Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
Гр. Разград, 07 декември 2020 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на първи декември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в
присъствието на прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ разгледа докладваното от съдия ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА дело №102 по описа за
2020г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба против Решение №350/02.10.2020г.,
постановено по АНД №458/2020г. по описа на Разградския районен съд, с което е изменено
Наказателно постановление (НП) №497663–F530774/04.03.2020 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ЦУ на НАП, с което на "ДИ ЕС ОЙЛ" ООД, гр. Русе
за нарушение на чл.7, ал.2 във вр. с §8, ал.2 във вр. с ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18 на МФ) във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 3 200 лв. на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС,
като деянието е преквалифицирано по чл. 185, ал. 2 вр.
ал. 1 от ЗДДС и намален размерът на имуществената санкция на 500 лв.
Недоволен от решението е останал наказващият орган. В жалбата си сочи, че постановеното решение е неправилно,
като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в
противоречие с материалния закон, поради което следва да се отмени, ведно с
произтичащите от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба не изпраща процесуален представител и не ангажира
съда със становище по нея.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и недоказана, като сочи,
че не са налице сочените в нея касационни основания и предлага на съда да
потвърди решението на районния съд.
Разградският административен съд, след като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания,
извърши служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 218, ал.2 от АПК и
анализира събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от
надлежна страна против решение, което подлежи на инстанционен контрол.
Разгледана по същество тя е неоснователна и недоказана по следните фактически и
правни съображения:
В хода на съдебното производство са събрани достатъчно гласни и писмени
доказателства, които установяват фактите от значение за спора. Те са правилно
преценени от районния съд и въз основа на тях той е достигнал до обосновани
фактически изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Същите сочат,
че на 06.11.2019г. данъчни служители са извършили проверка в търговски обект –
бензиностанция и газстанция, находящ се в гр.
Разград, стопанисван от "ДИ ЕС ОЙЛ" ООД, гр. Русе. При нея е
установено, че в обекта има монтирано фискално устройство (ФУ) – ЕСФП модел „Ойл Сис 1.0-Д-KL“
с номер БИМ 129FS и рег. №3946277/20.07.2018г., което не е от одобрен тип и не
отговаря на техническите и функционални изисквания на Наредба №Н-18 на МФ. Описаните
факти и обстоятелства са отразени в съставения по реда и при условията на чл.50
от ДОПК Протокол за извършена проверка №0385130/06.11.2019 г. Въз основа на тях
контролните органи са приели, че е извършено нарушение на чл.7, ал.2 във вр. с чл.8, ал.2 във вр. с ал.1 и
във вр. с §8, ал.2 във вр.
с ал.1 от Наредба №Н-18 на МФ и във вр. с чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС и са съставили срещу дружеството АУАН №F5307774/11.12.2019г. Отразените
в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган, който с процесното
НП е наложил имуществена санкция в размер на 3 200лв. на основание чл.185, ал.2
от ЗДДС. С решението си Разградски районен съд е изменил същото като преквалифицирал
деянието по чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС и
намалил наложената имуществена санкция в размер на 500 лв. Изложените от него
мотиви се споделят напълно и от настоящата инстанция
Събраните писмени и гласни доказателства установяват по категоричен и
безспорен начин, че с противоправното си бездействие „ДИ ЕС ОЙЛ“ ООД, гр.Русе от
обективна страна е осъществило вмененото административно нарушение. Съгласно
разпоредбите на чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредба №Н-18 на МФ търговците са
задължени да използват само ФУ, които отговарят на техническите и
функционалните изисквания на тази наредба, имат издадено свидетелство за
одобрен тип и са вписани в съответния регистър по чл.10, ал.9 от нея.
Законодателят е предоставил срок на задължените лица да приведат дейността си в
съответствие с изискванията на тази наредба до 30 септември 2019г. (§8, ал.1 и
ал.2 от наредба № Н-18 на МФ). В случая наказаното лице не е изпълнило това
свое задължение, поради което правилно и обосновано е ангажирана неговата
административна отговорност. Цитираната наредба съставлява подзаконов акт,
приет на основание чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и е свързана с неговото прилагане.
Съгласно приложената санкционна норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 от ЗДДС или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Обаче
в случаите, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат по-леките
санкции, регламентирани в чл.185, ал.1 от ЗДДС. Както в съставения АУАН, така и
в издаденото НП не е посочено, че
вмененото административно нарушение е довело до неотразяване на приходите, как
и по какъв начин. Липсват и доказателства в тази насока. С оглед на това
правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.185, ал.2, изр.2 във вр. с чл.185 , ал.1 от ЗДДС въззивният съд е приел, че
следва да се приложат по-благоприятните по размер санкции. Наложеното наказание
е в минималния размер, предвиден от закона и съобразено с тежестта и
обществената опасност на конкретното деяние.
Тъй като настоящата инстанция не стигна до фактически и правни изводи
различни от тези на районния съд, то обжалваното решение като валидно,
обосновано, правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №350/02.10.2020г.,
постановено по АНД №458/2020г. по описа на Разградския районен съд.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/