Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 05.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на
четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. П., като разгледа гр.д. № 989 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по постъпила искова молба от „Алвиса Груп“ ЕООД против ЗП К.Г.П..
Предявени са
три обективно кумулативно съединени иска с правно основание по: чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД за сумата от 15 000 лева, по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от
9000 лева и по чл. 86 ЗЗД за сумата от 1254,17 лв. за периода от 22.05.2018 г. до 18.03.2019 г.
В исковата
молба се поддържа, че на 22.05.2018 г. страните
сключили договор за покупко-продажба на пшеница, реколта 2017 г., по силата на
който ответникът се задължил да продаде на ищеца 150 тона пшеница, при цена 300
лв. на тон без ДДС. Било уговорено, че пшеницата ще бъде експедирана от склад,
посочен от продавача, по график, предварително уточнен между страните. По
силата на договора ищцовото дружество се задължило да преведе цената за общото
количество пшеница по банкова сметка, ***. В изпълнение на сключения договор,
на 22.05.2018 г. ответникът предоставил на ищеца 50 тона от пшеницата, предмет
на договора, за което бил съставен приемо-предавателен протокол. За
договореното количество пшеница, в размер на 150 тона, ответникът изготвил
фактура-известие № **********/22.05.2018 г. За получената от ищеца пшеница в
размер на 50 тона, ответникът издал кредитно известие към цитираната по-горе
фактура от 26.05.2018 г. Страните се уговорили следващите 100 тона пшеница да
бъдат получени от „Алвиса Груп“ ЕООД няколко дни по-късно, поради което
ищцовото дружество, с платежно нареждане от 22.05.2018 г., превело на ответника
сумата 30 000 лв., от която - 15 000 лв. за получените 50 тона пшеница и 15 000
лв. - авансово платени за следващите 50 тона пшеница. Ответникът, в разрез с
клаузите на сключения договор, и въпреки направения от ищеца авансов превод за
следващите 50 тона пшеница, отказал да му предаде същите, като освен това
отказал и да изпълни докрай задълженията си по сключения договор и да му
предаде и следващите 50 тона пшеница. Сочи, че получената от ответника сума от
15 000 лв. се явява неоснователно платена, тъй като ответникът отказал да
изпълни задълженията си по договора и да му предаде 50 тона пшеница, за която
ищцовото дружество авансово е превело стойността на цената й в размер на 15 000
лв., поради което дължи връщане на сумата. Освен това ищецът твърди, че за
недоставените общо 100 тона пшеница на стойност 30000 лв., ответникът му дължи
неустойка съгласно чл.10.3 от договора в размер на 9000 лв. - 30% върху недоставеното
количество пшеница по договора, както и обезщетение за забава върху платените
авансово суми /15000лв./ за периода от плащането им - 22.05.2018 г. до
18.03.2019 г. /предявяване на исковата молба/ в размер на сумата от 1254,17
лева. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати гореописаните суми, ведно
със законна лихва върху главниците, считано от предявяването на исковата молба
до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В
проведеното открито съдебно заседание на 04.09.2019 г. ищецът е направил искане
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът
намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са
налице предвидените в закона предпоставки.
На първо
място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се яви и не изпрати
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това,
налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – с Разпореждане №
2626/04.04.2019 г. на ответника са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
Съдът
намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание
чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
На осн. чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски в производството.
При горните
съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗП К.Г.П.,
ЕИК: **********, с адрес: *** да
заплати на „АЛВИСА ГРУП“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Петрич, ул. „Ильо
Войвода“ № 6 сумите, както следва:
- 15 000 лева /петнадесет хиляди
лева/ на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, представляваща цена на авансово
заплатена и недоставена пшеница от 50 тона по развален договор за
покупко-продажба на пшеница от 22.05.2018 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 18.03.2019 г. до погасяването на вземането;
- 9000 лева /девет хиляди лева/ на осн чл.
92, ал. 1 ЗЗД, представляваща дължима неустойка съгласно
чл.10.3 от договора за покупко-продажба на пшеница от
22.05.2018 г. за недоставено количество от 100 тона пшеница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.03.2019 г. до
погасяването на вземането;
- 1254,17 лева /хиляда двеста
петдесет и четири лева и седемнадесет стотинки/ на осн. чл. 86 ЗЗД,
представляваща лихва за забава за периода от 22.05.2018 г. до 18.03.2019 г.
върху авансово платената сума от 15 000 лв.;
- 3010,00 лева /три хиляди и
десет лева/ на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени по делото
разноски, от които 1010,00 лв. държавна такса и 2000,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: