№ 285
гр. Русе, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Ю. К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20244520200634 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ВИЕС 780“ ООД против наказателно постановление №
16/20.03.2024г. на директора на Регионална здравна инспекция гр. Русе. С жалбата се иска
от съда да отмени наказателното постановление, с което на дружеството е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 3 000 лв. за нарушение по 218 ал.2 пр.3 от
Закона за здравето.
Управителят на дружеството, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител, редовно упълномощен отпреди, който поддържа жалбата.
Регионална здравна инспекция (РЗИ) гр. Русе, редовно призована, изпраща
процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 18.02.2024 г. в РЗИ гр. Русе по електронната поща бил подаден анонимен сигнал за
тютюнопушене в обект – кафене, стопанисвано от наказаното лице, с адрес гр. Русе, ул.
“Неофит Рилски“ № 48. По повод на този сигнал била извършена проверка в заведението от
служители на РЗИ гр. Русе и ОДБХ гр. Русе на 23.02.2021г. около 19,00 ч. В хода на
проверката било установено, че в заведението се допуска тютюнопушене, като четири маси
били заети с клиенти, а на двете тях те пушели цигари. На масите пред тях имало поставени
пепелници, в които има фасове и пепел. За резултатите от проверката бил съставен
констативен протокол в деня на проверката. За това нарушение впоследствие св. М. С.
съставила АУАН против дружеството, а въз основа на него АНО издал обжалваното
наказателно постановление, с което му било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 3 000 лв. за нарушение по чл. 218 ал. 2 пр. 3 от Закона за здравето.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящото производство доказателства.
Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и от лице,
което има право на това.
1
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, а отделно от това обвинението е недоказано. Нарушена е
разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН, тъй като дружеството е наказано за нарушение с
наказание субект на което може да бъде само физическо лице, а не и юридическо.
Нарушението по чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН се изразява в несъответствие между
възприетата фактическа обстановка (текстовото описание на обстоятелствената част на
наказателното постановление) и правната квалификация на нарушението. Разпоредбата на
чл. 218 ал. 2 от ЗЗ съдържа три предложения - различни административнонаказателни
състава с оглед субекта – нарушение от физическо лице, едноличен търговец и юридическо
лице за допустителство за нарушения по чл. 54, чл. 56 или чл. 56а от същия закон, т.е. във
всички случаи се ангажира отговорността на допустителя, чието изпълнително деяние може
да се изрази само в бездействие, доколкото не се е противопоставил на извършване на
административното нарушeние (престъплението). Съгласно чл. 10 от ЗАНН допустителите
се наказват само в предвидените от специалния закон случаи, какъвто случай е разпоредбата
на чл. 218 ал. 2 от ЗЗ, като няма спор в правната теория, че допустителството има вторичен
и субсидиарен характер. В случая обаче нито в АУАН, нито в наказателното постановление
е посочено и описано, че нарушението е извършено при условията на допустителство, т.е. че
наказаното юридическо лице, стопанисващо заведението, не се е противопоставило на
тютюнопушенето на клиенти на кафенето; от текстовото описание както в АУАН, така и в
наказателното постановление, се налага изводът, че всъщност е обвинено, а впоследствие и
наказано за извършване на нарушението по чл. 218 ал. 1 от ЗЗ, какъвто субект то не може да
бъде. Субект на това нарушение може да бъде само и единствено физическо лице, а не
юридическо лице или едноличен търговец, което следва както от граматическото тълкуване
на нормата предвид връзката й с препратките към същия нормативен акт, така също и
предвид обстоятелството, че единственото възможно наказание е глоба. По този начин е
нарушено правото на защита на наказаното дружество с оглед възможността да разбере по
кой от двата административнонаказателни състава е наказано – по чл. 218 ал. 1 или по чл.
218 ал. 2 от ЗЗ. Това противоречие накърнява правото на защита на наказаното лице с оглед
невъзможността да разбере за какво точно нарушение му е наложено административното
наказание, съответно да организира защитата си. Нарушителят безусловно следва да бъде
информиран не само кой законов текст е нарушил, но и състава на кое административно
нарушение е осъществил чрез пълното му текстово и цифрово описание, като между тях
следва да съществува пълно единство. По този начин за него ще бъде напълно ясен съставът
на санкционната норма, която определя кръга на релевантните факти, които следва да бъдат
установени и доказани. Това нарушение на процесуалните правила винаги е съществено,
доколкото накърнява в максимална степен правата на наказаното лице и е с последица
отмяна на наказателното постановление.
Следващото процесуално нарушение касае разпоредбите на чл. 12 и чл. 83 от ЗАНН,
като е налице друго самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление на
това основание. Няма спор по делото, че жалбоподател е „ВИЕС 780“ ООД, представлявано
от В. С. А. и в качеството му на нарушител следва да бъде санкциониран съобразно
разпоредбата на чл. 83 ал. 1 от ЗАНН, в която е предвидено изрично на едноличните
търговци и юридическите лица да бъде налагана имуществена санкция за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Касае се за
специфична, безвиновна отговорност на едноличните търговци и юридическите лица, като
имуществената санкция е израз на държавната наказателна репресия срещу тези правни
субекти. В алинея втора на същата разпоредба е предвидено, че санкцията се налага по реда
на ЗАНН, доколкото в съответния нормативен акт не е предвиден друг ред. Самата
разпоредба на чл. 83 от ЗАНН се намира в глава четвърта от закона, озаглавена
"Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци",
което обосновава извода, че "имуществената санкция" е особен вид административно
наказание, предвидено в специална глава от ЗАНН и се налага само на юридически лица и
еднолични търговци. За разлика от това наказанието „глоба“, предвидено в чл. 13 ал. 1 б. “б“
от ЗАНН може да се налага само и единствено на физически лица доколкото
административнонаказателната отговорност е лична на основание чл. 24 ал. 1 от ЗАНН и
единствено в този случай може да се изследва въпросът за вината като субективно
отношение към резултата. Като е наложил наказание глоба на юридическото лице, което
безусловно предполага изследване и установяване на други предпоставки, при които тя се
налага, а именно наличие на виновно поведение, вместо имуществена санкция и въпреки, че
2
и самата санкционната норма на чл. 218 ал. 2 от З3 предвижда налагане на имуществена
санкция като вид административно наказание, АНО е допуснал нарушение на чл. 57, ал. 1, т.
7 от ЗАНН, което е съществено и не може да бъде отстранено от съда. Това налага отмяната
на НП като незаконосъобразно. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че в рамките
на това производство съдът няма правомощие да измени наказателното постановление в
тази му част – заменяйки наказанието „глоба“ с „имуществена санкция“, тъй като нито една
от хипотезите на чл. 63 ал. 7 т. 1 – т. 6 от ЗАНН не предвижда подобна възможност.
Извън посоченото следва да се отбележи, че съдът не споделя практиката да се
извършват проверки по анонимни сигнали. В случая проверката е образувана по сигнал,
подаден по имейл, като авторът е посочил единствено трите си имена. По този начин той не
може да бъде индивидуализиран по никакъв начин с оглед възможността да му бъдат снети
писмени обяснения в хода на проверката, съответно да бъде разпитан и в съдебно заседание
най-малко с оглед проверка на мотивацията му за подаване на анонимен сигнал за
извършено административно нарушение, която може да е от всякакво естество и от тази
гледна точка да се подложи на сериозно съмнение достоверността на подобни показания. В
тази връзка следва да се посочи, че изрично законът забранява извършване на проверки по
анонимни сигнали и същите не могат да послужат за законен повод за започване на
разследване - чл. 209 ал. 1 от НПК, приложима в случая на основание чл. 84 от ЗАНН.
Подобно законово разрешение е напълно ясно и разбираемо – достоверността на
анонимните съобщения (доноси) е твърде съмнителна и е недопустимо въз основа на тях да
се поставя начало на административнонаказателно производство с произтичащите от това
стеснения и ограничения на правата на гражданите и законните интереси на юридическите
лица с предприемането на различни действия в хода на проверката. Очевидно идеята на
законодателя е била както органите на досъдебното производство, така също и
административнонаказващите органи да не се използват като инструмент за лично
отмъщение между гражданите. Действително разпоредбата на чл. 205 ал. 1 от НПК, също
приложима на основание чл. 84 от ЗАНН, въвежда обществено задължение за гражданите
при узнаване на извършено административно нарушение да уведомят органите по чл. 37 и
чл. 47 от ЗАНН, но това следва да не е анонимно под форма на донос, а съдържайки данни
за лицето, от което изхожда.
При такъв изход на делото и предвид изрично направеното искане на защитата в
полза на дружеството следва да се присъдят и разноски по делото, сумата от 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е основателна, а обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени като необосновано и незаконосъобразно.
С оглед изложеното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 2 вр. чл. 63д ал. 1 от
ЗАНН, съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16 / 20.03.2024г., издадено от директора на
РЗИ гр. Русе, с което на „ВИЕС 780“, представлявано от В. С. А., е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл.218 ал.2 пр.2
от ЗЗ.
ОСЪЖДА РЗИ гр.Русе да заплати на „ВИЕС 780“, представлявано от В. С. А. сумата
от 400 лв., представляваща разноски по делото.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3