О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………… 2018
година град СТАРА ЗАГОРА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД VІІІ наказателен състав
на първи юни 2018 година
в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА РИБЧЕВА
секретар
прокурор .................
като разгледа докладваното от районен съдия М.Рибчева
ЧНД № 180 по описа за 2018 год., установи:
Настоящото съдебно производство е образувано по жалба на К.М.Г. против
постановление № 430 от 28.07.2017 год. на Районна прокуратура Стара Загора, с
което се прекратява наказателното производство по досъдебно производство № 1959
зм 181/2017 год. по описа на Първо РУ Стара Загора.
Съдът, като се запозна с
постановлението на прокурора, направените в жалбата оплаквания и материалите,
приложени към ДП (досъдебното производство), намери за установено следното:
Постановлението е
внесено ведно с материалите по досъдебно производство № 1959-зм-181/2017 год.
по описа на Първо РУ Стара Загора и в неговата обстоятелствена част са посочени
мотиви, с които се приема, че не се доказва от събраните по делото
доказателства изпълнителното деяние на престъпление по чл.325, ал.3, вр.ал.1 от НК от неговата субективна и обективна страна и от друга, че на св.Г. е нанесена
косвено лека телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК, което деяние съобразно
особената разпоредба на чл.161, ал.1 от НК се преследва по тъжба на
пострадалия.
Жалбата е процесуално
недопустима.
По силата на чл.243, ал.4 НПК
право на жалба срещу постановлението на Районна прокуратура град Стара Загора,
с което се прекратява наказателното производство имат субектите изрично
посочени в цитираната законова разпоредба – обвиняемият и пострадалият. Никой
друг субект освен посочените няма процесуално право да подава жалба срещу
постановление на районна прокуратура за прекратяване на наказателното
производство.
Жалбоподателят в настоящият
процес няма нито едно от тези две качества – не е обвиняем и не е пострадал от
престъплението предмет на делото /престъпление по чл.325 от НК/, по което
представителят на Районна прокуратура се е произнесъл с постановление за
прекратяване на наказателното производство.
Изложеното до тук дава основание на съда да потърси
отговор на въпроса кое лице има качеството “пострадал” от престъплението.
Легално определение
/дефиниция/ на понятието “пострадал от престъплението” в действащите нормативни
актове има в разпоредбата на чл.74 от НПК и константната практика на ВКС в
решение № 8-86-3.
Пострадал от престъплението е
всяко лице, което е претърпяло пряко и непосредствено имуществени или
неимуществени вреди от престъплението, това лице на което са накърнени законни
права и интереси.
Жалбоподателят в настоящият
процес не е такова лице.
В действащият Наказателен
Кодекс на Република България различните престъпления според наказателно-правния
си характер защитават определени обществени отношения т.е. имат различен обект
на престъплението /обществените отношения охранявани от наказателното право и в
частност от НК – чл.1, чл. 10 от НК/. В зависимост от това кои обществени
отношения се засягат се осъществява и съответния състав на престъплението/ в
случай че са налице всички обективни и субективни признаци от състава на
престъплението/.
Според вида на обществените
отношения, които защитава престъплението се обуславят и деяния, чрез
осъществяването на които могат да се накърнят определени обществени отношения.
Следователно в зависимост от
характера и естеството на деянието се засягат точно определени обществени
отношения, т.е. обект на конкретното престъпление, от което деяние настъпват
или не настъпват определени имуществени или неимуществени вреди за гражданите и
юридическите лица.
От изложеното до тук се налага
извода, че според своята конструкция различните видове престъпления защитават
различни обществени отношения и при осъществяването на някои състави от
престъплението съществува фигурата на пострадалия, а при осъществяването на
други не съществува фигурата на пострадалия. Така например престъпленията по
чл.290, 291, 311, 294, 301, 302, 308, 309, 319, 325 от НК и т.н. защитават
обществени отношения свързани с правораздаването, с дейността на държавните
органи, обществени организации.
При
осъществяването на състава на тези престъпления не съществува фигурата на
пострадалия, тъй като от тях не настъпват имуществени или неимуществени вреди
за лицата причинени пряко и непосредствено от осъществяването на състава на
цитираните престъпления.
При друга част от престъпленията – по глава
2,3,4 НК и т. н., при осъществяването на тези престъпления настъпват вреди
причинени пряко и непосредствено от осъществяването състава на престъплението и
тук съществува фигурата на пострадал от престъплението.
С атакуваното постановление
Районна прокуратура град Стара Загора е прекратила наказателното производство
за извършено престъпление по чл.325, ал.3, вр.ал.1 от НК.
Имайки предвид обекта на
цитираното престъпление както и конструкцията на състава на чл.325 НК
настоящият състав на РС град Стара Загора прави извода, че това престъпление
принадлежи към престъпления, от които е невъзможно да настъпят имуществени или
неимуществени вреди, претърпени пряко и непосредствено от извършването на това
престъпление. Това води и до следващият извод, че при тези престъпления не
съществува фигурата на пострадалия.
В случая и прокурора изготвил процесното
постановление не е изпратил препис на жалбоподателя в настоящият процес и след
като не съществува фигурата на пострадалия то производството следва да се
прекрати.
Изложените до тук мотиви налагат извода, че
при престъплението по чл.325 от НК не съществува фигурата на пострадалия, а от
тук и липсва процесуална правоспособност за подаване на жалба срещу
постановлението на Районна прокуратура град Стара Загора за прекратяване на
наказателното производство и подадената жалба се явява процесуално недопустима,
поради което и производството по настоящото дело следва да се прекрати. В тази
насока е и практиката на ВКС – Р 301/20.05.2003 година на 1-во Н.О.- книжка
3/2003 година от Бюлетин на ВКС.
Обстоятелството, че по жалба
или сигнал на жалбоподателя е образувано наказателното производство само по
себе си не обосновава фигурата на пострадал от престъплението по смисъла на чл.74
от НПК и не дерогира конституционното правомощие на прокурора в чл.127 от Конституцията на Република България да реши по-нататъшния ход на наказателното
производство - да изготви или не обвинителен акт, да прекрати или не
наказателното производство.
От друга страна, при събраните по досъдебното
производство доказателства, обосноваващи реализирането спрямо определено лице
на наказателна отговорност, намиращи се във връзка с извършеното престъпление и
авторството на деянието, са довели до единствения възможен извод, мотивирал
Районна прокуратура Стара Загора да приеме, че извършеното по отношение на св.К.М.Г.
деяние е такова от частен характер и следва да се възбуди по тъжба на
пострадалия, поради което правилно и законосъобразно е прекратено наказателното
производство.
Водим от горните мотиви съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 180/2018
година по описа на Районен съд град Стара Загора.
ВРЪЩА жалбата на подателя К.М.Г. *** против
постановление № 430/2017 год. от 28.07.2017 година на Районна прокуратура град
Стара Загора за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1959-зм-181/2017 година по описа на Първо
РУ Стара Загора. /Прокурорска преписка № 430/2017 год. на Районна прокуратура
град Стара Загора/.
Определението подлежи на
обжалване в 15 дневен срок от съобщението на страните, пред Окръжен съд град
Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: