ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
София, ………..2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, VIII-ми въззивен
състав, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Мумджиева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Костадинка
Костадинова
2.
Александрина Дончева
като разгледа докладваното от съдия Костадинова ВЧНД № 4051 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXII НПК, вр. чл.323, ал.2, вр.ал.1, т.2 от НПК.
С разпореждане на съдията -докладчик от 24.09.2019г. по НЧХД № 19009/2018г.
по описа на СРС, НО, 94 състав, е върната като просрочена подадената жалба от частния тъжител Т.Д.П. срещу
определение за прекратяване на наказателното производство, постановено в о.с.з
на 10.07.2019г. по НЧХД № 19009/2018г. по описа на СРС, НО, 94
състав .
Недоволен от
разпореждането
частният тъжител го обжалва в срок, като твърди, че е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като никога не е бил призоваван по делото. Уведомил се за
насроченото по делото открито съдебно заседание за 10.07.2019г. от интернет, но тъй като бил извън страната, с молба поискал съдът да го отложи, за да може да се
яви. От интернет разбрал, че делото е прекратено, като не е получавал
определението, с което се прекратява НП.
В частната жалба се излагат съображения, че никакви срокове не могат да текат, щом като книжа не са му били връчени. Моли за отмяна на разпореждането и прави искане за освобождаване от внасяне на
ДТ, прилага декларация в която сочи, че
не получава месечен доход, не упражнява труд като ЕТ, нито извършва услуги с
личен труд, нито извършва селскостопанска дейност, няма брак, осигурява
издръжка на 4 души, притежава жилище от 60 кв. в гр.София и МПС с година на
производство 1998г., не притежава дялове и акции в ТД, не страда от заболяване,
което да налага постоянни разходи, прилага и
извлечение за валидни запори с посочено име на клиент – Т.Д.П..
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като се запозна
с материалите по делото и обсъди изложените
доводи, намира за установено следното:
Определението, с което на основание чл.289,
ал.1 вр. чл.24, ал.5, т.5 от НПК е прекратено наказателното производство по
посоченото дело е постановено в открито с.з. проведено на 10.07.2019г.
Съгласно
разпоредбата на чл.289, ал.4 от НПК,
определението на съда, с което се прекратява наказателното производство при
условията на ал.1 от същия текст, подлежи на обжалване по реда на XXI от НПК.
За
срока за подаване на жалбата е приложима разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК,
която предвижда 15-дневен срок, считано от обявяването
на съдебния акт в открито съдебно заседание. В настоящия случай,
определението на СРС е било постановено в открито съдебно заседание на
10.07.2019г. и срокът по чл.319, ал.1 от НПК е изтекъл на 25.07.2019г.
Съдът ясно е указал, че същото подлежи
на обжалване в 15- дневен срок от „днес“, т.е от датата на обявяването му в
открито с.з, и за съда
не съществува задължение да уведомява тъжителя /в случай на отсъствието му/ за
постановяването му.
Жалбата на ЧТ-л.8 от внчд, е подадена по пощата на 01.08.2019г., видно
от датата на пощенското клеймо, т.е. след изтичане на срока и районният съдия правилно и в
съответствие с правомощията си по чл.323, ал.1, т.2 от НПК е върнал същата като
подадена извън законоустановения срок.
По изложените съображения доводите на ЧТ, че срока за обжалване тече от
датата на връчване на определението, с което НП е било прекратено се явяват неоснователни.
За пълнота следва да се посочи,
че доводите на ЧТ срещу самото определение постановено в о.с.з,
няма как да бъдат разгледани по съществото им, тъй като предмет на разглеждане
в настоящето производство е само разпореждането на съдията –докладчик, с което връща тази му жалба
срещу
определението от о.с.з.
Искането на ЧТ за освобождаване от
държавната такса също е неоснователно. Установява се, че частният тъжител е заплатил ДТ за образуване
на НЧХД – л.10 от нчхд в размер на 12 лева. Частният тъжител сочи, че пътува в
чужбина често, както и в страната, следователно не може да се приеме, че ДТ от 5
лева каквато дължи за подадената частна жалба по силата на Тарифа № 1 към Закона за държавните
такси за таксите, събирани от
съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието
се явява непосилна. Доколкото делото е
изпратено от СРС без да е събрана същата, и след като съдът приема, че не са
налице основания за да освободи ЧТ от тази такса, то съдът следва да го осъди
да я заплати.
Така мотивиран съдът приема, че
атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно,
поради което същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на осн. чл. 345 от
НПК, СГС, НО, VIII въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на съдията –докладчик от 24.09.2019г. по НЧХД № 19009/2018г.
по описа на СРС, НО, 94 състав, с което е
върната като просрочена подадената жалба от частния тъжител Т.Д.П.
срещу определение за прекратяване на наказателното производство, постановено в
о.с.з на 10.07.2019г. по НЧХД № 19009/2018г. по описа на СРС, НО, 94
състав.
ОСЪЖДА Т.Д.П. с ЕГН ********** да заплати
в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на СГС държавна такса в размер на 5/пет/ лева и 5/пет/
лева държавна такса за издаване на изпълнителен
лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.