О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 07.04.2021 год. гр. Варна
Варненският районен съд, гражданска
колегия, в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мартин Стаматов
като разгледа докладваното от съдия Стаматов
гражданско дело № 1163 по описа на
съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 18 вр. чл. 8
вр. чл. 12 вр. § 1 от ЗР от ЗЗДН вр. гл.
„Тринадесета” от ГПК.
Образувано е
въз основа на молба подадена на 28.01.2021г.
от
А.П.С. за издаване на заповед за незабавна защита от
извършен спрямо нея
акт на домашно насилие от К.М.С..
Молителката сочи, че соченият
извършител е нейн съпруг. На 27.01.2021г. упражнил насилие спрямо
молителката в съвместно обитаваното от тях жилище на адрес в гр. Варна, ул.
„Янко Карагяуров“ № 8, като я обиждал и заплашвал. Молителката извикала
полиция, които отреагирали като съставили предупредителен протокол на съпруга
й. И преди това е имало прояви на домашно насилие от негова страна.
Видно от
служебно извършената справка в НБД „Н“, молителката е починала в хода на
процеса – на 20.03.2021г.
С оглед гореустановената фактическа обстановка, ВРС намира следното:
В чл. 3 от ЗЗДН лимитативно са
посочени лицата, които могат да търсят защита по реда на ЗЗДН, като това са
само лица, които са пострадали от домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Материалното субективно право на защита, с което разполага пострадалия от
домашно насилие е неимуществено и лично по своя характер и не може да бъде
наследявано. Смъртта на молителката в хода на процеса води до липса на предмет
на самото дело, поради отпадане на нуждата от търсене на защита от домашно
насилие.
Възможността дело, образувано
по строго личен иск, да бъде продължено от наследници на лице, починало в хода
на производството, е ограничена, като законодателят изчерпателно и лимитативно
е посочил случаите, в които това е допустимо.
В този смисъл наследниците не
са нито процесуално, нито материално легитимирани да заведат процес по реда на
ЗЗДН за защита на техен роднина, който е вече починал, нито могат да бъдат
конституирани по реда на чл. 227 от ГПК като страна във висящ съдебен процес на
мястото на починалия молител-роднина. Този извод следва и по аргумент от
разпоредбата на чл. 8, т. 2 от ЗЗДН, която дава правото на лицата, посочени в
тази точка, да упражнят правата на своя жив роднина-пострадал, кaто подадат молба за издаване
на заповед за защита в негова полза.
Наследник, няма правото да
продължи процеса, тъй като не може да се ползва от тези мерки. Също така,
производството не може да продължи като установително такова с участието на
наследниците, тъй като фактът на домашно насилие не може да бъде установяван в
самостоятелно производство, без да се приложат мерки за защита като последица
от този факт. Те нямат правен интерес да бъде установено със сила на пресъдено
нещо извършения акт на домашно насилие, тъй като решението на съда не се ползва
със сила на пресъдено нещо, в който смисъл е безспорната съдебна практика – пр.
определене по в.ч. гр.д. № 300/2019г. на ВОС.
По изложените съображения, ВРС намира, че към настоящия момент
производството с правно основание чл.4 ЗЗДН е лишено от предмет, доколкото не е
налице лице, спрямо което да бъдат постановени мерки за защита, и поради това
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1163/2021 г. по описа
ВРС, поради смъртта на лицето търсещо защита по ЗЗДН.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд,
в едноседмичен срок от съобщаването
на сина на
молителката, като нейн единствен наследник.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.........................