.2022 г. на кмета на Община Сливо поле в частта по т. 2 относно определяне цената на учреденото право на ползване е различно от това, което е гласувано от ОбС Сливо поле. Докато в докладната записка тази цена е в размер на 436,00 лева без ДДС съгласно експертната оценка, то във взетото решение тази цена е 512,74 лева без ДДС. В приетото от общинските съветници решение липсват мотиви във връзка с новоопределената цена. При липса на мотиви по спорния между страните въпрос съдът не е в състояние да проведе контрол за законосъобразност, поради което това нарушение във формата на обжалвания административен акт е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Твърдението на заинтересованата страна, че посоченото нарушение е несъществено, е неоснователно. С определянето на цена, различна от тази, която е определена от лицензиран оценител на имоти е налице нарушение на изискването на чл. 73, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на Общински съвет Сливо поле за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост (Наредба № 1). Недопустимо е съществуването на порочен административен акт в правния мир.

Настоящият съдебен състав възприема като основателно въведеното оплакване относно съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с приемането на оспореното решение и по-точно относно формирането на волята на колективния орган.

         Условията, при които се реализира процедурата за учредяване на възмездно право на ползване са определени в чл. 73 от Наредба № 1, като ал. 2 допуска кметът да внесе предложение в ОбС за вземане на решение. Видно от доказателствата по делото, това предложение е направено под формата на докладна записка, с която кметът на Община Сливо поле е сезирал общинския съвет. Отново трябва да се подчертае, че цената на правото на ползване в докладната записка е посочено съобразно експертната оценка – 436,00 лева без ДДС за срок от 10 години, или 43,60 лева за всяка година. Съобразно Правилника за организацията и дейността на ОбС Сливо поле (Правилника), предложението е разгледано от Постоянната комисия по общинска собственост, екология и комунална дейност. В представения протокол за проведеното от тази комисия заседание (т. 38) на 19.12.2022 г. е посочено, че всички членове (7 общински съветници) гласуват посочената докладна записка да се разгледа на заседанието на ОбС. Следователно, членовете на комисията са се запознали и възприели предложената цена в размер на 436,00 лева без ДДС.

Установяват се следните факти:

Ø  Налице е необходимия кворум за приемане на решение – на заседанието на 23.12.2023 г присъстват всички 17 общински съветници.

Ø  Нарушен е реда на гласуване, предвиден в чл. 76, ал. 1 от Правилника, съгласно който гласуването се извършва по следния ред: 1.Предложения за отхвърляне; 2. Предложения и допълнения; 3. Основното предложение. От съдържанието на протокола не се установява проведено гласуване по цитираните т. 1 и т. 2.

Ø  Предложението е докладвано от „г-н Я.“, за когото в протокола не е вписано в какво качество извършва това действие. От цялостното съдържание на протокола и след служебна справка в Интернет на адрес https://www.slivopole.bg/postoyanni-komisii съдът установи, че той е председателят на Постоянната комисия по общинска собственост и комунална дейност.

Ø  Гласували са 16 общински съветници, всички „за“.

Ø  Един общински съветник не е гласувал, като в протокола е посочено, че той е „подал декларация по чл.63, ал.2 и няма да участва в гласуването“. Не е посочено съгласно кой нормативен акт е подадена декларацията и за какво се отнася същата.

Ø  Гласувано е решение, с което цената на правото на ползване е определена в размер на 512,74 лева без ДДС или 615,29 лева с ДДС.

Ø  Кметът на Община Сливо поле не е направил промени във внесената от него докладна записка, нито е предложил нова.

Ø  Не е налична информация председателя на посочената комисия да е направил предложение за друга цена.

Ø  Не е налична информация дали в посочената Постоянна комисия са се провели дебати във връзка с цената на учреденото право на ползване.

Ø  Няма общински съветник, който да е направил изказване по същността на учреденото право на ползване и относно определената цена.

         Съдът счита, че с приемането на цена, различна от тази, която е определена с експертна оценка и която е предложена от кмета, и за която не е налично нито фактическо, нито правно основание, не само се нарушава нормата на чл. 73, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1, но и са нарушени основни принципи на административното право – принципа на съразмерност (чл. 6, ал. 2 от АПК); на достоверност на информацията в административното производство (чл. 12, ал. 1 от АПК) и на последователност и предвидимост (чл. 13 от АПК).

         Нарушението, изразяващо се в неправомерно определяне на цената на правото на ползване е съществено, същото не може да бъде преодоляно и е самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение.

Съдът, в изпълнение на задължението си по чл. 168 от АПК намира, че независимо от изложените до тук основания за отмяна на оспореното решение, следва да изложи мотиви и относно приложението на материалния закон.

Съдът счита, че решението е материално незаконосъобразно.

Като правни основания за гласуване на оспореното решение са посочени следните разпоредби:

ЗМСМА – чл. 21, ал. 1, т. 8 (като трябва да се уточни, че се отнася за хипотеза първа) – посочената правна норма дава възможност на общинските съвети да приемат решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество.

ЗДДС – чл. 45, ал. 1, изречение второ (учредяването на ограничени вещни права върху земя е освободена доставка) и ал. 7, изречение първо (доставчика може да избере дали доставката е облагаема).

ЗОС – чл. 8, ал. 1, изречение трето (разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, се извършват под общото ръководство и контрол на общинския съвет); чл. 34, ал. 4, изречение шесто (Общината се разпорежда с имоти и вещи - частна общинска собственост, чрез ….. възмездно или безвъзмездно учредяване на ограничени вещни права или по друг начин, определен в закон) и чл. 39, ал. 3 (В случаите, когато лицата, на които може да се учреди право на ползване, са определени със закон, то се учредява без търг или конкурс след решение на общинския съвет, по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2.)

ЗПч - чл. 11, ал. 1, изречение първо, хипотеза втора (Пчелните семейства могат да се настаняват върху земеделски земи, горски територии, собственост на държавата, общините, физически и юридически лица, както и в урегулирани поземлени имоти.) и ал. 2, предложение второ (За устройване на постоянни пчелини с над 10 пчелни семейства държавата или общините могат да учредяват право на ползване.) и чл. 12 (За учредяване право на ползване върху земеделски земи и върху горски територии - държавна собственост за устройване на постоянни пчелини с над 10 пчелни семейства се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за горите, Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост.)

Наредба № 1 – чл. 71, ал. 3 (В случаите, когато лицата, на които може да се учреди право на ползване, са определени със закон, то се учредява без търг или конкурс след решение на общинския съвет.) и чл. 73, ал. 2, т. 4 (Предложението по ал.1 се внася в Общински съвет от лицата имащи право на това, като към него се прилага пазарна цена (ако е възмездно) за ползване, определена от оценител на имоти).

         От така изложените правни основания се достига до извод, че с решение на ОбС следва да се учреди право на ползване върху имот – общинска собственост, за лице, за което в нормативен акт е установено, че това право може да се учреди без провеждане на тръжна или конкурсна процедура.

         От изявлението на Л. в съдебно заседание се установява, че той е кандидатствал по „европрограми“, поради което му е необходимо място за поставяне на нов пчелин, като вече има поставени други пчелини на територията на Община Сливо поле и в тази връзка „досега не е имало никакъв проблем“.

         В молбата на Л. до кмета на общината не е посочено, че той е лице, което е „привилегировано“, т.е. да му бъде учредено право на ползване без търг или конкурс. В докладната записка на кмета на общината също не е посочено правното основание, на което за Л. ще бъде учредено право на ползване без провеждане на търг или конкурс – посочено е единствено и само, че същият притежава удостоверение за регистрация на животновъден обект (пчелин). Именно с цел установяване на това правно основание съдът изложи подробно текстовете на цитираните в обжалваното решение правни норми, но между тях няма такава, която да предоставя право на Л. за директно учредяване на ограничено вещно право на ползване.

         Решението е незаконосъобразно и на друго основание. Като правно основание е посочен вече цитирания чл. 12 от ЗПч. Условията за предоставяне на това право са регламентирани в чл. 13 от същия закон, както следва:

(1) Право на ползване по чл. 12 може да се учреди в полза на заявителите, когато:

1. в района не са настанени повече от 50 броя пчелни семейства в радиус 2,5 км;

2. в населени места и вилни зони пчелините са на разстояние не по-малко от 5 м от границата на съседа, ако входовете им са ориентирани към него, и не по-малко от 3 м, ако входовете не са с лице към границите на съседния имот; при наличието на плътна ограда, висока над 2 м, или когато са разположени на склон и съседният имот е поне 2 м под нивото на пчелина, пчелините може да се настаняват и до самата ограда;

3. няма констатирано заразно заболяване по пчелите и пчелното пило в района от органите на Българската агенция по безопасност на храните.

(2) Алинея 1, т. 1 не се прилага за райони, заети от растителност с обилно нектароотделяне - акациеви, липови гори и масиви, засети с културни медоносни видове.

При съобразяване на посочения чл. 13 от ЗПч се установява, че законодателно са въведени множество условия, които са специални спрямо общите разпоредби на Закона за общинската собственост. Л., като лице, което професионално се занимава с пчеларство, следва да е наясно с изискванията на закона и да ангажира доказателства в тази насока, които да представи заедно с молбата си пред кмета на общината. Тези специални условия не са изследвани от административния орган – вносител на предложението (кмета на общината), като в изготвената характеристика на имота съответният началник отдел не се е произнесъл в тази връзка. Няма доказателства условията да са разгледани от вече многократно посочената Постоянна комисия за общинска собственост, екология и комунални дейности. Не на последно място не е налице каквото и да е обсъждане (не само на условията по ЗПч) от общинските съветници във връзка с искането на Л. преди вземане на решението. Изискванията на чл. 13  от ЗПч са императивни и предвид факта, че специалната норма дерогира общата, те задължително следва да са изпълнени, за да се разреши на Л. учредяването на право на ползване върху посочения имот.

Съдът намира, че обжалваното Решение № 538, в частта по т. 2, е незаконосъобразно поради нарушение на формата на административния акт, административнопроизводствените правила за неговото издаване и неправилно приложение на закона.

По делото искане за присъждане на разноски е направено от оспорващия с представен списък за целта, като се иска юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, т.е. в минимален размер. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на Областния управител на Област Русе следва да се присъди сумата от 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе, четвърти състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ точка 2 от Решение № 538, прието от Общински съвет Сливо поле, обективирано в Протокол № 46/23.12.2023 г.

ОСЪЖДА Общински съвет Сливо поле да заплати в полза на Областния управител на Област Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.

 

Решението може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                  СЪДИЯ: