№ 2850
гр. Варна , 11.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501920 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частната жалба на И.И. ИЛИЕВ вх.№ 293345/7.07.2021 срещу
определението на ВРС № 265023/ 1.07.2021 по гр.д.№ 19664/2021, с което е постановено
разделянето на производството по предявения от Илия Ив. Г. ЕГН ********** от гр.Варна
ул.“Петър Райчев“ № 1 вх.Е ет.4 ап.133 срещу За За Изолда Нунес–Г. ЕГН ********** от
гр.Варна СО“Ален мак“ ул.“Жеко Жеков“ № 5 иск за приемане на установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на вилна сграда с идентиф.№
10135.2515.3130.130.1, построена в ПИ 10135.2515.3130 по КККР на гр.Варна с адм.адрес :
гр.Варна р-н „Приморски“ СО„Ален мак" ул.„Жеко Жеков" № 5, тъй като е лично
имущество на ищеца, придобито отпреди брака с ответницата, на осн.чл.124 ал.1 ГПК,
както и съединения с него в условията на евентуалност иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът е едноличен собственик на същата сграда поради
придобиването й по време на брака между страните, изцяло с лични средства на ищеца,
на осн.чл.23 ал.1 СК.
Счита атакуваното определение за неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът
не се е съобразил с постановеното от ВОС отменително определение № 1551/ 29.04.2021г на
ВОС-IIс-в, с което са били дадени задължителни указания за продължаване съвместното
разглеждане на исковете в общо производство.
С обжалваното определение от 1.07.2021 ВРС отново е постановил разделянето на
двете производства – това за делба и по установителния иск за собственост, като този път
указал на ищеца, че разделянето на исковете в отделни производства не подлежи на
инстанционен контрол, тъй като не преграждало по-нататъшното развитие на делото.
Позовал се е на практика, неотносима към специалното производство по делата за делба.
Затова счита посоченото определение за неправилно и незаконосъобразно, постановено в
1
противоречие със закона и в нарушение на процесуалните правила. Доводите за това са
следните:
Съобразно чл.274 ал.1 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани
частни жалби в две хипотези:
а/когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и
б/в случаите, изрично предвидени в закона.
Счита, че постановеното определение подлежи на обжалване, независимо от
постановената от РС необжалваемост. Това е така, защото с него се прегражда възможността
за общо решаване на всички въпроси, касаещи съсобствеността между страните и
възможността всеки от съделителите да получи в натура дял от съсобствените имоти, което
е основен принцип, предвиден в нормата на чл.69 ал.1 ЗН и чл.34 ал.2 ЗС. Така съдът
лишава от възможността всяка от страните да получи реален дял при делбата, в случай, че
установителните искове не бъдат уважени. Тогава всеки един от имотите по разделените
производства ще се наложи да бъде изнесен на публична продан, вместо да бъдат обособени
реални дялове, каквато възможност би могло да възникне, ако исковете бъдат разгледани в
едно общо производство.
Позовава се на константната съдебната практика, според която в делбеното
производство е допустимо предявяването на установителни искове.
Влязлото в сила решение по допускане на делбата формира сила на пресъдено нещо
по въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви квоти се допуска делбата.
Решението по допускане на делбата обвързва страните относно това, че между тях има
съсобственост по отношение на делбените имоти и този въпрос не може да бъде пререшаван
в друго производство. Страните по делбеното производство са длъжни да заявят в първа
фаза на това производство всички свои доводи и възражения за наличието на обстоятелства,
които изключват наличието на съсобственост или променят квотите и ако не направят това,
тази възможност се преклудира с влязлото в сила решение по допускане на делбата.
Отделно от горните мотиви, разпоредбата на чл.341 ал.1 ГПК, съгл.която делата за
делба са подсъдни като първа инстанция на районния съд, независимо от цената на иска,
също определя родовата подсъдност с оглед предмета на делото и в този смисъл се явява
специална по отношение на общите правила, установени в чл.103 и чл.104 ГПК.
Освен това, разделяйки двете производства, ще е налице процесуално нарушение на
родовата подсъдност, което би могло да бъде основание за обезсилването на решението. В
този смисъл е и Решение № 24/17.02.2014 г. по гр.д.№ 4412/2013 I ГО на ВКС.
Поради всичко изложено счита, че постановеното определение е преграждащо по-
нататъшното развитие на делбеното дело като специално производство, чрез което всеки от
съделителите може да получи реален дял. Всички други варианти нарушават този принцип и
2
ощетяват и двете страни.
От друга страна и чл.210 ал.2 ГПК предвижда, че „не се допуска разделяне на искове,
които се намират във връзка с предмета на делото". В настоящия случай, както вече се
аргументирахме, съединените искове подлежат на разглеждане по реда на едно
производство-делбеното, в което тази възможност изрично е предвидена в нормата на
чл.343 ГПК.
Ето защо моли за отмяната на постановеното определение като неправилно и за
връщане на делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответната страна ЗАЗА ИЗОЛДА Н., редовно уведомена, в срока по чл.276 ГПК не е
депозирала писмен отговор
За да постанови разделяне разглеждането на исковете, ВРС е приел, че е сезиран със
следните такива, предявени от ИЛ. ИВ. Г. срещу Заза Изолда Нунес–Г. :
I установителни искове за:
1/ признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик вилна сграда с идентификатор 10135.2515.3130.1 по КККР на гр.Варна с адрес
гр.Варна, р-н“Приморски“ с.о.„Ален мак" ул. „Жеко Жеков" № 5, тъй като е лично
имущество на ищеца, придобито преди брака с ответницата, на осн.чл.124 ал.1 ГПК;
2/ в условията на евентуалност, при отхвърляне на горния иск – за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът е едноличен собственик на
гореописания обект – вилна сграда с идентиф.10135.2515.3130.1 поради придобиването й
по време на брака между страните изцяло с лични средства на ищеца, на осн.чл.23 ал.1
СК;
3/ за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е
едноличен собственик на самостоятелен обект с идентиф.02676.176.118.6.25 по КККР на
гр.Банско с адрес: гр.Банско м-ст „Св.Иван" ет.3 ап.А25 поради придобиването му по
време на брака изцяло с лични средства на ищеца, на осн.чл.23 ал.1 СК;
II иск за делба на следните вещи, които са подробно индивидуализирани :
самостоятелен обект с идентиф.62788.8.61.3.20 по КККР на с.Рогачево, общ.Балчик,
представляващ Апартамент № G 23, находящ се в курортен комлекс „Хармони Хилс"
бл.3 ет.2;
3
лек автомобил „Тойота РАВ – 4“, светло сив металик, с ДК № В 5199 НС;
лек автомобил „БМВ 520 Д“, тъмно сив металик, с ДК № В 3503 ВА;
мотоциклет „Сузуки Булевард М50“, сив металик, бензин, с ДК № В 1654 В;
лек автомобил „Фолксваген Транспортер“, бял/черен, с ДК № В 7781 НХ.
При така заявени претенции ВРС е приел, че е сезиран с обективно съединени искове
за собственост по отношение на два от недвижимите имоти и за делба на посочените
дв.вещи и трети описан недвижим имот.
Предвид разпоредбата на чл.210 ал.2 вр.ал.1 ГПК едно от задължителните условия за
тяхното разглеждане в общо производство, е да са родово подсъдни на един съд, т.е. да
подлежат на разглеждане в общо производство, неспазването на което изискване обуславя
недопустимост на общото разглеждане, вкл. и при връзка между делата; цитирано е
Определение № 192/07.12.2018г по ч.гр.д.№ 3809/2018г на ВКС І ГО.
Така родовата подсъдност по първите два установителни иска за собственост на
вилната сграда с идентиф.№ 10135.2515.3130.1 е определена при съобразяване правилото на
чл.104 т.2 ГПК, което предвижда, че искове с цена над 50 000лв са родово подсъдни на
окръжния съд като първа инстанция. ВРС е разделил производството по тях приемайки, че
цената на всеки един от съединените в условията на евентуалност вещни искове надвишава
посочения минимален размер предвид цената им, определена съгласно чл.69 ал.1 т.2 ГПК,
въз основа на данъчната оценка, която възлиза на 147 669лв.
Въззивният съд, преценявайки допустимостта на подадената частна жалба, приема
същата за подадена в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес
от обжалване.
ВРС не се е съобразил с изричните указания, дадени с предходно отменително
определение на ВОС-IIс-в под № 1551/29.04.2021г, с което делото е върнато за
продължаване на процесуалните действия по съвместното разглеждане на предявените
искове, и отново е постановил отделянето на първите два установителни иска за собственост
относно вилната сграда в гр.Варна за самостоятелно разглеждане=
Така постановеното определение от 1.07.2021 само по себе си, макар да не прегражда
по-нататъшното развитие на делото по смисъла на нормата на чл.274 ал.1 б.“а“ ГПК, е
недопустимо по аргумент от чл.210 ал.2 изр.посл. ГПК. Посочената норма визира, че не се
допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен
ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства.
Макар практиката, на която ВРС се позовал /искът да е родово подсъден на ОС с
оглед цената му, определена въз основа на данъчната оценка над 50 000лв/, да е правилна,
същата не намира приложение в делбеното производство.
4
В случая недопустимостта от разделянето е обусловена именно от връзката на
предявения установителен иск с предмета на делбеното дело. Разрешаването на въпроса има
преюдициално значение за формирането на делбената маса като се прецени за кои обекти е
налице съсобственост между страните.
В настоящия случай така, както е заявен петитумът в т.IV от исковата молба следва,
че същият, макар и непрецизно формулиран, съдържа в себе си искане за делба на всички
недвижими имоти в условията на евентуалност – ако не бъдат уважени предявените от
ищеца установителните искове за изключителна негова собственост, то всички вещи и
имоти да бъдат допуснати до делба при равни квоти за двамата съделители.
В този случай, независимо от цената на иска е допустимо съвместното разглеждане
на исковете като изключение от общото правило и предвид че делбеното производство е
особен вид такова – систематическото му място е в част Трета, гл.25-та от ГПК. За него
изрично е предвидена възможността по искане на останалите съделители в делбената маса
да бъдат включени и други имоти – 340 ал.2 ГПК, както и нормата на чл.343 ГПК какви
преюдициални въпроси могат да бъдат разглеждани, без изброяването да е изчерпателно, в
каквато насока е трайната съдебна практика.
Законодателят е предвидил изрично такава възможност както с оглед процесуална
икономия, така и в случай на неоснователност на правоизключващите възражения,
упражнени чрез инцидентен установителен иск, да се оформи делбената маса от всички
съсобствени на страните имоти. По този начин ще се постигне основната цел на делбеното
производство - всеки от съделителите да получи в натура дял от съсобствените имоти. Така
ще бъде избегнато изнасянето на публична продан на всеки един от имотите, ако бъде
разглеждан в отделно делбено производство.
Като е процедирал отново чрез отделянето на исковете, касаещи имота в
гр.Варна, РС злепоставя интересите на страните.
В допълнение намира за необходимо да посочи и следното.
По отношение така предявените два установителни иска в условията на евентуалност
относно вилната сграда в гр.Варна, следва да се прецени доколко ИМ е редовна по
сл.съображения:
Квалифицираният като иск с правно основание иск по чл.124 ал.1 ГПК за
установяване в отношенията между страните, че придобитият по време на брака на
съпрузите имот представлява лична собственост на ищеца покрива изцяло фактическия
състав на хипотезата на специалната правна норма на чл.23 ал.1 СК. В настоящия случай
аргументите за това се черпят от факта на издадения КНА № 133/16.08.2017, с който двамата
съпрузи са признати за собственици на процесната вилна сграда, придобита чрез
извършеното по време на брака строителство в имота–лична собственост на ищеца.
5
Когато правните субекти имат качеството на съпрузи /било то настоящи или бивши/
и между тях съществува спор по отношение на имущество, като се цели оборване
презумпцията за съвместния им принос в придобиването му по време на брака,
единственият иск е този с правна квалификация по чл.23 ал.2 СК - за трансформацията на
лични средства.
Така предвиденият в СК специален иск изключва приложението на общата норма на чл.124
ал.1 ГПК и съответно неговата допустимост.
Отделно стои въпросът за конститутивния иск по чл.29 СК за определянето в поза на
единия съпруг по-голям дял от имуществото, което има статута на СИО. Разглеждането на
този иск е недопустимо в делбеното производство. Такъв, обаче, в настоящия случай не е
предявен.
Предвид изложеното по-горе постановеното от ВРС определение подлежи на
обезсилване и делото – на връщане за продължаване съдопроизводствените действия по
първоначално предявените искове.
Воден от горното, СЪДЪТ
6
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определението на ВРС № 265023/1.07.2021 по гр.д.№ 19664/2021, с
което е постановено разделянето на производството по предявения от Илия Ив. Г. ЕГН
********** от гр.Варна ул.“Петър Райчев“ № 1 вх.Е ет.4 ап.133 срещу За За Изолда Нунес–
Г. ЕГН ********** от гр.Варна СО“Ален мак“ ул.“Жеко Жеков“ № 5 иск за приемане на
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на вилна сграда с
идентиф.№ 10135.2515.3130.130.1, построена в ПИ 10135.2515.3130 по КККР на гр.Варна с
адм.адрес : гр.Варна р-н „Приморски“ СО„Ален мак" ул.„Жеко Жеков" № 5, тъй като е
лично имущество на ищеца, придобито отпреди брака с ответницата, на осн.чл.124 ал.1
ГПК, както и съединения с него в условията на евентуалност иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът е едноличен собственик на същата
сграда поради придобиването й по време на брака между страните, изцяло с лични
средства на ищеца, на осн.чл.23 ал.1 СК.
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводст вените действия по
съвместното разглеждане на иска за делба с предявените установителни искове за
собственост по отношение на имотите, намиращи се в гр.Варна и в гр.Банско.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7