Р Е Ш
Е Н И Е № 43
гр.Кюстендил, 12.02.2021год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Кюстендил в публичното съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
С.
при участието на
секретаря Антоанета Масларска, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 304 по описа за 2020год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 18, ал.3, т.1 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. за прилагане
на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020г.
Г.
Н. М. в качеството си на ЕТ „Г.М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, чрез пълномощника си адв. Д.Т., е подал жалба срещу Акт за
прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за
периода 2014-2020 за кампания 2019 с изх. № 01-6500/1618 от 08.05.2020г.,
издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Изложени са доводи за незаконосъобразност на
оспорения акт поради допуснати нарушения на изискванията за форма, на административнопроизводствените правила и
на материалния закон – отменителни основания по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Конкретизирани
пороците на обжалвания акт са: липса на фактически и правни основания
/мотиви/ за постановяването му предвид
общата формулировка на изложените такива; неизпълнение на задълженията по
чл.26, ал.1 от АПК, както и по чл.35 и чл.36
от АПК от административния орган; отсъствие на материалноправните
основания по чл.18, ал.3, т.1 от Наредба № 7/2015г., доколкото е осъществено прехвърляне на
стопанството от оспорващия ЕТ на „Рила милк - мес“ ЕООД и дружеството –
приобретател е подало заявление за плащане по процесната мярка, т.е. изпълнило
е задълженията на прехвърлителя, които данни органът е имал възможност да
установи със справка в регистрите на БАБХ. Прави се искане за отмяна на
административния акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски по
приложен списък.
Ответникът – заместник изпълнителният директор на
Държавен фонд “Земеделие” – гр.София, чрез процесуалния си представител юк Д. Г.,
оспорва жалбата и иска нейното отхвърляне. Счита, че не съществуват основания
за отмяната на оспорвания акт, доколкото са спазени всички изисквания на закона
при постановяването му. Отрича се като
неоснователна защитната теза на жалбоподателя с доводи за неизпълнение на
правилата по чл.28, ал.1, т.4 от Наредба № 7/2015г., съотв. по чл.14, ал.4 от
Наредба № 5/2009г. след прехвърляне на
стопанството. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, както и на доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното:
Жалбоподателят Г.
Н. М. като ЕТ „Г.М.“ е регистриран
с УРН 535895 в Интегрираната система за администриране и контрол
(ИСАК), въз
основа на подадено на 18.06.2015г. заявление за подпомагане с УИН 10/090715/57133 за кампания 2015г., като е предявил искане за
подпомагане по схеми и мерки от ПРСР
2014-2020г., вкл. по мярка 10 „Агроекология
и климат“. Видно от уведомително писмо на зам. изпълнителния директор на ДФЗ с изх. №
02-100-2600/200 от 09.03.2016г., получено на 16.03.2016г. от ЕТ, същият е одобрен за участие по мярка 10 „Агроекология
и климат“, направление „Традиционни практика за сезонна паша (пасторализъм)“ с площи
и животни, надлежно описани в таблиците с №№ 1 и 2 към писмото. В последното се сочи, че с поемането на
5-годишен ангажимент за извършване на дейностите по това направление,
земеделският производител се задължава да изпълнява определени изисквания, вкл.
да подава заявление за подпомагане/плащане всяка година до изтичане на
многогодишния ангажимент – за период от пет последователни години.
От документите, изпратени от ответника, се
установява, че ЕТ след първоначалното заявление, е подал заявления за подпомагане/плащане до ДФЗ,
както следва: на 20.06.2016г., с което е предявил искане за подпомагане
по схеми и мерки от ПРСР, вкл. по мярка 10 /вж. л. 108 и сл. от делото/; на 29.05.2017г.,
с което е предявил искане за подпомагане по схеми и мерки от ПРСР, вкл. по
мярка 10 /вж. л.147 и сл. делото/; на 08.06.2018г.,
с което е предявил искане за подпомагане по схеми и мерки от ПРСР, вкл. по
мярка 10 /вж. л. 187 и сл. от делото/. Не е спорно, че площите и
животните по заявленията за всяка от сочените години са идентични, както и че
заявление за плащане за мярка 10 за кампания 2019г. не е подадено от
жалбоподателя.
За кампания
2019г. е
подадено заявление за подпомагане
на 17.06.2019г. от „Рила милк – мес“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***
и управител Г. Н. М.. Дружеството е регистрирано с УРН 721157 в Интегрираната система за администриране и контрол
(ИСАК), а
със заявлението е предявено искане за подпомагане по
схеми и мерки от ПРСР 2014-2020г., вкл. по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление
„Традиционни практика за сезонна паша (пасторализъм)“. Видно от уведомително
писмо на зам. изпълнителния директор на ДФЗ с изх. № 02-100-2600/2749 от 13.12.2019г., адресирано до заявителя
„Рила милк – мес“ ЕООД, същият е одобрен
за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Традиционни
практика за сезонна паша (пасторализъм)“ с площи и животни, надлежно описани в
таблиците с №№ 1 и 2 към писмото. Издаденият
акт е съобщен на адресата чрез уведомление, обявено на информационното табло на
ОДЗ – Кюстендил на 20.01.2020г.
Административното
производство, приключило с издаване на оспорения акт, е открито във връзка с
констатации от извършена административна проверка на осн. чл.52 от Наредба №
7/2015г., за спазване на поет петгодишен агроекологичен ангажимент, за това, че
ЕТ „***“ не е подал заявление за плащане по направление „Традиционни практика
за сезонна паша (пасторализъм)“, мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампания
2019г. Предвид горното, с писмо изх. №
01-2600/7514 от 09.12.2019г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, заявителят
е уведомен за започване на административно производство за прекратяване на
поетия ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“. Писмото е получено лично от адресата на
20.02.2020г.
Следва
Акт за прекратяване на ангажимент по
Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР
за периода 2014-2020 за кампания 2019 с изх. №
01-6500/1618 от 08.05.2020г., издаден от Петя Славчева - заместник
изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“, с който на основание чл.63, т.1 във вр. с чл.77, т.4, б.“в“ от
Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и Съвета от 17 декември 2013
относно финансирането, управлението и мониторинга
на общата селскостопанска политика и чл.18,
ал.3, т.1 от Наредба № 7 от 24.02.2015г.
за прилагане на мярка 10 „Агроекология
и климат“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020г. /наричана Наредбата/, е прекратен
ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2019, поет
от ЕТ „***“, УРН 535895.
В акта са изложени мотиви за
това, че съобразно чл.8, ал.1 от Наредбата, агроекологичните дейности са
прилагат за период от пет последователни години, а съобразно ал.2 на чл.8 от
Наредбата, подпомаганото лице е задължено да подава заявление за плащане през
всяка година до изтичане на ангажимента; че в резултат на извършени административни проверки
на осн. чл.52 от Наредба № 7/2015г., за спазване на поет петгодишен
агроекологичен ангажимент, заявителят не е подал заявление за плащане по
направление „Традиционни практика за сезонна паша (пасторализъм)“, мярка 10 „Агроекология
и климат“ за кампания 2019г., т.е. не е
изпълнил задължението си по чл.8, ал.2 от Наредбата, поради което и съгласно
чл.18, ал.3, т.1 от Наредбата, ДФЗ прекратява ангажимента и земеделският
стопанин следва да възстанови получената финансова помощ или част от нея.
Издаденият Акт е съобщен на жалбоподателя на 03.06.2020г. чрез известие за доставяне, а
жалбата е изпратена по пощата на 17.06.2020г. , т.е. в срока по чл.149, ал.1 АПК.
Към
административната преписка е приложена
Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на осн. чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а,
ал.1,2 и 4 от ЗПЗП и чл.10 т.1, т.2, т.7 и т.13
чл.11, ал.2 от Устройствения
правилник на ДФЗ, са делегирани правомощия на Петя Димитрова
Славчева – заместник изпълнителен директор, да издава и подписва актове за прекратяване
агроекологични ангажименти, вкл. по мярка 10 „Агроекология и климат“ /т.7/.
В съдебното производство е прието писмо № РД-12-02-746-1/19.11.2020г. на
директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Кюстендил, в което се сочи,
че ЕТ „***“ има регистрация като
земеделски стопанин по Наредба № 3/1999г. от 28.04.2011г. до 17.06.2019г., а
„Рила милк - мес“ ЕООД има регистрация като земеделски стопанин по Наредба №
3/1999г. от 24.04.2019г. до настоящия момент. Сочи се, че по отношение на
декларираните площи и животни в регистъра на земеделските стопани за 2019г. е налице правоприемство
между ЕТ „***“ и „Р.М.М.“ ЕООД.
Видно от писмо
изх. № КН-8014/22.12.2020г. на директора на Областна дирекция по безопасност на
храните - Кюстендил, Г. Н. М. е подал заявление на осн. чл.137, ал.9, т.9 от
ЗВМД с вх. № КН-4719/ 12.09.2018г. за
промяна на вписани обстоятелства в издадено удостоверение за регистрация по
чл.137 от ЗВМД на животновъден обект с регистрационен № 2677-0001, находящ се в
с. Каменик, общ. Бобошево във връзка с настъпила промяна в собствеността на
стопанството – прехвърляне на стопанството
от ЕТ „Г. М. - 2005“ на „Р.М.М.“ ЕООД с управител Г. М.. Сочи се, че на
дружеството е издадено удостоверение за регистрация на животновъден обект №
КН-4719 от 14.09.2018г., а промяната е отразена в Интегрираната информационна
система на БАБХ – Вет ИС, в която към 22.12.2020г. са регистрирани 549 броя
говеда и 1 брой куче- собственост на „Р.М.М.“ ЕООД.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с правен интерес, в предвидения от закона срок по чл.149,
ал.1 АПК и отговаря на
изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Проверен
изцяло, съгласно
изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК и по критериите
на чл.146 от АПК, оспореният акт е валиден административен акт, издаден
в писмена форма и с необходимото съдържание, при спазване на
административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и с
целта на закона. Следва отхвърляне на
жалбата по следните
съображения:
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Съгласно чл. 18, ал.3, т.1 от Наредбата, Държавен фонд
„Земеделие“ – Разплащателна агенция, прекратява агроекологичния ангажимент и
земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното
направление, когато не са подали заявлението за плащане по чл.
8, ал. 2 за одобрени площи и/или животни.
Видно е, че липсват специални правила в Наредбата, уреждащи
компетентността, поради което правомощието за издаване на акт за прекратяване
на ангажимент по схеми и мерки от ПРСР се извежда от общата компетентност на
изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл.20а от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция, организира и
ръководи дейността и я представлява. В разпоредбата на чл.11, ал.2 от Устройствения
правилник на ДФ „Земеделие“, съответстваща на законовата норма на чл.20а, ал.3
и ал.4 от ЗПЗП, е предвидена възможност
изпълнителният директор да делегира част от предоставените му правомощия за
вземане на решения на заместник-изпълнителните директори. Уредената законова
делегация отговаря на постановките в ТР № 4/2004г. на ВАС по тълк. д. № 4/2002г.
на ОС на съдиите. В случая със Заповед
№ 03-РД/715 от 27.06.2017г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на П. Д. С. – заместник изпълнителен
директор, са делегирани правомощия за
издаване и подписване на уведомителни писма
за образуване на производства за прекратяване на агроекологични ангажименти,
както и за издаване и подписване на актове
за прекратяване на агроекологични ангажименти, вкл. по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР
/т.7/. Следователно оспореният
акт е издаден от компетентен орган в
кръга на делегираните му правомощия, поради което е валиден административен
акт. Страните не спорят по компетентността.
Актът е издаден в писмена форма и с необходимото
съдържание по чл.59, ал.2 от АПК, а обратните доводи на
жалбоподателя са неоснователни. Същият
съдържа изложение на фактическите и правни основания, въз основа на
които е издаден. Органът е посочил фактите, от които черпи упражненото публично субективно право,
като изложените
фактически основания кореспондират с посочените правни норми и разпоредените
правни последици. Прекратяването
на поетия от жалбоподателя ангажимент е
на основание чл.18, ал.3, т.1 от Наредба № 7/2015г. и е мотивирано от преценката на събраните
относими доказателства, респ. от констатациите за това, че същите не
доказват изпълнение на изискванията по
чл.8, ал.2 от Наредбата.
Съдът не
констатира допуснати съществени нарушения
административнопроизводствените правила, в който смисъл приема
оплакванията в жалбата като неоснователни.
Спазени са изискванията по чл.26, ал.1 от АПК за уведомяване на
жалбоподателя за образуваното административно производство. Както се посочи
по-горе, уведомяването на ЕТ е извършено
лично чрез връчване на писмо изх. № 01-2600/7514 от 09.12.2019г. на зам.
изпълнителния директор на ДФЗ. Обратно
на поддържаната от оспорващия теза, от
доказателствата по преписката е видно, че преди издаване на акта и въз основа
на събраните писмени доказателства,
са установени относимите за случая факти
и обстоятелства съгласно правилата на чл.35 и чл.36 от АПК. Действително според изискванията на
чл.52, ал.1 и ал.2 от Наредба № 7/2015г., органът издава актове във връзка с финансовото
подпомагане на земеделските стопани, след извършени административни проверки и
проверки на място, като при извършване на административните проверки, ДФЗ – РА
използва и наличната в регистъра на Българската агенция по безопасност на
храните, информация. От писмото на директора на Областна дирекция по
безопасност на храните – Кюстендил, представено по делото е видно, че преди
издаване на оспорения акт, във връзка със заявление на ЕТ от 12.09.2018г. , е
вписана промяна на обстоятелствата в
издаденото удостоверение за регистрация на животновъден обект с регистрационен
№ 2677-0001, находящ се в с. Каменик, общ. Бобошево, а именно промяна в
собствеността на стопанството – прехвърляне на стопанството от ЕТ „Г. М. - 2005“ на „Р.М.М.“ ЕООД. Няма
данни визираната информация да е проверявана и обсъждана от административния орган. Няма данни да е събрана и проверена и информацията в регистъра на земеделските стопани в Областна
дирекция „Земеделие“ – Кюстендил, за
прекратяване на регистрацията на ЕТ като земеделски стопанин на 17.06.2019г., съотв. за вписване на „Рила
милк - мес“ ЕООД на 24.04.2019г. и за правоприемството по отношение на декларираните площи и животни
между двамата търговци / вж. писмо № РД-12-02-746-1/19.11.2020г. на директора
на ОДЗ – Кюстендил/. Изводите от горното
са за ненадлежно изпълнение на
задълженията на ДФЗ-РА по чл.52, ал.1 и ал.2 от Наредбата за събиране на наличната информация преди издаване на акта
за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Бездействието на органа обаче не следва да се квалифицира като
съществено нарушение на административнопроизводствените правила по см. на
чл.146, т.3 от АПК, тъй като съществуващата в ОДЗ и БАБХ информация
не обосновава различен правен резултат, респ. не налага формиране на
други правни изводи и не води до
издаване на административен акт с различно съдържание. Прехвърлянето на стопанството от
оспорващия ЕТ на търговското дружество през процесната 2019г. е юридически факт, който за да породи благоприятни
за земеделския стопанин последици във връзка с финансовото подпомагане на
дейността по мярка 10, е необходимо да бъде деклариран от прехвърлителя и приобретателя
пред Областна дирекция „Земеделие“ –
Кюстендил. В този смисъл е специалното правило на чл.28, ал.1, т.4 от Наредба №
7/2015г., както и общото правило на чл.14, ал.4 от Наредба № 5/2009г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания. Касае се за правна възможност, а не за задължение, за приобретателя на стопанството да продължи
агроекологичната дейност до края на петгодишния период, с оглед на което, наред
с други обективни изисквания, е въведена процедура за писмено уведомяване чрез подаване на
декларация по утвърден образец. Безспорно
е по делото, че декларация не е подадена от прехвърлителя и приобретателя на
стопанството, а последният е депозирал на самостоятелно основание като регистриран
земеделски стопанин, заявление за
подпомагане/плащане за 2019г. включително по процесната мярка. Следва,
че допуснатото от органа нарушение на правилата по чл.52 от Наредбата не е
съществено и не представлява основание
за незаконосъобразност и за отмяна на оспорения акт. Трайна е практиката на ВАС, че пропускът е съществен само
ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от
значение за решението на органа. Правилата на административното производство се разглеждат и
с другите изисквания за законосъобразност на акта и преди всичко с изискването
за материална законосъобразност. Съблюдаването на
административнопроизводствените правила има за цел изясняване от органа на
значимите за случая обстоятелства, които в конкретния казус се свеждат до
безспорно установени правнорелевантни факти. Възражението на жалбоподателя за
обратното е неоснователно.
За пълнота на
изложението, както и във връзка с доводите на оспорващия за нарушения на
проведената процедура, е необходимо да се посочи, че липсата на декларация по
чл.28, ал.1, т.4 от Наредба № 7/2015г. не прави заявлението на
приобретателя непълно по см. на §1, т.5
от ДР на Наредба № 5/2009г. и за
служителя в ОДЗ не е възникнало задължението по чл. 53, ал.2 от Наредба № 7/2015г. да му даде указания за отстраняване на
допуснати непълноти в документите.
Съдът приема, че оспорения административен акт е материалноправно
законосъобразен. Както се посочи, същият
е издаден на основание чл.63, т.1 във вр. с чл.77, т.4, б.“в“ от Регламент (ЕС)
№ 1306 на Европейския парламент и Съвета от 17 декември 2013 относно
финансирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика и чл.18, ал.3, т.1 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. за прилагане на
мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014-2020г. Според разпоредбите на посочения
акт на правото на ЕС, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява
критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията
за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното
законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се
оттегля изцяло или частично, а когато секторното законодателство предвижда
това, държавите членки налагат и административни санкции, вкл. под формата
на изключване от правото на участие в
съответната схема за помощ или мярка за подпомагане. Според чл.18, ал.3, т.1 от Наредба № 7/2015, Държавен
фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция прекратява агроекологичния ангажимент и
земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното
направление когато преустановят прилагането на поетите агроекологични
задължения по съответното направление преди изтичане на срока по чл. 8, ал. 1 или не са
подали заявлението за плащане по чл. 8, ал. 2 за одобрени
площи и/или животни и/или не са заявили площи и/или животни със съответния
агроекологичен код на извършваните дейности.
Видно от мотивите на органа, е
приложена хипотезата на чл.18, ал.3,
т.1, предл. второ от Наредбата - когато земеделските стопани на са подали
заявлението за плащане по чл. 8, ал. 2 за одобрени
площи и/или животни.
С оглед на
горното, фактическият състав на прекратяването
предполага качеството „земеделски стопанин“ на жалбоподателя, наличие на поет
многогодишен ангажимент по реда и условията на Наредбата и липса на подадено
заявление през времетраене на ангажимента. Оспорващият ЕТ е земеделски стопанин по легалната дефиниция
на §1, т.23 от ДР на ЗПЗП във вр. с чл.4, §1, буква „а“ от Регламент /ЕС/
№1307/2013г. През 2015г. същият е заявил
и получил одобрение за поемане на
петгодишен ангажимент по ПРСР за периода 2014-2020г. по мярка 10 „Агроекология
и климат“. От документите към административната
преписка се установи по безспорен начин, че земеделският стопанин не е изпълнил
задължението по чл.8, ал.2 вр. с ал.1 от
Наредбата да подаде заявление за плащане за одобрени площи и/или животни за кампания 2019г., която е в рамките на петгодишния
ангажимент. Изводът,
който следва от цитираната нормативна
уредба и от обстоятелствата по казуса, е
че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на правомощието
на органа по чл.18, ал.3, т.1 от Наредбата за прекратяване на агроекологичния
ангажимент, поет от жалбоподателя по
мярка 10 „Агроекология и климат“.
Не е налице хипотезата на чл.28 от Наредбата за продължаване на агроекологичните дейности от приобретателя на стопанството, в каквато насока е възражението на жалбоподателя. Както се посочи, по-горе, прехвърлянето на стопанството от оспорващия ЕТ на „Рила милк - мес“ ЕООД не е достатъчно за да се породят правните последици, свързани с продължаване на дейностите по мярката от приобретателя и подаденото от последния заявление за плащане за кампания 2019г. не замества задължението на оспорващия по чл.8, ал.2 от Наредбата. Според чл.28, ал.1 от Наредба № 7/2015г., при прехвърляне на стопанство, подпомагано по реда на тази наредба, приобретателят може да продължи прилагането на агроекологичните дейности до края на петгодишния период, когато: 1. е регистриран в ИСАК; 2. отговаря на изискванията за подпомагане за съответната агроекологична дейност; 3. е преминал агроекологично обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна дейност по мярка 1 "Трансфер на знания и действия по осведомяване" от ПРСР 2014 – 2020 г. с минимална продължителност 3 дни или е доказал наличието на опит в извършването на дейността преди датата на одобрение на декларацията за прехвърляне на стопанството, в случай че прехвърлянето е извършено след втората година от поетото агроекологично задължение; 4. прехвърлителят и приобретателят подават пред областната дирекция на Държавен фонд "Земеделие" (ОД на ДФЗ) по регистрация на прехвърлителя съвместна декларация по образец, одобрен от изпълнителния директор на ДФЗ – РА, за прехвърляне на стопанството, по реда на чл. 14, ал. 4 от Наредба № 5 от 2009 г. и в срока по чл. 14, ал. 9 от същата наредба. Според чл.28, ал.2 от Наредбата, Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, уведомява прехвърлителя и приобретателя за взетото решение в срок един месец от постъпване на декларацията в ОД на ДФЗ. От анализа на доказателства е видно, че не е изпълнена процедурата по деклариране на факта на прехвърляне на стопанството и съответно липсва произнасяне от ДФЗ – РА, с оглед на което съдът счита, че не са осъществени предпоставките за продължаване на агроекологичните дейности от приобретателя „Рила милк - мес“ ЕООД. За ЕТ е съществувало задължението да подаде заявление за плащане за процесния период в рамките на поетия ангажимент, а неизпълнението му е материалноправно основание за прекратяване на ангажимента. Оспореният акт е законосъобразен, поради което оспорването му с жалбата е неоснователно и съдът го отхвърля.
Предвид изхода по спора деловодни разноски на
жалбоподателя не се следват, а на осн.
чл.143, ал.4 от АПК съдът го осъжда да заплати на ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00лв.,
определено на осн. чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на осн. чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд - Кюстендил
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването с жалбата на Г. Н. М. в
качеството му на ЕТ „Г.М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
против Акт за прекратяване на ангажимент
по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2019
с изх. № 01-6500/1618 от 08.05.2020г., издаден от заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Г. Н.
М. в качеството му на ЕТ „Г.М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Държавен
фонд „Земеделие“ със седалище и адрес на
управление ***, юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100,00лв.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: