Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 709
гр. Пловдив, 10.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, VIII граждански състав в публичното заседание на 10.06.2020г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА при участието на секретаря
Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова в. гр. д. № 761 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. 11366/14.05.2020г. от Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от
гл. комисар Н. Н. – директор чрез процесуален представител ст. юрисконсулт С.С.
против решение № 626 от 20.02.2020г., постановено по гр. д. № 17724 по описа на
ПРС за 2019г. на Пловдивски районен съд, I
гр. с., с което се осъжда Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ на МВР – гр. София да заплати на Б.С.Д., ЕГН ********** следните
суми: сумата от 1780, 29 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд от 252 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения
нощен труд с коефициент 1, 143, за периода 01.09.2016г. – 30.09.2019г., както и
сумата от 252, 90 лева мораторна лихва за периода 01.11.2016г. – 30.10.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от 1780, 29 лева от датата на подаване на
исковата молба – 30.10.2019г. до окончателното изплащане на дължимите суми,
както и сумата от 400 лева разноски за адвокатско възнаграждение.С решението се
осъжда Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР –
гр. София да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт по
сметка на Пловдивския районен съд сумата от 121, 21 лева, представляваща
държавна такса върху уважените искове и сумата от 120 лева разноски за
съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
В жалбата се
твърди, че първоинсатнционното решение е постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на нормативната уредба относно полагането, отчитането и заплащането
на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени
от ЗМВР и се излагат подробни съображения в тази насока.Моли се за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат изцяло
отхвърлени.Претендират се разноски.
С писмения
отговор на въззиваемия се изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба.Моли се решението на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено.Претендират се разноски за въззивната инстанция.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.
При
служебната си проверка по чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана
по същество.
Пловдивският
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
С оглед
изложените обстоятелства в исковата молба и заявеното искане, предявените
обективно съединени искове са с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с
чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР – за заплащане на извънреден труд и с правно
основание чл. 86 от ЗЗД – за мораторна лихва.
Не е спорно между страните, че през процесния
период – 01.09.2016г. – 30.09.2019г. ищецът е заемал длъжността „***“ в Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Х. към Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Пловдив при Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР по служебно
правоотношение.Поради естеството на работата ищецът е давал 12-часови дежурства
– дневни и нощни, като отчитането на работното време е изчислявано сумарно на
тримесечие.
В
първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно което през исковия период ищеца е работил на дежурства по
12 часа – дневни и нощни, като за целия период е положил общо 1761ч. нощен труд.За
същия период ответникът не е прилагал Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата за превръщане на нощните дежурства в дневни с коефициент
1, 143%.През периода има полаган извънреден труд, който е заплащан и е на база
на отработени в повече часове, като часовете нощен труд не са отчитани като
извънреден труд.При прилагането на посочената Наредба вещото лице по месеци е
изчислило часове, посочени като разлика в Справка № 1, равняващи се общо на 252
часа.На тази база е изчислено допълнителното възнаграждение за положен
извънреден труд от нощни дежурства – 1780, 29 лева главница и 252, 90 лева
мораторна лихва, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по
тримесечия до 30.10.2019г. вкл.
При така
установеното от фактическа страна и като взе предвид доводите на страните,
настоящият състав намира въззивната жалба за неоснователна, а решението правилно,
поради което и на основание чл. 272 ГПК настоящата инстанция препраща към
мотивите му, които са прецизни, последователни и логични и се споделят изцяло.
По отношение
на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че
въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, по отношение на които във
въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата
инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без
нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата
страна.
Съображенията
на настоящия състав за основателност на иска са следните:
В ЗМВР и в
приложимите наредби към него, с изключение на отменената Наредба № 8121з-407 от
2014г., липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен
нощен труд в дневен с коефициент 0, 143. Поради това следва да се прилагат
разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
а именно при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време.В този смисъл е част от формираната съдебна
практика по въпроса, която настоящият състав споделя.
Допълнителен
аргумент в подкрепа на направения извод е разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която държавните служители, които полагат труд за времето между
22, 00ч. и 06, 00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ, като това
препращане също предпоставя извод за субсидиарно прилагане на регламента в НСОРЗ за превръщане
на нощните часове в дневни.Обратното разрешение би поставило в неравностойно
положение държавните служители в системата на МВР спрямо работниците и служителите по трудово
правоотношение.При принципно утвърдения режим на работа през деня логично се
явява съотнасянето на положения нощен труд при специфичната организация на 8-,
12- и 24-часови дежурства към дневния посредством нормативно установеното
съотношение в нормата продължителност при различните условия.
Възприетото
тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в
чл. 6 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС.
По
изложените съображения решението на районния съд се намира за правилно и следва
да бъде потвърдено, а въззивната жалба за неоснователна, поради което следва да
се остави без уважение.
С оглед
изхода на делото пред настоящата инстанция в тежест на жалбоподателя следва да
се възложат направените от въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лева.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 626 от 20.02.2020г. на РС – Пловдив, І гр. състав, постановено
по гр. д. № 17724 по описа за 2019г. на същия съд.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ на МВР – гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А да заплати
на Б.С.Д., ЕГН ********** *** чрез адв. З.Б. сумата от 350 лева направени
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: