Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 29.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на петнадесети
септември през две хиляди и двадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 1794 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422
от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
с чл. 342, ал.2 ТЗ и чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Пред
ПлРС е депозирана искова молба от „М.Б.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** против Х.Р.Н. с ЕГН **********,***, в която се твърди, че на
21.12.2017г. между ищеца, в качеството на лизингодател и ответника, в
качеството на лизингополучател бил сключен Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността
№ ***. Твърди се, че в изпълнение на задълженията си лизингодателят
придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил ***, идентификационен номер на
рама ***, рег.№ *** и предоставил
ползването му на лизингополучателя, за което бил съставен приемо-предавателен
протокол. Сочи се, че лизингополучателят бил заплатил авансово първоначални
разходи и договорената първоначална вноска. Размерът на финансирането възлизал
на 3 230лв., а лизингополучателя поел задължение за заплащане на месечни
вноски, както и да използва вещта по предназначение с грижата на добър
стопанин. Договорен бил срок от 24 месеца, изтичащ на 10.12.2019г., съгласно
Погасителния план, представляващ неразделна част от договора. Уговорен бил
фиксиран лихвен процент в размер на 39,60%, съответно размер на месечните
вноски от 196,94лв. Твърди се, че последното извършено от лизингополучателя
плащане било на 13.03.2018, след което преустановил плащанията. Твърди се още,
че на 08.04.2018г. на декларирания от лизингополучателя електронен адрес, на
основание чл.17.1 от Общите условия било изпратено уведомление, съдържащо
покана за плащане на текущото просрочие в тридневен срок, като в случай на неизпълнение,
с изтичане на тридневния срок, лизингополучателя развалил сключения Договор за
финансов лизинг. Изявлението съдържало покана за доброволно връщане на
лизинговия актив на адреса на дружеството, като съгласно чл.14.1 от ОУ бил
предоставен договорения двудневен срок. При посочените обстоятелства, процесния
договор бил развален, считано от 11.04.2018г. Твърди се, че лизингополучателя
продължил да ползва лизинговия актив и след разваляне на договора – до
03.05.2018г. Навеждат се доводи, че на основание чл.14.4, във вр. с чл.8.7.10
от ОУ, лизингополучателя дължал да възстанови на лизингодателя направените
разходи за възстановяване на владението на лизинговия актив. За целта били
ползвани услугите на трето лице – ***, като съгласно рамков договор за поръчка
от 29.05.2017г., сключен със сочения търговец, дължимото възнаграждение от
лизингодателя възлизало на 540лв. с ДДС, за което била издадена фактура №***.
Навеждат се също така доводи, че на основание чл.345 от ТЗ, във вр. с чл.8.1 от
приложимите към Договора ОУ, за периода, през който лизинговия актив бил
ползван от лизингополучателя, последния дължал заплащането на договорените
месечни вноски по погасителен план от трета (с падеж 0.03.2018г.) до четвърта
)с падеж 10.04.2018г.), включително и петачастично (за период от 11.02018г. до
03.05.2018г.) в общ размер от 517,86лв., в това число главница в размер на 247,87лв. и
възнаградителна лихва в размер на 269,99лв. Излага се, че на основание чл.15.1
от приложимите ОУ, предвид забава в плащанията на втора до четвърта вноска била
начислена неустойка в размер на 5,45лв. към 03.05.2018г. – за период от
10.02.2018г. до 03.05.2018г. Излага се още, че на основание чл.15.5 от
приложимите ОУ, лизингополучателя дължал на лизингодателя неустойка за
прекратяване на договора по вина на Лизингополучателя в трикратен размер на
договорената месечна вноска или общо 590,82лв., дължима еднократно към датата
на прекратяване на Договора – 11.04.2018г., формирана като сбор от три месечни
вноски, всяка в размер на 196,94лв.
Излага се,
че ищеца претендирал вземанията по реда на чл.410 от ГПК и в производството по
ч.гр.д.№***била издадена заповед за изпълнение,
но при условията на чр.415, ал.1, т.2
от ГПК били дадени указания на длъжника за предявяване на установителен
иск.
Като
следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което
да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца вземанията, за които е
издадена заповедта за изпълнение, както следва: сумата от 274,87 лв.
незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетни вноски с падеж
от 10.03.2018г. до 03.05.2018г.; 269,99 лв. незаплатена лихва по лизингови
вноски, включена в в анюитетни вноски с падеж от 10.03.2018г. до 03.05.2018г.,
5,45 лв. неустойка за забавени плащания за периода от 10.02.2018г. до
03.05.2018г., 590,82 лв. неустойка за прекратяване на Договор за лизинг по вина
на лизингополучателя, 540 лв. за разходи, заплатени от лизингодателя за
възстановяване на владението на лизинговия актив, ведно със законна лихва от
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.
Ищецът, чрез пълномощника си е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът констатира, че на ответника Х.Р.Н. с ЕГН **********, са редовно връчени преписи от исковата молба и
доказателствата, но не е постъпил в срок писмен отговор на исковата молба.
Ответникът не се представлява в о.с.з., за което е редовно призован. Не е
направил и искане делото да се разглежда в отсъствието на негов представляващ.
Като взе предвид горното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
На страните са указани последиците
от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание. Предявените искове, предмет на делото, при съобразяване на
представените писмени доказателства се явяват вероятно основателни
Поради горното, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1
от ГПК и претенцииите следва да бъдат уважени, като се признае за установено
съществуването на вземанията на ищеца.
По въпроса за разноските: При
съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на
33,62лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на
50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с
чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 83,62лв. В исковото
производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 33,62лв. и
за юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП в
размер на 100лв. или общо 133,62лв. С
оглед изхода на спора ответника дължи репариране изцяло на тези разноски.
Воден от горното и на основание
чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 342, ал.2 ТЗ и чл.92, ал.1 от ЗЗД, че Х.Р.Н. с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „М.Б.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
следните суми: сумата от
274,87 лева падежирала непогасена главница за лизингови вноски от 2-ра до 4-та
и 5-та частично, 269,99 лева падежирала непогасена лихва за лизинови вноски от 2-ра до 4-та и 5-та частично, 5,45 лева
неустойка по чл.15.1. от ОУ към договор за лизинг, 590,82лева неустойка за
прекратяване на Договор за лизинг по чл.15.5. от ОУ, 540 лева за възстановяване
на разноски във връзка с възстановяване на лизингов актив, ведно със законна лихва от 01.11.2019 г. до окончателното изплащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение №***. по ч.гр.д.№*** по описа на ***.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Х.Р.Н.
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „М.Б.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, следните суми: сумата
от 83,62 лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№7172/2019г. по описа на ПлРС и сумата от 133,62лв., представляваща деловодни разноски в исковото
производство.
Решението се постановява при наличие на
предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е
постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на постановения
съдебен акт по чл. 240 от ГПК.
районен
съдия: