№ 62
гр. Севлиево , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Г.ева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20214230200030 по описа за 2021 година
Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни
постановления. Образувано е по жалба на Д. В. К. от гр. Севлиево, чрез пълномощника
му адв. С.С. от САК, против наказателно постановление /НП/ № 20105000341 от
07.01.2021 година на директора на РДГ – Велико Търново, с което за нарушение на чл.
257, ал. 2 от Закона за горите във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 от
05.08.2011 година за сечите в горите /Наредбата/, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от
Закона за горите му е наложено наказание глоба в размер на 1000,00 лева по чл. 257,
ал. 2 от ЗГ. В жалбата се твърди, че НП е необосновано и незаконосъобразно, в
подкрепа на което се излагат подробни съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
За ответника по жалбата - РДГ гр.В. Търново, редовно призован, се явява
представител при разглеждане на делото, който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Същият намира, че в хода на административно-
наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, че
нарушението е установено по безспорен и несъмнен начин и че НП е законосъобразно,
поради което моли да се потвърди изцяло.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
С Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти № 47, том
VII, рег. № 16 748, дело № 982 от 02.11.2017 г. свидетелят Г.И.М., представляващ
1
дружеството „Глобъл Лес – 83“ ЕООД гр. Севлиево, придобил идеални части от
няколко недвижими имота, находящи се в землището на с. Стоките, общ. Севлиево,
сред които и 126/2016 идеални части от залесена територия, цялата с площ от 12,901
дка., представляваща имот с № 416013, местност „Кладев рът", в отдел 86, подотдел
„п“ -11,546 дка. иглолистна гора.
На 26.04.2018 г. между свид. Г.И.М. от една страна и посоченото по-горе
дружество бил сключен Договор за управление и стопанисване на частни горски
територии, като сред имотите, включени в договора бил и този с № 416013, в
землището на с. Стоките, общ. Севлиево.
Свид. Г.Г.Г. работел като лицензиран частен лесовъд и същевременно
представлявал дружеството „Форест Груп" ООД гр. В. Търново. Между
представляваното от последния дружество и „Глобъл лес-83" ЕООД, представлявано от
Г.И.М., бил сключен договор за възлагане на горскостопански дейности, чийто
предмет бил изготвянето на Горскостопанска програма /ГСП/ и/или план-извлечение.
По силата на сключения договор, със Заявление от 30.04.2018 г. М. заявил на
изпълнителя „Форест Груп" ООД горскостопански дейности, сред които изработване
на ГСП, маркиране на насажденията за сеч, изработване на технологични планове и
издаване на позволително за сеч по отношение на няколко имота, сред които и имот с
№ 416013. Същевременно на изпълнителя били предадени изискуемите документи,
сред които и копие на посочения по-горе нотариален акт. В изпълнение на договора
свид. Г.Г. изработил Горскостопанска програма на имоти с кадастрален № 416012, №
416013 и № 418001, находящи се в землището на с. Стоките, общ. Севлиево, която била
утвърдена от Директора на РДГ В.Търново със Заповед № 462-ПУ/13.07.2018 г. . В
ГСП за имот № 416013, отдел 86, подотдел „п" се предвиждал допустим размер на
ползване при първа лесовъдска намеса 100 % за белия бор. Така утвърдената ГСП била
връчена на Г. М. като собственик на имота, а от страна на свид. Г.Г. било издадено
Позволително за сеч в съответствие с нея. Същевременно свид. Г.Г. извършил
маркиране на дърветата. В края на 2018 г. свид. Г.ев освидетелствал сечището и
констатирал, че сечта в имота не била проведена.
В последствие, по инициатива на РДГ В. Търново, служители от същата, в
присъствието на свид. Г.Г. извършили проверка в посочения по-горе имот, при която
проверяващите счели, че има по-малък процент на повреди по дърветата, находящи се
в него. В резултат от извършената проверка и по инициатива на РДГ В. Търново свид.
