№ 3374
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ваня Н. Иванова
Членове:Василена Дранчовска
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100511568 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника Й. К. Т. с вх. № 186682/06.06.2024 г. срещу решение № 9609 от
21.05.2024 г., постановено по гр. дело № 2375/2024 г. по описа на СРС, 33 състав, в частта, с
която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за
следните суми: 620,29 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот с аб. № 66515 и адрес: гр. София, общ. Витоша, ж.к.
****, както и за сумата от 28,98 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на
услугата дялово разпределение в периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 28.07.2023 г. до погасяване на задълженията, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на
06.08.2023 г. по ч. гр. дело № 42788/2023 г. по описа на СРС, 33 състав.
В жалбата са развити оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на
решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, допуснати
съществени процесуални нарушения и необоснованост, като въззивникът счита, че липсват
доказателства за наличие на облигационно правоотношение между страните, както и за
1
потребено от ответника количество топлинна енергия на претендираната стойност, като
първоинстанционният съд неправилно е кредитирал заключенията на допуснатите
експертизи. Моли се за прогласяване на първоинстанционното решение за нищожно,
евентуално за неговото обезсилване или отмяна и отхвърляне на предявените искове в
цялост.
По делото е постъпила и въззивна жалба с вх. № 265100/19.08.2024 г. на ответника Й. К. Т.
срещу решение № 15244/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 2375/2024 г. по описа на СРС,
33 състав, с което е отхвърлено искането по чл. 250 ГПК на Й. К. Т., обективирано в молби с
вх. номера, както следва: 220920/04.07.2024 г., 218538/03.07.2024 г., 218411/03.07.2024 г. и
218399/03.07.2024 г. за допълване на Решение № 9609 от 21.05.2024 г. по гр. дело №
2375/2024 г. по описа на СРС, 33 състав. В жалбата са изложени доводи за невалидност и
неправилност на решението с твърдения, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по
всички относими факти и обстоятелства, по всички относими правни въпроси и заявени от
ответника оспорвания и доказателствени и процесуални искания. Ето защо моли за
прогласяване на решението за нищожно, евентуално за неговата отмяна и уважаване на
исканията на ответника за допълване на основното решение по спора.
По делото е постъпила и частна жалба с вх. № 266191/20.08.2024 г. на ответника Й. К. Т.
срещу определение № 31935/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 2375/2024 г. по описа на
СРС, 33 състав, с което е отхвърлена молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. №
215085/01.07.2024 г., подадена от Й. К. Т., за изменение в частта на разноските на Решение
№ 9609 от 21.05.2024 г. по гр. дело № 2375/2024 г. по описа на СРС. В жалбата са изложени
доводи за невалидност на обжалваното определение, без да са посочени конкретни
възражения срещу правилността на акта. Моли се за прогласяване на определението за
нищожно, евентуално за неговата отмяна и уважаване на искането на ответника за
присъждане на разноски.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на двете въззивни жалби, както
и на частната жалба, с които изразява становище за тяхната неоснователност. Счита, че
решенията на СРС в обжалваната от ответника част, както и определението по чл. 248 ГПК
са правилни и следва да бъдат потвърдени.
Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
становище по въззивните жалби.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
2
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и
правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във
връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. С оглед твърденията на страните и на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 ГПК по делото
пред първоинстанционния съд е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответникът е бил собственик на процесния имот през процесния период,
като това обстоятелство е включено в доклада на съда, обективиран в определение №
13204/26.03.2024 г. и обявен за окончателен в открито съдебно заседание на 16.05.2024 г.
Този факт се потвърждава от представените към отговора на исковата молба писмени
документи – актове за изключване на отопление и топла вода от 15.10.1999 г. и от 01.11.1999
г., подписани от Й. К. Т. в качеството му на абонат в жилището на адрес: гр. София, ж.к.
****, с абонатен номер в топлопреносното предприятие 66515. Следователно,
принадлежността на правото на собственост върху процесния имот на практика не се
оспорва от ответната страна, като единствените възражения във въззивната жалба, касаещи
установеното от СРС облигационно правоотношение между страните, се отнасят до липсата
на сключен писмен договор.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов
клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Следователно, ответникът се явява потребител на доставената в
апартамента топлинна енергия, респ. задължено лице за заплащане на цялата й стойност
като клиент на топлинна енергия за битови нужди в него, доколкото е бил единствен
собственик на топлоснабденото жилище през целия процесен период. Съгласно чл. 150, ал. 1
ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като писмена форма на
договора не е предвидена и в този смисъл възраженията на въззивника за липса на
облигационно правоотношение са несъстоятелни. Тези общи условия се публикуват най-
малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване
и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
3
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното,
първоинстанционният съд правилно е приел, че между Й. К. Т., от една страна, и ищеца, от
друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия, за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-
помагач „Техем Сървисис“ ЕООД и тази дейност несъмнено е била реално осъществена
предвид приложените по делото писмени доказателства – индивидуални справки за
отопление и топла вода за отоплителни сезони 2020 г. – 2022 г..
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като е
несъмнено, че през исковия период в имота на ответника не е имало радиатори (всички
отоплителни тела са били демонтирани), а единствено щранг-лира в банята, като топла вода
също не е била използвана, т.е. топлинна енергия е била начислявана единствено за
отопление от щранг-лирата (по т. 6.5 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1) и за
сградна инсталация. Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. по
прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 280,13 лв., а
за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена
топлинна енергия в размер на 332,94 лв. Действащата през процесния период нормативна
уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда –
етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1)
на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни
вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
4
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за
всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за
топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на действително потребената
през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през
този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното
количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за
измерване.
В настоящия случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в
сградата в края на отчетните периоди, видно от изводите на СТЕ и представените от третото
лице-помагач индивидуални справки, като при съобразяване на резултатите от
изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че
стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2021
г. е в размер на 269,83 лв. (след приспадане на сумата за връщане на потребителя в размер
на 10,30 лв.), а за периода м. 05.2021 г. – м. 04.2022 г. – 352,22 лв. (след добавяне на сумата
за доплащане от потребителя в размер на 19,28 лв.). Съдът кредитира напълно заключението
на СТЕ, доколкото вещото лице е отговорило аргументирано и в пълнота на поставените
задачи, в съответствие с неговата специалност и квалификация, като липсват каквито и да
било индикации, които да обосновават съмнение в неговата правилност. Следователно,
главните задължения за топлинна енергия за двата отчетни периода възлизат общо на 622,05
лв., като предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес исковете се
явяват основателни за пълния предявен размер от 620,29 лв.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконов нормативен акт се счита за отменен от
датата, на която съдебното решение влиза в сила, поради което методиката за изчисляване на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за
топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба в настоящия случай. От друга
страна, дори да се приеме, че същата противоречи на нормативен акт от по-висока степен и
не следва да бъде прилагана, респ. че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт
със съдебно решение има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от
24.11.2022 г. по дело № С-289/21, то количеството потребена топлинна енергия следва да
бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, като се вземе предвид обективното и вярно
заключение на вещото лице по СТЕ. В разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЕ законодателят е
предвидил обективен критерий за отчитане на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, който е съобразен от експертното заключение. В конкретния случай
количеството и цената на доставената енергия се доказват от приложените от третото лице-
помагач писмени доказателства, които са проверени от вещото лице по СТЕ, съобразени са
отчетите на общия топломер в абонатната станция, който е преминал метрологична
проверка и е годен измервателен уред, респ. отчетите за отделните жилища в сградата, в
5
които са разположени годни измервателни уреди и при приспаднати технологични разходи в
абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество е установена разлика, която се
разпределя между потребителите в сградата - етажна собственост. Следователно, по делото
се установява количеството доставена топлинна енергия в имота на ответника въз основа на
редовно отчитане на доставената топлинна енергия и извършване на услугата дялово
разпределение, при спазване на разпоредбите на чл. 145, ал. 2 и 3 вр. 142, ал. 1 ЗЕ и цените,
действали към процесния период, поради което възраженията на въззивника в обратен
смисъл са несъстоятелни.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение в общ размер от 28,98 лв. (съобразно
приетите по делото писмени доказателства – л. 28 и приетото заключение на ССЕ), които
съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Ето защо, главните
искове следва да се уважат за посочените суми, като възраженията на въззивника за
неоснователност на посочената претенция се явяват несъстоятелни предвид цитираните по-
горе нормативни разпоредби.
С оглед на изложеното и предвид неоснователните доводи на въззивника
първоинстанционното решение се явява правилно в обжалваната част и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемият има право на
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско
възнаграждение.
По въззивна жалба с вх. № 265100/19.08.2024 г. на ответника Й. К. Т. срещу решение №
15244/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 2375/2024 г. по описа на СРС, 33 състав
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (двуседмичен срок от
връчване на препис от решението – арг. чл. 250, ал. 3 ГПК), поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Непълен е този съдебен акт (решение), в който липсва произнасяне от страна на съда по
целия спорен предмет на делото. Спорният предмет се определя в исковия процес според
твърденията и исканията на ищеца в исковата молба и насрещните възражения на ответника.
Видно е от диспозитива на постановеното първоинстанционно решение, че СРС се е
произнесъл по целия спорен предмет, като е уважил част от предявените искови претенции
(за главница за топлинна енергия и цена на извършена услуга дялово разпределение) и е
отхвърлил останалата част от предявените искове (за мораторни лихви). По делото са
6
предявени единствено описаните положителни установителни искове по реда на чл. 422
ГПК, които съдът е разгледал изцяло, като не са налице други насрещни възражения или
искове на ответника, приети за съвместно разглеждане в производството, по които съдът да
трябва да се произнася с отделен диспозитив. Следва да се отбележи, че евентуална
непълнота в мотивите на решението не може да обоснове допълване на акта, след като с
диспозитива съдът се е произнесъл по целия спорен предмет на делото.
Ето защо, настоящият въззивен състав намира, че не е налице основание за допълване на
постановеното по делото първоинстанционно решение, поради което решението на СРС, с
което е отхвърлено искането на ответника за допълване по реда на чл. 250 ГПК, е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По частна жалба с вх. № 266191/20.08.2024 г. на ответника Й. К. Т. срещу определение №
31935/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 2375/2024 г. по описа на СРС, 33 състав
Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 248, ал. 3, изр. 2
ГПК), поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд
правилно е разпределил разноските между страните, като е присъдил на ищеца част от
сторените пред СРС разноски съобразно уважената част от исковите претенции,
включително за юрисконсултско възнаграждение. От приложените по делото пълномощни е
видно, че ищцовото дружество се представлява в производството от юрисконсулт, като
удостоверяването на длъжността на лицето в пълномощното е достатъчно, за да обоснове
наличието на предпоставките по чл. 78, ал. 8 ГПК за присъждане на възнаграждение по реда
на Наредбата за заплащане на правната помощ. Юрисконсултът е подал исковата молба и
всички книжа по делото и по този начин е осъществил надлежно процесуално
представителство на страната в процеса. Законът не предвижда допълнителни изисквания
към начина на удостоверяване на качеството на процесуалния представител (представяне на
трудов договор, длъжностна характеристика, диплома за завършено висше образование и
др.), поради което възраженията на въззивника в обратен смисъл са несъстоятелни.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че не е налице основание за
изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, поради което
определението на СРС по реда на чл. 248 ГПК е правилно, а подадената срещу него частна
жалба следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9609 от 21.05.2024 г., постановено по гр. дело № 2375/2024 г.
7
по описа на СРС, 33 състав, в частта, с която са уважени предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Й. К. Т., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за сумата от 620,29 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот с аб. № 66515 и адрес: гр. София,
общ. Витоша, ж.к. ****, както и за сумата от 28,98 лева, представляваща възнаграждение за
предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 28.07.2023 г. до погасяване на
задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК на 06.08.2023 г. по ч. гр. дело № 42788/2023 г. по описа на СРС, 33 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15244 от 06.08.2024 г., постановено по гр. дело № 2375/2024 г.
по описа на СРС, 33 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 266191/20.08.2024 г. на ответника Й. К. Т.
срещу определение № 31935/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 2375/2024 г. по описа на
СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА Й. К. Т., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. ****, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., разноски
пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на въззиваемия
„Топлофикация София“ ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8