№ 124
гр. Силистра, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20223400500181 по описа за 2022 година
Предявена е въззивна жалба от адв.Р. Д.- АК - Силистра, особен представител на
П. Й. В. с ЕГН:**********, против Решение № 245 от 05.05.2022г., постановено по гр.д.№
514/2021г. по описа на Районен съд - гр. Силистра, с което съдът е ПРИЗНАЛ ЗА
УСТАНОВЕНО, че П. Й. В. с ЕГН ********** дължи на Република България,
представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, с БУЛСТАТ *********,
следните суми:
2 798.03 / две хиляди седемстотин деветдесет и осем лв. и 03 ст. /лева - остатък от
арендно плащане, съгласно Договор за аренда № ДА- 101 от 31.08.2012 год. вписан в
СВп в гр.Силистра с вх. per. № 9 от 04.01.2013 год., Акт № 5, том I, дължим за стопанската
2017/2018 год.;
2 798.03 / две хиляди седемстотин деветдесет и осем лв. и 03 ст. /лева - аванс от
арендно плащане, съгласно Договор за аренда № ДА- 101 от 31.08.2012 год. вписан в
СВп в гр.Силистра с вх. per. № 9 от 04.01.2013 год., Акт № 5, том I, дължим за стопанската
2018/2019 год.
2781.77 / две хиляди седемстотин осемдесет и един лв. и 77 ст. / лева - остатък
от арендно плащане, съгласно Договор за аренда № ДА- 101 от31.08.2012 год. вписан в
СВп в гр.Силистра с вх. per. № 9 от 04.01.2013 год., Акт № 5, том I, дължим за стопанската
2018/2019 год.;
2781.77 / две хиляди седемстотин осемдесет и един лв. и 77 ст. / лева - аванс от
арендно плащане, съгласно Договор за аренда № ДА- 101 от 31.08.2012 год. вписан в
СВп в гр.Силистра с вх. per. № 9 от 04.01.2013 год., Акт № 5, том I, дължим за стопанската
2019/2020год.
2708.64 / две хиляди седемстотин и осем лв. и 64 ст. /лева - остатък от арендно
плащане, съгласно Договор за аренда № ДА- 101 от 31.08.2012 год. вписан в СВп в
1
гр.Силистра с вх. per. № 9 от 04.01.2013 год., Акт № 5, том I, дължим за стопанската
2019/2020год.,
заедно със законна лихва върху посочените по-горе суми, считано от 02.11.2020
г. до окончателното плащане на задълженията. Присъдил е съответни разноски.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е
постановено по недопустим иск, поради което следва да бъде обезсилено, а в случай, че
съдът счете тези доводи за неоснователни, моли да бъде разгледан спора по същество, като
бъде отменено обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и постановено
ново, с което да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан . В с.з. перд тази
инстанция се явява особеният представител адв. Д., която попдържа жалбата.
По реда на чл. 267 ГПК , писмен отговор е постъпил от Министъра на
земеделието, храните и горите, с БУЛСТАТ *********, с който заявява, че жалбата е
неоснователна, а обжалваното решение – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено. В с.з. пред тази инстанция не се явява представител.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, прие за
установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл.258 и сл. ГПК, поради което е
допустима.
Пред районния съд е заявена искова претенция с правно основание чл.422 от
ГПК във връзка с чл. 8, ал.1 ЗАЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от Министъра на земеделието, храните
и горите, чрез Директора на Областна Дирекция „земеделие“ гр. Силистра, против П. Й. В.
с ЕГН ********** , с искане съдът да признае за установено спрямо ответника, че същият
му дължи арендно плащане, съгласно Договор за аренда № ДА- 101 от 31.08.2012 год.
вписан в СВп в гр.Силистра с вх. per. № 9 от 04.01.2013 год., Акт № 5, том I /наричан по-
нататък в изложението „Договора“/, в следните размери :
2 798.03 лева - остатък за стопанската 2017/2018 год.;
2 798.03 лева - аванс за стопанската 2018/2019 год.
2781.77 лева - остатък за стопанската 2018/2019 год.;
2781.77 лева - аванс за стопанската 2019/2020год.
2708,64 лева - остатък за стопанската 2019/2020год.
-както и законна лихва върху тези суми, считано от 02.11.2020 г. до
окончателното им плащане на задълженията.
По делото е представен договор за аренда № ДА – 101, от 31.08.2012 г., сключен
между Директора на Областна дилекция „ Земеделие“ гр. Силистра – Георги Иванов
Найденов и настоящия въззивник, съгласно който са му предоставени под аренда за
временно възмездно ползване земеделски земи от държавния поземлен фонд, слещу което ,
съгласно чл. 4 от договора дължи годишно арендно плащане в пари за съответната
стопанска година. В т.5 от договора изрично е уговорен срок, в който следва да се
извършват плащанията за дължимата арендна вноска, като с настъпването на 01.10. на
съответната година и неплащане на уговорената арендна вноска, арендаторът изпада в
забава, вземането на кредитора става изискуемо.
Исковото производство се предхожда от заповедно такова по ч.гр.д.№ 1350/20 г.
на СсРС, заведено по реда на чл. 417 ГПК, в което заявител е Министерство на земеделието
и горите, а пълномощник е отново Директора на Областна дирекция „ Земеделие“ гр.
Силистра.
По делото е приложена и Заповед № РД46-164/04.05.2020 г., на Министъра на
земеделието, храните и горите, в която са разписани подробно правомощията на Директора
на Областна дирекция „Земеделие“ , гр. Силистра, съгласно чл. 24, ал.1 ЗСПЗЗ.
2
Пред двете инстанции, по реда на чл. 47, ал.6 , на ответника е назначен особен
представител, адв. Д. от АК, гр. Силистра, който и пред първата инстанция, оспорвайки
исковете, и пред настоящата в депозираната от него жалба, прави възражения относно
липсата на активна процесуална легитимация по делото. Счита, че не е налице съответствие
между заявеното и признато в заповедното производство вземане и предмета на делото,
очертан с обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и идентичност на
страните, т.е. кой е заявител и кои са възразилите длъжници. Действително, заповедното
производство е инициирано от Министерство на земеделието, храните и горите и като
представляващ е записан тогавашният министър Десислава Танева, а настоящото исково
производство е от Министъра на земеделието,храните и горите, като и двете производства
са реализирани чрез Директора на ОД „Земеделие“, който съгласно чл.36 от приложената
по делото Заповед № РД46-164/04.05.2020 г., на Министъра на земеделието, храните и
горите има право да подава заявления по чл. 417 ГПК, а съгласно чл. 415 ГПК заявителят
има право да заведе иск при наличие на възражение по чл. 414 ГПК.
На следващо място, според особения представител, Министърът на земеделието,
харните и горите не е процесуално легитимиран да предяви този иск, тъй като исковата
молба е предявена лично от него чрез Директора на ОД“Земеделие“ и от никъде не става
ясно от исковата молба, че той го предявява в качеството си на законен представител на
Държавата, но от текста на самата искова молба е видно, че страна в материално правното
отношение е държавата, поради което и на това основание искът е недопустим.
Като друг довод за недопустимостта на иска в жалбата е посочен и фактът, че
лицето, подписало исковата молба юрисконсулт в ОД“Земеделие“, няма съответната
представителна власт. Министърът е преупълномощил Директора на ОД“Земеделие“, който
от своя страна е упълномощил юрисконсулт Ч., но в пълномощното приложено по делото е
видно, че то касае само делата, по които областният директор е страна. В настоящото
производство Областният директор не е страна, а е пълномощник.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 изр. 2-ро от ЗСПЗЗ, министърът на
земеделието, храните и горите упражнява правата на собственика (държавата) за земите от
държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни
права върху тях, извършва продажба и замяна със земеделски земи на физически и
юридически лица по парична равностойност, определена съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2,
като детайлно процедурата по отдаване под наем и аренда на земите от ДПФ е
регламентирана в чл. 24 а и сл. от ЗСПЗЗ, респ. ППЗСПЗЗ. По тази причина и по
изключение от разпоредбата на чл. 31 от ГПК, представителството на държавата по дела
относно земи от държавния поземлен фонд се осъществява не от Министъра на
регионалното развитие и благоустройство, а от Министъра на земеделието, храните и
горите. Процесният договор за аренда,от който произтичат правата на ищеца,има за предмет
именно земи от ДПФ.
Съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 и 3 от Устройствения правилник на
Министерството на земеделието, храните и горите, то е самостоятелно юридическо лице на
бюджетна издръжка и се представлява от Министъра на земеделието, храните и горите или
от оправомощени от него длъжностни лица.
Ето защо, въззивната инстанция споделя разбирането на РС, че става въпрос за
непрецизност при посочване на заявителя в заповедното производство, респ. в заповедта за
изпълнение,която обаче не е съществена, доколкото Министерството е процесуален
субституент на Държавата, а Министърът и в двете производства реализира защита по
съдебен ред на парични притезания на държавата, т.е. именно държавата е титуляр на
вземанията-предмет на заявлението и исковете.
Съдът не споделя и твърдението, че юрисконсултът на ОД „Земеделие“ няма
правомощие да заведе иска, дотолкова доколкото, ако се приеме, че пълномощното
3
приложено по делото не включва настоящото, то този недостатък е саниран с факта, че пред
тази инстанция отговорът по чл. 263 ГПК е подписан от адвокат, упълномощен от
Министъра за конкретното дело, което потвърждава досега извършените процесуални
действия по делото от името на Министъра, ако и пълномощията на преходните
процесуални представители или пълномощници да не са били изрядно.
По съществото на спора становището на особения представител е че искът е
неоснователен, тъй като от доводът, че ищец по делото следва да е Държавата в качеството
и на страна по процесния договор, то предявяването на иска от Министъра на земеделието,
храните и горите в лично качество, според становището на въззивника, води до
отхвърлянето му като неоснователен. Този аргумент съдът приема за неоснователен като
препраща към становището си, че по силата на закона – ЗСПЗЗ, Министърът на
земеделието, харните и горите представлява Държавата и няма процесуална или материално
– правна възможност той да претендира на лично основание вземания, произтичащи от
договори със земеделски земи, собственост на Държавата.
Не е основателно и твърдението, че договорът е прекратен по право, тъй като,
според особения представител, съгласно чл. 32.6 от същия при неизпълнение на
задълженията на арендатора по т.3.1, чл.5.2 и чл. 22 , настъпват предпоставките за това. В
тази връзка при липсата на действащ договор, искът,според въззивника, се явява
неоснователен. Вярно е, че такава клауза има в договора, но тя не визира прекратяването му
по право, а е визирана и съответна процедура по вписване на прекратяването в чл. 34 от
Договора, за каквато няма данни или твърдения. Ето защо, касае се за неизпълнение на
непрекратен договор , по който арендаторът дължи плащане.
По размера на задължението доводи не са изложени в жалбата, поради което и
съдът не счита, че следва да разглежда този въпрос с настоящото решение.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а
обжалваното решение – правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Предвид изхода
по делото, въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд сумата
от 473,03 лв., представляваща хонорар за особения представител адв. Д..
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 245 от 05.05.2022г., постановено по гр.д.
№514/2021г. по описа на Районен съд - гр. Силистра .
ОСЪЖДА П. Й. В. с ЕГН:**********, да заплати по сметка на Окръжен съд, гр.
Силистра, сумата от 473,03 / четиристотин седемдесет и три лева и три стотинки/ лева,
представляваща разноски за възнаграждение на адв. Д. от АК, гр. Силистра, като особен
представител на П. Й. В..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5