Решение по дело №133/2021 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 260009

 

                                       28.01.2022 г., град Сливен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД      VІ-ти   ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на 02.12.2021г., в следния състав: 

 

                                                                  председател: МИНЧО МИНЕВ                                                     

секретар: ТАНЯ ИВАНОВА

прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

гр.дело № 133 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:

 

          Сливенският районен съд /СлРС/ е сезиран с исковата молба на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., клон България /БНП Париба .../ в която се твърди, че на 20.12.2019г. сключил с Д.Н.Х. договор № CREX- 17549814, по силата на който му предоставил кредит, предназначен за закупуване на стоки и услуги на изплащане, за срок от 9 месеца, съгласно погасителен план, всяка от 42.37лв. Сумата била преведена от кредитора на търговския партньор, от който ще се извърши покупката, като плащане от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя и с това според ищеца той е изпълнил задълженията си. Така също, с това било активирано задължението на Х., на основание чл.2 от договора, да погаси паричното си задължения съгласно договорно предвиденото. Ищецът уточнява, че месечните погасителни вноски представляват плащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, която съставлява печалба на дружеството, а тази надбавка или още възнаградителна лихва, се формира съобразно приложимите по договора годишен лихвен процент и годишен процент на разходите.

            Ищецът твърди, че ответника не е заплатил нито една от вноските, като с това не само изпаднал в забава, но и на основание чл.3 от договора задължението му станало изискуемо в пълен размер, считано от датата на падежа на втората от пропуснатите вноски, в случая от 15.03.2020г. Твърди и че е изпратил уведомление за това до Х. на 21.05.2020г. След това подал заявление по чл.410 от ГПК, по което съда му издал заповед за изпълнение на сумите: 325.91лв.- главница, 55.42лв.- възнаградителна лихва за периода 15.02.2020г.- 15.10.2020г. и 12.45лв.-мораторна лихва за периода 15.03.2020г.- 16.09.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. По-късно дружеството получило съобщение от съда, че следва да установи съществуването на тези суми чрез иск. Това то е сторило в срок, като претендира СлРС да признае за установено, че ответника Х. му ги дължи.

              В условията на евентуалност- за случай, че исковете бъдат отхвърлени, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, БНП Париба ... предявява искове ответника да бъде осъден да му плати горните суми.

              Дружеството претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение- както за заповедното производство- ч.гр.д.№ 3435/20 на СлРС, така и в настоящото дело.

          На ответникът бе връчен, чрез назначения му от съда, в хипотезата на чл.47 от ГПК, особен процесуален представител, препис от исковата молба и в установения с чл. 131 ал. 1 от ГПК едномесечен срок той депозира писмен отговор. В него адвоката от АК Сливен навежда довод за неоснователност на исковете, а именно- че предсрочната изискуемост, на която се позовава търговското дружество в исковата си молба, не настъпва автоматично, а е необходима нарочна покана за това.

          На проведеното по делото съдебно заседание за ищцовото дружество не се яви процесуален представител, но чрез писмено изявление на такъв- по пълномощие юрисконсулт, исковете се поддържат. За ответникът особения му процесуален представител поддържа съображението си за неоснователност на претенциите.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са установени следните факти:

От документа, представляващ листи №№ 7-12 от материалите по делото се установява, че на 20.12.2019г. в гр.Сливен е сключен договор-  CREX- 17549814, по силата на който БНП Париба ... е предоставило на Д.Н.Х. потребителски кредит за покупка на стоки на стойност 299лв.- смартфон, при лихвен процент 33.27% и  годишен процент на разходите 38.85%. По този начин размера на кредита възлиза на 325.91лв., а общата стойност на дължимите от мъжа плащания е 381.33лв., която сума следва да се погаси с девет месечни вноски, всяка от по 42.37лв., съгласно погасителен план, който е част от договора. Съгласно т.1 от условията по договора, с подписването му кредитополучателя се съгласява предоставения му кредит да бъде изплатен пряко на търговеца, от който ще бъде закупена стоката. Този превод активира задължението на кредитополучателя да заплати на кредитора месечните погасителни вноски. Те пък съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалба на кредитора- т.2. Предвидено е, че при забава в плащането на две или повече погасителни вноски, считано от падежа на втората от тях, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без при това да е необходимо изпращане от кредитора на съобщение за настъпването на предсрочната изискуемост.

Уведомителното писмо- л.№ 43 от делото налага да се приеме, че стоката- смартфон, е закупена, от магазин на „Технополис България“ЕАД. С подписът си на стр.втора от този документ Д.Х. удостоверява, че е получил желаната от него стока. Този извод се налага и от служебния бон от 20.12.2020г. на стойност 299лв.

Част от доказателствения по делото материал е Стандартен европейски формуляр ...

 

От документът, представляващ л.№ 53 от делото се установява, че БНП Париба ... е изпратило на 21.05.2020г. до Д.Н.Х. покана, наречена последна, да му заплати дължимите по договора суми. Липсва обаче доказателство, че тя е получена от адресата й.

За вземанията си БНП Париба ... е депозирало, на 29.09.2020г., пред Сливенски районен съд заявление по чл.410 от ГПК и му е издадена, в производството по  ч.гр.дело № 3435/ 2020 г., заповед за изпълнение, с която - заповед № 260326/ 14.10.2020г., на Д.Н.Х. е разпоредено да му заплати главница в размер 325.91лв., ведно със законната лихва, считано от 29.09.2020г.; сумата 55.42лв.- възнаградителна лихва и мораторна лихва в размер 12.45лв., а също и разноски от 75лв., от които: 25лв. - заплатена държавна такса и 50лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск- с пр.осн.чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК, за съществуването на парични вземания, за които на кредитора е издадена, по-рано във времето, заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Ответникът в заповедното производство обаче не е бил открит, за да му бъде връчена тя, поради което е приложена към делото в  условията на чл.47 ал.5 от ГПК. По тази причина, на основание чл.415 ал.1, т.2 от ГПК и с цел да запази правата си по паричните вземания, „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ …” предявява за тях установителни искове. Те са допустими, а родово и местно компетентен да ги разгледа е Сливенски районен съд.

По същество становището на съда е следното:

Паричните си вземания дружеството основава на сключен на 20.12.2019г. Договор за потребителски кредит с № CREX- 17549814, по който „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ … ” като кредитор е предоставило на Д.Х., последния в качеството на кредитополучател, кредит за потребителски цели- за покупка на избрана от него стока, в случая смартфон, на стойност 299лв. Мъжът е поел задължението да погаси дълга си с 9 месечни вноски, по 42.37лв. Стойността на всяка една включва както главница, така и възнаградителна лихва и по този начин, общото задължение на Х. възлиза на 381.33лв. Уговореният годишен лихвен процент, т.е. възнаградителната за търговското дружество лихва, е 33.27%, а годишния процент на разходите /ГПР/ е 38.85%.

Страните са в договорни отношения, като ищеца-кредитор е изпълнил своето задължение да преведе, на търговец, сума, представляваща цената на желана за покупка от ответника стока.

Защитната теза на ответната страна, изложена от назначения на последната, в условията на чл.47 от ГПК, особен процесуален представител, е този, че липсват по делото доказателства кредита да е станал предсрочно изискуем, а не е възможно тя да настъпи автоматично. Съдът е съгласен с това. Вярно е също така, че е изискване, въведено с нарочно тълкувателно решение на Върховния касационен съд, а това означава- че е несъмнено задължително за страните по делото и съда по него, че тази изискуемост не може да настъпи автоматично, а само след нарочно, отправено от кредитора и достигнало до длъжника, при това преди подаване на заявлението за заповедно производство, изявление в този смисъл. „БНП ПАРИБА …” обаче не ангажира доказателство да е стрило това; дружеството дори и не го твърди в исковата молба. Въпреки това, според съда Х. е в забава и дължи изпълнение на цялото непогасено от него парично задължение по процесния договор за кредит, а в случая на практика  това е целия кредит. Така е, защото заявлението си пред СлРС кредитора е подал през м.10.2017г., т.е. от този момент е висящ и исковия процес- чл.422 ал.1 от ГПК. Видно от самия договор- който на първа страница съдържа достатъчно пълна и ясна информация за параметрите му, част от която е и погасителен план, задължението си ответника е трябвало да погаси с 9бр. месечни вноски, последната от които с падеж 15.10 2015г. Коментираното до тук означава, че когото търговското дружество се е обърнало за съдействие към съда, вземането му и то цялото непогасено от ответника, вече е било изискуемо.

Щом е така и щом ответника не ангажира доказателства да е погасил задълженията си, а установяването на извършени плащания в подобни производства е именно за ответника, съда ще уважи насочените срещу него претенции.

По въпроса за разноските – съгласно ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013г., съда по установителното производство се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство. Принципно, както в исковия процес, така и в заповедното производство, ищеца, респ. заявителя имат право на разноски, съразмерно уважената част от иска. Тъй като настоящия съдебен състав прецени, че вземанията на „БНП ПАРИБА …” съществуват и са в посочения в исковата молба, а и в заявлението по чл.410 от ГПК, размер, то дружеството има вземане за направените от него и в двете производства разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. То има право и на такова, на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, защото е юридическо лице и в заповедното производство, както и в исковия процес, бе представлявано от юрисконсулт. Размерът му се изчислява по правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ и с оглед заявено в тази връзка искане в петитума на исковата молба, може да е 100лв. за исковия процес, съотв. 50лв.- за заповедното производство- чл.25 ал.1 и чл.26 от Наредбата.

Разноските на търговското дружество са: в заповедното производство- колкото са записани в заповедта за изпълнение- 25лв., а в исковия процес- 125лв. – доплатена държавна такса за образуване на делото и 150лв. – възнаграждение на особения процесуален представител, назначен от съда на ответника.

Воден от изложеното,  Сливенски районен съд

                                                                                                              

Р    Е    Ш    И   :

 

ПРИЕМА, на осн.чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК, за УСТАНОВЕНО, че Д.Н.Х. с ЕГН: **********, представляван по делото от назначения му от съда, в усл. на чл.47 от ГПК и на разноски на ищеца, особен процесуален представител-адвокат: адв.Т. *** дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” клон България с ЕИК: *********, със седалище гр.София и адрес на управление на дейността: ж.к.”Младост”, Бизнес парк София,сгр.14, сумите по издадената в заповедно производство, развило се в ч.гр.д.№ 3435/2020г. на Сливенски районен съд, заповед за изпълнение № 260326/ 14.10.2020г.

ОСЪЖДА Д.Н.Х. с ЕГН: ********** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” клон България с ЕИК: *********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството разноски в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 3435/2020г. на СлРС, в пълен размер - 25лв. /двадесет и пет лева/.

ОСЪЖДА Д.Н.Х. с ЕГН: ********** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” клон България с ЕИК: *********, на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение за представляването му в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 3435/2020г. на СлРС, от юрисконсулт- 50лв. /петдесет лева/.

ОСЪЖДА Д.Н.Х. с ЕГН: ********** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” клон България с ЕИК: *********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството разноски в установителното исково производство, развило се в настоящото гр.д.№ 133/2021г. на СлРС в пълен размер: 125лв. /сто двадесет и пет лева/- довнесена държ.такса за образуването му и 150лв. /сто и петдесет лева/-възнаграждение, заплатено на особения процесуален представител на ответника.

ОСЪЖДА Д.Н.Х. с ЕГН: ********** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” клон България с ЕИК: *********, на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение за представляването му в установителното исково производство, развило се в настоящото гр.д.№ 133/2021г. на СлРС, от юрисконсулт - 100лв. /сто лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок, считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: