№ 305
гр. Русе, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20214520102785 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 124 и чл. 440 от ГПК.
Ищецът АЛ. ИВ. АЛ. твърди, че е собственик на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 63427.2.311.2.1, в град **********, представляващ
апартамент, обособен от част от къща, на един етаж, със застроена площ на
обекта 38 кв.м., заедно с мазата под обекта и тавана над обекта, на сграда с
идентификатор 63427.2.311.5, в град **********, застроена на 5 кв.м.,
представляваща постройка на допълващо застрояване и на 1/6 идеална част от
поземления имот с идентификатор 63427.2.311, в който е разположена
сградата, целият от 1047 кв.м. Срещу този имот било насочено принудително
изпълнение по ИД № 20209140400207 на ЧСИ В.Н., peг. № 914, с район на
действие Окръжен съд – Русе. Взискател по делото бил първият ответник –М.
С. СТ.,който поискал принудителните действия да бъдат насочени срещу
имота на ищеца. Като длъжник по делото ЧСИ конституирал Община Русе.
Ищецът бил трето за изпълнителното производство лице. Неговия имот бил
засегнат от действията на ответниците. Първият ответник в качеството си на
взискател по изпълнителното дело, насочил изпълнението срещу имота на
ищеца в неговите идеални части, считайки, че идеалните части били
собственост на втория ответник – Община Русе, като по този начин оспорил
собствеността на ищеца върху целия имот. Община Русе не възразила, че не
1
била собственик на имота, но не възразила, и че не може да отговаря по
изпълнителното дело. Спорният имот първоначално бил закупен от
родителите на ищеца И.А.Б. и М.Н.Б.. С нотариален акт за покупко-продажба
№ 63 от 26.05.1958 г., том V, дело № 1362/1958 г. на русенски нотариус.
Същият бил и в сегашния си вид – 1/6 ид. част от дворно място и придобит
обект от едноетажна къща в град ********. Този имот бил придобит от И. и
М.Б. при равни права. Бащата на ищеца И. Б. починал на 27.07.1985 г. Негови
наследници по закон били съпругата му М.Б. и единственото им син А.А. –
ищец в настоящото производство.Двамата получили по 1/2 от притежаваната
от наследодателя им И. Б. идеална част, така, делът на М.Б. станал 3/24 от
дворното място и 3/4 от самостоятелния обект, а ищецът придобил по
наследство 1/24 от дворното място и 1/4 от самостоятелния обект. През 1996
г. М.Б. прехвърлила всичко притежавано от нея чрез дарение на ищеца и на
дъщеря му, нейна внучка – М.А.Д.. С нотариален акт № 4 от 26.01.1996 г., том
II, дело 386/1996 г., на Русенски нотариус тя дарила на сина си с 1/24 от
дворното място и 1/4 от самостоятелния обект, а внучката си М.А.Д. 2/24 от
дворното място и 2/4 от процесния имот. Така ищецът станал собственик на
2/24 от дворното място и 2/4 от процесния имот – апартамент. Заявява, че
ищеца никога не бил признавал правото на дъщеря си М.А.Д. върху
половината от имота, независимо от дарствения акт, извършен от майка му.
Причина за това била: първо, че бил единствен наследник на майка си и
второ, че имал и втора дъщеря, като по този начин били увредени нейните
интереси. Външно обаче, ищецът не е показвал несъгласието си с волята на
своята майка, чак до нейната смърт, починала на 19.02.2000 г. След смъртта
на майка си, ищецът завладял целия имот, сам той упражнявал владение
върху него, като това отношение демонстрирал пред двете си дъщери.
Ищецът счита, че е придобил към м. февруари 2010 г. още 2/24 от дворното
място и 1/2 от самостоятелния обект в него. През 2012 г. дъщерята на ищеца
М.А.Д. починала, нейните наследници, включително и ищеца направили
отказ от наследството й. Това, обаче, не се отразило по никакъв начин върху
процесния имот, тъй като ищецът считал, че бил придобил преди това въз
основа на придобита давност.
Иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на двамата ответници: М. С. СТ. и Община Русе, че
ищецът е собственик на 2/24 ид. части от поземлен имот с идентификатор
2
63427.2.311, с адрес: гр. **********; с площ 1047 кв.м.; територия:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м; при
съседи 63427.2.320, 63427.2.318,;63427.2. 317; 63427.2.312; 63427.2.310;
63427.2.271, а също и на 2/4 ид. части от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.2.311.2.1, който обект се намирал в сграда с
идентификатор 63427.2.311.2, която сграда била разположена в поземлен
имот с идентификатор 63427.2.311,с предназначение: жилище, апартамент,
заедно с таван над жилището и маза под същото, срещу които ид. части било
насочено изпълнението по ИД № 207/2010 г. по описа на ЧСИ В.Н., рег. №
914, с район на действие Окръжен съд – Русе, и които по Нотариален акт за
дарение № 4 от 26.01.1996 г. на Русенски нотариус били прехвърлени на
М.А.Д., както и че длъжникът по ИД № 2072020 г. по описа на ЧСИ В.Н., peг.
№ 914, с район на действие Окръжен съд – Русе, а именно Община Русе не е
собственик на имотите, срещу които било насочено изпълнението, а именно:
на 2/24 ид. части от поземлен имот с идентификатор 63427.2.311, с адрес: гр.
**********, с площ 1047 кв.м.; територия: урбанизирана; начин на трайно
ползване: ниско застрояване до 10 м; при съседи 63427.2.320; 63427.2.318;
63427.2.317; 63427.2.312; 63427.2.310; 63427.2.271; а също и на 2/4 ид. части
от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.311.2.1, който обект
се намирал в сграда с идентификатор 63427.2.311.2, която сграда била
разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.311, с
предназначение: жилище, апартамент, заедно с таван над жилището и маза
под същото.
Ответниците М. С. СТ. и – Община Русе считат предявените искове за
неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за покупко-продажба № 63 от 26.05.1958 г., том V,
дело № 1362/1958 г. на русенски нотариус, И.А.Б. и М.Н.Б. закупили 1/6 ид.
част от дворно място и процесния апартамент, находящ се едноетажна къща в
град ********.
И. Б. починал на 27.07.1985 г. и оставил за свои наследници по закон
М.Б.- негова преживяла съпруга и синът им - ищеца в настоящото
3
производство, като делът на М.Б. вече бил 3/24 ид. ч. от дворното място и 3/4
от самостоятелния обект, а ищецът придобил по наследство 1/24 от дворното
място и 1/4 от самостоятелния обект.
С нотариален акт № 4 от 26.01.1996 г., том II, дело 386/1996 г., на
Русенски нотариус, М.Б. дарила на ищеца с 1/24 от дворното място и 1/4 от
самостоятелния обект, а на внучката си М.А.Д. - 2/24 от дворното място и 2/4
от процесния имот. Така ищецът и дъщеря му придобили собствеността на по
2/24 ид. ч. от дворното място и на по 2/4 ид. ч. от процесния апартамент.
На 06.02.2012 дъщерята на ищеца М.А.Д., починала и оставила за свои
наследници по закон Е.С.Д.- неин съпруг и дъщеря си С.Е.П..
Е.С.Д. направил отказ от наследството останало след смъртта на
съпругата му, който бил вписан на 28.02.2012 г. в особената книга при РРС.
С.Е.П. направила отказ от наследството останало след смъртта на майка
и, който бил вписан на 17.04.2012 г. в особената книга при РРС.
Ищецът също направил отказ от наследството останало след смъртта на
дъщеря си, който бил вписан на 05.06.2014 г. в особената книга при РРС.
В особената книга на РРС са вписани откази от наследството и от
другите и наследници на М. А. до 6-та степен видното ИД № 207/2010 г. по
описа на ЧСИ В.Н., рег. № 914, с район на действие Окръжен съд – Русе.
Въз основа на изп. лист от 08.06.2009 г. по гр. д. № 2962/2009 г. на РРС,
издаден в полза на Райфайзенбанк България ЕАД срещу М.А.Д. за сумата от
6856.58 лв. главница, 875.70 лв.-лихва, 129.48 лв. - наказателна лихва, 157.24
лв. - разноски и 327.85 лв.- вазнаграждение за юрисконсулт било образувано
на 25.06.2009 г. изп. д. № 20098310400427 на ЧСИ М. Македонска, peг. №
831, с район на действие Окръжен съд – Русе, което вземане, чрез цесия било
прехвърлено на ЕОС матрикс ООД. Ответникът М.С. се е присъединил към
изпълнителното дело въз основа на изпълнителен лист издаден по гр. д. №
10772/2010 г. на РРС срещу М.А.Д. за сумата от 11000 лв., главница и 679 лв.
разноски. На 14.02.2020 г. това изпълнителното дело било прекратено само по
събиране на вземанията с взискател ЕОС матрикс ООД на основание чл.433,
ал.1, т.2 от ГПК, а на 18.02.2020 г. било прекратено и спрямо вземането на
ответника на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, като му е бил върнат
издадения изпълнителен лист.
4
На 28.02.2020 г. ответникът подал молба и било образувано ИД №
20209140400207 на ЧСИ В.Н., peг. № 914, с район на действие Окръжен съд –
Русе въз онова на горепосочения изпълнителен лист срещу наследниците на
М. А.. По него на 04.01.2021 г. била уведомена Община Русе , че
наследниците до 6-та степен на М.А.Д. не са приели наследството останало
от нея, поради което ЧСИ приел, че на основание чл.11 от ЗН , Община Русе е
станала собственик на процесните идеални части от спорния имот.
Разпитания по делото свидетел П. ИВ. АЛ., бивша съпруга на ищеца,
във фактическо брачно съжителство с него понастоящем, изнася данни, че до
1980 г. живели в процесния имот, когато се преместили в кв. ********.
Къщата на ул. ******** била собственост на ищеца. Зет и, и дъщеря и М.
отишли да живеят на ул. ******** през 1991 година при баба М.- майката на
ищеца. М. и мъжа й живели там до 2008 г. там, след това се преместили в гр.
*******. Баба М. прехвърлила на А. и на внучката си съответните идеални
части от имота, за да могат двамата да вземат по едно жилище, защото там
щели да строят кооперация. Е. и М. никога не били казвали, че са
собственици на къщата. Данъците заплащал съпруга и. Партидите за ток и
вода се водели на А. и той си ги плащал. Когато е имало проблеми съседите
винаги са се обръщали към съпруга и А.. От 2010 г. собственик на имота бил
А..
Свидетелят АН. Г. П., женен за внучката на ищеца, твърди, че от 2008 г.
ходил в дома на родителите на съпругата си. От М. знае, че къщата била на
нейния баща и че баба и фиктивно и я била прехвърлила, защото щяла да се
строи кооперация. Тя никога не била казвала, че къщата е нейна, а дядо А. се
грижил за къщата и от 2010 г. никой не му бил оспорвал собствеността.
Според св. Н. АЛ. АЛ., дъщеря на ищеца в процесния имот живели до
1980 година, когато се преместили в ******** *******. Там останала да
живее баба и, майка на баща и в последствие сестра и М.. Тя живеела в
къщата в периода от 1990 г. до 2008 г. Баща и бил човекът, който поддържал
къщата. Всички знаели, че баща и бил собственик на имота. Имота бил
прехвърлен на сестра и, за да може да се построи кооперация. Тя живяла там,
защото ползвала имота на родителя си. Нямало спор за това кой бил
собственик на имота, това бил ищеца. Той бил плащал голяма част от
данъците. Сестра и живяла в къщата до около 2010 година. След 2010 г.
5
никой не живеел в имота.
Св. ЦВ. ИВ. П., живяла във фактическо брачно съжителство с ответника
през периода 2004-2009 г, заявява, че М. А. била счетоводител на фирмата, в
която работела с М.. Тя била приятелка с М. и се наела да му води
счетоводството. След работно време вечер двамата ходили в процесния имот
за да и занесат документите. С времето се сприятелили с М.. Тя живеела със
съпруга и дъщеря си в спорната къща. Говорили за имота и М. А. и казвала,
че е той и бил подарък от нейната баба.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в
производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна страна следното:
Според текста на чл.440, ал.1 и ал.2 от ГПК всяко трето лице, чието право
е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че
имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не
принадлежи на длъжника, като искът се предявява срещу взискателя и
длъжника.
Ищецът твърди, че е придобил спорната идеална част от имота по давност.
В този смисъл той при пълно и главно доказване следваше да установи, ,
фактическите елементи на придобивен способ: обективния елемент на
упражнявана фактическа власт, субективния елемент вещта да се държи като
своя и изтичане на определен период от време.
Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт
- съвпада с този при държането. Субективният елемент определя
упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл.
69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно
затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана
фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в
самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за
своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност.
Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС урежда волевото
изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства -
предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или
чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с
цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския
6
оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на
кадастрална карта и т. н. До момента в който предполагаемото от закона
намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се
придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните
последици - придобИ.е на вещното право - се зачитат от момента на изтичане
на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС. В този
смисъл Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2012 г., ОСГК.
Спорно по делото е дали ищецът е владял имота 10 години.
Съдът намира, че те не установяват това обстоятелство. Това е така, тъй
като видното от събраните по делото гласни доказателства- показанията на
разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира, установяват, че до
2010 г. единствено покойната М. А. /починала през 2012 г./, заедно със
семейството си е живяла в имота. Тя е собственик на ½ ид. ч. от него въз
основа на направено в нейна полза дарение от покойната и баба. Ищецът е
направил отказ от наследството останало след смъртта на дъщеря си, като
никъде в приложените изп. дела, образувани за задължения срещу дъщеря му,
не твърди, че е придобил процесната идеална част от имота по давност.
Напротив едва след направените откази от наследство на съпруга и на
дъщерята на М. А., той подава декларация пред НАП, че е собственик изцяло
на имота през 2014 г.
С оглед разпределението на доказателствената тежест ищецът при пълно и
главно доказване не установи, че е владял имота 10 години.
Предвид изложеното съдът приема, че ищецът не е придобил по давност
процесената идеална част от спорния имот и предявения иск по чл.440 от
ГПК следва да се отхвърли.
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, съдът намира, че на основание чл.11 от ЗН Община Русе е
собственик на процесената идеална част от спорния имот.Това е така, тъй
като съгласно визираната правна норма, когато няма лица, които могат да
наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се
откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се
получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата,
7
ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени
предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината,
на чиято територия се намират. В конкретния случай процесният имот е
жилище, находящо се на територията на Община Русе. С оглед направените
откази от наследството на М. А. на нейните наследниците на до 6-та степен,
Община Русе е собственик на спорния имот. С оглед изложеното искът по
чл.124 от ГПК следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора ищецът дължи на Община Русе сумата от 300
лв.- юрисконсулско възнаграждение, а на ответника М.С.-800 лв.- заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АЛ. ИВ. АЛ., **********, от град Русе, иск
за установяване по отношение на М. С. СТ., ЕГН **********, от град
******** и Община Русе, град Русе, пл. "Сво6ода" 6, че АЛ. ИВ. АЛ.,
**********, от град Русе е собственик на 2/24 ид. части от поземлен имот с
идентификатор 63427.2.311, с адрес: гр. **********; с площ 1047 кв.м.;
територия: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10
м; при съседи 63427.2.320, 63427.2.318,;63427.2. 317; 63427.2.312;
63427.2.310; 63427.2.271, а също и на 2/4 ид. части от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 63427.2.311.2.1, който обект се намирал в сграда с
идентификатор 63427.2.311.2, която сграда била разположена в поземлен
имот с идентификатор 63427.2.311,с предназначение: жилище, апартамент,
заедно с таван над жилището и маза под същото, срещу които ид. части било
насочено изпълнението по ИД № 207/2020 г. по описа на ЧСИ В.Н., рег. №
914, с район на действие Окръжен съд – Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявения от АЛ. ИВ. АЛ., **********, от град Русе,
срещу Община Русе град Русе, пл. "Сво6ода" 6 отрицателен установителен
иск, че тя не е собственик на на 2/24 ид. части от поземлен имот с
идентификатор 63427.2.311, с адрес: гр. **********, с площ 1047 кв.м.;
територия: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10
м; при съседи 63427.2.320; 63427.2.318; 63427.2.317; 63427.2.312; 63427.2.310;
63427.2.271; а също и на 2/4 ид. части от самостоятелен обект в сграда с
8
идентификатор 63427.2.311.2.1, който обект се намирал в сграда с
идентификатор 63427.2.311.2, която сграда била разположена в поземлен
имот с идентификатор 63427.2.311, с предназначение: жилище, апартамент,
заедно с таван над жилището и маза под същото срещу които ид. части било
насочено изпълнението по ИД № 207/2020 г. по описа на ЧСИ В.Н., рег. №
914, с район на действие Окръжен съд – Русе.
ОСЪЖДА АЛ. ИВ. АЛ., **********, от град Русе, да заплати на М. С.
СТ., ЕГН **********, от град ********, сумата от 800 лв. -разноски по
делото.
ОСЪЖДА АЛ. ИВ. АЛ., **********, от град Русе, да заплати на Община
Русе, град Русе, пл. "Сво6ода" 6, сумата от 300 лв. -разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9