О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр. Провадия, 03.06.2014 г.
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети състав, в закрито заседание на трети юни, две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОНКА СЛАВОВА
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 341
по описа на ПРС за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
В срока по чл. 131 от ГПК не е
депозиран писмен отговор от ответника по иска.
На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание,
да прикани страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните
способи за доброволно уреждане на спора; да се произнесе по доказателствените
искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и
необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства.
Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК прави следния проект за доклад на делото:
Предявени са в условията
на обективно кумулативно съединяване искове: брачен иск с правно основание чл. 49, ал.3 вр. с ал. 1 от СК за
прекратяване на сключения между страните граждански брак поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство по изключителна вина на ответника и небрачни
искове с правно основание чл. 53 от СК след развода ответницата да носи предбрачното
си фамилно име „Ангелова“ и с правно основание чл. 56 от СК за предоставяне
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Каспичан, ул. „Ал.
Стамболийски“ № 22, Варненска област, придобито по време на брака в режим на
СИО да бъде предоставено на съпругата.
В
исковата молба ищцата твърди, че с ответникът са сключили граждански брак на 08.07.1982
г. като от брака си имат родени три деца, които към настоящия момент са
навършили пълнолетие. Твърди, че от 5 години с ответника са във фактическа раздяла
като по време на брака им последният упражнявал постоянен физически и
психически тормоз върху ищцата, поради което се моли бракът им да бъде
разтрогнат по изключителна вина на ответника.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е
депозирала писмен отговор, в който да изрази становище по допустимостта и
основателността на предявения иск.
На основание чл.146,
ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищцата че носи доказателствената тежест
да установи твърденията си, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен по изключителна вина на ответника като докаже твърдяните брачни
провинения – упражняван физически и психически тормоз.
На основание чл.146,
ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че носи доказателствената
тежест да установи положителните факти, които твърди и от които черпи
благоприятни за себе си последици.
На основание чл.146,
ал.2 от ГПК указва на ищцата, че няма факти от значение за предмета на
доказване, за които да не сочи доказателства.
С оглед пасивното
поведение на ответника за съда е невъзможно да му вмени доказателствена тежест.
Съдът намира, че представените с исковата молба писмени доказателства са
относими и допустими към предмета на спора, поради което същите следва да бъдат
допуснати до събиране и приобщени към доказателствения материал по делото. Следва
да бъде допуснато и събиране на гласни доказателства.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА
производството за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на 03.07.2014г. от 11:00
часа, за
която дата и час да се призоват страните. На същите да се връчи препис от
настоящото определение ведно с призовката за насроченото съдебно заседание
/призовка обр.1/, а на ищеца и и от отговора на ответника.
ДОПУСКА
до приемане в първото
по делото съдебно заседание представените с исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА
събиране на гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели на ищцата, които следва да бъдат
водени в насроченото по делото с.з. за установяване на твърденията, изложени в
исковата молба – фактическата раздяла между страните и брачните провинения на
съпруга.
УКАЗВА на страните в срок до първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат
съответните процесуални действия, като при неизпълнение на указанията, същите
губят възможността да сторят това по–късно, освен ако пропускът не се дължи на
особени непредвидени обстоятелства, на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК.
СЪДЪТ прикани страните към спогодба като им разяснява, че сключването на
спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред
спорното производство, на основание чл.140 от ГПК. При спогодба се дължи само
половината от държавната такса.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна
да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това
задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: