Присъда по дело №132/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК, вр. с чл.419 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ОЦК” , Г., представлявано от изпълнителния директор С. С., против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК № 4994 от 14.09.2012г., постановено по ч.гр. д. № 2432/2012г. по описа на Кърджалийския районен съд.

В жалбата се сочи, че разпореждането е неправилно и като такова следва да бъде отменено, тъй като твърдяното от заявителя вземане било погасено и не съществувало.

Иска се съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение.

Ответникът по жалбата – „П. И. Б.” , Г. е депозирал отговор в срок, в който излага съображения за неоснователност на частната жалба.

Като съобрази данните по делото, въззивният съд намира следното:

Съгласно чл. 419, ал.1 от ГПК разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.5 от ГПК заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист, издадена в производството по чл.417, се връчва от съдебния изпълнител. Последният, съгласно разпоредбата на чл.428, ал.1 от ГПК е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок, а когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й. В случая, видно от представената покана за доброволно изпълнение, ЧСИ я е връчил на длъжника на 01.10.2012г., заедно със заповедта за изпълнение, и от тази дата тече двуседмичния срок за подаване на жалба по чл.419 от ГПК. Или, подадената от длъжника на 05.10.2012 г. частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение е подадена в срок, като в същия момент е подадено и възражение по чл.414 ГПК, поради което е допустима.

По същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

РС-Кърджали е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК от „П. И. Б.” , Г., с което се иска съдът да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по отношение на „ОЦК” , Г., на основание извлечение от счетоводните книги на „ПИБ” по договор за банков кредит № OOOCL-L-000065/16.03.2011г. и с Анекс №1 от 12.04.2012г. към него, за парично вземане в размер на 629 417,48 евро – главница, и наказателна лихва в размер на 370 582,52 евро, за периода от 25.06.2012г. до 11.09.2012г.

КРС е постановил атакуваното Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №4994 от 14.09.2012г.

Съгласно разпоредбата на чл.419, ал.2 ГПК частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл.417 ГПК. В процесната частна жалба не се сочат конкретни доводи за нередовност от външна страна на акта, удостоверяващ подлежащо на изпълнение изискуемо вземане, въз основа на който е издадена заповедта, а доводите на жалбодателя относно съществото на спора ще са от значение в едно отделно състезателно производство по установяването на вземането. За производството по реда на чл.419 от ГПК тези доводи са ирелевантни. В случая, заповедта е издадена въз основа на извлечение от счетоводните книги на „П. И. Б.” , Г. - т.е. на основание акт по чл.417, т.2, предл.2 ГПК, а също така вземането е ликвидно и изискуемо, поради което същата е правилна и законосъобразна.

Ето защо, частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от „„ОЦК” , Г., представлявано от изпълнителния директор С. С., против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК № 4994 от 14.09.2012г., постановено по ч.гр. д. № 2432/2012г. по описа на Кърджалийския районен съд, и връща делото на КРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК .

Председател: Членове: 1. 2.