Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Каварна, 12.11.2020год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на петнадесети
октомври, през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при
секретаря Елена Шопова като разгледа
докладваното от съдията Гр. дело № 349 по описа за 2019год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.240 и сл. от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД, ЕИК *********, с адрес:
гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“, №15, ет.7, представлявано от А.Г.– Изпълнителен
директор, чрез юрк.Т.К. е предявило срещу М.Т.С.
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** установителен иск, че към датата на подаване
на заявление по чл.410 от ГПК ответника дължи сумата от 929,98 лева от които 700,00
лева главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата и 229,98 лева договорено
обезщетение за забава за периода от 19.08.20215г. до 11.10.2018г., както и
разноски.
В молбата си ищеца излага, че на 11.08.2015г. между ответника М.Т. С. и „СИТИ КЕШ” ООД ЕИК ********* е бил сключен Договор за потребителски паричен заем
№ 44579, с което между страните е възниква облигационно отношение, регулирано
от посочения договор и общите условия към него, като основното задължение на
„СИТИ КЕШ” ООД е било да предостави паричната сума в размер на 700.00лв. От
своя страна кредитополучателя М.С. се
задължил да върне сума в общ размер на 735,46лв. на 12 седмични погасителни
вноски, включващи главница и добавка, съставляваща печалбата на заемодателя.
Посочва още, че ответникът в производството не изпълнява всички свои задължения
по договора, като не е заплатил нито една от погасителните вноски. Падежът на
първата непогасена вноска е настъпил на 18.08.2015г., като твърдението на ищеца
е, че в този случай се дължи обезщетение в размер на законната лихва деня на
забавата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда. На 03.11.2015г. е настъпил падежът на цялото задължени, с
което целият неизплатен остатък от задължението на ответника – главница, която
се дължи ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до цялостното изплащане на задължението е станало изискуемо, както
и обезщетението за забава от момента на изпадане на длъжника в забава.
Ищецът сочи, че на 22.06.2016г. между заемодателят „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК ********* и
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД ЕИК 00644029
е сключен договор за покупко – продажба
на вземания, като по силата на този договор второто дружество ставало титуляр
на вземанията по договора за потребителски паричен кредит. В изпълнение на
задълженията си по чл.99, ал.3 от ЗЗД „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК ********* упълномощило ищецът да уведоми длъжника за
прехвърлянето, за което му било изпратено уведомление. Същото се върнало в
цялост от „Български пощи“ ЕАД.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на
договорното му задължение, ищецът като цесионер по договор за цесия е подал
заявление по чл.410 от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№717/2018г. по описа на РС
Каварна и била издадена заповед за изпълнение. Препис от същата била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, като е указано на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
ответникът дължи сумата от 700.00 лв. – главница, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 29.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 229,98лв. – лихва за забава за
периода от 19.08.2015г. до 11.10.2018г., както и разноски в заповедното и
исковото производство.
В с.з.,, ищецът редовно призован не изпраща
представител.
Ответникът М.С. чрез назначеният му на основание
чл.23, ал.1 ЗПП вр. с чл.47, ал.6, вр. с чл.29, ал.3 ГПК особен представител –
адв. И.Р. - ДАК е депозирал писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК. Счита иска
за недопустим и изцяло неоснователен и недоказан.
На първо място
твърди, че искът изхожда от ненадлежна
страна, поради което се явявал недопустим. Ищцовото дружество не се легитимирало
като носител на процесното вземане срещу
ответника, както и не бил носител на правото на иск. Това си твърдение особения
представител на ответника обосновава с това, че на длъжника не е съобщено
извършеното прехвърляне на вземането. Доколкото към исковата молба се намира
приложено такова уведомление, то същото било отправено от цесионера, в
качеството на пълномощник на цедента. Становището на особения представител на
ответника, че липсва установена валидно учредена представителна власт за
извършване на такова действие. Счита, че
искът се явява неоснователен по същество и размер, тъй като същия бил основан
на твърдение за възникнала облигационна връзка, за която твърдят
недействителност. Моли съда да отхвърли исковата молба като неоснователна и
недоказана.
В с.з., ответникът редовно призован се представлява от
особения представител адв.И.Р. ***. Поддържа отговора на исковата молба и
оспорва иска.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно
от положеното ч.гр.д. № 717/2018г. на КвРС по заявление по чл. 410 от ГПК подадено от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 314/31.10.2018г., с
която длъжникът М.Т.С. е осъдена да заплати на заявителя сумата 1310,52
лева (хиляда триста и десет лева и петдесет и две стотинки), представляваща главница
по Договор за паричен заем с номер 44579 от 11.08.2015г, сключен между „Сити Кеш”
ООД, ЕИК ********* и длъжникът М.Т.С.; сумата от 240,54 лева ( двеста и
четиридесет лева и петдесет и четири стотинки), представляваща договорна лихва
за периода от 18.08.2015г. до 03.11.2015г.; сумата от 229,98 лева ( двеста
двадесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща лихва за
забава за периода от 19.08.2015г. до 11.10.2018г., такси в размер на 140,00
лева (сто и четиридесет), ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението – 29.10.2018г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата 76,21 лева (седемдесет и шест лева и двадесет и
една стотинки), представляващи съдебно- деловодни разноски, от които 26,21 лева(двадесет
и шест лева и двадесет и една стотинки) внесена държавна такса и 50,00(петдесет)
лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК,
във връзка с чл.26 от НЗПП.
Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане №372/15.04.2019г. на заявителя
е указано, че може да предяви иск относно вземането си. В указания срок заявителя е предявил
настоящия иск срещу длъжника.
По делото е приложен Договор за паричен заем №44579 от 11.08.2015г., който е сключен между „Сити Кеш” ООД, ЕИК ********* и ответника М.Т.С.. Приложени са Общи условия по договор
за заем на „Сити Кеш“ ООД, погасителен план към договор за заем №44579, договор
за прехвърляне на вземане, приложение №1 към договора, потвърждение за
сключване на цесия, пълномощно за уведомяване, уведомление за извършено
прехвърляне на вземане, известие за доставяне.
Предявеният положителен установителен иск
е с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД и
чл.92 от ЗЗД.
Безспорно между страните е
обстоятелството, че помежду им е сключен Договор за паричен заем №44579 от 11.08.2015г. Със същия (л.6 -7 по делото) „Сити Кеш”
ООД е предоставило
на ответника потребителски кредит в
размер на 700,00 за срок от 12 месеца,
при размер на месечната вноска 61,29 лева, ГПР от 49,434 % при месечен лихвен
процент от 3,34 %, и общо задължение за
погасяване в размер на 735, 46 лева.
Договорът е сключен при общи условия
(приложени на л. 12-15 по делото).
По силата на Договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 22.06.2016г. от „Сити
Кеш” ЕАД /цедент/ и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД
/ цесионер, „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД придобило процесното вземане срещу
кредитополучателя М.Т.С., ведно
с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности.
По делото не се доказа изпращане
от името и за сметка на цедента уведомителни писма за извършената цесия до М.Т.С.
на адреса, посочен от длъжника в договора
за кредит. В този смисъл в хода на
настоящото производство не се доказа ответникът по делото да е бил надлежно
уведомен за прехвърлянето на вземането, т.е. не са осъществени двете
кумулативно дадени предпоставки, вземането не е станало изискуемо и съответно
не е дължимо, поради което искът по чл.422 ГПК се явява неоснователен.
С оглед на горното
съдът счита, че предявения иск следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, с
адрес: гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“, №15, ет.7, представлявано от А.Г.–
Изпълнителен директор, чрез юрк.Т.К., срещу М.Т.С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
иск за
установяване на съществуващо вземане по реда на чл.415 ал.1от ГПК за сумата от 929,98 (деветстотин двадесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки) лева,
от които 700,00 (седемстотин) лева главница, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата и
229,98 (двеста двадесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки) лева
договорено обезщетение за забава за периода от 19.08.20215г. до 11.10.2018г.,
както и разноски в размер на 76,21 (седемдесет и шест лева и двадесет и една
стотинки) лева, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
гр.Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………