РЕШЕНИЕ
гр. В.,
07.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански състав, в
публичното заседание на 24 януари Две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия:НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря В.А.
като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гр.дело N 3296 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са за установяване
размер на парично задължение по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.дело №
2425/2019г. на РС В. в условията на обективно съединяване искове от „С.И.Г.”
ООД, гр.С. против „А.” ЕООД гр.В. за признаване дължимост от ответника на:
-
сумата 220.50 лева главница по
договор за аренда на земеделски земи, вписан в СВ с дв.вх.рег № 1601, акт №186,
т.3 от 23.03.2012г. за стопанската 2015/2016г.
-
сумата 220.50 лева главница по
договор за аренда на земеделски земи, вписан в СВ с дв.вх.рег № 1601, акт №186,
т.3 от 23.03.2012г. за стопанската 2016/2017г.
-
сумата 60.61 лева лихва за забава
върху главница от 220.50 лв. за периода 02.10.2016г. до 20.06.2019г.
-
сумата 38.31 лева лихва за забава
върху главница от 220.50 лв. за периода 02.10.2017г. до 20.06.2019г.
-
претендира се и законната
лихва върху двете главници от датата на
подаването на заявление по чл. 410 от ГПК-20.06.2019 г. до изплащане на
главниците.
Ищецът твърди, че е придобил с
договор за покупко-продажба, сключен с н.акт № 120, т.1, рег.№ 1403, нот.дело №
46/2015г. на нотариус Св.Б.имот № 028037 с площ 14,700 дка. в земл. на с.Б.,
общ.К.. Поддържа, че с договор за аренда от 22.03.2012г. П.Д.Й.отдал на
ответника посочения имот за временно и възмездно ползване за срок от 5 стопански години, като уговорили
и размер на арендното плащане. Поддържа се, че арендаторът-ответник не изпълнил
задължението си да заплаща в уговорените срокове дължимата парична рента на
ищеца-приобретател на имота, встъпил на основание чл.17, ал.2 от ЗАЗ в правата
на арендодателя, с което обуславя правния си интерес от предявяването на
настоящите искове.
Исковете са с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.
8, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) и са процесуално допустими.
В срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът, чрез пълномощник, представя
писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Поддържа, че по делото
липсват доказателства ищецът да е изпълнил задължението си по чл. 17, ал. 3 от
ЗАЗ да уведоми арендатора, че е придобил собствеността върху арендувания имот.
По отношение на претенциите за мораторна лихва сочи, че такава не се дължи, тъй
като в договора липсва уговорка за дължимост на обезщетение за забава.
Извършено е общо оспорване на представените с исковата молба доказателства и са
наведени твърдения, че ищецът упражнява процесуалните си права в противоречие с
принципите за добросъвестност и спазване на добрите нрави, закрепени в чл. 3 от ГПК. Направено е изрично възражение за погасяване на исковите претенции с
изтичането на кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца с правно основание
чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.дело № 2425/2019г. на РС В., по което е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за сума
в размер на 220.50 лв., представляваща неплатена арендна вноска за стопанската
2015/2016г.; 220.50 лв. представляваща, неплатена арендна вноска за стопанската
2016/2017г. по договор за аренда на земеделска земя от 22.03.2012 г.; 60.61 лв.
лихва за периода от 02.10.2016г. до 20.06.2019г.; 38.31 лв. лихва за периода от 02.10.2017г. до
20.06.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
настоящото заявление до окончателно заплащане на дължимата сума, считано от
20.06.2019г.,
разноските по делото-25.00 лв. държавна такса и сумата 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правна
помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Подадено е в срока по чл.414, ал.2 от ГПК
възражение срещу заповедта, съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че може
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В
указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.
С договор
за аренда от 22.03.2012
г., вписан под вх. рег. № 1601,
акт № 186, том 3 от 23.03.2012 г. в Служба по
вписванията гр. В., П.Д.Й., като арендодател се е задължил да
предостави на ответника „А.” ЕООД, в качеството му на арендатор, за временно и възмездно ползване земеделски
земи с обща площ 86,617
декара, находящи се в землището на с. Б., община К., подробно описани в договора, за срок от пет стопански години. Страните уговорили задължение за ответника да извършва арендното плащане,
посочено в чл. 7 от договора: 15 лв.
на декар или продукция. По отношение на паричната арендна вноска в договора не
е предвиден срок за изпълнение, а за продукцията е предвидено да се предава в
15-дневен срок след прибирането на съответните земеделски продукти. С договор
за покупко-продажба от 12.03.2015 г., за който е
съставен нотариален акт № 120,
том I, рег. № 1403,
нот. дело № 46/2015 г. на нотариус
Светла Б.с рег. № 482 в Нотариалната камара П.Д.Й.е продал на ищеца
„С. И. Г.“ ООД нива с площ 14,700
дка, в м.”Г.”, в земл. на с.Б., представляващ имот № 028037,
предмет на горепосочения договор за аренда.
Видно от писмо на ОСЗ
гр.К. вх.№ 305/08.01.2020г. на ВРС за процесния имот с нов кадастрален №
05894.28.37 има регистриран договор за аренда за 5 стопански години /2012-2017г./
с арендатор „А.” ЕООД и за стопанските 2015-2016г.,
2016-2017г. има подадено заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ от същото дружество,
имотът е попадал в масивите му.
При така установеното от фактическа страна се
налагат следните правни изводи:
По
своята правна същност договорът за аренда на земеделска земя представлява
облигационна сделка - двустранен, възмезден, консенсуален и формален договор,
спрямо който приложение намират институтите от общата част на ЗЗД, доколкото в
специалния Закон за арендата в земеделието /ЗАЗ/ не се съдържат особени
правила. Следователно, както при всеки двустранен договор и при договора за
аренда важи принципа за взаимна обусловеност на насрещните задължения на всяка
страна, които се явяват генетично и функционално обвързани. Затова, изпълнението
само на едно от задълженията, би нарушило еквивалентността.
Съдът приема, че след датата на придобиване
на процесния имот от ищеца - 12.03.2015 г. и до приключване на
стопанската 2016-2017г. страните по делото са били обвързани от
валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор за аренда от 22.03.2012 г., вписан под вх. рег. № 1601, акт № 186, том 3 от 23.03.2012 г. в Служба по вписванията гр. В., както и договор за покупко-продажба от 12.03.2015 г., обективиран в нотариален акт № 120, том I, рег. № 1403, нот. дело № 46/2015 г. на нотариус С.Б.. Договорът за аренда е сключен в предвидената от закона форма за
действителност и е породил целените от страните правни последици, а съгласно
чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ приобретателят на арендувания имот замества арендодателя
като страна по договора за аренда, ако същият е бил вписан, както е в настоящия
случай, дори и обектът на договора още да не е предаден.
Неоснователно е възражението на ответника, че липсват доказателства ищецът да е
изпълнил задължението си по чл. 17, ал. 3 от ЗАЗ да уведоми арендатора, че е
придобил собствеността върху арендувания имот. Следва да се има предвид, че неизпълнението на установеното
в чл.17, ал. 3 от ЗАЗ задължение на
приобретателя да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване има за
последица единствено лишаване на приобретателя от възможността да иска от
арендатора да изпълни към него задължение, което той вече е изпълнил към предишния
арендодател до получаване на съобщението за заместване. Само при условие, че
арендаторът изпълни задължението си към предишния собственик, липсата на
уведомление за заместването би се отразила на правото на приобретателя да иска
изпълнение, като настоящият случай не е такъв. Възраженията на ответника за упражняване на процесуални права от
страна на ищеца в противоречие с принципите за добросъвестност и спазване на
добрите нрави са направени общо и не се подкрепят от доказателствата по делото,
при което се явяват неоснователни. Съдът не споделя и възражението на ответника, че не е спазена процедурата по чл.
6, ал. 4 от ЗАЗ по предаването на имота от арендодателя на арендатора. По
делото липсват данни имотите-предмет на договора за аренда да са били предадени
под опис, но като взема предвид разпоредбата на чл. 6 ал. 5 от ЗАЗ, отменена
към настоящия момент, но съществуваща към момента на сключване на договора,
съдът стига до извода, че предаването под опис има значение единствено при
наличие на претенции на арендатора по отношение състоянието на обекта, но не
влияе на действителността на договора и на породените с него права и задължения
на страните.
По отношение на възражението
за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, съдът намира същото за неоснователно. Падежът на процесните арендни вноски е законово
определен, съответно на 02.10.2016 г. и 02.10.2017 г. и към датата на подаване
на заявление по чл. 410 от ГПК – 20.06.2019 г. не е била изтекла кратката
тригодишна погасителна давност.
От гореизложеното следва, че
за ищеца е възникнало вземане по процесния договор и за процесния период, като ответникът
от своя страна не е доказал, че е изпълнил основното си задължение по договора,
а именно да плати уговорените в същия арендни вноски. Предвид липсата на
предвиден в договора за аренда срок за плащане на арендната вноска, която е
уговорена в пари (а като алтернатива-в земеделска продукция), приложимо е
правилото на чл. 8, ал. 5, изр.
1 от ЗАЗ и арендното плащане е дължимо в първия работен ден след изтичането на
съответната стопанска година, в случая съответно на 02.10.2016 г. и 02.10.2017 г.
Ето защо искът за главница е изцяло основателен,
ведно със законната лихва от 20.06.2019 г. до окончателното изплащане на
главницата.
Предвид изводите за основателност
на иска за главница, основателна се явява и акцесорната претенция за заплащане
на обезщетение за забава върху двете главни задължения за съответните процесни
периоди, като претендираният размер на същата съответства на размера, получен
от съда при използване на безплатния онлайн продукт www.calculator.bg.
Неоснователно се явява
възражението, че мораторна лихва върху главните задължения не се дължи, тъй
като в договора липсва съответна уговорка. Дължимостта на законната лихва за
забава следва от разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предвид липсата на законова забрана за начисляване на
такава лихва върху арендни вноски.
При този изход на делото в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят деловодни разноски: сумата 75,00 лв. – разноски за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № 2425/2019 г. на Врачанския районен съд, както и сумата 300,00 лв. – разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело, като юрисконсултското възнаграждение е определено в размер на
100,00 лв. от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Воден от гореизложено, Врачанският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „А.“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр. В., ул. „Г.Л“ № 75, ет. 3, ап. 12 дължи на „С. И. Г.“ ООД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „Д.Ч.“ № 16: сумата 220.50 лв., представляваща
главница за неизплатено рентно
плащане за стопанската 2015/2016г.; сумата 220.50 лв.
представляваща, неизплатено рентно
плащане за стопанската 2016/2017г. по договор за аренда на
земеделска земя от 22.03.2012 г.,
вписан под вх. рег. № 1601, акт № 186, том 3 от 23.03.2012 г. в Служба по
вписванията гр. В.; сумата 60.61 лв. лихва за забава върху главницата за рентни плащания за
стопанската 2015-
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК „А.“ ЕООД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Г.Л“ № 75, ет. 3, ап. 12 да
заплати на „С. И. Г.“ ООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д.Ч.“ № 16 сумата 75,00 лева, разноски по ч. гр. дело № 2425/2019 г. на
Врачанския районен съд, както и сумата 300,00 лева, представляваща разноски по настоящото
дело.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………….