Г.Г. изготвил изменение на посочената по-горе ГСП, в което за имот 416013, отдел 86,
подотдел „п" вече се предвиждал допустим размер на ползване при първа лесовъдска
намеса за бял бор 35 % за трансформация на насаждението и 5 % принудителна,
санитарна сеч. Със Заповед № РД08-76 от 15.02.2019 г. на Директора на РДГ В.
Търново било утвърдено изменение в ГСП, утвърдена със заповед № 462-ПУ от
2
13.07.2018 г. Посочената заповед била връчена на свид. Г.Г., но не и на собственика на
имота Г. М..
Жалбоподателят Д. В. К. работел като лесовъд на частна практика. В това си
качество, на 08.06.2020 г., същият издал Позволително за сеч № 0560330. С посоченото
позволително на ТТ.Й., като представител на „Мемс" ЕООД, било разрешено
провеждането на сеч в отдел № 86, подотдел „п", имот с кад. № 416013, в землището на
с. Стоките, общ. Севлиево. В същото е посочено, че дърветата са маркирани от свид.
Г.Г., а като дата на карнет-опис е посочена датата 28.08.2018 г. Като срок за
провеждане на сечта и за извозване на материалите от сечището бил определен периода
11.06.2020 г. - 31.12.2020 г.
На 19.06.2020 г., свид. П. Г. АТМ. и свид. Г.И. М. - главни експерти в РДГ
В.Търново, извършили проверка по документи на имот с № 416013 - частна горска
територия, отдел 86, подотдел „п", находящ се в землището на с. Стоките, общ.
Севлиево. За констатираните от тях обстоятелства бил съставен Констативен протокол
серия В, № 006798 от 19.06.2020 г. В него същите отразили, че за имота имало
издадено позволително за сеч № 0560330 от 08.06.2020 г. от жалб. Д.К., както и това, че
към момента на проверката сечището не било освидетелствано. В КП било посочено
още, че позволителното е издадено на основание Заповед № 462-ПУ/13.07.2018 г. за
утвърждаване на ГСП за провеждане на „санитарна" сеч, втори вид сеч
„принудителна", като видно от позволителното подлежащите на сеч дървета били
маркирани от Г.Г. на 28.08.2018 г. Отразено е също така, че за имота имало утвърдена
ГСП със Заповед № 462-ПУ/13.07.2018 г., както и, че видно от нея за имота била
предвидена насока на стопанисване - „трансформация", вид на сечта „санитарна" и
„принудителна" сеч за белия бор с допустим размер на ползване при първа лесовъдска
намеса „100 % „ за белия бор. Освен това проверяващите посочили, че със Заповед
№РД08-76 от 15.02.2019г. на Директора на РДГ В.Търново било утвърдено изменение
на ГСП, утвърдена със Заповед № 462-ПУ от 13.07.2018г. на Директора на РДГ В.
Търново, видно от която за имота била предвидена насока на стопанисване
„трансформация", вид на сечта „санитарна и принудителна" с допустим размер на
ползване при първа лесовъдска намеса „35 % принудителна сеч и 5 % санитарна сеч за
белия бор", т.е. след 15.02.2019 г. в посочения имот можело да се провежда
принудителна сеч с интензивност 35 % и санитарна сеч с интензивност 5 % за белия
бор. В КП е посочено, че към електронното досие на Позволителното за сеч № 0560330
от 08.06.2020 г. бил качен карнет-опис за извършено маркиране в имота, изготвен от
инж. Г. Г. на 28.08.2018 г., като в карнет-описа било записано, че насаждението е
маркирано за „санитарна и принудителна" сеч 100 % за белия бор. При тези
констатации проверяващите приели, че процесното Позволително за сеч било
издадено в нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредбата въз основа на карнет-опис, от
който било видно, че насаждението не е маркирано съгласно чл. 49, ал. 2 от Наредбата
за сечта, предвидена в ГСП, тъй като към 08.06.2020 г. в имота съгласно Заповед № РД
08-76 от 15.02.2019 г. на Директора на РДГ В. Търново за изменение на ГСП, следвало
да се проведе принудителна сеч с интензивност от 35 % и санитарна сеч с
интензивност 5 % за белия бор, а не санитарна и принудителна сеч 100 % за белия бор.
На 07.07.2020 г. служители на РДГ В. Търново извършили проверка в имоти №
416013 и № 416012, ЧГТ, находящи се в отдел 86, подотдел „п", в землището на с.
Стоките, за констатациите от която бил съставен Констативен протокол серия В, №
006248 от същата дата. В него проверяващите отразили, че за имот 416013 имало
издадено Позволително за сеч № 0560330/08.06.2020 г. и Протокол за освидетелстване
с № 0540537/30.06.2020 г. без наличност на временен склад. В КП било отразено и
обстоятелството, че на терен в двата имота дърветата от вида бял бор били повалени на
100 %, като на временения склад в имот 416012 имало в наличност над 60 куб.м. трупи
- бор.
3
Въз основа на констатациите, отразени в посочения по – горе констативен
протокол, жалбоподателят К. бил поканен да се яви в сградата на РДГ В. Търново на
08.07.2020 г. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. На
посочената в поканата дата Д.К. се явил в сградата на РДГ В. Търново, където бил
запознат с констатациите от извършената на 19.06.2020 г. проверка, отразени и в
съставения констативен протокол, като му бил връчен и препис от него.
На същата дата - 08.07.2020 г. свид. Г. ИВ. М., в присъствието на свид. А.,
съставил против жалб. Д. В. К. АУАН серия В, № 004656, за това, че „издава
позволително за сеч № 0560330/08.06.2020 г. за имот с № 416013, отдел 86, подотдел
„п", землище с. Стоките, въз основа на карнет-опис, от който е видно, че насаждението
не е маркирано съгл. чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите за сечта,
предвидена в ГСП, утвърдена със Заповед № РД08-76/15.02.2019 г. „принудителна сеч
35 % и санитарна сеч 5 % за белия бор", като видно от карнет-описа на 28.08.2018 г.
насаждението е маркирано за провеждане на „санитарна и принудителна сеч 100 % за
белия бор". Като дата на извършване на нарушението в АУАН е посочена датата
08.06.2020 г., а като място на извършване на нарушението РДГ В. Търново, общ.
Севлиево, гр. Севлиево, ул. „Стара планина" № 150. В АУАН е посочено, че
нарушението е открито на 19.06.2020 г. в 08:50 часа. Актосъставителят е приел, че
жалбоподателят е нарушил законовите разпоредби на чл. 257, ал. 2 от ЗГ във вр. с чл.
52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8/05.08.2011 год. за сечите в горите. При съставяне на
АУАН и след запознаване със съдържанието му жалбоподателят не е направил
възражения. Такива същият е депозирал в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В тях
жалбоподателят твърди, че при издаване на позволителното за сеч от страна на
собственника Г. М. му била предоставена ГСП № 462-ПУ/13.07.2018 г. и одобрен
карнет-опис, удостоверяващ, че насаждението е маркирано за предвидената в ГСП сеч,
както и одобрен технологичен план за добив на дървесина. Жалбоподателят твърди в
писмените си възражения срещу съставения АУАН, че при направената справка в
интернет-страницата на ИАГ установил, че посочената ГСП е действаща, и в тази
връзка е приложил извадка от 08.06.2020 г. Освен това собственикът на имота – свид.
Г. М. твърдял, че не е представял, нито бил упълномощавал лице да представя
изменение на ГСП в РДГ В. Търново. След това от инж. Г. Г. служебно била изискана
ГСП № РД08-76 от 15.02.2019 г., заедно с документите, представени за нейното
утвърждаване, както и сигнален лист от информационната система от обследванията и
лесопатологичният мониторинг за П.И. 416013. Видно от представените документи се
установило, че Г. М. не е заявявал изработване на изменение на ГСП, а в програмата
било заявлението от 30.04.2018 г., с което е утвърдена ГСП № 462-ПУ/13.07.2018 г.
Определените в ГСП № РД08-76/15.02.2019 г. 35 % принудителна сеч и 5 % санитарна
сеч за белия бор не отговаряли на процента на повредите - 97% в сигнален лист №
158273/2-18 г. В тази връзка жалбоподателят твърди в писмените си възражения срещу
АУАН, че Заповед № РД 0876/15.02.2019 г. не кореспондирала с изработената от
инж.Г. Г. ГСП от 18.12.2018 г., като в нея не били отразени предвидените мероприятия
за отдел 86/р/ в имот № 416013, 86 /о/, 86 /р/ и 86 /2/ в имот номер 416012 и отдел 95/б/
418001. К. твърди, че според собственика на имота – Г. М. Заповед № РД 08-76 от
15.02.2019 г. била утвърдена в нарушение на ЗГ и подзаконовите нормативни актове,
поради което същият щял да сезира изпълнителния директор на ИАГ за спиране на
реализацията . В заключение жалбоподателят отправя молба да не се издава
наказателно постановление.
Въз основа на съставения АУАН и писмените доказателства, събрани в хода на
административното производство, е издадено обжалваното НП № ********** от
07.01.2021 г. на Директора на РДГ гр. Велико Търново против жалбоподателя Д.К.. В
него наказващият орган се е съгласил изцяло с констатациите, описани в акта, и ги е
преповторил буквално. Счел е, че описаното деяние съставлява нарушение на чл. 257,
ал. 2 от ЗГ във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8/05.08.2011 год. за сечите в горите,
поради което и на осн. чл. 257, ал. 2 от ЗГ му е наложил наказание глоба в размер на 1
000.00лв.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от писмените
доказателства -Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти № 47,
том VII, рег. № 16 748, дело № 982 от 02.11.2017 г.; Договор за управление и
4
стопанисване на частни горски територии от 26.04.2018 г.; Договор за възлагане на
горскостопански дейности, сключен между „Глобъл лес-83" ЕООД гр. Севлиево и
„Форест Груп" ООД гр. В.Търново; Декларация за съгласие при обработване на лични
данни и уведомление за информираност; Заявление от 30.04.2018 г.; Горскостопанска
програма за имоти с кад. № 416012, № 416013 и № 418001, землище с. Стоките,
общ.Севлиево, утвърдена със Заповед № 462-ПУ от 13.07.2018 г. на Директора на РДГ
В. Търново; Заповед № РД 08-76 от 15.02.2019 г. на Директора на РДГ В. Търново;
Карнет-опис от 28.08.2018 г. за извършено маркиране в имот № 416013, отдел 86,
подотдел „п", землище Стоките; Позволително за сеч № 0560330 от 08.06.2020 г.;
Констативен протокол серия В № 006794006795-006796-006797 от 19.06.2020 г.;
Констативен протокол серия В, № 006248 07.07.2020 г.; Доклад за извършена проверка
на ГСП от 14.02.2019 година; Заявление от Г. Г. за изменение на ГСП за три броя
имоти от 18.12.2018 година; ГСП от 18.12.2018 година; Покана до жалб. К..; АУАН от
08.07.2020 г.; Възражение от жалб. К. срещу съставения АУАН; обжалваното
наказателно постановление; Известие за доставяне на НП; Извадка от регистърна
получени жалби, воден от РДГ В.Търново; Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на
Министъра на земеделието и храните; Заповед № РД09-47 от 23.03.2020 г. на
Директора на РДГ В.Търново; длъжностна характеристика от 06.01.2020 г.; Диплома за
висше образование на свид. Г.М.; Извадка от интернет-страницата на ИАГ, както и
гласните доказателства - показанията на свидетелите Г. ИВ. М., П. Г. АТМ., Г.Г.Г. и Г.
М..
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 13.01.2021 г.. Жалбата е заведена в деловодството на РДГ - В. Търново на
18.01.2021 г., тоест в законоустановения т срок, поради което същата е допустима и
следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено
заверено копие от Заповед № РД 49-199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието
и храните. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл.
274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество и изискващото се
за длъжността лесовъдско образование, каквото актосъставителят притежава.
Актосъставителят и в последствие административно-наказващият орган /АНО/
са приели, че жалб. К. е нарушил разпоредбите на чл. 257, ал. 2 от ЗГ във вр. с чл. 52,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 8/05.08.2011 год. за сечите в горите. Съгласно чл. 257, ал. 2 от
ЗГ с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, се наказва
лице, упражняващо лесовъдска практика, което издаде позволително за извършване на
дейност в горските територии в нарушение на този закон или на подзаконовите актове
по прилагането му, като глобата се налага независимо от отписването от регистъра по
чл. 235.
Разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8/05.08.2011 год. за сечите в
горите регламентира, че сечите се провеждат след издаване на писмено позволително
от лицата по чл. 108, ал. 1 от Закона за горите въз основа на: одобрен карнет-опис,
удостоверяващ, че насаждението е маркирано за предвидената сеч, спазени са
изискванията на чл. 50 и границите на имота с други собственици са трайно
обозначени на терена.
Наложената от АНО санкция е на основание чл. 257, ал. 2 от ЗГ и е в размер на
1000,00 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител в лицето на адв. С.С. от САК. В жалбата се твърди, че НП е необосновано
и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат няколко съображения. Същите се
поддържат и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя.
В жалбата на първо място се твърди, че актът за установяване на
5
административно нарушение е съставен, а НП издадено от лица, които нямат
компетентност за това. Съдът не споделя това становище, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ наказателните постановления по закона и
подзаконовите актове по прилагането му се издават от оправомощени от министъра на
земеделието, храните и горите длъжностни лица от регионалните дирекции по горите.
По делото е приложено копие на Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра
на земеделието и храните, според която директорите на РДГ са упълномощени да
издават НП по ЗГ и подзаконовите нормативни актове.
АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 274,
ал. 1, т. 1 от ЗГ. Според тази разпоредба нарушенията по закона и подзаконовите
актове по прилагането му се установяват с актове на служителите в Изпълнителната
агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква
лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор
на Изпълнителната агенция по горите. Видно от представените писмени доказателства
свидетелят Г.М. е служител от структурите на ИАГ - РДГ В. Търново. Същият
притежава и лесовъдско образование, което се изисква за заеманата от него длъжност.
Следващото твърдение, изложено в жалбата, е, че актосъставителят и
свидетелят по АУАН не били извършили проверка на имота, за който е издадено
процесното позволително за сеч, за да установят действително процента на отсечената
дървесина, а тъй като проверката била извършена само по документи, не можело да се
приеме, че те са установили нарушението.
Съдът не намира за основателно това твърдение. В случая нарушението, което
се твърди, че е извършено, е формално и установяването му може да бъде
констатирано дори и само чрез извършването на проверка по документи. При това
положение посещение на терен не е задължително, тъй като проверката на наличните в
ИАГ документи, изискващи се за издаване на Позволително за сеч, от само себе си е
достатъчна, за да се установи има ли извършено нарушение или не. Освен това
процентът на отсечената дървесина не е релевантен в настоящия случай, тъй като,
както вече бе посочено по-горе, нарушението е на просто, формално извършване.
Количеството отсечена дървесина следва да се преценява при определяне на размера на
наказанието за този вид нарушение. В случая обаче това обстоятелство също е било
изяснено и това се установява от представения в съдебно заседание Констативен
протокол за извършена проверка от служители на РДГ В. Търново на 07.07.2020 г.,
предхождаща датата на съставяне на АУАН. При тази проверка е установено, че
дървесината в имота е отсечена на 100 %.
На следващо място в жалбата се твърди, че по делото по никакъв начин не се
установявало, а това било в тежест на АНО, качеството на жалб. К. на лицензиран
лесовъд на частна практика, което съответно водело и до нарушаване на правото му на
защита, тъй като не можел да разбере какво административно нарушение му се
вменявало във вина. В тази връзка се твърди, че към административно-наказателната
преписка липсвали доказателства, че жалб. К. е лице, упражняващо лесовъдска
практика по смисъл на чл. 257, ал. 2 от ЗГ, вписано в публичният регистър за
упражняване на такава, за да бъдел годен субект на нарушението по този текст. Съдът
не споделя така изложения довод, тъй като към административно-наказателната
преписка е приложена извадка от въпросния регистър, от която се установява, че жалб.
К. е вписан като лицензиран лесовъд на частна практика, за което му е издадено и
Удостоверение № 10539/23.05.2014 г.
В жалбата се твърди също така, че в акта и в НП като място на извършване на
нарушението било посочено: гр. Севлиево, ул. "Стара планина" № 150, а
позволителното за сеч се издавало чрез интернет информационната система на ИАГ,
но тя била само средство за това. Жалбоподателят твърди, че в случая по никакъв
начин не ставало ясно каква е връзката на посоченото в акта и НП място на извършване
на нарушението и информационната система на ИАГ, както и местонахождението на
посочения в него имот. Това съставлявало съществено нарушение, тъй като освен, че
било задължителен реквизит за двата акта, то това било определящо и за подсъдността
при обжалване на наказателното постановление. Съдът намира за несъстоятелно това
6
становище, тъй като в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗАНН е
регламентирано, че мястото на нарушението е елемент от съставомерността на
нарушението. В конкретния случай според съда мястото на извършване на
нарушението е определен правилно, като за такова е прието мястото, т.е. адресът, на
който е издадено позволителното за сеч. В конкретния случай в позволително за сеч №
0560330 от 08.06.2020 г. е посочено като място на издаването му - град Севлиево, ул.
„Стара планина" № 150 и поради тази причина при съставянето на АУАН като място
на извършване на нарушението е посочен този адрес. Съгласно разпоредбата на чл. 56,
ал. 1 от Наредба №8/05.08.2011 г. за сечите в горите, позволителното за сеч се издава
чрез интернет информационната система на ИАГ - София от лицата, които имат право
да ги издават, и на които е предоставен достъп до системата, а жалбоподателят
безспорно е такова лице. Издаването на позволително за сеч чрез системата е свързано
с конкретен имот, който е посочен в акта и издаденото наказателно постановление.
Следва да се отбележи, че позволителното за сеч може да бъде регистрирано в тази
система от всяко място на територията на страната с достъп до интернет. Тъй като е
трудно да се определи къде точно е регистриран, както и да се съберат доказателства в
подкрепа на това твърдение, за място на извършване на нарушението следва да се
приеме мястото на издаването му, посочено в него или местожителството на неговият
издател.
Съдът не споделя и твърдението на жалб. К., че в акта и издаденото въз основа
на него НП не се съдържало описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено. Както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано ясно, точно и
разбираемо. В НП се съдържа подробно описание на нарушението, обстоятелствата,
при които същото е извършено и установено, както и нарушените разпоредби на
материалния закон. АНО е описал с нужната конкретика всички релевантни факти и
обстоятелства, които обуславят съставомерността на нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателя. Безспорно е, че нарушението, за което е санкциониран
К. е за това, че в качеството му на лицензиран лесовъд е издал позволително за сеч въз
основа на карнет-опис, от който е видно, че насаждението не е маркирано съгласно чл.
49, ал. 2 от Наредба № 8/2011 г., предвидена в ГСП, утвърдена със Заповед № РД 08-
76/15.02.2019 г. - принудителна сеч - 35% и санитарна сеч 5% за белия бор, като видно
от карнет-описа от 28.08.2018 г.одина насаждението е маркирано за провеждане на
санитарна и принудителна сеч 100 % за белия бор, каквото е изискването на чл. 52, ал.
1, т. 2 от Наредбата. Посочените в жалбата Пар.3 и Пар.5 от ПЗР на Наредбата касаят
съвсем различни случаи, свързани с изменения в посочената по-горе наредба, приети
много преди процесния случай, и регламентиращи реда, касаещ имоти по отношение
на които все още не е била налице одобрена ГСП. В конкретния случай, както вече бе
посочено по-горе, е налице такава. Безспорно нормата на чл. 257, ал. 2 от ЗГ е
бланкетна, но тя е и санкционната норма, която определя вида и размера на санкцията,
предвидена за съответното нарушение. В случая както в акта, така и в издаденото въз
основа на него НП е посочена и нарушената материално-правна норма, а именно тази
на чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Ето защо съдът намира, че в случая правото на
защита на жалбоподателя не е било нарушено.
Не може да се приеме също така, че в случая от страна на жалб. К. било
осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Наредбата, която както
твърди жалбоподателя не била посочена в акта и НП. В случая волята на АНО е, че с
деянието си жалб. К. е нарушил разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредбата и
именно такова е и словесното описание на нарушението, както в акта, така и в НП. В
случая може да е налице и нарушение и на разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Наредбата,
но жалб. К. не е санкциониран за него, каквато възможност е имал АНО. По делото е
установено, че позволителното е издадено въз основа на карнет-опис, издаден преди
извършеното изменение в ГСП през месец февруари 2019 г., поради което следва да се
приеме, че той не отговаря на изискванията на чл. 49, ал. 2 от Наредбата, предвид
настъпилите изменения в начина на ползване на имота, утвърдени с изменената
програма.
Не може да бъде споделено и твърдението, че АУАН, въз основа на който е
издадено обжалваното НП, не отговаря на императивните изисквания на чл. 42 от
ЗАНН. В случая същият съдържа всички изискуеми реквизити. Обстоятелствата, че
7
актът е съставен въз основа на Констативен протокол, в който били отразени
констатациите на проверяващите, без жалб. К. да е присъствал по време на проверката,
без да е бил уведомен за нея и без да му е връчен препис от протокола и т.н. в случая са
ирелевантни, защото началото на административно-наказателното производство се
поставя със съставянето на АУАН, а не с изготвянето на въпросния констативен
протокол, копие от който между другото е връчен лично на жалбоподателя преди
съставянето на АУАН, за което свидетелства приложената по делото разписка.
Въпреки всичко това съдът споделя обаче доводите на жалбоподателя и
процесуалния му представител, че в случая деянието е несъставомерно от субективна
страна. По делото по безспорен и несъмнен начин се установи, че със Заповед № 462-
ПУ/13.07.2018 г. на Директора на РДГ В. Търново е била утвърдена горскостопанска
програма за процесния имот. В нея за имота се предвиждал допустим размер на
ползване при първа лесовъдска намеса 100 % за белия бор. Така утвърдената ГСП била
връчена на собственика Г. М.. За изпълнението на тази програма през 2018 година от
страна на свид. Г.Г. било издадено Позволително за сеч в съответствие с нея и изготвен
карнет-опис. Същевременно свид. Г.Г. извършил маркиране на дърветата. В края на
2018 г. същият освидетелствал сечището, но констатирал, че сечта в имота не била
проведена.
Както се установява от приетите по делото писмени доказателства и от
показанията на свид. Г.Г. в последствие, по инициатива на РДГ В. Търново, служители
от същата, в присъствието на свид. Г.Г., извършили проверка в процесния имот, при
която счели, че има по-малък процент на повреди по дърветата, находящи се в него. В
резултат от извършената проверка и по инициатива на РДГ В. Търново свид. Г.Г.
изготвил изменение на посочената по-горе ГСП, в което за имота вече се предвиждал
допустим размер на ползване при първа лесовъдска намеса за бял бор 35 % за
трансформация на насаждението и 5 % принудителна, санитарна сеч. Със Заповед №
РД08-76 от 15.02.2019 г. на Директора на РДГ В. Търново било утвърдено изменение
в ГСП, утвърдена със Заповед № 462-ПУ от 13.07.2018 г. Посочената заповед била
връчена на свид. Г.Г., но не и на собственика Г. М.. Същата му е била предоставена
едва в последствие, по негово настояване, след като на жалб. К. вече бил съставен
АУАН. От данните по делото се установява, че без да му е било известно
обстоятелството, че било утвърдено изменение в ГСП от 2018 година, Г. М.
предоставил на жалб. К. всички изискуеми от Закона и Наредбата документи за
издаване на позволително за сеч, в това число карнет-описа, изготвен през 2018 г. от
страна на свид. Г.Г..
Безспорно е, че заповедта на Директора на РДГ В.Търново, с която се
утвърждава ГСП, представлява индивидуален административен акт, който подлежи на
съдебен контрол. В тази връзка същата следва да бъде връчена на заинтересованите
лица, какъвто в случая е собственика на имота - Г. М.. От показанията на свид. Г.Г. се
установява, че утвърдената ГСП, с която е била изменена предходната такава, и
съответната заповед на Директора на РДГ В.Търново за утвърждаването , е била
връчена на него, но не и на собственика на имота, който се е запознал с нея едва след
съставянето на АУАН срещу жалбоподателя и след като я е изискал от свид. Г.ев.
Преди това обаче тя не му е била връчена. В тази връзка следва да се обърне внимание
и на показанията на свид. Г.ев, че му е било „казано“ от служители на РДГ – Велико
Търново да не уведомява собственика на имота за извършената проверка в същия с
оглед предстоящото изменение на програмата. От страна на ответната страна не се
представят каквито и да било доказателства изменената ГСП и Заповедта, с която това
е било сторено, да са били връчени на собственика Г. М.. Същият безспорно не е
предприемал действия пред РДГ В. Търново по изменение на първоначалната ГСП,
поради което няма как на него, а и на жалб. К. да е било известно, че първоначалната
ГСП е изменена, като начина на ползване на имота е променен. Вероятно в РДГ В.
Търново не съществува практика подобен вид административни актове да бъдат
връчвани на заинтересованите лица, а всеки, когото касаят, да може да ги получи на
място в сградата на органа, когато пожелае. Не може да се сподели становището, че
след като е налице информационна система на ИАГ, достъпна за всички, дори и да не е
връчен някакъв административен акт, щом е наличен в информационната система на
ИАГ, то следва да се приеме, че всеки заинтересован е запознат и със съдържанието
8
му. Напротив, от показанията на свид. Г.ев се установява, че в практиката си той
избягва да използва същата, тъй като информацията, съдържаща се в нея, била
ограничена и невинаги коректна, поради което се налагало да ходи в сградата на РДГ
В. Търново, за да извършва справки и получава документи, които са му необходими с
оглед естеството на работата му. Няма как при тези констатации да се приеме, че на
жалб. К. е бил известен факта, че в предоставената му от страна на собственика на
имота ГСП има изменение, касаещо съответно и издадения карнет-опис, за да се
съобрази той с тези изменения при издаването на процесното позволително за сеч.
Както се установи по делото този факт не е бил известен и на самия собственик на
имота – свид. Г. М..
Преценката на тези обстоятелства дава на съда основание да приеме, че
деянието е несъставомерно от субективна страна. Доказването на вината у
жалбоподателя в административно-наказателното производство е в тежест на АНО, а в
случая не се събраха доказателства в тази насока. Съдът държи да отбележи също така,
че съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган е длъжен да провери акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, да извърши и разследване на спорните
обстоятелства. В случая след съставяне на АУАН от страна на жалб. К. са били
направени възражения, но те не са били взети предвид от АНО. Явно не е било
извършено и разследване на спорните обстоятелства.
Предвид това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се
отправя искане да бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение. По делото е приложен договор за правна защита и
съдействие, от който се установява, че жалбоподателят е заплатил на адв. С.
адвокатски хонорар в размер на сумата от 420.00 лева. С оглед изхода на делото и в
съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на жалб. К. следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 420.00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № ********** от 07.01.2021
година на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на
Д. В. К., ЕГН: **********, от гр. Севлиево, ул. «***» № 3, за нарушение на чл. 257, ал.
2 от Закона за горите във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011
година за сечите в горите, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите му е
наложено наказание глоба в размер на 1000,00 лева по чл. 257, ал. 2 от ЗГ, като
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО,
представлявана от Директора инж. Н.Й.Н., да заплати на Д. В. К., ЕГН: **********, от
гр. Севлиево, ул. «***» № 3, направените от него разноски за адвокатски хонорар в
размер на сумата от 420,00лв. /четиристотин и двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
9