№……/………02.2020г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на петнадесети януари през две хиляди и дванадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията Хекимова
въззивно
търговско дело № 1944 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано
е по въззивни жалби вх. №76862/21.10.2019г. от Е.М., ЕГН **********,*** срещу Решение №4148/10.10.2019г. по гр.д. №18443/2018г.
на РС – Варна в частта, с която е уважен предявения от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********* иск за установяване на вземането на ищеца по Заповед за изпълнение на
парично задължение № 5984/3.8.2018г., издадена по частно гражданско дело №
11886/2018г., по описа на ВРС за сумата от 500,00 лв. (петстотин лева) –
главница по Договор за паричен заем № 2806285 от 09.05.2017г., сключен между
„Изи Асет Мениджмънт" АД и длъжника, прехвърлено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от дата 16.11.2010г. в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД,
ЕИК ********* /чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД,
ЕИК *********/ по силата на Приложение № 1 от 01.12.2017г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
В жалбата
се твърди, че решението е неправилно в частта, с която е уважен иска, като се твърди, че договорът за цесия е нищожен, длъжникът не
е редовно уведомен, както и че липсва произнасяне на съда по възраженията за наличие
на неравноправни клаузи. В жалбата не са направени доказателствени
искания.
Отправената към съда молба е за
отмяна на решението и за отхвърляне на предявените искове изцяло, като се
присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, е
депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, чрез особен представител, с който жалбата се
оспорва като неоснователна, като се изразява становище за правилност и
законосъобразност на решението. Сочи се в отговора, че ответникът е надлежно
уведомен за цесията чрез назначения от съда особен представител, както и че е
налице валиден договор за цесия.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с установителен иск с правнo основание чл. 422 ГПК за
приемане за установено съществуването на вземанията по издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№11886/2018г. по описа на ВРС, 47 състав.
Производството по делото е образувано по
предявени във ВРС на 02.05.2018г. искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1, ГПК и чл.79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД срещу Е.М., ЕГН **********,*** за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№11886/2018г. на РС Варна. Ищецът твърди, че на 09.05.2017г. „УниКредит Консюмър
Файненсинг” АД и ответникът Е.М. са сключили договор за паричен заем, по силата
на който търговското дружество е отпуснало на кредитополучателя паричен
потребителски кредит в размер на 500 лв. Сумата е следвало да бъде върната до 06.11.2017г. на
6 месечни погасителни вноски по 93,32 лева всяка, като падежът на първата
погасителна вноска е 09.06.2017г. Твърди се, че вземането за посочените суми по силата на договор за
цесия от 01.12.2017г. по рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания е прехвърлено в полза на
ищеца, който е предприел действия за събирането им по реда на заповедното
производство - чл.410 от ГПК. По подаденото заявление било образувано ч.гр.д.№11886/2018г.
на РС Варна и издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът депозирал
възражение. С изложеното търговското дружество обосновава правния си интерес от
настоящия положителен установителен иск за установяване дължимостта на сумите и
присъждане на разноските в исковото и заповедното производство.
Ответникът Е.М. чрез
назначения особен представител в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор, с
който се оспорват исковете, като недопустими и неоснователни. Оспорва се
усвояването на сумата, релевират се
възражения за недействителност на договора за цесия и на договора за кредит, на
основание чл. 22, вр. с чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1 т. 11, и ал. 2 от ЗПК.
Оспорва се претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено
в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като
постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
По отношение неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания,
които се изразяват в твърдения за неправилност на първоинстанционното решение
поради извода на съда за настъпила предсрочна изискуемост, редовно уведомяване
на длъжника за сключената цесия, както и поради липса на произнасяне от съда по
възраженията за недействителност на договорни клаузи.
Не е спорен между страните
факта на сключване на договора за потребителски кредит, не се оспорва и
неговата автентичност, по възраженията за нищожност на договорни клаузи
първоинстанционнният съд се е произнесъл изчерпателно, което е обусловило извода
за нищожност на договора и съответно решението,
че дължима на основание чл.23 от ЗПК е само чистата стойност на кредита.
На следващо място,
възраженията във въззивната жалба относно приемането за настъпила предсрочна
изискуемост не касаят предмета на доказване в настоящото производство, в което
не се твърди и не се доказва настъпила предсрочна изискуемост. В заявлението по
чл.410 от ГПК, както и в исковата молба изрично се твърди, че е изтекъл крайния
срок на издължаване на сумата по кредита, като падежът на последната
погасителна вноска е на 06.11.2017г. Фактът на настъпил краен падеж се
установява от текста на представения по делото договор.
Оспорва
се редовността на уведомяването на длъжника за сключената цесия, като съобразно
практика на ВКС, обективирана в Решение № 78 от 9.07.2014г. на ВКС по т. д. №
2352/2013г., II т. о., ТК цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на
процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД.
Настоящият състав намира за неоснователни възраженията за нередовност на
уведомяването чрез особен представител, доколкото особеният представител може
да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е
необходимо изрично пълномощно съобразно чл.34, ал.5 ГПК и съответно той се
явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна,
вкл. в хода на процеса. Следователно връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент
се пораждат свързаните с факта на връчването правни последици /Решение
№198/18.01.19г. по т. д. № 193/18г. на Първо т.о. на ВКС/. Следва да се приеме,
че цесията е произвела действие за длъжника с оглед надлежното уведомяване и доколкото
не се твърди да е извършено плащане на прехвърлените суми на предишния кредитор.
Съобразно изложените мотиви и предвид съвпадане на
изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, съдът намира, че
обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.
С
оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за въззивното производство
се следват само на въззиваемата страна съобразно отправеното в отговора на ВЖ
искане в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, определен от съда на
основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Цената на иска е под 20 000 лева,
поради което решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл.280, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4148, постановено
на 10.10.2019г. по гр.д. № 18443/2018г., по описа на Районен съд – Варна, 43 състав.
ОСЪЖДА Е.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: