Р Е Ш Е Н И Е
№ 242
гр. Велико Търново, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесети октомври
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При
участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Светлана Иванова разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10261/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е
по касационна жалба на ЕТ „Фуни – З.Р.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, чрез *** К. П., срещу Решение № 419/26.07.2023г. по НАХД №
1613/2022 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 04-2200140 от 04.11.2022 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ Велико Търново. Според касатора обжалваното решение е
неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Твърди, че свидетелските показания са изопачено и
невярно интерпретирани. Излага доводи, че между едноличния търговец и лицето Д.Й.съществува
единствено гражданско правоотношение, което е оформено с писмен граждански
договор от 23.08.2022 г., сключен при условията на ЗЗД, по силата на който
лицето се е задължило да престира резултат. Акцентира, че декларацията е
попълнена от Й.под диктовка на проверяващите, като същата не прави разлика
между трудов и граждански договор. Оспорва дадената правна квалификация на
деянието. Предвид изложеното, моли обжалваното решение и потвърденото с него НП
да бъдат отменени. Не претендира разноски за настоящата инстанция.
Ответникът
по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново, в
представени по делото отговор на касационна жалба и писмено становище от
пълномощника ***С.оспорва подадената жалба. Счита, че съдебният акт е правилен
– постановен в съответствие с
материалния закон, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и обоснован. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира
присъждане на разноски, като при условие на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата, като излага мотиви за правилност на оспорваното решение.
Настоящият състав на Административен съд – Велико
Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление №04-2200140 от 04.11.2022 г., издадено от директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Велико Търново, с което на ЕТ „Фуни – З.Р.“, на
основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.3 вр. с чл.415в, ал.2 от КТ за
нарушение на чл. 62, ал.1 от Кодекса на
труда (КТ) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер
на 1 500 лева.
За да постанови този резултат, от фактическа страна
въззивният съд е установил от събраните писмени и гласни доказателства, че при извършена
на 23.08.2022г. от служители на ответника по касация проверка по спазване на
трудовото законодателство от работодателя по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР
на КТ ЕТ „Фуни – З.Р.“ в обект на контрол – снек бар „Фунети“, находящ се в гр.
В. Търново, е установено, че лицето Д.К.Й.само по устна договорка е
предоставяла работна сила, без сключен трудов или граждански договор. Същата е
изпълнявала трудови функции включващи миене и обслужване на клиенти, с
конкретно работно време, като е обслужила контролните органи извършили покупка,
без да им издаде касов бон. Прието е, че Д. Й.е предоставяла работната си сила
на работодателя ЕТ „Фуни – З.Р.“ при наличието на всички елементи на трудовото
правоотношение – работно място, работно време, в условията на йерархична и
дисциплинарна подчиненост, без сключен писмен трудов договор. Горното е
квалифицирано като нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, за което на дружеството е
съставен АУАН № 04-2200140 от 26.09.2022 г. Въз основа на него е издадено и
обжалваното пред районния съд НП №04-2200140/04.11.2022г.
При тази фактическа обстановка съдът е намерил, че при
издаване и връчване на АУАН и на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до тяхната отмяна. Приел е, че правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение. Посочил е, че показанията на разпитаните свидетели, в
т.ч. на Д. Й.са последователни и непротиворечиви относно престацията на труд и
липсата на всякакъв договор към датата на проверката. Относно показанията на
свидетелите-служители на едноличния търговец в частта, че под диктовка била
попълнена декларацията, свързана с проверката на контролните органи, съдът е
изложил мотиви, че самите свидетели заявяват, че не били наясно как точно
следва да попълнят тези декларации и контролните органи им помогнали. Посочил
е, че ако действително е имало подписан граждански договор към датата на
проверката, то такъв е щял да бъде представен още на място, а и самата Й.заявявала,
че към 23.08.2022 г. такъв договор не е бил наличен. От установената фактическа
обстановка се налагал изводът за доказаност на нарушението на чл. 62, ал. 1 от КТ. На последно място е посочено, че наказанието е определено в минимално
предвидения в закона размер, поради което не може да бъде намалявано. За неоснователни
са намерени изложените в жалбата доводи за маловажност на деянието и
приложението на чл. 415в, ал. 2 от КТ и чл. 28 от ЗАНН. Така е формиран
крайният извод за законосъобразност на НП.
Настоящата инстанция намира обжалваното решение за неправилно,
като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в
нарушение на материалния закон.
В тежест на административнонаказващият орган е да
докаже извършването на нарушението, което в случая не е сторено. Не е
достатъчно единствено установяването на факта, че в обекта на работодателя
дадено лице полага труд, а е необходимо и установяването на останалите елементи
на трудовото правоотношение. В случая при проверката от Д.К.Й.е попълнена
декларация по образец /л. 16 от въззивното дело/, останала необсъдена от ВТРС.
В същата не са попълнени графите за обекта на който се работи, длъжността, работното
време, трудовото възнаграждение, почивните дни. На гърба на декларацията от Й.е
попълнен саморъчно следния текст: „Днес 23.08.22 работих в снек бар Фунети,
собственост на братовчед ми. Без заплащане. По време на работа бях на бара. Мих
чаши от бара. Обслужвах клиенти, ако има. Днес влезнах в бара в 12,30 ч. до 16
ч.“ В показанията си пред съда Д. Й.поддържа, че на 23.08.2022 г. З./едноличният
търговец/, който ѝ е втори братовчед, ѝ се обадил и я помолил да
направи хигиена на залата, като на тази дата няма сключен договор и не ѝ
е платено.
При тези факти решаващите изводи на съда са
необосновани. По силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя
работната си сила за изпълнение на определен вид работа, при определен режим,
заплащане, работно време, работно място. В случая не са установени нито
заплащане, нито работно време, нито заеманата от Й.длъжност. В тази връзка АНО
неправилно се позовал на представения впоследствие граждански договор №
1/23.08.2022 г., сключен между ЕТ „Фуни – З.Р.“ и Д.К.Й.. На първо място, както
съдът е посочил, този договор е очевидно антидатиран и съществуването му към
тази дата се отрича от страна на Д. Й., следователно същият е негодно
доказателствено средство. На следващо място, дори да се приеме за годно
доказателство, клаузите в този договор са типични за гражданския договор и не
разкриват характерните елементи на трудовото правоотношение. Налага се изводът,
че нарушението е недоказано, поради което обжалваното решение следва да се
отмени, както и потвърденото с него НП.
При този изход на делото в полза на касатора следва да
се присъдят направените и своевременно претендирани разноски в производството
пред районния съд, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Възражението на ответника за прекомерност е неоснователна предвид разпоредбата
на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/01.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 419/26.07.2023г. по НАХД №
1613/2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
04-2200140 от 04.11.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ Велико Търново, с което на ЕТ „Фуни-З.Р.“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в ***е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Велико Търново да заплати на ЕТ „Фуни-З.Р.“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в ***разноски по делото в размер на 500 лв. /петстотин
лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.