Р Е
Ш Е Н
И Е № 143
гр.Кюстендил,
23.11.2016г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на шестнадесети ноември
през две хиляди и шестнадесета година, в състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
МАРИЯ АНТОВА- мл. съдия
при секретаря Л.Н.
с участието на прокурора Ангел Байрактарски
като разгледа докладваното от съдия Братанова ВНОХД
№ 417
по описа за 2016г. на КОС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
М.К.- прокурор при
Дупнишката районна прокуратура протестира присъда №65 от 15.06.2016г. на
Дупнишкия районен съд по НОХД № 889/2015г. на същия съд, с която подсъдимия И.И.С. е признат за невиновен в
извършване на престъпление по чл.144, ал.3 НК- затова, че 24.05.2015г. в
гр.Бобов дол се е заканил на Н.Р.И. с убийство и тази закана е могла да възбуди
основателен страх от осъществяването й. На осн. чл.304 НПК подс.С. е оправдан
по повдигнатото обвинение. В протеста се съдържат оплаквания за необоснованост
на присъдата и неправилна преценка на доказателствата по делото, като се
твърди, че не е извършен задълбочен анализ на събраните доказателствени
средства. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, осъдителна
присъда.
Окръжна прокуратура Кюстендил чрез
своя представител поддържа протеста и
изразява становище, че присъдата следва
да бъде отменена и вместо нея се постанови нова, осъдителна присъда.
Подсъдимият
И.И.С. пред въззивния съд твърди, че е
невинен и иска потвърждаване на оправдателната присъда на ДРС.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна
проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане
както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 ПК и като съобрази релевираните в
протеста оплаквания, доводите и възраженията на страните, както и преразпита на
част от свидетелите и на подсъдимия, намира протеста за допустим, доколкото е
предявен от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК.
Разгледан по същество, протестът е неоснователен поради следните съображения:
Фактическата обстановка е изяснена от ДРС и не се променя съществено от
преразпита на св. И., К. и Д. пред въззивния съд. (Посоченият преразпит се наложи поради допуснато от ДРС процесуално
нарушение, изразяващо се в пропуск за
приобщаване на показанията на св. И. и Д. от ДП). По делото са събрани в съответствие
с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за
правилното му решаване. От събрания от ДРС и от настоящата инстанция доказателствен
материал се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
С. и Н.И. *** дол и поддържат добри приятелски
отношения.
На 24.05.2015г.вечерта св.И. бил в кварталното заведение „***” в гр.Бобов дол, стопанисвано от
свид.Д., заедно със свид. К. и св.Т..
Тъй като нямало други клиенти в заведението, седели на една маса, говорили си,
употребявайки алкохол. Подс. С., заедно със свид.Б. (с която живее на
съпружески начала), минавали покрай заведението, покрай заведението, видели
компанията и влезли вътре, като подс. С. поискал цигара от св.И.. Последният му
отказал и под въздействие на изпития алкохол, този отказ провокирал агресия у С.. Последният се
развикал и посегнал да удари И.. Свид.Д. казал на подсъдимия да напусне
заведението, което той сторил. Компанията останала на масата и продължили да
употребяват алкохол. След около час тръгнали да си ходят и излезли пред заведението. Подс.С. се движел по
улицата заедно със св. Б. и под въздействието на предшестващия скандал,
ги видял и подгонил И. с ругатни и закани, че ще го набие, опитвайки се да го
удари. Последният побягнал и се скрил в микробус, паркиран наблизо, собственост
на свид.Д.. Последният, заедно със свид.Х.К. възпрели подсъдимия и видели, че
същият държи нож. Междувременно, други съседи уведомили служителите на полицията, като св. К.
пристигнал на място след няколко минути. Иззел ножа и го завел заедно с останалите свидетели в РУ на МВР
гр.Бобов дол за изясняване на случая.
На
следващия ден подс. С. заедно с останалите свидетели, включително и свид.И.
пили кафе, като
разправията от предишната вечер явно не оказала влияние на отношенията им.
Посочената фактическа обстановка се приема
от въззивния съд въз основа на разпитаните от ДРС св. И., К. и Д., както и от
преразпита им пред КОС, от прибщените показания на св. К. и Д. от КОС по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК, от прочетените от КОС показания от ДП на св.И. по реда на чл.281, ал.7 вр. ал.5 вр. ал.1, т.1 НПК, от
пок. на св. К., Б., Т., Н., Т., от обясненията на подс. С., дадени пред орган
на ДП в присъствие на защитник и приобщени от КОС по реда на чл.279, ал.1, т.4 НПК, от пок. на св.К., Б., Т., Н., Т.. Показанията на св. И., К. и Д. от ДП,
приобщени от КОС по надлежния процесуален ред (което не е било сторено от ДРС) се кредитират в отделните им
части (които ще бъдат посочени по- долу), като се дава вяра на показанията им
пред КОС и ДРС, доколкото в тази им част те са безпротиворечиви и
взаимнопотвърждаващи се. Показанията им пред КОС се подкрепят и от показанията
на св. Н. и Т., поради което КОС изводите си именно въз основа на тях.
Обясненията на подсъдимия пред орган на ДП в присъствие на защитник бяха
приобщени по надлежния ред на чл.279, ал.2 вр.ал.1, т.4 НПК, но при обсъждането им КОС се съобрази с
двояката им функция- като на доказателствено средство и като израз на защитната
позиция. КОС ги отхвърля, доколкото подсъдимият пресъздава друг начин на
протичане на вечерта, който изцяло се опровергава от напълно идентичните
показания на очевидците св.И., К., Д., поради което ги третира като израз на
защитната му теза.
На първо място КОС приема за безспорно по делото, че
подс. С. е държал нож, което обстоятелство се установява от изцяло идентичните
показания в тази насока на св.К. пред КОС, ДРС и ДП, както и от пок. на св.Д. и
пострадалия св.И. на ДП. Фактът за наличето на нож у подс.С. се установява и от
св.К., полицейски служител, дошъл почти ведна след края на скандала на
местопроизшествието, както и от св.Б. която не отрича, че подс.С. е имал нож в
себе си. Показанията на тези свидетели в тази част се взаимноподкрепящи и
кореспондират помежду си, поради което КОС приема този факт за установен.
На
второ място КОС приема, че вследствие
разразилата се пиянска свада между подс.С. и св.И. е имало отправени ругатни
един спрямо друг, покани за бой и
гонитба, но не е закани за убийство спрямо И.. Това се установява от
показанията на св.К., Д. и И. пред КОС и пред ДРС, както и от пок. на св.Н. и Т.
пред ДРС (станали свидетели на разправията отвън пред заведението),
непосредствени очевидци на случая, които са категорични, че разправията между
двамата е имала изцяло пиянски характер. Никой от тези свидетели не потвърждава
естеството и съдържанието на отправените думи от страна на подс.С. към св.И.,
поради което КОС приема, че не е доказано, че подс.С. е отправял спрямо св.И. думите „ще те наръгам….” Следва да се
посочи, че всеки от очевидците на ДП пресъздава различни възприятия относно
смисъла на отправените думи, които не се потвърждават от тях както пред ДРС,
така и пред КОС. Самият пострадал в разпита си пред КОС сочи, че, че подс.С. го
е подканил да се бият, но не е отправял думи, че ще го убие. Показанията му се
потвърждават и от пок. на св.К. и Д., които са категорични, че пред заведението
подсъдимият и св.И. са се карали, разменяли са си реплики, гонели са се, но не
сочат да са имали близко съприкосновение помежду си, нито пък предават
конкретика на отправяните думи. Те се подкрепят изцяло от пок. на напълно
независимия свидетел Тодоров, стоящ отвън на улицата, който подробно предава
естеството на отправяните между двамата псувни, но е категоричен, че закани
спрямо личнността не е имало, както и от пок. на св.Н., който пък изобщо не
предава възпирятия относно наличие на конфликт. Св.И. пред КОС и пред ДРС
категорично отрича показанията си от ДП, че е бил порязан с ножа по врата от
подс. С.. Тези му показания в тази им част имат изцяло инцидентен характер,
доколкото не се потвърждават от показанията на останалите свидетели и се
приемат от КОС като преувеличение от страна на пострадалия. Самият пострадал не
предава пред настоящия си разпит пред КОС думите, отправени към него от страна
на подсъдимия, поради което не е установено какви са били те. Ето защо КОС
приема, че не е доказано, че подс.С. е отправял думите към св.И. „ще те
наръгам…”. Свидетелските показания са еднопосочни в тази насока.
Или в заключение КОС приема въз основа на анализ на доказателствения
материал, че не е изпълнен фактическия състав на чл.144, ал.3 НК. Съвкупният анализ
на доказателствен материал води до извода, че на процесната дата между
подсъдимия и пострадалия е възникнал скандал, че двамата са били пияни и под
въздейстивето на алкохола подс.С. е държал нож и е отправял ругатни към
пострадалия, който също активно е участвал в размяната на нецензурни
реплики между двамата иче те са се
гонели по улицата. При идването на полицията у подс.С. е открит нож, но следи
от рани по тялото на пострадалия И. не са открити. Този извод на настоящия
съдебен състав се подкрепя от всички доказателствени средства, съпоставени
помежду им. ДРС е дал обоснован отговор
на защитната теза и успешно е мотивирал вътрешното си убеждение съгл. чл. 14 НПК и е изложил достатъчно убедителни и законосъобразни доводи, поради което въззивната
инстанция няма основания да променя направените в атакувания съдебен акт
фактически констатации, в това число и
относно недоказаността на твърдяното от обвинителната власт деяние.
За
да се оъществен фактическия състав на чл.144, ал.3 НПК е необходимо да е налице
изпълнителното деяние, което се извършва само чрез действие и се изразява в
обективирано намерение към пострадалия, че деецът ще извърши убийство спрямо
него. Необходимо е също така заканата да създава възможност за възбуждане у
жертвата на основателен страх от
извършването й. Такъв би бил налице, когато при отправянето й съществува
реална възможност деецът да осъществи обективираното си намерение, като
същевременно личи оформено решение за това или психичното състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на
такова решение. При преценката на този момент следва да се вземат предвид
обстановката, начина, по който е отправена заканата, психичното състояние на
дееца. Не е необходимо действително пострадалият да се уплашил, а да е налице
възможността за възникване на основателен страх у него. Тези обстоятелства
следва да се преценяват каквито са били по време на деянието, а не след
изминаването на определено време- срвн. ТР № 53/18.09.1989г.- ОСНК.
В настоящия случай КОС изцяло се
солидаризира с извода на ДРС, че става въпрос в настоящия случай за обикновена
битова свада между приятели, които под въздействието на алкохол да се обиждали
и са си разменяли пиянски реплики. Поведението им не установява по несъмнен и
категоричен начин както релевантния за обвинението факт, че подс. С. е отправил
закани с убийство спрямо пострадалия- че ще го наръга с нож, така и че заканата е могла да възбуди основателен
страх от осъществяването й. В този смисъл не може да се направи обоснован извод
за наличие на престъпление по чл.144, ал.3 НК. Имало е пиянска разправия между
приятели, но други доказателства, установяващи, че подсъдимият С. е осъществил
реална заплаха или реално нападение с
цел да се въздейства върху свободното протичане на волевите процеси у
потърпевшия и да ги промени като предизвика страх от осъществяването им, не са
налице. Свидетелство за това са както
дългогодишните приятелски отношения между
пострадалия и подсъдимия, както наличието на употребен алкохол и от
страна на двамата, под чието въздействие се
е стигнало до ескалация на напрежението вследствие на незначителен повод
(отказ за даване на цигара), така и последващите им действия- двамата на
следващия ден приятелски са се срещнали и са пили кафе, забравяйки всички
противоречия от предходната вечер. Поради това деянието с правна квалификация
по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК е несъставомерно и по смисъла на чл. 24
ал. 1, т. 1 от НК не е престъпление.
Ето защо извода на ДРС, че не е налице осъществено от подс. С.
престъпление по чл.144, ал.3 НК вр.ал.1 НК, е законосъобразен. Затова и по
горепосочените съображения следва потвърди присъдата на ДРС като
правилна и обоснована.
По тези съображения и на осн. чл. 314 НПК,
вр. чл.334, т.6 НПК вр. чл.338 НПК,
окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 65 от 15.06.2016г.,
постановена от Дупнишкия районен съд по НОХД № 889/ 2015г. по описа на същия
съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.