Номер 95823.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIVа състав
На 24.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Ивалена О. Димитрова
като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20203100502095 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 17 ЗЗДН във вр. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. И., ЕГН **********, с адрес: с. Невша, общ. Ветрино,
чрез процесуалния му представител адв. Г. Г. – ВАК, срещу Решение № 162/15.07.2020 г. по
гр. дело № 315/2020 г. по описа на Районен съд – Провадия, с което са наложени мерки за
защита на Ф. И., ЕГН **********, с адрес: с. Невша, общ. Ветрино, по повод осъщественото
спрямо нея домашно насилие от М. И., като М. И. е задължен да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо Ф. И.; на същия е забранено за срок от 10 месеца да се
доближава на по-малко от 50 метра разстояние до Ф. И., от дома, в който живее - в гр.
Девня, ул. „*****“ № *, и от местоработата й; наложена му е глоба в размер на 500 лева,
платима по сметка на ПРС в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение.
Жалбоподателят счита постановеното решение за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, като моли за неговата отмяна и присъждане на разноски. Твърди, че
формираният извод на първоинстанционния съд за осъществен акт на домашно насилие от
М. И. спрямо съпругата му Ф. И. не почива на задълбочен и съвкупен анализ на
доказателствените източници и на обективен подход към събраните данни. Твърди, че съдът
неправилно е установил фактическата обстановка, като не е съобразил възможната
заинтересованост на част от свидетелите. Излага подробни съображения в тази насока.
Излага още, че представените от молителката медицински документи не кореспондират с
твърдените в молбата удари. Твърди още, че в приложената към молбата декларация липсва
конкретика и ясно описание на акта на домашно насилие.
В писмен отговор въззиваемата страна е посочила, че жалбата е неоснователна, а изводите
на ПРС - правилни и законосъобразни, съответстващи на ангажираните по делото
1
доказателства. Изразява становище, че атакуваното решение не страда от пороците,
посочени в жалбата. Настоява за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът М. И., редовно призован, се явява лично и се представлява
от адв. Г. Г. и адв. Г. Н.. Претендира за отмяна на първоинстанционното решение, в
условията на евентуалност моли за изменение на постановения съдебен акт в частта относно
продължителността на наложените мерки, настоява за намаляване размера на определената
глоба.
В съдебно заседание въззиваемата Ф. И., редовно призована, се явява лично и се
представлява от адв. К. М.. Настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по молба от Ф. И. И. , ЕГН **********, за
налагане на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН и издаване на заповед за
незабавна защита, с оглед извършен на 26.04.2020 г. акт на домашно насилие спрямо нея от
страна на съпруга й М. И.. Излага, че с ответника са съпрузи от 1992 г., като от брака си
имат две пълнолетни деца. Страните живеели в с. Невша, отношенията между тях били
добри до 2014 г., когато М. И. започнал да проявява агресия без причина спрямо
молителката и да й нанася побои. Твърди, че на 08.06.2019 г. ответникът напуснал
семейното жилище и заживял с друга жена.
На 24.04.2020 г. ответникът отишъл в общия дом на страните в с. Невша и заявил на
молителката, че последната трябва да напусне къщата на следващия ден.
На 26.04.2020 г. около 8:30 часа ответникът отново отишъл в жилището в с. Невша видимо
пиян, влязъл в стаята, в която се намирала молителката и започнал да я обижда и да й вика
„Курво, отивай да се жениш“, „мършо“, „грозно“, като я ритал по тялото, ръцете, бедрата,
главата, хванал я за косата и започнал да я влачи. Извлачил я до улицата, като същевременно
молителката плачела и настоявала да я пусне. След като на улицата се събрали хора, М. И.
пуснал молителката, която едва стояла на краката си от уплаха и от болки в областта на
главата, шията, ръцете, кръста, раменете. Последната се обадила на дъщеря си, която я
прибрала в дома си в гр. Девня.
На 27.04.2020 г. молителката била освидетелствана в Отделение „Съдебна медицина“ при
МБАЛ „Св.Анна“-Варна, за което й било издадено медицинско удостоверение.
В съдебно заседание молителката се явява лично и чрез процесуалния си представител
поддържа подадената молба.
2
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалните си представители настоява за
отхвърляне на молбата.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не е се спори между страните и се установява от представеното по делото Удостоверение за
сключен граждански брак, издадено от община Ветрино, кметство с. Невша, че М. И. И. и
Ф. И. И. са сключили граждански брак на 23.12.1992 г.
Представена е Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от Ф. И. И. , същата декларира,
че на 26.04.2020 г. около 8:30 часа в село Невша, община Ветрино, обл. Варна, М. И. е
извършил спрямо нея акт на домашно насилие, изразяващо се във физическо, психическо,
емоционално насилие. Последният й е причинил кръвонасядания по тялото в резултат на
побой посредством блъскане, удряне с ръце и крака, влачене, скубане; заплахи с изразите
„Курво, отивай да се жениш“, „мършо“, „грозно“; вдигане на скандали.
Видно от Медицинско удостоверение № 333/2020 г., издадено от отделение по Съдебна
медицина при МБАЛ „Света Анна“ АД - Варна, при преглед на Ф. И. на 27.04.2020 г. е
установена контузия на лявата долночелюстна става, кръвонасядания по лицето, гръдния
кош, пояса, десните горен и долен крайници, ожулвания по левия горен крайник. Описаните
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети. В своята
съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Видно от Болничен лист № Е2017/0518703, последният е издаден от д-р В. Д. на лицето Ф.
И. за срок от 10 дни - за периода от 27.04.2020 г. до 06.05.2020 г., с посочена причина:
злополука – нетрудова.
Издадена е Заповед за незабавна защита № 7/28.04.2020 г., с която са наложени мерки за
защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН до произнасянето на съда с влязъл в сила краен
съдебен акт, както следва: чрез задължаване на ответника да се въздържа от извършване на
насилие спрямо молителката, както и забрана да приближава молителката, дома, в който
живее в с. Невша, общ. Ветрино, жилището на дъщеря й в гр. Девня, ул. „*****“ № *,
местоработата й – зелени площи на с. Невша, на по-малко от 50 м. разстояние.
Видно от Амбулаторен лист № 00309/04.05.2020 г., издаден от д-р С. С. на лицето Ф. И.,
същата е с основна диагноза: повърхностни травми на главата с неуточнена локализация;
Амбулаторен лист № 001477/05.05.2020 г., издаден от д-р С. Н. на лицето Ф. И., последната
е с основна диагноза: главоболие, с придружаващи заболявания и усложнения:
повърхностна травма на главата с неуточнена локализация; Амбулаторен лист №
000072/12.05.2020 г., издаден от д-р П. Б. на лицето Ф. И., последната е с основна диагноза:
3
болка в гръдния отдел на гръбначния стълб; и по трите амбулаторни листа е предписана
терапия.
От Характеристика на М. И., издадена от кмета на с. Невша, се установява, че последният се
ползва с добро име в обществото, без данни за извършени криминални прояви. Според
представена трудова характеристика М. И. полага труд в „Макромет“ АД по трудов договор
№ 00000564/27.06.2019 г., на длъжността монтажник, посочено е, че същият проявява
стрикност и отговорност в изпълнение на служебните си задължения. Горепосочените
писмени доказателства съдът намира за неотносими към твърдяния акт на домашно насилие
на посочената дата, като същите не следва да бъдат обсъждани.
От Справка, издадена от РУ Провадия към ОД на МВР – Варна, за лицето М. И., е видно, че
последният е женен, има две дъщери, до преди около година е живял в с. Невша със
съпругата си Ф. И., след което известно време е живял в гр. Провадия, след това – в с.
Златина, общ. Провадия, където живее и в момента.
От справка на РП Варна, ТО Провадия, и Постановление за отказ да се образува ДП се
установява, че пр. преписка № 5631/2020 г. по описа на РП Варна, ТО Провадия, е заведена
по подадена на 27.04.2020 г. жалба от молителката срещу ответника относно упражнено от
него физическо и психическо насилие спрямо нея на 26.04.2020 г. в дома им в с. Невша.
Преписката е приключила с отказ да се образува ДП поради липса на данни за извършено
престъпление от общ характер.
От изслушаното пред първа инстанция заключение от СМЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установяват следните травматични увреждания от
представената по делото медицинска документация: контузия на лявата долночелюстна
става, кръвонасядания в лявата лицева половина, горната устна в дясната половина,
множество кръвонасядания по страничната повърхност на дясната мишница, дясната
лакътна става, дясната предмишница, кръвонасядания по предната повърхност на гръдния
кош, в областта на дясната гърда, в областта на пояса вдясно, травматичен оток и
кръвонасядане в областта на пети пръст на дясното стъпало, успоредни, линейни,
червеникави ожулвания по вътрешната повърхност на лявата предмишница. Посочените
травматични увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети; описаните
ожулвания в областта на лявата предмишница биха могли да бъдат получени при
действието на предмети с подчертан ръб, каквито могат да бъдат човешките нокти. Всички
описани травматични увреждания свидетелстват за множество удари с твърди предмети,
реализирани в областта на лицето, горните крайници, гръдния кош, дясното стъпало, такива
биха могли да бъдат получени при удари с юмруци в описаните области, като биха могли да
бъдат получени по начина, посочен в исковата молба. При клиничния преглед, проведен на
27.04.2020 г., един ден след нанесения побой, реално могат да бъдат установени всички
морфологични особености, характерни за такива травми, получени на такава дата и по такъв
начин. В своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили временно
4
разстройство на здравето, неопасно за живота, отзвучават без дефицит за период от около
три седмици. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че не може да бъде установено кои
от уврежданията са получени от ритници, кои от удари с ръце и кои от влачене поради
липсата на особена морфология на същите. Сочи още, че оттокът в областта на пети пръст
на дясното стъпало е възможно да бъде получен както при удар, така и при самонараняване.
Съдът е допуснал събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля А.
И. – дъщеря на страните, чиито показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК, като
взема предвид възможната заинтересованост от изхода на спора. Настоящият състав намира,
че същите следва да бъдат кредитирани като достоверни и непротиворечиви на другите
събрани доказателства. От тях се установява, че на 24.04.2020 г. М. И. е заявил на Ф. И., че
трябва да напусне жилището в с. Невша. Потвърждава, че на 26.04.2020 г. е прибрала
молителката заедно с багажа й от процесната къща, като заявява, че при пристигането си е
видяла майка си да плаче, раздърпана и ударена, а ответникът е бил до нея. При
пристигането си е видяла и сестрата на М. И., както и събрали се съседи. Сочи, че не е
присъствала на побоя, като молителката й е разказала как И. е дошъл сам сутринта на
26.04.2020 г., започнали да спорят и той започнал да я налага, скубе и дърпа, след което я
изхвърлил на двора.Твърди, че Ф. И. е имала синини по цялото тяло – ръцете, лицето,
краката, ребрата, косата й била раздърпана, като на места коса липсвала, че същата била
много разстроена от случилото се. Сочи, че на процесната дата е закарала молителката в
спешно отделение в гр. Девня, но й отказали преглед, тъй като последната била от гр.
Провадия. На следващия ден отишли на преглед в гр. Варна. Излага, че сега майка й живее
при нея. Свидетелства, че не за пръв път ответникът бие молителката.
От показанията на св. Е. И.а – сестра на ответника, ценени съобразно чл. 172 ГПК, предвид
възможна заинтересованост, се установява, че същата е присъставала на срещата на страните
на процесната дата, ответникът настоявал Ф. И. да напусне жилището в с.Невша, поради
което възникнал спор между двамата. Сочи, че е отишла около 10:30 часа сутринта. Излага,
че „през времето,което е възприела с очите си“ ответникът не е удрял молителката.
Потвърждава, че молителката си е тръгнала с дъщеря си към 14:30 часа. Съдът не кредитира
показанията на свидетелката в частта, в която същата излага, че молителката станала
агресивна, като опитала да счупи стъклата с дъска за хляб, както и че направила опит да
вземе брадва. Посоченото намира опора единствено в дадените от ответника обяснения.
От показанията на св. С. Х. се установява, че Ф. И. не живее в къщата в с. Невша от
26.04.2020 г., когато си е тръгнала с дъщеря си. Твърди, че е чула викове и излязла навън,
като видяла Ф. И. да плаче на пейка навън пред дома си, до молителката били М. И. и сестра
му. Сочи, че не е видяла синини по Ф. И. или косата й да е била рошава.
Пред първа инстанция е разпитан и свидетелят Д. Р. А. – чичо на молителката. Като
съобрази разпоредбата на чл. 172 ГПК, съдът счита, че показанията на св. А. са
последователни и обективни, от същите се установява, че на 26.04.2020 г. е видял Ф. И. в гр.
5
Девня, като посочва приблизителен час два-два и нещо. Сочи, че последната била цялата
насинена и оскубана.
От показанията на св. И. С. – братовчед на М. И., които съдът кредитира съгласно
разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява, че Ф. И. живее в гр. Девня от 26.04.2020 г.,
когато дъщеря й дошла да я прибере от с. Невша. На същата дата, около 14:00 часа чул
викове и излязал да провери. Видял молителката да стои спокойна навън, твърди, че
последната била външно добре, не видял синини, нито да е рошава или прашна.
Потвърждава, че в процесния ден там са били и сестрата на М. И., както и друга съседка.
Сочи, че М. И. не е конфликтен и агресивен, а Ф. И. била по-сприхава и нервна по характер.
В хода на производството пред първоинстанционния съд молителката Ф. И. дава обяснения.
Настоящият състав намира, че в частта, в която същите се отнасят за факти, които имат
значение за спора и които се явяват неизгодни за страната, следва да бъдат кредитирани,
като от тях се установява, че на 26.04.2020 г. М. И. посетил дома им в с. Невша и заявил на
молителката, че трябва да напусне жилището незабавно. Последната го помолила да изчака
два месеца, като между двамата възникнал конфликт. И.а излага, че е блъснала ответника по
повод на възникналия спор.
Съдът кредитира обясненията на ответника М. И. в частта, в която същият излага факти,
които имат значение за спора и които се явяват неизгодни за него, като потвърждава, че на
26.04.2020 г. И. е отишъл в процесната къща и е заявил на молителката, че трябва да си
отива, като по повод на същото между тях възникнал конфликт.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Легалното определение на понятието "домашно насилие" е дадено в чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.
Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане или отказ да
бъдат наложени мерки на защита, с които се цели да се даде ефективна закрила на
пострадалите лица. Касае се за защита срещу една особена категория посегателства,
извършвани от и срещу лица, които се намират в най-близки взаимоотношения помежду си -
съпружески, родствени или във фактическо съжителство. Характерно за деянията от този
тип е и обстоятелството, че те биват извършени най-често в домашна среда, в отсъствието на
свидетели. Именно поради това законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други
доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН разполага със самостоятелна
доказателствена сила. За да бъде годно доказателствено средство същата трябва да
индивидуализира акта на насилие по начина, по който последният е описан в депозираната
молба за защита, т.е следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на процесния акт на
домашно насилие. Независимо от предвиденото в нормата на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, молителят
следва да установи, в условията на пълно и главно доказване, извършените от ответника
актове на домашно насилие с техните обективни признаци - време, място и начин на
извършване на деянието.
6
Събраните по делото доказателства установяват по категоричен начин конфликтни
отношения между молителката и ответника, породени след влошени съпружески отношения.
Спорът в случая е концентриран върху въпроса дали спрямо молителката Ф. И. е
осъществен акт на домашно насилие на посочената дата, изразяващ се във физическо,
психическо и емоционално насилие, като на същата са причинени кръвонасядания по тялото
в резултат на побой посредством блъскане, удряне с ръце и крака, влачене, скубане; обиди с
изразите „Курво, отивай да се жениш“, „мършо“, „грозно“; вдигане на скандали от страна на
ответника.
Настоящият състав намира, че в подадената декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН относно
твърдяното физическо и емоционално насилие, причинено на молителката Ф. И. на
26.04.2020 г. в с. Невша, актът на насилие е достатъчно индивидуализиран, съответен на
посоченото в депозираната молба. Изложеното относно причиненото физическо насилие
кореспондира с Медицинско удостоверение № 333/2020 г., издадено от отделение по
Съдебна медицина при МБАЛ „Света Анна“ АД – Варна, както и със заключението на
вещото лице по проведената СМЕ, в което се потвърждава, че описаните травматични
увреждания свидетелстват за нанесени удари с твърди предмети в областта на лицето,
горните крайници, гръдния кош, дясното стъпало, които могат да бъдат получени по
посочения в молбата начин. Въз основа на изложено съдът намира за неоснователни
доводите на въззивника, че липсва конкретика в приложената декларация, както и
твърденията за несъответствие между последната и депозираната молба. Видно от същите,
безпротиворечиво е посочен извършителят, времето и мястото, посочен е и механизмът на
извършване на физическото посегателство, а именно удари с ръце и крака (ритници),
хващане за косата (скубане), както и влачене.
Домашното насилие, като форма на злоупотребяващо и заплашващо поведение, може да
включва както физическо, така и психическо и емоционално насилие, като последното
обхваща унизяващи достойнството актове под формата на обиди, каквито безспорно са
изразите „Курво, отивай да се жениш“, „мършо“, „грозно“. Въпреки че подобен род
третиране на личността няма изразени физически белези, съдът намира, че същото е
разрушително за цялостното емоционално и психологическо състояние на личността.
Действително по делото са събрани и други доказателства - разпитани са св. Е. И.а, И. С., С.
Х.. Техните показания противоречат на установеното с представената по делото медицинска
документация и кредитираното заключение на ВЛ от изготвената СМЕ. От посочените
свидетелски показания не се установяват факти и обстоятелства, които да оборят
изложените в молбата за защита и декларацията към нея твърдения. Въззивният съд приема,
че в конкретния случай не е опровергана презумптивната доказателствена сила на
представената по делото декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, изхождаща от пострадалото лице,
както правилно е приел и районният съд.
7
Съдът отчита изострените отношения между ответника и св. А. И., въпреки това,
настоящият състав счита, че същите са достоверни, доколкото възпроизвеждат уврежданията
на молителката в съответствие с данните от извършените медицински прегледи и
изготвената по делото СМЕ.
Не се установи по делото твърдяното от въззивника поведение на молителката, а именно
опити за чупене с дъска за хляб, както и опити на последната да вземе брадва, за да нaнесе
удари на ответника. В тази насока са единствено обясненията на ответника и показанията на
св. Е. И., негова сестра. Изолирани от доказателствата по делото остават и доводите във
въззивната жалба, че настъпилите увреждания на молителката Ф. И. са вследствие от
обезоръжаването на последната от страна на ответника, като последният я обгърнал с двете
си ръце и я извел от къщата - получени при съприкосновение между телата им или с твърди
повърхности като стени и касите на вратите, през които са преминавали. Съдът счита
последното за опит за изграждане на защитна теза, неподкрепен от обективните факти и
доказателства по делото.
Предвид изложените съображения, въззивният съд приема за установени изложените в
молбата твърдения за извършен на 26.04.2020 г. акт на домашно насилие. Подадената молба
е основателна и следва да бъде уважена.
Настоящата инстанция счита, че постановените мерки от първоинстанционния съд са
адекватни на нуждата от защита и охраняват интересите на пострадалото лице и не следва
да бъдат изменяни, включително относно тяхната продължителност от 10 месеца. В тази
връзка съдът намира за неоснователно възражението на въззивника, че същите са
несъответни, доколкото страните живеят разделени повече от година в различни населени
места. Тук следва да се отбележи, че превантивната цел на ЗЗДН е именно да се ограничат
контактите между извършителя на насилие и пострадалото лице за определен период от
време, като е недопустимо да се неглижира предприетото от ответника поведение към
молителката. Съдът счита, че в случая са налице предпоставките за налагане на посочените
мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН и ответникът следва да понесе отговорността,
предвидена в закона.
Съобразно разпоредбата на чл. 15, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, при
уважаване на молбата, съдът издава заповед за защита. Нормата на чл. 5, ал.4 ЗЗДН
постановява, че "във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал.1, налага на
извършителя глоба в размер от 200 до 1000 лева". Настоящият състав счита, че размерът на
глобата от 500 лева, определен от първоинстанционния съд, се явява несъразмерно висок и
следва да бъде намален до сумата от 200 лева. Независимо от задължението на съда да
наложи глоба, същата не трябва да се явява несъответно репресивна по отношение на
ответника, доколкото производството по ЗЗДН цели да осигури най-вече превенция и да
охрани нуждаещите се от защита лица.
8
По отношение на разноските:
В отговора на въззивната жалба въззиваемата е направила искане за присъждане на разноски
в настоящата инстанция; настоящият състав намира, че такива не следва да бъдат
присъждани, доколкото липсват представени доказателства относно реалното им
извършване.
От жалбоподателя е внесена още при подаването на въззивната жалба ДТ в размер на 12,50
лв. по сметка на ВОС, за което е представена към нея вносна бележка от 30.07.2020 г.,
поради което няма основания сега такава да бъде присъждана със съдебното решение с
оглед нормата на чл. 17, ал.2, във вр. с чл. 11, ал.2 от ЗЗДН.
Воден от горното и на основание чл. 17, ал. 5 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 162/15.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 315/2020 г. по описа на
Районен съд – Провадия, в частта относно наложената глоба на М. И. И. , ЕГН **********,
на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, като НАМАЛЯВА първоначално определения й размер от
500 лева на 200 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 162/15.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 315/2020 г. по описа
на Районен съд – Провадия, в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9