№ 1200
гр. Варна, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20243110200625 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на адв. А. А., депозирана в качеството му на процесуален представител
на Л. И. Н. ЕГН **********, против Електронен фиш серия К № 6835579 на
ОД на МВР-Варна , с който за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на възз. Н./ с
фамилно име към датата на нарушението П.а/ е било наложено адм. наказание
глоба в размер на 1300лв. на основание чл.189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.4 вр.
ал.2т.6 от ЗДвП.
С жалбата се изразява становище, че ЕФ е необоснован и
незаконосъобразен, твърди се, че процесното МПС е било закупено по време
на граждански брак между жалбоподателката и лицето П. Ц. П. в режим на
СИО, че с Решение по гр.д. № 14082/2022г. бракът между страните е бил
прекратен и правото на собственост върху процесното МПС е било
трансформирано в идеална съсобственост и бившият съпруг също би следвало
да носи административнонаказателна отговорност за извършеното
нарушение.Твърди се в жалбата, че след фактическата раздяла между
съпрузите, на 15.05.2023г. въз. Н. е подала заявление в сектор ПП и е
уведомила компетентния орган, че лекият автомобил се владее само и
единствено от бившия й съпруг, тъй като е понасяла санкции за нарушения по
1
ЗДвП, които не е извършила, като е сезирала и ВРП за това обстоятелство и е
декларирала това обстоятелство и при връчването на процесния ЕФ на
12.01.2024г., оспорва се и размерът на наложеното административно
наказание, като в заключение се иска ЕФ да бъде отменен.
В съдебно заседание, въз.Н., при редовност на призоваването, се явява
лично и с адв.А.А., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният
представител поддържа жалбата, ангажира писмени и гласни доказателства в
подкрепа на същата,а в хода на делото по същество моли за отмяна на ЕФ, тъй
като от доказателствата по делото е установено, че въз.Н. не е извършила
процесното нарушение.
Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява в с.з.,
депозирани са писмени бележки с молба ЕФ да бъде потвърден, като
законосъобразен и правилен и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Обжалваният Електронният фиш е съставен от ОД на МВР-Варна, за
това, че на 23.12.2022г. в 16:12 часа, в обл. Варна , по АМ „Хемус“, км. 412,
разклон за с.Слънчево с посока за движение гр.Варна, при ограничение на
скоростта за извън населено място 140 км.ч., е било констатирано, че с
автомобил марка „Рено Талисман”, с рег.№ В 9602 ВМ е било извършено
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като автомобилът е бил управляван
със скорост 200 км. в час/ след приспадане на допустимата грешка при
фиксирането на скоростта/, при разрешена скорост от 140 км. в час за извън
населено място и е прието, че превишението е с 60 км. в час. Нарушението
било констатирано с АТСС / ARH CAM S1/ с № 120ссdа. В ЕФ като
собственик, на когото е регистрирано МПС-то, ползвател е вписана въз.Н..
Посочено било, че е нарушена нормата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, че
нарушението е било извършено в условията на повторност в едногодишен
срок от влизане в сила на ЕФ К/5769336 и наказващият орган наложил
административно наказание „глоба“ на жалбоподателя на основание чл.189
ал.4 вр.чл. 182 ал.4вр.ал.2т.6 от ЗДвП.
В с.з. се установи, че проверката на съответната дата е била извършена
от св. Г. и че АТСС е било позиционирано на посоченото в протокола за
2
проверката място от него.Установи се, че използваното техническо средство
единствено се пуска в експлоатация и се спира от такава от полицейски
служител, но фиксира нарушенията самостоятелно, без намеса на полицейски
служител.
Приобщени са доказателства, че техническото средство, фиксирало
превишената скорост, е одобрен тип средство за измерване и е преминало
съответната проверка.
По искане на процесуалния представител на жалббоподателката до
разпит бе допусната св.С., майка на въз.Н., от показанията на която се
установи, че от 07.10.2022г. жалбоподателката с детето си се е настанила да
живее при своята майка и след тази дата е предоставила процесният
автомобил на П. Ц. П.- бивш съпруг на жалбоподателката, който единствен е
управлявал автомобила.
По делото се приобщиха и писмени доказателства, от които е видно, че
на 04.01.2024г. въз.Н. е подала сигнал до ВРП по повод управлението на
процесния лек автомобил от съпруга й и санкционирането й за нарушения,
извършени с автомобила, във връзка с който на 13.02.2024г. е бил постановен
отказ да се образува ДП.
Изготвена и приложена по преписката е и служебна бележка, от която е
видно, че на процесната дата за времето от 12,30ч. до 16,30ч. въз.Н. е
присъствала на служеблно парти на отдела в офис, находящ се на ул.“Бачо
Киеро“ 1 в гр.Варна.
Към доказателствата по делото е приобщено и заявление от въз.Н. до
Началника на сектор ПП, входирано на 15.05.2023г., съгласно което
процесният автомобил не е в нейно владение и от 30.09.2022г. е във
владението на бившият й съпруг.
С оглед обективното ,всестранно и пълно изясняване на фактическата
обстановка съдът призова за разпит П. Ц. П., но предвид категоричният му
отказ да се яви в с.з. и да даде показания съдът го заличи.
В материалите от АНП е приложено и съдебно удостоверение, че с
решение от 11.08.2023г. на ВРС е бил прекратен бракът между въз.Н. и П. Ц.
П..
Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. и С., като
3
последователни и непротиворечиви, като кредитира и писмените
доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и
взаимно се допълват.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени
доказателства, приложени в преписката и приобщени в с.з. и от показанията
на св. Г. и С..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДвП. В ЕФ
са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на
доброволното й заплащане, поради което съдът намира, че ЕФ формално
притежава всички изискуеми реквизити, в това число ясно и категорично е
визирано и мястото на извършване на нарушението, като отразеното в
протокола за използване на техническото средство кореспондира с гласните
доказателства по делото.Видно от приложения снимков материал, касаещ
фиксираното от техническото средство нарушение, в същия са отразени и
GPS координати на нарушението.
От приобщените по делото гласни доказателства и писмени такива
безспорно се установи, че техническото средство, фиксирало превишената
скорост е било позиционирано именно на мястото, което е отразено в
протокола от използването му.
В приложената по делото снимка от фиксираното нарушение, се
съдържат всички изискуеми данни- локализация на запис, скорост,
разстояние, дата и час на записа, лимитирана скорост, GPS координати, номер
на снимка, поради което и в тази насока възраженията не се споделят, а и
4
мястото на нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен в ЕФ. По
делото е приложен изискуемият протокол от проверката, установи се кой и
къде е разположил техническото средство, фиксирало процесната скорост.
Установи се и по безспорен начин къде е било разположено техническото
средство, как се е оперирало с него, а именно намесата на ФЛ се свежда до
пускането в експлоатация и спирането на функционирането на техническото
средство, поради което е безспорно от кого, къде, кога и как е била извършена
проверката, а протоколът от използването на техническото средство съдържа
всички изискуеми реквизити – ясни са дата, час на поставяне на техническото
средство, безспорно е и с кое техническо средство е установено нарушението,
като същото категорично е посочено в изготвения протокол от използването
му.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, като
видът и номерът на техническото средство е отразен в протокола от
използването му.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. №
1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и
възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани
технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства,
обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази
разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства
нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване
на наказателно постановление.
Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на
нарушението, гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.)
от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и
5
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата
Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби
се налага извода, че към дата на Ел.фиш, нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване
на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, а и
посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за
контрол.
От доказателствата по АНП се установява, че контролът е извършен с
АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало
първоначална и последваща проверка.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място
за контрол е удостоверено с протокол , съставен от обслужващия го
полицейски служител, в който изчерпателно са посочени точното място на
контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания
участък скоростен режим, режимът на измерване, началото и края на
работната смяна, поради което и съдът намира, че нарушението е доказано по
6
несъмнен и категоричен начин.
Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа,
извършен с мобилното АТСС доказват, че нарушението е установено в
границите на контролирания участък, при максимално разрешена за
процесното превозно средство и участък от пътя скорост на движение 140
км/ч. за АМ.
На кадрите от снимковия материал се наблюдава ясно рег.№ на
автомобила, визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на
движение в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол,
изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС, тъй като видно
от данните на снимковия материал, заснемането е осъществено при
приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство и
техническото средство е заснело именно рег. номер на този, а не на друг
автомобил. Рег.№ на превозното средство е идентичен на посочения в
ЕФ.Клипове процесното АТСС не изготвя, изготвя се само снимков материал
на фиксираното нарушение и това е известно. Няма и никакво съмнение
относно длъжността и компетентността на лицето, боравило с техническото
средство.
Видно от приобщените по преписката доказателства са спазени всички
изискуеми от ЗАНН срокове по чл.34. Измерената скорост на
движение на автомобила е 206 км/ч., като е приспадната допустимата грешка
при измерването в тези случаи и във фиша е отразена наказуема скорост от
200 км/ч.
Въпреки горното съдът намира, че по делото не е доказано, че
нарушението е извършено от въз.Н./ към датата на нарушението с фамилно
име П.а/.
Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна
отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за
извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов
извършител. В конкретния случай видно от справката от централната база на
сектор ПП собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, е въз.Н./
с бивше фамилно име П.а/. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП,
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
7
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. В случая, след получаване на
електронния фиш наказаното лице не е подало до
административнонаказващият орган декларация, но още преди връчването на
ЕФ в Сектор ПП-ОД на МВР-Варна е било подадено заявление от въз.Н., че не
тя, а бившият й съпруг управлява процесният лек автомобил, а след
връчването на ЕФ е представила и сигналът до ВРП.
В случая съгласно разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП собственикът на МПС
въззивникът е понесъл тежестта за установяване на водача на МПС. Въз.Н.,
обаче, е посочила още на 15.05.2023г. кой управлява процесния автомобил и
че това е бившият й съпруг, с когото са в процес на развод.Вместо да извърши
разследване и да установи посоченото лице, както и дали автомобила се
намира в негово владение, АНО е отказал да анулира фиша, вероятно тъй като
не е било представено копие от свидетелството за управление на МПС. Съдът
намира, че въз.Н., която вече е сезирала ръководството на Сектор ПП-ОД на
МВР-Варна за създалата се ситуация още на 15.05.2023г. и в сектор ПП е бил
представен и сигналът до ВРП от 04.01.2024г., т.е. бил е наличен след
връчването на процесния ЕФ, не би могла да се сдобие правомерно с копие от
български личен документ на друг български гражданин, като изиска от него
предаването на такова копие. Вярно е, че процедурата изиска предоставяне на
копие от СУМПС на управляващия водач, което по смисъла на ЗБЛД е личен
документ, копие от който не следва да се предоставя на трети лица извън
държавните институции, но пък този правен парадокс е преодолим чрез
провеждане на административно разследване от компетентните за това
административни полицейски органи. Наказващият орган е следвало да
изиска допълнително доказателства, ако е била налице неяснота относно
вписаните в заявлението до сектор ПП и в сигнала до ВРП факти, за да
изпълни задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, следвало е да прояви
активност и със способите дадени му от закона, като контролен орган, най-
малко да изиска обяснения от посоченото в документите лице. Вместо да
извършат разследване и да установят в чие владение се намира автомобила, с
който очевидно системно се извършват нарушения, видно от данните по
преписката, органите на МВР не са предприели законосъобразни мерки. След
като АНО не е проявил никаква процесуална активност и не е изяснил
обстоятелствата по случая е допуснал съществено процесуално нарушение.
8
Поради това съдът намира, че не е доказано нарушението за което е
издаден електронният фиш, да е извършено от наказаното лице, което
обосновава извод за неправилност на същия. В този смисъл е практиката на
АС-Варна- Решение на АС-Варна по к. адм. дело № 1024 по описа на съда за
2017 г.
Предвид липсата на доказателства за авторството на деянието съдът не
счита за нужно да излага аргументи, дали това нарушение е извършено в
условията на повторност.
Доколкото са налице предпоставки за отмяна на ЕФ, то искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО се явява
неоснователно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая
ЕФ следва да бъде отменен и на основание чл.63, ал.2т.1 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 6835579 на ОД на МВР-Варна , с
който за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на Л. И. П.А ЕГН **********/ към
момента с фамилно име Н./ е било наложено адм. наказание глоба в размер на
1300лв. на основание чл.189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.4 вр. ал.2т.6 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9