Р Е Ш Е Н И Е
№ 871
гр. Пловдив, 12
май 2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХIХ
състав, в открито заседание на 13, 04, 2023 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря П. Д. и участието на прокурора СЛ. К. , като разгледа докладваното от председателя к. а. н. дело № 662 по описа за 2023год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285,
ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
С Решение № 2518 от 23.12.2022 г.,
постановено по АНД № 1803 по описа за 2022 г. на Административен съд - Пловдив,
ІІ-ри състав е осъдена Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов”
№ 21 да заплати на Т.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на общо 2 510.00 лв. за периоди: от 01.08.2016 г. до 17.07.2018 г.
вкл.; от 01.08.2018 г. до 10.09.2019 г. вкл. и от 10.09.2020 г. до 05.08.2021 г. вкл., ведно
със законната лихва върху цялата сума от датата на завеждане на исковата молба
– 07.07.2022 г. до окончателното изплащане, като
е отхвърлил иска в останалата част за разликата до пълния
му предявен размер от 30 000 лв. и за периоди: от 01.08.2016г. до 17.07.2018г.
вкл.; от 01.08.2018г. до 10.09.2019г. вкл. и от
10.09.2020г. до 05.08.2021г. включително.
Касаторът -
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си
представител юриск. Ч. оспорва процесното Решение № 2518 от 23.12.2022 г., постановено
по АНД № 1803 по описа за 2022 г. и иска постановяване на съдебен акт, с който
да се отмени решението в осъдителната му част, като неправилно и
незаконосъобразно над сумата от 1200 лева.
Касаторът - Т.М.Б. , чрез процесуалния си
представител адв. К. Стоянов оспорва Решение № 2518
от 23.12.2022 г., постановено по АНД № 1803 по описа за 2022 г. на
Административен съд - Пловдив, като
иска постановяване на съдебен акт, с който
бъде уважен целия предявен иск.
Ответникът по първата КЖ, чрез адв. К. счита така предявените претенции от ГДИН за
неоснователни и недоказани, поради което настоява за отхвърлянето им.
Ответникът по втората жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
- София чрез процесуалния си представител юрк. Ч. в писмен отговор на л. 18, счита така
предявените претенции за неоснователни и недоказани, поради което настоява за
отхвърлянето им.
И двамата касатори
не се явяват в оз. и не ангажират доказателства.
Представителят на Окръжна прокуратура
- гр. Пловдив, дава заключение, за
неоснователност на касац. жалби.
По допустимостта на касационните жалби, съдът счита че и двете са подадени в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и
при наличието на правен интерес, поради
което се явяват ДОПУСТИМИ.
От фактическа страна съдът установи, че
първоинстанц. Състав на Административен съд -
Пловдив е разгледал по реда на глава единадесета от АПК във връзка с чл. 285,
ал. 1 от ЗИНЗС искова молба предявена от Т.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, за
обезщетение от претърпени неимуществени вреди в размер на общо 30 000 лв. за причинени неимуществени
вреди от бездействия на затворническата администрация, за периоди: от 01.08.2016 г. до 17.07.2018 г.; от
01.08.2018 г. до 10.09.2019 г. и от 10.09.2020
г. до 05.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендираната сума, според ищеца, представлява
обезщетение за нетната площ на
пренаселените килии, в които е пребивавал - под 3 кв. м.; липсвата каквато и
да е вентилация; тоалетната в килията му била в много лошо състояние – с
неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми или
умивалници, а също и не била шумоизолирана; лошо
състояние на банята – душовете били само 5-6, а се къпели по 30-40 човека, и от
тях течала или гореща или ледено студена вода, която била и с лошо качество и
не ставала за пиене; недостиг на дневна светлина, поради липсата на достатъчно
прозорци, през които да влиза и свеж
въздух, което създавало на лишения от свобода дихателни проблеми, кашлица и
предразположение към респираторни заболявания; липса на вътрешна и външна
изолация на стените, поради което през зимата отоплението било много трудно и
било студено; недостатъчно дебели завивки, като му било отказано доставянето на
допълнителни такива; спалното и постелъчно бельо се
сменяло изключително рядко, което създавало предпоставки за наличие на
дървеници и бълхи; липса на индивидуална и корекционна
работа от страна на отговорните лица в затвора; не му била дадена възможност да
участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа, което
довело до поведенческа и личностна криза; в килиите нямало достатъчно шкафчета
и мебели; липса на реакция на молби на лишения от свобода да бъде настанен в
килии с непушачи. Изброеното по горе му причинило значителни неимуществени
вреди – здравословни проблеми, като главоболие и чести респираторни
заболявания, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт,
огорчение, внушаване на чувство за малоценност, което представлявало нарушение
на чл.3 от ЕКЗПЧ.
От събраните по адм.дело
№ 1803/22г. доказателства съдът е установил , че за посочените в ИМ периоди Б. е пребивавал на територията на затвора
Пловдив, както следва: от
01.08.2016 г. до 17.07.2018 г., от 01.08.2018 г. до 10.09.2019 г. и от
10.09.2020 г. до 05.08.2021 г.
Прието е по отношение твърденията за
липса на достатъчно жилищна площ, че администрацията на Затвора Пловдив не е
представила данни за брой настанени лица в помещенията, в които е пребивавал Б.,
както следва: - от 01.08.2016 г. до
07.08.2016 г., за който период няма представени доказателства къде изобщо е
пребивавал Т.Б.; от 08.08.2016 г. до 12.08.2016 г. в
ст. РЦ; от 08.08.2016 г. до 26.09.2016 г., когато Б.
е пребивавал в ст.12, от 17.01.2017 г. до 22.03.2017 г., когато лишеният от
свобода е пребивавал в ст. № 15, от 23.03.2017 г. до 11.07.2017 г., когато е
бил в ст.9, и за периода от 11.07.2017 г. до 08.08.2017
г., за който период също липсват данни в кое помещение е пребивавал Б.. Въз основа на горното е прието , че Б. е
бил в пренаселени килии общо 257 дни.
Прието е за втория претендиран
период, че Б. е обитавал помещения с недостатъчно площ - 253 дни и касаят времето от 01.08.2018
г. до 31.12.2018 г., за което време не се представят данни къде е живял
лишеният от свобода, и от 31.05.2019 г. до 09.09.2019
г., когато е пребивавал в ст.24 .
За
периода 26.11.2020 г. – до 30.11.2020 г., когато е бил в ст. РЦ, от
01.12.2020 г. до 03.12.2020 г. и от 15.01.2021 г. до 18.02.2021 г., когато е
обитавал ст.58; от 26.02.2021 г. до 08.03.2021 г., когато е бил в ст.50 и от
02.07.2021 г. до 07.07.2021 г., когато е пребивавал в
ст.24, или общо 131 дни, на лицето
не е била предоставена жилищна площ от 4 кв.м.
Съдът по отношение на останалите периоди
е приел , че те са неоснователни, тъй като се установява, че помещенията, в
които е пребивавал Б. но са след извършвани текущи ремонти, като своевременно
се извършват ремонти и се отстраняват течове, смяна на осветителни тела,
подмяна на подови настилки, боя и дограма на отделни спални помещения,
обзавеждане с нови легла и маси, столове и шкафчета. На всички лишени от
свобода е осигурен достъп до топла течаща вода, съгласно графика за
разпределение на времето, а работещите имат достъп до баня всеки работен ден, а
във всеки санитарен възел има течаща студена вода. Установено е , че за времето
си на престой на пост VI Б. е работил в „Обособено производство“ като работник
зачистване на термоактивна пластмаса и за целия
период на изтърпяване на наказанието си е работил общо 347 работни дни, което
предполага и ползване на банята от Б. всеки работен ден. Отоплението се
осъществява с парно отопление,
проветряването и хигиената на стаите е по желание на лишените от свобода, като
за целта са им предоставени съответните прибори, както и възможност такива да
бъдат закупени от лавката на затвора или доставени от близките им, съгласно
разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода
могат да получават, ползват и държат при себе си. Пералнята се ползва по
график, а водата в затвора е от обичайната водоснабдителна мрежа в града с
качество, от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот. Тоалетните
във всяка стая са обособени помещения с отделен вход.
Установено е също, че всяко спално помещение е обзаведено
стандартно с легло и шкаф за всеки един от
настанените лишени от свобода - легло с размери 90 х 180 см, а
шкафчетата са с размери 45 х 50 см. Във всяко спално помещение има постоянно
течаща вода и санитарен възел, които се ползват без ограничения.
В хода на съдебното дирене по адм. дело № 1803/2022г. съдът е събрал множество доказателства от
страна на ГД “Изпълнение на наказанията“, касаещи престоя на ищеца, за
условията на пребиваване , като и е разпитан посочения от ищеца свидетел – Бъчваров.
При така установената фактическа
обстановка, административният съд е намерил, че искът е процесуално допустим и
частично основателен, а конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди съдът е
определил при съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД.
Съдебния състав е обсъдил нормата на
чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, че всяко място за лишаване от свобода трябва да
разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на
поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица,
както и нормата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС , касаеща изискването за минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м.
Обсъдено е и според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода. Посочено е
и че минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за
прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на
лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Съдът е обсъдил отговорността на държавата за причинените
вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС , както и че държавата отговаря за вредите,
причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове,
действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В
конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите
условия, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и посредством
ангажирани от негова страна доказателствени искания, тези твърдения следва да
се приемат за доказани, доколкото нито са оспорени от ответника, нито от негова
страна са ангажирани доказателства, които да ги оборят.
Предвид горното съдът е решил ,
че пребиваване на ищеца в пренаселени
килии и претърпените от него лишения в своята съвкупност могат да се определят
като уронващи човешкото достойнство, което предпоставя
наличието на увреждане на ищеца като последица от претърпените лишения и
неудобства от неблагоприятната жизнена среда и съгласно практиката на Съда по
правата на човека, включително пилотното решение „Нешков и други срещу
България“ и е приел, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е определен при съблюдаване
изискванията на чл. 52 от ЗЗД (по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ), съгласно
която размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
по справедливост, като е посочено , че съгласно чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС в
случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху
лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода
или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на спора.
Съдът е посочил , че понятието
"справедливост" е морално - етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието, като следва да се има в предвид, че вредите,
които следва да се обезщетят на ищеца имат компенсаторен характер, а размера на
обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва
да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето
на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага
и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
Съдът е обсъдил характера на
деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и
периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ в
Затвора Пловдив и при съобразяването на съдебната практика и на жизнения
стандарт за страната, следва да се приеме, по аргумент от §1 т.1 от ДР на
Закона за социално подпомагане, че нивото на основни жизнени потребности следва
да е съразмерно на нивото на социално-икономическото развитие на страната,
което на свой ред отразява жизнения стандарт и при това положение, доколкото
минималната работна заплата като статистически показател е общоприет и за
отразяване на жизнения стандарт, следва да се приеме, че справедливо
обезщетение за лоши условия в местата за лишаване от свобода да бъде в размер
до 60 % (2.4 евро на ден) от минимално установените 4 евро на ден съобразно
жизнения стандарт в Унгария, така, както е прието в практиката на ЕСПЧ.
Съдът е приел , че справедливият размер на
това обезщетение , съобразено с дължината на съответните периоди на престой, възлиза на сумата от 1 005.00
(хиляда и пет) лв. за периода от 01.08.2016 г. до 17.07.2018 г.; 990.00
(деветстотин и деветдесет) лв. за периода от 01.08.2018 г. до 10.09.2019 г. и
515.00 (петстотин и петнадесет) лв. за периода от 10.09.2020 г. до 05.08.2021
г. за престоя в Затвора – Пловдив или общо 2 510.00 (две хиляди петстотин и
десет) лева, ведно със законната лихва върху цялата сума от датата на завеждане
на исковата молба – 07.07.2022 г. до окончателното
изплащане.
От правна страна.
По отношение на въведените в обстоятелствената
част на касационните жалби и възражения,
съдът е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота доказателства по
делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, съдът е направил
обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по
ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното.
Правилен е извода на административния
съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са
налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения
иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия
при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет
на исковата молба.
Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор
кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по
делото доказателства. В решението е изведен правилният извод, че частично са
доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Съдът в
изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е издирил информация, от
значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно
съдържанието и обосновано е формирал правните си изводи.
Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е определен при съблюдаване
изискването на чл. 52 от ЗЗД, с оглед на всички установени по делото факти и
обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна
дейност се е отразила на увреденото лице.
Според Доклада за стандарти на
Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или
унизително отнасяне или наказание, относно жилищната площ на задържан в
затворническите институции, от нетната площ се изключва единствено площта на
санитарния възел. В тая връзка обоснован се явява изводът на админ. съд, че на лишеният от свобода през релевантния
период се дължи справедливо обезщетение, за неимуществените вреди в посочения
по-горе размер.
Неоснователни са възраженията на ГД
"Изпълнение на наказанията", че по делото не са били доказани реално
претърпените вреди, които да са били в резултат на бездействията на
администрацията в затвора, поради което по делото не следва да се счита
установено настъпването на неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не
е необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни
последици върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да
се установи самия факт на нечовешко и унизително отношение, от което
автоматично следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Неоснователни са доводите в
касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която
е определен размерът на дължимото обезщетение. При преценката си съдът е
преценил естеството и характерът на причинената вреда не само от гледна точка
на увредения, но и съобразно конкретните факти, от които е произтекла вредата и
общите принципи за справедливост. В случая правилно са преценени конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства, относими към
увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху
състоянието на ищеца.
Изложеното до тук налага да се
приеме, че в обжалваната част решението на първоинстанционния
съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила, а това
от своя страна обосновава извод за неоснователност на касационните жалби.
Водим от горното Административен съд
Пловдив, ХІХ състав ,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2518 от 23.12.2022 г., постановено
по АНД № 1803 по описа за 2022 г. на Административен съд - Пловдив, ІІ-ри съсав .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: