РЕШЕНИЕ
№ 2751
11.07.2018г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд ХV
граждански състав
На единадесети юли две хиляди
и осемнадесета година
В
открито заседание на втори юли
2018 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 20095 по описа за
2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на
труда.
Ищецът В.А.К., ЕГН **********,***,
твърди, че между него и ответника „17Н“ ЕООД, ЕИК ********* е съществувало
трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № *** от *** г.,
по силата на който ищецът заемал длъжността „****“. Месечното възнаграждение
възлизало на 650лв. На 10.10.2017 г. той получил нотариална покана, с която
работодателят го уведомил, че прекратява трудовото правоотношение, считано от
05.10.2017 г. Заявява, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед на
работодателя на основание чл.188, т.3 вр. с чл.190, ал.1, т.2 от КТ и при спазване
изискванията на чл.189, ал.1 и чл.193, ал.1 и чл.194, ал.1 от КТ. С
нотариалната покана му била връчена Заповед № **/*** г. за налагане на
наказание дисциплинарно уволнение поради системни нарушения на трудовата
дисциплина, изразяващи се в неоформяне на отсъствия за дванадесет работни дни
по установения ред, в писмен вид и без съгласието на работодателя. В заповедта
се твърди, че работодателят му отправил писмена покана, която ищецът отказал да
получи. Твърди, че цитираната заповед е незаконосъобразна, тъй като
работодателят не бил изпълнил процедурата на дисциплинарното производство. Не
спазил задължението си по чл.193, ал.1 от КТ да изслуша и приеме писмени
обяснения на ищеца. От друга страна, заповедта била немотивирана, като не бил
посочен законовият акт. Дори да се приеме, че работодателят имал предвид
чл.187, ал.1, т.1 от КТ, то тази разпоредба съдържала 4 вида нарушения. Като не
бил посочил точно и ясно нарушението, работодателят не спазил законовото
изискване за мотивираност на заповедта за уволнение. Извършеното нарушение не
било индивидуализирано във времето. Посочени били отсъствия за дванадесет
работни дни, като не били посочени кои са дните. С оглед изложеното моли съда
да признае за незаконосъобразна заповедта за уволнение и да я отмени.
Ангажирани
са доказателства.
В
дадения му срок ответникът депозирал отговор, с който оспорва предявения иск.
Заявява, че ищецът продължително време не се явявал на работа без уважителна
причина, което довело до уволнението. Не бил издал служебен лек автомобил,
инструменти и други съоръжения. От ищеца били искани обяснения, изпращани били
две писма за искане на обяснения, които били върнати неполучени. Писмата били
изпратени на адреса му по лична карта и който той бил декларирал пред
работодателя. Изпълнена била и процедурата по чл.195 от КТ – посочено било
какво е нарушението и кога е извършено, като било посочено достатъчно ясно, за
да може ищецът да организира защитата си. Относно извършеното нарушение същото
не се оспорва, ищецът не се явявал на работа продължителен период от време без
уважителни причини.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
Не
се спори между страните, а и от представения трудов договор, се установява, че
ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение по силата на сключен
трудов договор № *** от **** г. на длъжност “****”. Със заповед № ***/*** г. трудовото му правоотношение
било прекратено на основание чл.188,
т.3 вр. с чл.190, ал.1, т.2 от КТ – дисциплинарно уволнение поради системни нарушения
на трудовата дисциплина за м.август 2017 г., без да е оформил отсъствията си за
12 работни дни по установения ред в писмен вид и без съгласието на С.Х.Т.,
считано от датата на връчване на заповедта – 05.10.2017 г.
Съгласно
разпоредбата на чл.193, ал.1 от
Кодекса на труда /КТ/, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. От приложеното по
делото писмо / л.24 от делото/ от 02.10.2017 г. се установява, че управителят
на дружеството – работодател е поискал обяснения от ищеца за „продължаващото му
неявяване на работа“. Липсва посочване на период / с начална и крайна дата/ или
конкретно посочени дати за неявяване на ищеца на работа. Съгласно трайната
съдебна практика, започвайки процедура по налагане на дисциплинарното
наказание, работодателят е длъжен да уведоми работника или служителя, че се
провежда дисциплинарно производство. Неспазването от страна на органа на
дисциплинарна власт на това изискване води до опорочаване на процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание. В тежест на работодателя е доказването
на изпълнение на задължението по чл. 193, ал. 1 КТ преди налагане на
дисциплинарното наказание, като същият следва да ангажира доказателства, че е
поискал обяснения за конкретните нарушения, визирани в заповедта за уволнение,
заради които е наложил дисциплинарно наказание, а именно конкретни дати или
период за неявяване на работа на ищеца.
От друга страна, нарушенията на трудовата дисциплина,
с техните обективни и субективни признаци, очертават рамката на спора. Само при
конкретното им описание в заповедта за дисциплинарно уволнение съдът може да
извърши проверка за това спазени ли са повелителните изисквания на закона,
свързани с процедурата по наказване (изслушване или приемане на обяснения и
преклузивни срокове), както и тази по същество - налице ли е виновно
неизпълнение на трудовите задължения за всеки отделен случай и правилни ли са
приложени критериите, за определяне на наказанието. Нормата
на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна и неизпълнението й при издаване на
заповед за дисциплинарно уволнение не се санира с въвеждане на липсващите
фактически основания в процеса и представяне на доказателства за установяването
им. Последователна е практиката на Върховния касационен съд по тълкуването и
прилагането на чл. 195, ал. 1 от КТ, основаваща се на съображението за
очертаване на фактическите основания за дисциплинарно уволнение чрез мотивиране
на заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения, съобразно
изискуемите елементи. При немотивиране на дисциплинарно уволнение чрез
непосочване времето на нарушението, се допуска издаване на заповед в
противоречие с чл. 194, ал. 1 от КТ, тъй като началният момент на срока остава
неизвестен. Немотивирането на акта за уволнение по чл. 188, т. 3 от КТ от
работодателя рефлектира и върху изпълнението на разпоредбата на чл. 193, ал. 1
от КТ - за снемане обяснения преди налагане на дисциплинарно наказание. При
положение, че наказващият орган не е уточнил нарушенията от обективна и
субективна страна, той не би могъл да иска обяснения за осъществяването им.
Дори обясненията да се намират в личното трудово досие на уволнения, то този
факт сам по себе си не води до извода, че работодателят е изискал даването им,
по повод издаване на заповедта за уволнение. Правна значимост имат единствено
отразените в акта за уволнение фактически обстоятелства, формиращи съставите на
визираните в чл. 187 и чл. 190 от КТ нарушения на трудовата дисциплина.
Работодателят не е изпълнил задължението си да мотивира заповедта, съгласно чл.
195, ал. 1 от КТ. Не е допустимо при налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание по КТ да не се изпълнява нормата чл. 195, ал. 1 от КТ и едва в хода
на съдебния процес да се определя какви нарушения е имало предвид
предприятието, за да прекрати трудово правоотношение. С оглед липсата в
настоящия случай на посочване на времето на осъществяване на фактите, които се
вменяват на работника като осъществяващи състава на дисциплинарно нарушение,
водят до невъзможността съдът да прецени законосъобразността на наложеното
наказание. От друга страна, ответникът – работодател не ангажира доказателства
да е изискал обяснения от ищеца по конкретно вменено му дисциплинарно
нарушение, изразило се в неявяване на работа 12 дни през м.август 2017 г. на
конкретни дати или в конкретен период.
С оглед горепосочените пороци
на заповедта за уволнение, същата следва да бъде отменена, без да се разглежда
спора по същество.
Ищецът
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на същия следва да се присъди такова в
размер на 350лв. съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
Ответникът
претендира разноски, но предвид изхода на делото, такива не следва да му бъдат
присъдени.
При този изход на делото ответникът следва да
заплати в полза на съда държавна такса в размер на 80лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението, извършено със Заповед № ***/**** г. на
управителя на „17Н“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Асеновград, ул.”Капитан Андреев” № 13, с която на
основание чл.188, т.3 вр. с чл.190, ал.1, т.2 от Кодекса
на труда, считано от 05.10.2017 г. е прекратено трудовото правоотношение с В.А.К., ЕГН **********,***, и като
такова го ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА „17Н“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Асеновград, ул.”Капитан Андреев” № 13, да заплати на В.А.К., ЕГН **********,***, сумата от 350лв./триста и петдесет лева/ –
разноски по производството, представляваща заплатено адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА „17Н“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Асеновград, ул.”Капитан Андреев” № 13, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 80лв. /осемдесет лева/ - държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от датата на обявяването му – 16.07.2018 г. , като препис от него се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