Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.05.2021 г.
СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
Като
разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч.гр. дело
№ 3861/21
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 ал.2, т.7 ГПК. СГС е сезиран с жалба от „Ч.Е.Б.“ АД
срещу постановление за разноски на ЧСИ М.П.по изп.дело N 20218510400202, с което е отказано да се намали размерът на адвокатско възнаграждение на
взискателя. Според жалбоподателят, който е длъжник в изпълнението,
постановлението за разноски на съдебния изпълнител е незаконосъобразно, защото не
са извършени процесуални действия от упълномощения от взискателя адвокат по
водене на изп.дело, тъй като посоченият в молбата способ и бил заменен с друг.
Иска се да се отмени обжалваното постановление за разноски на съдебния
изпълнител и да се намали размерът на адвокатско възнаграждение на взискателя,
както и да се намали пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Ответникът по жалбата „Т.У.“ ЕООД
/взискател в изпълнението/ е подал възражение,
с което оспорва жалбата с довода, че жалбата срещу таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е
просрочена, а в останалата част е неоснователна, защото реално е платено
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, който е извършил
процесуални действия по водене на изп.дело, тъй като е подадена молба за
отказване от посочени преди това способи и е направено искане за прилагане на
други способи.
Представени са мотивите на съдебния
изпълнител, в които се сочи, че размерът
на приетите разноски за адв.възнаграждение на взискателя е съобразен с
предвидения минимален размер в Наредба N 1 от 09.07.2004 г., който се полага за образуване на
изп.дело и за процесуално представителство за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Сочи се, че таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е определена върху сума от 1008,91
лв.
Изп.дело N 20218510400202 на ЧСИ М.П.е образувано по молба на „Т.У.“ ЕООД от 26.01.2021 г.
въз основа на изп.лист от 27.11.2020 г. на районен съд –гр.Елин Пелин по
гр.дело N 488/19 г., с който
длъжникът „Ч.Е.Б.“ АД е осъден да
заплати на адв.К.И.Б.сумата от 605 лв. В молбата е поискано да се наложи запор
върху движими вещи и дружествени дялове на длъжника, както и възбрана върху
недв.имоти.
Представен е договор за цесия от 07.12.2020
г., с който К.И.Б.е прехвърлила на „Т.У.“ ЕООД вземането по изп.лист, издаден
от районен съд –гр.Елин Пелин по гр.дело N 488/19 г.
Представено
е споразумение от 22.01.2021 г., от който се установява, че между взискателя и адв.дружество
“Нота Бене“ е уговорено адвокатско възнаграждение от 400 лв. – за процесуално
представителство по изп.дело.
Представено е преводно нареждане
от 25.01.2021 г., в което се сочи, че „Т.У.“ ЕООД е платил на адв.дружество
“Нота Бене“ адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
С молба от 27.01.2021 г.
взискателят е оттеглил посочените в молбата способи и е определил за
изпълнителен способ „запор“ върху банковите сметки на длъжника.
Поканата за доброволно изпълнение е получена
от длъжника на 28.01.2021 г.
Със запорно съобщение от 11.02.2021 г.
съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на длъжника,
открити в „Уникредит Булбанк“ АД. Запорното съобщение е получено от банката на
15.02.2021 г.
С
разпореждане от 11.02.2021 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение
възражението на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение и на
таксите по т.26 от ТТРЗЧСИ.
С писмо от 22.02.2021 г. „Уникредит
Булбанк“ АД е уведомил съдебния изпълнител, че запорираната сума е преведена по
неговата сметка.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет
на производството пред съда е постановление на съдебния изпълнител за разноски
в изпълнението.
Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ
на обжалване акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване. С
възражението от 03.02.2021 г. длъжникът е оспорил своевременно и начислените от
съдебния изпълнител такси по т.26 от ТТРЗЧСИ, а първото произнасяне на съдебния
изпълнител по това искане е с обжалваното разпореждане от 11.02.2021 г., поради
което жалбата не е просрочена.
Жалбоподателят длъжник не е изпълнил
задълженията си по издадения срещу него изп.лист, поради което е станал причина
за образуване на изп.дело. Това означава, че на основание чл.79 ал.1 ГПК
сторените от взискателя разноски по изпълнението са за сметка на длъжника. Тъй
като кредиторът по изп.лист К.И.Б.е прехвърлил вземането в полза на „Т.У.“ ЕООД,
това дружество в качеството на цесионер и частен правоприемник е легитимиран на
основание чл.429 ал.1 ГПК като взискател да подаде молба за образуване на
изп.дело срещу длъжника.
С молбата
от 26.01.2021 г. за образуване на
изп.дело процесуалният представител на взискателя е посочил като изпълнителен способ
„запор“ върху притежавани от длъжника движими вещи и дружествени дялове, както
и възбрана върху недв.имоти, а с молба от 27.01.2021 г. се е отказал от този
начин на изпълнение и е посочил друг изпълнителен способ – „запор“ върху
банкови сметки на длъжника. По същество с подадената молба на 27.01.2021 г. -
един ден след подаване на молбата за образуване на изп.дело, взискателят е
оттеглил посочения в молбата от 26.01.2021 г. способ и е посочил нов начин на
изпълнение, който представлява реквизит
на молбата по чл.426 ал.2 ГПК и е част от нейното задължително
съдържание. В този смисъл съдът приема, че
с подадената на 27.01.2021 г. молба взикателят е уточнил способа по подадената на 26.01.2021 г. молба за образуване
на изп.дело, в която съгласно изискването на закона е длъжен да посочи и начин
на изпълнение /способ/.
Обстоятелството, че на 27.01.2021 г. е
подадена молба, в която е посочен способът „запор“ върху банкови сметки и взискателят
се е отказал от посочените способи в молбата за образуване на изп.дело от
26.01.2021 г., представлява уточнение на задължителния реквизит по чл.426 ал.2 ГПК на молбата за образуване на изп.дело. На взискателя не се дължат разноски
за водене на изп.дело, защото след образуване на изпълнението не са били
предприети принудителни действия срещу имуществото на длъжника, различни от
посочения от него в молбата от 27.01.2021 г. способ.
По делото няма данни, че спрямо имуществото
на длъжника са били извършени процесуални действия по водене на изп.производство,
свързани с прилагането на определен изпълнителен способ, който да е различен от
посочения способ в молбата от 27.01.2021 г. По сметка на съдебния изпълнител е
постъпила преведената от „Уникредит Булбанк“ АД сума в резултат на наложения
запор, посочен с молбата на взискателя от 27.01.2021 г. Това означава, че
задължението по изп.лист е погасено в резултат
на начина на изпълнение, посочен в молбата на взискателя от 27.01.2021 г.,
подадена един ден след подаване на молбата за образуване на изп.дело.
При тези факти съдът приема, че по същество
процесуалният представител на взискателя освен да подаде молба, в която
конкретизира способ на изпълнение като задължителен реквизит на молбата по
чл.426 ГПК, не е извършил други процесуални действия по защита и съдействие при
извършване на принудителни действия, които да са довели до погасяване на
задължението. В този случай взискателят има право на адв.възнаграждение само за
образуване на изп.дело, защото спрямо имуществото на длъжника не са предприети
принудителни действия, различни от посочения способ в молбата от 27.01.2021 г.,
с която се уточнява молбата от 26.01.2021 г. за образуване на изп.дело.
С оглед ниската правна и фактическа
сложност на изпълнителното дело на взискателя следва да се присъдят разноски за
адв.възнаграждение от 200 лв. – в минимален размер за образуване на изп.дело.
Общият размер на задължението по изп.лист
възлиза на 605 лв. В този случай пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ
възлиза на 60,50 лв. Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е „пропорционална“, а според
нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ пропорционалните
такси се събират в процент според материалния
интерес, който се равнява на размер на присъдената с изпълнителния
лист сума. Следователно няма основание таксата по т.26 да се изчислява и върху
възложените в тежест на длъжника разноски по изпълнението.
В т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е използван
изразът "събраната сума", но с оглед
нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ, която е по-висок по степен нормативен акт, съдът на
основание чл.15 ал.3 ЗНА намира, че таксата по т.26 от Тарифата следва да се начислява само върху материалния интерес,
който се определя от размера на подлежащото на принудително събиране вземане по
изпълнителния лист, което възлиза на 605 лв.
След прибавяне на ДДС към сумата от 60,50
лв. размерът на дължимата такса по т.26 от Тарифата възлиза на 72,60 лв. Тъй като се обжалва размер на таксата над 78 лв., съдът не разполага
с правомощието да отмени обжалваното постановление за разликата между 72,60 лв.
и 78 лв.
С оглед на изложеното съдът намира, че
постановлението за разноски следва да се отмени и да се намали
адв.възнаграждение на взискателя до минималния размер от 200 лв., а размерът на
пропорционалната такса да се намали до сумата от 78 лв. Причината за образуване
на делото е незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, а не поведението
на взискателя, поради което в настоящето производство не следва да се присъждат
съдебни разноски в полза на жалбоподателя.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението за разноски от 11.02.2021 г. на ЧСИ М.П.по изп.дело N 20218510400202, с което е отказано
да се намали размерът на адвокатско възнаграждение на взискателя „Т.У.“ ЕООД,
както и размерът на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, и вместо това постановява:
НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 ГПК до размера от 200 лв. възнаграждението за
адвокат на взискателя „Т.У.“ ЕООД по изп.дело N 20218510400202 на ЧСИ М. П., както и размерът на таксата по
т.26 от ТТРЗЧСИ до сумата от 78 лв., възложени в тежест на длъжника „Ч.Е.Б.“ АД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.