№ 134
гр. Варна, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
Членове:Петър Митев
Даниела М.
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
в присъствието на прокурора Я. П. Й.
като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно
административно наказателно дело № 20243100600570 по описа за 2024
година
Предмет на въззивното производство е Решение № 414 от 26.03.2024г. по
НАХД № 934 на ВРС.
Протестирания съдебен акт е оправдателен , за обвиняемата М. М. М.
, като същата е призната за НЕВИННА в това, че на 21.02.2024 г. в гр. Варна,
без надлежно разрешително, да е държала високорисково наркотично
вещество, метамфетамин с нетно тегло от 0,19 грама със съдържание на
активен наркотично действащ компонент – метамфетамин 40,49 % на
стойност 13.30 лева, като случаят е маловажен, с което е осъществила състава
на престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК и на основание чл.304 от
НПК, вр. чл.9, ал.2 от НК е оправдана по предявеното й обвинение.
Съдът се е разпоредил с вещественото доказателство 1 брой бях
хартиен плик запечатан с печата на БНТЛ ОД МВР Варна с надпис „опаковки
от наркотично вещество“ да бъде унищожен, а остатък от наркотично
вещество метамфетамин е отнет в полза на Държавата и е постановено да
бъде унищожен.
Въззивното производство е образувано по бланкетен протест на РП
1
гр.Варна, в който се твърди, че съдебният акт е неправилен. и се иска
осъждането на М. по възведеното обвинение.
В допълнително писмено изложение /мотиви към протеста/ се твърди,
че деянието не съответства на критериите на чл.9,ал.2 от НК. Навеждат се
доводи в няколко аспекта, които на кратко могат да бъдат систематизирани по
следния начин:
- чистото съдебно минало, единствено може да се отчете, че е като
характеристична данна, но то от своя страна е проява на нормално поведение.
-деянието не може да се приеме за инцидентна проява в живота на
обвиняемата само въз основа на това, че спрямо лицето не са отразени
наличие на водени преписки, проверки и досъдебно производства.
- дееца не е в приетата от съда „млада възраст“ тъй като е на 32г и би
следвало да е с изграден характер и формирани ценности.
В заключение се предлага освобождаването на обвиняемата от
наказателна отговорност и налагането на административно наказание по реда
на чл.78а от НК.
Без да се сочат /или искат събирането/ на нови доказателства, в хода
на съдебните прения въззивния прокурор не подържа протеста. Намира
атакувания акт за мотивиран и законосъобразен.
В хода на съдебните прения ,процесуалния представител на
обвиняемата в лицето на адв. М. Д. моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение. Намира за изключително мотивирано
решението на ВРС за приложението на чл.9,ал.2 от НК.
В последната си дума обвиняемата моли да се потвърди атакуваното
решение
Окръжният съд намира протеста за неоснователен по следните
съображения:
Атакуваният съдебен акт е постановен по внесено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвинителен акт срещу
обвиняемата М. М. М., за това че на 21.02.2024 г. в гр. Варна, без надлежно
разрешително, да е държала високорисково наркотично вещество,
метамфетамин с нетно тегло от 0,19 грама със съдържание на активен
наркотично действащ компонент – метамфетамин 40,49 % на стойност 13.30
лева, като случаят е маловажен, с което е осъществила състава на
престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК Първоинстанционният съд е
провел съдебно следствие в рамките на особеностите на диференцираната
2
процедура по която се е развило делото,при което е положил грижа с
доказателствени способи да установи обективната истина. В резултат на
проведеното съдебно дирене, се установяват следните релевантни факти:
Обвиняемата М. М. М. е родена на *** г. в гр. Варна, живуща в гр.
Варна, ж.к. Чайка, ***, българка, българска гражданка Същата има завършено
средно образование, не е омъжена и е неосъждана. Работи, притежава ЕГН
**********.
Обвиняемата М. се сдобила с наркотично вещество - метамфетамин,
което на 21.02.2024 г. било в нея. За времето от 08:00 часа до 20:00 часа на
21.02.2024 г. св. Д.Д.Д. и Г.Г.Г. - полицейски служители във Второ РУ при
ОД на МВР Варна били назначени в наряд като автопатрул 211. Около 16:25
часа на 21.02.2024 г. със специализиран автомобил с отличителни знаци на
МВР се движили по улица „Д-р Железкова" град Варна и в близост до № 16
видели на тротоара две лица - момче и момиче, които им се сторили
съмнителни и решили да ги проверят. Двамата полицейски служители
поискали документите за самоличност на двете лица. Същите били
установени като обв.М. М. М. и св.Д.Ю. К.. Установило се, че двамата
живеели на семейни начела. Служителите на полицията задали въпрос дали
имат в себе си забранени от закона вещи или вещества. Обв.М. заявила, че в
себе си има „кристал" за 20 лева и ще го предаде. Обв.М. извадила от
дамската си чанта една малка кутийка, в която имало полиетиленово пликче
съдържащо кристално вещество, за да го покаже на двамата свидетели. Обв.
М. била отведена в сградата на Второ РУ при ОД на МВР Варна, където с
протокол за доброволно предаване от 21.02.2024 г. предала намиращото се в
нея наркотично вещество.
Съгласно заключение на физико-химическа експертиза е установено,
че доброволно предаденото на 21.02.2024 г. с протокол за доброволно
предаване бяло на цвят кристално вещество, съдържащо се в 1 брой
полиетиленово пликче, от обв.М. М. М. представлява наркотична субстанция
- метамфетамин. Нетно тегло на кристалното вещество - 0,19 грама.
Съдържанието на активен компонент метамфетамин в изследваното вещество
е 40,49 %. Неизразходваната част от представеното за изследване кристалното
вещество след анализите е запечатано в отделна опаковка и е предадено във
Второ РУ при ОД МВР Варна.
3
От протокол за оценка на наркотични вещества е видно, че
приобщените като веществени доказателства по БП № 218/2024 г. по описа на
Второ РУ при ОД МВР Варна наркотичните вещества са на обща стойност
13,30 лв.
Привлечена и разпитана в качеството на обвиняема М. М. М. е
заявила, че съжалява за случая.
ВРС е посочил и, че метамфетаминът е поставен под контрол в
Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение
в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3 ал.2 от Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
Горната фактическа обстановка ВРС е установил от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, като ги е посочил изрично :
обясненията на обв. М., дадени при разпита като обвиняема, показанията на
свидетелите Д.Д.Д., Г.Г.Г. и Д.Ю. К., протокол за доброволно предаване,
писмено заключение на физико-химическа експертиза, протокол за оценка,
трудов договор, както и от другите писмени доказателства, приобщени на
основание чл.283 от НПК
Законосъобразно съдът е кредитирал всички изброени доказателства,
като непротиворечиви, последователни и достоверни и е изградил
вътрешното си убеждение въз основа на тях по реда на чл.378 ал.2 НПК, като
е посочено, същите са изготвени съобразно изискванията на НПК и
представляват годни доказателствени средства.
Показанията на разпитаните по делото свидетели са еднопосочни
относно установяване на авторството на деянието
Правилно са оценени и обясненията на обвиняемата, които са
намерени за достоверни и неопровергани, поради което и кредитирани
изцяло.
Несъмнено законосъобразно е кредитирано и заключението по ФХЕ,
тъй като същото обосновано и няма съмнения за неговата правилност.
Правилно е кредитиран и протокола за оценка на наркотични
вещества, за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
4
съдопроизводството, като същия е приет за допустимо писмено
доказателство.
При така установената фактическа обстановка, ВРС е намерил от
правна страна, че обвиняемата не е осъществила състава на престъпление, по
чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, НК, каквото обвинение и е било възведено. За
да аргументира този си извод съдът е отчел от обективна страна, че
действително на инкриминираната дата - 21.02.2024 г, обвиняемата М. е
държала в дамската си чанта високорисково наркотично вещество –
метамфетамин без надлежно разрешително по чл.73 ал.1 във вр. с чл.30 от
ЗКНВП. С активното си поведение същата е нарушила разпоредбите на чл.30
от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, според
който се забранява производството, преработването, търговията,
съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето,
превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването
на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от списъка по чл.3
ал.2 т.1
Независимо от изложените обективна и субективна страна на деяние
по чл.354а НК ВРС съобразявайки,стойността и вида на наркотичното
вещество, ведно с данните за личността на обвиняемата - липсата на
предишни осъждания и противообществени прояви на лицето, трудова
ангажираност, и не на последно място, че се касае за инцидентна проява в
живота и, сериозността на която същата съзнава е извел извод за покриване
на критериите на чл. 9, ал.2 НК. Правилен е извода, че деянието на обв. М.,
макар и формално и да осъществява признаците на предвиденото в чл. 354а,
ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 НК престъпление, е с явно незначителна
обществена опасност, поради което и не е престъпно.
В правния си анализ ВРС обосновано и за това ненужно да се
преповтаря е мотивирал решението си да приложи разпоредбата на чл. 9, ал.2
НК, като изричен акцент е поставено, че наркотичното вещество е за лична
употреба, както и че от деянието е изминал период от две години ,през който
не са констатирани други случаи на употреба на забранени от закона
субстанции. В същата положителна посока е отбелязано, че обвиняемата е в
млада възраст и е демонстрирала критично отношение към деянието, за което
е подведена под отговорност.
5
С Решението съдът не се е произнесъл по отношение на разноските по
делото, но това се подразбира от разпоредбата на чл.190 НПК.
По подадения протест
Претенцията в подадения протест се свежда до това, че:
- чистото съдебно минало, единствено може да се отчете, че е като
характеристична данна, но то от своя страна е проява на нормално поведение.
-деянието не може да се приеме за инцидентна проява в живота на
обвиняемата само въз основа на това, че спрямо лицето не са отразени
наличие на водени преписки, проверки и досъдебно производства.
- дееца не е в приетата от съда „млада възраст“ тъй като е на 32г и би
следвало да е с изграден характер и формирани ценности.
Всички по горе претенции са неоснователни и не обосновават
корекцията на съдебния акт. По своята същност те представляват некоректна
интерпретация на мотивите на съда. Чистото съдебно минало, съгласно
съдебната практика винаги е било смекчаващо вината обстоятелство,
надскачайки моралната оценка на обществото. ВРС е изяснил и каква е
разликата между деяние представляващо „маловажен случай“ по смисъла на
чл.93 от НК и това което е „малозначително“ Тежестта на доказване в
наказателното право е на прокурора и след като същият не е ангажирал
доказателства, че стореното от обвиняемата не е единичен случай, то
възраженията му в тази насока са голословни. И на последно място неверен
акцент е предадено и на думите за „младата възраст“ на обвиняемата. В
съдебния акт не се съдържат твърдения, че възрастта на обвиняемата е такава,
че в нея все още се „формират ценности и се изгражда характер“, в каквато
насока е възражението на прокурора подал протеста. Акцента в тази част от
мотивите на съда е в това, че обвиняемата е „демонстрирала критично
отношение“ през целия период докато трае наказателния процес в това число
и пред въззивната инстанция, както и че обв.М. е могла да увреди само
своето собствено здраве, а не и обществените отношения, свързани с другите
членове на обществото. Трудовата ангажираност и изрично непосочената
бъдеща реализация в това число и в семеен план са част от възрастовата
6
оценка на индивида, която предполага поведенчески корекции само въз
основа на възпитателният характер на наказателното производство.
Правейки ретроспекция на законодателството, в това число изразената
законодателна воля, че зависимостта към наркотични вещества, ниското
количество и стойност на тези вещества не са достатъчен критерий за да се
прецени липса или явна незначителност на обществената опасност, то
приложимостта на разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК не е изключена. На
следващо място както бе посочено по делото няма доказателства от които да
се изведе наличието за трайна или системна употреба на наркотични
вещества, от което пък да се правят изводи противни на обясненията на
обвиняемата че се касае за инцидентна проява в нейния живот по закупуване
на това вещество и дори преди да го е употребила по някакъв начин го е
предала.
При служебната проверка не се установиха процесуални нарушения
при провеждане на първоинстанционното производство, които да обосноват
отмяна на съдебния акт или основания за изменение на постановената
присъда.
Предвид изложеното и на основание чл.338 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 414 от 26.03.2024г. по НАХД № 934 на
ВРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8