№ 4480
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20231100107891 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена от Т. П. М. искова молба, с
която моли ответникът „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“
АД да бъде осъден да й заплати сумата от 26 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
28.02.2022 г., ведно със законната лихва от 30.05.2022 г. до окончателното
изплащане.
Ищцата твърди, че на 28.02.2022 г. на бул. „Сливница“ в гр. София
настъпил пътен инцидент. Водачът на л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.
№ СВ **** МТ, поради недостатъчен контрол върху управлявания от него
автомобил застигнал и блъснал отзад л.а. „Дачия“, модел „Докер“, а той от
своя страна ударил автомобила пред него. Т. М. била пътник на предна дясна
седалка в л.а. „Дачия“, с поставен обезопасителен колан. На следващия ден
била приета в УМБАЛ „Св. Анна“ АД, където се установило, че при ПТП на
28.02.2022 г. М. получила мозъчно сътресение със загуба на съзнание,
контузия в предната част на главата, травма на нервните коренчета в шийния
отдел и контузия на гръдния кош.
След изписването продължила лечение в домашни условия, като в
продължение на два месеца изпитвала главоболие, болки в областта на врата и
1
гърдите и изтръпване на горните крайници.
Произшествието се отразило и на психиката й: в продължение на една
година страдала от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност и
нарушение на паметта и вниманието. Шест месеца непрекъснато преживявала
катастрофата и непрестанно мислела за случилото се.
Търпените болки и страдания оценява на 26 000 лева.
Към 28.02.2022 г. за автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № СВ ****
МТ имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“
АД.
На 30.05.2022 г. ищцата подала молба до ответното дружество за
определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но
обезщетение не било изплатено.
Моли съдът да постанови решение, с което да го осъди да й заплати
сумата от 26 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
претенцията пред „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД –
30.05.2022 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
механизма на произшествието, вината на водача на л.а. „Фолксваген“,
описаните в исковата молба вреди и причинната им връзка с процесното ПТП,
както и последиците за начина на Ж. на ищеца и размера на съдебно
предявената претенция.
Възразява за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, който нарушил чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
В отговора е оспорена и претенцията за присъждане на законни лихви и
началният момент, от който лихвата се дължи. Срокът не започнал да тече,
тъй като застрахователят се произнесъл по претенцията.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка за допустимостта на иска е предявяване на претенцията
пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно,
че ищцата е предявила претенцията си пред ответното дружество на
2
30.05.2022 г.
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“ с
ДК № СВ **** МТ и „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“
АД към 28.02.2022 г. – обстоятелство, което ответникът изрично е признал в
подадения от него отговор и което е отделено като безспорно между страните
с определение от 07.11.2023 г.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем
с отговорността на делинквента.
Относно обстоятелствата около настъпване на произшествието са
ангажирани гласни доказателства. Въз основа на дадените от свидетелите
показания и данните от административно-наказателната преписка е изготвена
и приета авто-техническа експертиза. В заключението е описан механизмът на
ПТП: На 28.02.2022 г. около 07.10 ч. в гр. София, по бул. „Сливница“ в посока
от ж.к. „Люлин“ към центъра на града във втората пътна лента, до бус-лентата
към кръстовището с ул. „Кукуш“ се е приближавала л.а. „Дачия“, модел
„Докер”, с peг. № СВ **** СС, управляван от Р. И.а Д.. Времето е зимно, в
светлата част на денонощието, с добра видимост и мокра асфалтова настилка.
Когато „Дачия“ се приближавал към ул. „Кукуш“ светофарът за движение
направо през кръстовището с ул. „Кукуш“ е включен жълт сигнал за 3 сек, а
след това е включен червен сигнал. Водачът Д. намалила скоростта и спряла
зад установилия се пред нея л.а. „Фиат“ на около 1м зад него. В същото време
зад л.а. „Дачия“ се движил л.а. марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с peг. №
СВ **** МТ, управляван от П. И. Г. със скорост около 46 км/ч. Поради
3
отвличане на вниманието си водачът Г. не наблюдавал пътя внимателно и
постоянно, не обърнал внимание, че зеленият сигнал се превключва на жълт и
червен и не предприел мерки да намали скоростта и да спре зад л.а. „Дачия“.
Поради закъснялата си реакция водачът Г. ударил с предната част на л.а.
„Фолксваген“ задната част на л.а. „Дачия“, който е отблъснат напред и с
предната с и част е ударил задната част на спрения пред него л.а. „Фиат“.
При първия удар на л.а. „Дачия“ в задната му част телата са политнали
назад и са се притиснали към облегалките на седалките си. Вторият удар е
челен за л.а. „Дачия“ и телата на пътниците са политнали само напред към
арматурното табло и челното стъкло.
Като причина за пътния инцидент се сочи поведението на водача на л.а.
„Фолксваген“ П. И. Г.. Извършването на противоправното деяние –
управление на МПС в нарушение на действащите към момента на
произшествието разпоредби на ЗДвП и виновността на дееца безспорно се
установяват от описания от вещото лице А. механизъм. П. Г. е нарушил
правилата за движение по пътищата, като не е изпълнил задължението си на
водач да избере такава скорост на движението, която да е съобразена с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да спре пред всяко
предвидимо препятствие или опасност за движението.
Водачът Г. е бил длъжен и е могъл да съобрази поведението си с пътната
обстановка, но е отвлякъл вниманието си. Нарушавайки задължението си по
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачът на л.а. „Фолксваген“ е станал причина за
настъпване на произшествието, при което пътникът в л.а. „Дачия“ Т. М. е
получила описаните в медицинската част на експертизата увреди.
При реализиране на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане се налага изводът, че следва да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя на виновния водач П. Г. за причинените от деянието вреди на
ищцата Т. М.. Безспорно се установяват черепно-мозъчна травма – мозъчно
сътресение и контузия в теменната част на главата; травма на шийния отдел на
гръбначния стълб – навяхване и разтягане на връзковия апарат на шийния
отдел и травма на гръдния кош. Всяка от травмите е причинила на Янкова
разстройство на З.то, неопасно за Ж.а.
4
В деня след инцидента – на 01.03.2022 г. пострадалата е била приета в
УМБАЛ „Св. Анна“ АД. По Глазгоу кома скала е оценена с максималния брой
- 15 т. Проведените образни изследвания са отразили травматични изменения
в шийните прешлени и гръдния кош. Лечението включвало постелен режим,
неврологично наблюдение и прием на медикаменти. От постъпването в
болничното заведение и през целия период на лечение от три дни – до
03.03.2022 г. при М. не се наблюдавала отпадна неврологична симптоматика.
След изписването е предписано носене на мека шийна яка за травмата на
шийния отдел на гръбначния стълб за 5-7 дни, прием на нестероидни
противовъзпалителни и обезболяващи медикаменти.
Възстановителният период при сътресението на главния мозък
продължавал около месец, като болките са били по-интензивни
непосредствено след увреждането, при болничния престой и до две седмици
след изписването. В случая не са установени травматични промени в
мозъчната тъкан. В рамките на месец са отзвучали и оплакванията от
контузията на шийния отдел на гръбначния стълб.
При извършения на 03.06.2024 г. преглед от вещото лице д-р П. ищцата
е била в добро общо състояние, без оплаквания от травматичните увреждания
или функционален дефицит в движенията на шийния отдел на гръбначния
стълб. Самата М. е заявила, че оплакванията са отзвучали след около месец от
инцидента.
Свидетелят Р. Д. разказва, че живее в едно домакинство с ищцата, която
е приятелка на сина й. След удара Т. изглеждала неадекватна, оплакала се от
болки в задната част на главата и в гърдите. След преглед в болницата се
прибрала, но започнала да повръща и изпаднала в стрес. На другия ден отново
отишли в болницата, където я лекували в продължение на три дни. След
изписването търпяла болки в главата и врата още около седмица. Горните й
крайници изтръпвали и приемала болкоуспокоителни. Започнала да сънува
кошмари и да бълнува. Ходела на училище, но се страхувала да се вози в кола,
като това продължавало и до момента. Периодично се оплаквала от болки във
врата при движение на главата.
Предвид данните от съдебно-медицинската експертиза и показанията на
свидетеля Д., мястото на уврежданията и техния характер, възрастта на
пострадалата – 17 г. към датата на инцидента, както и обстоятелството, че
5
нормалният начин на Ж. на Т. М. е бил нарушен, с последици за психическото
й равновесие, съдът намира, че 10 000 лева е справедлив размер на
обезщетението. Ищцата не е търпяла оперативни интервенции. Липсват
трайни и тежки последици за здравословното й състояние, освен сезонни
оплаквания в травмираните области на тялото. Младата възраст на
пострадалата е спомогнала за сравнително бързо възстановяване, като към
момента състоянието й е добро и няма функционален неврологичен дефицит.
Определянето на размера на обезщетението е и според лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди и конкретните икономически
условия към релевантния за определяне на обезщетението момент –
28.02.2022 г., когато е настъпилото произшествието, от което са произтекли
вредите. При идентични с процесните увреждания, но при ПТП през 2019 г., и
продължителност на периода на възстановяване ВКС е приел за справедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди на млад човек сумата от
7 000 лева (определение № 1542/01.04.2024 г. по гр.д. № 2560/2023 г. на IV
г.о.) Отчетена е и годината на произшествието и конкретните икономически
условия в страната, инфлацията и съществуващите в този период
застрахователни лимити.
Воден от горепосочените критерии, съдът намира, че в случая
обезщетението следва да се определи на 10 000 лева.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата, която е пътувала без обезопасителен колан.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с
поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е
създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на
пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012
г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приноса
не би се стигнало до уврежданията.
Независимо от поставен предпазен колан, главата на М. е била подвижна
и инерционните сили са довели до мозъчното сътресение и до увреди в
шийния отдел на гръбначния стълб.
В заключението на комплексната експертиза вещите лица са обосновали
извод за липса на поставен обезопасителен колан от Т. М.. При първоначалния
удар телата на пасажерите внезапно са били задвижени назад по посока на
6
вектора на удара. При този механизъм обезопасителният колан не предпазвал
пътника от травми и тогава е получена увредата в шийния отдел на М.. При
втория сблъсък на л.а. „Дачия“ със спрелия пред него автомобил телата на
пасажерите се придвижили напред. Предпазният колан задържал телата на
пътниците към седалката и ги предпазил от движение напред и травми от
интериора на автомобила. При втория челния удар и правилно закопчан
триточков колан телата на пътниците в л.а. „Дачия“ могат да се преместят
напред до 8-10 см и не могат да достигнал арматурното табло, нито челното
стъкло.
При поставен обезопасителен колан главата на Т. М. не би достигнала до
части от интериора и съответно не би получила травматично увреждане при
удара в спрялото пред л.а. „Дачия“ превозно средство. При поставен колан
ищцата не би получила и травма в областта на гръдния кош.
Нарушението от страна на пострадалата Т. М. се изразява в нарушение
на задължението й по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което е търпяла
болки с висок интензитет в теменната част на главата и в гърдите.
Главоболието обаче е предизвикано от мозъчното сътресение, получено от
свободното движение на главата, т.е. независимо от това поставен ли е бил
предпазния колан или не. Затова съдът приема, че определеният размер на
обезщетението следва да се намали с 1/5, или с 2 000 лева.
Ответникът не доказа да е заплатил на ищцата дължимото от него
обезщетение в размер на 8 000 лева, поради което следва да бъде осъден да
заплати сумата в определения от съда размер.
Ищцата претендира заплащане на законна лихва върху главницата от
датата на сезиране на ответника с претенция за определяне и заплащане на
обезщетение - 30.05.2022 г., до окончателното изплащане. Според дадения с
решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т.о. отговор
относно началния момент на дължимите от застрахователя на гражданската
отговорност на делинквента мораторни лихви, в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя, съответно
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя.
7
Установява се, че молбата е подадена на 30.05.2022 г. С нея ответникът е
уведомен за настъпване на произшествието и от тази дата дължи законната
лихва върху сумата от 8 000 лева.
Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и
разноски, ответникът дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 320 лева
държавна такса и 123.08 лева депозит за експертиза по делото.
Претенции за присъждане на разноски са направили и двете страни. На
ищцата е оказана безплатна правна помощ от адв. Г. Й.. Адвокатското
възнаграждение съдът определя на 2 800 лева, съобразявайки предмета на
делото, извършените процесуални действия, цената на иска и броя на
проведените съдебни заседания. Съразмерно на уважената част от иска, на
адв. Й. се дължат 861.54 лева.
Ответникът претендира разноски в размер на 650 лева и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В приложение на нормата на чл. 25, ал. 2 вр.
ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, дължимото
юрисконсултско възнаграждение е в размер на 450 лева. Предвид частичното
отхвърляне на претенцията, ищцата следва да заплати на ответника сумата от
761.54 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул.
**** да заплати на Т. П. М., ЕГН **********, с адрес гр. Сливница, ул. ****
сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при
ПТП, настъпило на 28.02.2022 г. в гр. София, ведно със законната лихва от
30.05.2022 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до
пълния предявен размер от 26 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. **** да заплати по сметка на
8
СГС сумата от 320 лева държавна такса и 123.08 лева депозит за експертиза по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. **** да заплати на адвокат Г. Й.
Й., с адрес гр. София, бул. **** сумата от 861.54 лева адвокатско
възнаграждение за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Т. П. М., ЕГН **********,
с адрес гр. Сливница, ул. **** да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. **** сумата от 761.54 лева разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9