Определение по дело №101/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 188 ЗДДС, във вр. с чл. 60, ал. 5 АПК.

Образувано е по жалба на „ДЪ КИЙПЪРС“ ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от Ради Александров Радев, адрес: гр. Търговище, ул. „Аксаков“ № 10, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 32-ФК/24.01.2024г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

В жалбата са изложени съображения, че така постановеното разпореждане за допускане на предварително изпълнение на издадената заповед е незаконосъобразно и немотивирано. Предвид подробно развитите доводи е формулирано искане за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение на заповедта.

При разглеждане на жалбата на „ДЪ КИЙПЪРС“ ЕООД, ЕИК:*********, в частта в която е формулирано искане за отмяна на допуснатото от адм.орган предварителното изпълнение на ПАМ и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира същата за основателна по следните съображения:

Със ЗПАМ № 32-ФК/24.01.2024 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – Варна, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП, предвид твърдяно нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, е разпоредил налагане на ПАМ – запечатване на търговски обект – Частен клуб „Дъ Кийпърс“, находящ се в гр. Търговище, бул. „Цар Освободител", стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 3 (три) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. В заповедта, като основание за нейното постановяване са посочени Протокол за извършена проверка серия cep. АА № 01025-43/18.12.2023 г. и акт за установяване на административно нарушение cep. AN № F 749106/18.12.2023г., от инспектор по приходите в отдел „Оперативни дейности” при ГД „Фискален контрол“ Варна.

От приложените по делото материали се установява следната фактическа обстановка:

На 18.11.2023 г. в 10:00 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 ДР на ЗДДС – Частен клуб „Дъ Кийпърс“, находящ се в гр. Търговище, бул. „Цар Освободител", стопанисван от жалбоподателя. При проверката е установено, че сдружение мотоклуб „Дъ Кийпърс " ЕООД с ЕИК: ********* в качеството си на задължено лице по чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ извършва търговска дейност без да е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в НАП фискално устройство (ФУ). Установено е, че в деня на проверката в обекта е организирано мероприятие, достъпа до обекта се извършва срещу заплащане на 20 лв. членски внос. Сдружение мотоклуб „Дъ Кийпърс " ЕООД с ЕИК: ********* е регистрирано като ЮЛНЦ - сдружение в обществена полза. За вход в обекта е заплатена сума от 20 лв. от ОП - Емил Ефтимов, за което не е издадена касова бележка от ЕКАФП или ръчна касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на ЗСч. и Наредба Н-18/2006г. на МФ. В обекта няма регистриран касов апарат. При заплащането е предоставена „членска карта за приемане на член на 18.11.2023г. По данни на член на клуба на входа - Владимир Маринов Варчев ЕГН:********** - заплатената сума е дарение. Парите са пуснати в кутия със снимка на дете. След отварянето на кутията от органите по приходите е установена наличност в размер на 500,00 лв. В обекта се предлагат като бонус на напитки, при извършено дарение, което се депозира в друга кутия за дарения, за която е обяснено, че е на БЧК. При проверка в Регистъра на фискалните устройства на НАП е установено, че няма данни за регистрирано в НАП ФУ за горепосочения обект, на което да се отчитат оборотите от извършените продажби на стоки и услуги.

Като правно основание за постановяване на оспорената заповед, административният орган е посочил нарушаване на разпоредбите на 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС. В оспорената заповед са развити и мотиви относно продължителността на срока на наложената ПАМ, във връзка с които и на основание чл. 188 е включено и разпореждане за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ. Изрично е разпоредено предварително изпълнение на наложената ПАМ на основание чл. 188 ЗДДС, във вр. с чл. 60, ал. 1 АПК, като в подкрепа на това, административният орган се е позовал на следните фактически основания:

- за да се защитят важни обществени интереси;

- да се забрани нелоялната практика за извършване на търговска дейност без фискално устройство, неотчитане на продажбите в търговски обект;

- че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на наложеното наказание или, че при закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.

Видно от оспорената заповед, административният орган е приел, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверявания търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализирания от същия доходи, както и че съществува опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. По мнение на административния орган, от събраните данни еднозначно се налага извода, че с извършването на нарушението, преценено от законодателя като значимо по своята тежест и изрично посочено като изискващо налагането на ПАМ, се е стигнало до отклонение от данъчното облагане. Развита е и тезата, че по-ранното налагане на ПАМ от една страна ще предотврати възможността да се допусне отново административно нарушение от същия търговец, при това такова, което води до задълбочаване на нарушенията на фискалната дисциплина, а от друга страна препятства опасността незаконосъобразното поведение да се превърне в практика на конкретния субект, като представлява и превенция на непосредствено настъпващите от нарушението вреди за фиска.

Съгласно чл. 188 ЗДДС, принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. В нормата на чл. 60, ал. 1 АПК е предвидена възможността административния орган да включи в административния акт разпореждане за предварителното му изпълнение, ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. С оглед цитираната правна регламентация, в тежест на административния орган е да изложи конкретни съображения за наличието на някоя от изброените предпоставки, които да обуславят постановяване на разпореждането му за предварително изпълнение, като преценката му следва да се направи и да бъде изложена под формата на мотиви, за постановяване на разпореждането.

Анализът на регламентираните в чл. 60, ал. 1 АПК хипотези обосновава извод, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение може да бъде постановено само в изключителни случаи, при наличието на една или повече от предпоставките, предвидени в нормата. Приложението на чл. 60, ал. 1 АПК за всеки административен акт, когато за този акт законът не е предвидил предварително изпълнение с нарочна правна норма, не е нито цел нито идея на законодателя, нито може да бъде фактически и правно обосновано. Практиката на административните съдилища в страната, в т. ч. и на ВАС сочи, че към момента болшинството обжалвани административни актове, постановени от административни органи като ответника с правно основание чл. 186, ал. 1 ЗДДС задължително съдържат и разпореждане за предварително изпълнение. Така административният орган придава изключителност на издадените по реда на чл. 186 ЗДДС административни актове, каквато самият законодател не е предвидил в ЗДДС, защото в противен случай би постановил предварително изпълнение на този тип административни актове със самия закон.

От описаната по-горе фактическа обстановка се установява, че административният орган е постановил разпореждане за допускане на предварително изпълнение, поради наличието на следните предпоставки: 1. за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид; 2. да се защитят особено важни държавни или обществени интереси и 3. от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. По мнение на настоящия съдебен състав фактическите констатации не подкрепят така формирания извод. Нещо повече, от събраните по делото доказателства липсват такива, които да удостоверят наличие на опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, нито, че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, нито че с предварителното изпълнение ще бъде защитен особено важен държавен или обществен интерес.

Така вписаната фактическа констатация обосновава необходимостта от постановяване на заповед по реда на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС, но по никакъв начин не съставлява фактическо основание, по смисъла на изчерпателно изброените такива в чл. 60, ал. 1 АПК, което да обоснове необходимостта от постановяване на разпореждане за предварителното изпълнение на административния акт.

В подкрепа на извода за липса на основания за постановяване на разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ следва да се отчете и обстоятелството, че по административната преписка липсват доказателства търговецът да е допускал други нарушения на данъчното законодателство, които да обосноват системност на извършеното административно нарушение.

Извън горното, съдът намира за нужно да посочи, че оспорената заповед съставлява индивидуален административен акт, който не подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. Принудителната административна мярка не е санкция, тъй като няма за цел да поправи и превъзпита нарушителя. В този смисъл и разпореждането за допускане на предварително изпълнение на административен акт за налагане на ПАМ също не следва да се третира като санкция. ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС цели преустановяване на административното нарушение, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 22 ЗАНН, поради което, с налагането на тази ПАМ, а още по-малко допускане на нейното предварително изпълнение не може да се защити фиска. Налагането на ПАМ, респ. допускане на предварителното й изпълнение не съставлява способ за принудително събиране на дължими публични задължения. В този смисъл, допускане на предварително изпълнение на ПАМ, по същество не допринася за защита интереса на държавния бюджет, свързан със заплащането на данъци върху действително реализирани приходи, както твърди органът. Следва да се има предвид, че целта за постановената на ПАМ, очертана в разпоредбата на чл. 22 ЗАНН, би била постигната и след влизане в сила заповедта, с която тази ПАМ се налага.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на административния орган, че допускането на предварителното изпълнение на ПАМ съставлява превенцията срещу ощетяването на фиска. По своята правна същност, предварителното изпълнение означава единствено, че административният акт ще бъде изпълнен преди да е влязъл в сила. Крайният резултат не би бил по-различен, ако постановената ПАМ бъде приложена след окончателното влизане в сила на заповедта за налагането й.

Независимо от горното от представената административна преписка се установява към момента на издаване на заповедта – 24.01.2024 г, на същата дата е издадено наказателно постановление. В нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, е предвидено принудителната административна мярка да се прекрати от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло". Това означава, че е налице законова възможност за прекратяване на наложената ПАМ в случай на заплащане на глобата/имуществената санкция, без значение дали наказателното постановление се оспорва и влязло ли е в сила, която възможност изрично е посочена в процесната ЗНПАМ. С допускане на предварително изпълнение на тази ПАМ, преди заплащане на наложената с НП санкция, от една страна търговеца се лишава от тази процесуална възможност за защита, а от друга страна това води до невъзможност да се постигнат целените от законодателя правни последици с налагането на ПАМ, а именно своевременно заплащане на наложната глоба/имуществена санкция. В случая, въпреки, че своевременното издаване на АУАН и наказателно постановление за констатираното нарушение би довело до защита на държавния бюджет, тъй като в него биха били налице своевременно постъпления от заплащане на наложени административни наказания, то от действията по запечатване на един търговски обект, не биха постъпили никакви приходи в полза на държания бюджет, както беше посочено вече.

По изложените съображения, съда приема, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. В този смисъл е и практиката на ВАС – Определение № 17512/19.12.2019 г. по адм. дело № 4851/2019 г., Определение № 17512/19.12.2019 г. по адм. дело № 14413/2019 г., Определение № 11830/13.08.2019 г. по адм. дело № 9063/2019 г., Определение № 10920/12.07.2019 г. и др.

Мотивиран от горното и на основание чл. 60, ал. 5 и ал. 6 от АПК, Административен съд Търговище

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 32-ФК/24.01.2024 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – Варна, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

Съдия: