№ 24735
гр. София, 23.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110146363 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 118 от ГПК.
Постъпила е искова молба на "ИзиРентБългария" ЕООД срещу Н. А. А..
Изложени са фактически твърдения, че спорното материално право произтича от
договор за наем на автомобил, по който се претендира обезщетение за вреди, причинени
през време на ползване на наемната вещ.
От служебно извършена справка за адресна регистрация се установява, че към датата
на подаване на искова молба ответникът е с настоящ адрес в гр. Тервел.
Според § 13, т. 1 от ДР Закона за защита на потребителите(ЗЗП), „потребител“ е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
Според изложеното в искова молба ищецът е договарял в качеството на потребител,
съгласно пар. 13, т.1, във вр. т. 35 от ДР ЗЗП.
Съгласно чл. 113 от ГПК, искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния. В този случай съдът следи служебно дали е компетентен местно, по аргумент
от чл. 119, ал. 3 от ГПК.
С оглед данните по делото компетентен да разгледа предявената искова молба е РС –
Тервел, тъй като именно в неговия съдебен район се намира настоящият адрес на ответника.
В допълнение следва да се отбележи, че подсъдността по чл. 113 от ГПК не е предвидена
само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а от всички спорове между търговци и
потребители ( в този смисъл Определение № 241/05.04.2013 г. по ч. т. д. № 1395/2013 г. на
ВКС, Определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д. № 1206/2014 г. на ВКС-П, т. о.,
Определение № 323/04.02.2015 г. по ч. т. д. № 3397/2014 г. на САС и др.), поради което в
приложното поле на нормата са и хипотезите на претенции за неоснователно обогатяване,
отрицателните установителни искове, вкл. за нищожност на договор поради противоречие
със закона, липса на съгласие, по чл. 439 от ГПК (вж. Определение № 272 от 28.06.2019 г. на
ВКС по ч. т. д. № 797/2019 г., I т. о., Определение № 18/16.01.2020 г. по ч.т.дело №
2502/2019г.).
На основание чл.118 от ГПК, делото следва да бъде прекратено пред СРС и изпратено
за разглеждане по подсъдност на надлежния съд.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 46363/2022 г. по описа на Софийски
районен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Тервел.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок
от връчването му.
Препис от определението да се връчи на ищеца, чрез пълномощник, на ел. адрес по
реда на чл. 41а, ал.2 от ГПК.
Делото да се докладва при жалба, а при липса на такава и СЛЕД изтичане срока за
обжалване незабавно ДА се изпрати по подсъдност.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2