Р Е Ш Е Н И
Е
№
............
22.06.2020 г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет
и девети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. НАЧЕВА
При секретаря Иглика
Игнатова и в присъствието на прокурора
.......... като разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 386 по описа на
същия съд за
Постъпила е жалба от Й.А.М. ***, ЕГН ********** против наказателно
постановление № 17-0940-000359/08.12.2017г. на *** РУП към ОД на МВР-Плевен,
РУ-Пордим, с което на жалбоподателя за нарушения, както следва:
- на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1,
т.2 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000
лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца;
- на чл.150а,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е било наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева;
- на
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. В заключение се моли съда за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не
се явява. Представлява се от процесуалния му представител адв. Т.К., която не
оспорва извършените нарушения, но моли наказателното постановление да бъде
отменено, тъй като наказанията са изпълнени.
Ответникът
по жалбата – *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна
полиция“-Плевен, редовно призован, не се представлява, както и не ангажира
становище по предмета на делото.
Съдът като съобрази
изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона,
констатира следното:
ЖАЛБАТА
Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА
ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА
В
АУАН бл. № 046616/30.11.2017г. е
посочено, че жалбоподателят
Й.А.М. на 30.11.2017г. управлявал лек автомобил „Алфа Ромео 156“ с рег.№ *** и
че като водач на визираното МПС около 22:40 часа движейки се ***, извършва
следното:
1.
Управлява горепосоченото МПС, след
употреба на алкохол, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер
Алкотест 7510 с фабр. № *** калиброван, който е отчел положителен резултат 0,98
промила от издишания от водача въздух.На същия е издаден талон за медицинско
изследване № 0438148 за ЦСМП-Плевен до 2 часа от констатиране на нарушението;
2. Жалбоподателят управлява горепосоченото МПС, като е
лишен от това право по съдебен или административен ред (неправоспособен водач);
3. Жалбоподателят управлява
горепосоченото МПС, без да носи свидетелство за регистрация на МПС.
Горното установили
длъжностните лица при РУ-Пордим към ОД на МВР-Плевен – актосъставителят Р.Р.В.
и свидетеля Г.Н.Р., като за установените в съставения АУАН нарушения св. В.
вменил на Й.А.М. нарушенията, описани в акта.
Въз основа на издадения АУАН е издадено оспореното НП, в което жалбоподателят
е административнонаказан за нарушения по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП; на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – свидетелските
показания на Р.Р.В.
и свидетеля Г.Н.Р., които съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви,
обективни и липсва индиция за тяхната заинтересованост. Подкрепят изцяло
събраните по делото писмени доказателства, а именно Наказателно постановление №
17-0940-000359/08.12.2017г. на *** РУП към ОД на МВР-Плевен, РУ-Пордим на лист
8; АУАН бл. 046616/30.11.2017г. на л.10, чиято презумптивна доказателствена
сила на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП не е опровергана; справка за
нарушител/водач на л.11-л.14; заповед на МВР на лист 15-17, всичките
неоспорени.
При
извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът
констатира, че същите са издадени от компетентни длъжностни лица съгласно ЗДвП
и приложените по делото заповеди, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП са посочени дата и място на извършване на
нарушенията, обстоятелствата при които е извършени. Нарушенията са описани в
достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал
какво точно нарушение му е вменено. В НП са посочени и данни позволяващи
индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен – посочени са три имена,
ЕГН, адрес, както и процесното ППС, които данни безспорно позволяват да се
индивидуализира жалбоподателя.
Досежно нарушението
по чл.5, ал 3, т.1 от ЗДвП
Съдът не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от
ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание
на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при
които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията
на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено
е от страна на административно-наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1
от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Вмененото във вина на нарушителя нарушение е конкретизирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава, наложените
наказания са индивидуализирани, в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
На жалбоподателя е наложено административно
наказание за извършено от него административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно която норма на водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол.
Според
съда правилно АНО е приложил материалния закон, като е приел, че М. е допуснал
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, предвид установеното с протокол за
химическо изследване наличие на алкохол от 0,98 промила.
На
жалбоподателя е наложено административно наказание по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП,
за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, установяваща забрана за водачите на
пътни превозни средства да ги управляват под въздействието на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози. Забраната е скрепена с предвидената в
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП административнонаказателна санкция за водачите,
управляващи ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух. Съгласно чл.174, ал.4
от ЗДвП, редът, по който се установява употребата на алкохол, се определя от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. Съгласно чл. 3 ал. 2 и ал. 3 от приетата от тях Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторни
превозни средства, при съставянето на АУАН при констатиране на концентрация на
алкохол над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество длъжностното лице от
съответната служба за контрол по ЗДвП съставя и талон за медицинско изследване,
първият екземпляр от който се връчва на водача срещу подпис като в него се посочват
лечебното заведение, в което трябва да се яви за вземане на кръвна проба за
изследване и срокът, в който трябва да стори това. В случаи като процесния,
когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се
намира лечебното заведение, наредбата фиксира срок от 45 минути за явяването на
водача в лечебното заведение. Чл. 6 изчерпателно изброява хипотезите, в които
употребата на алкохол се установява въз основа на резултатите от измерването с
техническо средство: когато водачът откаже да получи талона за медицинско
изследване; когато не се яви в определеното в него лечебно заведение и когато
откаже да даде кръвна проба за изследване.
На М. е
бил издаден талон за медицинско изследване с № 0438148, като същият не се явил
в срок, за да даде кръвна проба.
Според
съда извършеното от жалбоподателя нарушение не може да се определи като
маловажно, доколкото шофирането в нетрезво състояние е от най-честите причини
за възникването на ПТП и прилагането на чл. 28 ЗАНН, няма да съответства на
личната и генералната превенция.
Разпоредбата на
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП, при наличието на алкохол над 0,8 до 1,2 на хиляда, налагане на глоба в
размер на 1000 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца.
Наложените наказания
на жалбоподателя глоба са определени от закона в абсолютен неподлежащ на
изменение размер, а именно глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, съобразено с целите на административното
наказание, посочени в чл.12 от ЗАНН, както и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН,
тъй като нарушителят е управлявал МПС при наличие на алкохол в размер от 0,98
промила, поради което наказателното постановление в тази си част се явява
законосъобразно издадено и следва да бъде потвърдено на посочените по-горе
основания.
Досежно нарушението по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП:
С
НП № 17-0940-000359/08.12.2017г. на *** РУП към ОД на МВР-Плевен, РУ-Пордим на
жалбоподателя Й.А.М. е наложено административно наказание на основание чл.177,
ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно който се наказва с глоба от 100 до 300 лв., който
управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен
или административен ред. В
разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят действително е бил лишен от това право да управлява
МПС по съдебен или административен ред за срок от 24 месеца, поради което и не
представя СУМПС на контролните органи. Това на практика също не се оспорва и от
самия него. От друга страна, при реализиране на административно-наказателната
отговорност не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При
съобразяване с изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
административно-наказващия орган е направил конкретно описание на
констатираното административно нарушение пълно, точно и ясно. Посочени са
обстоятелствата, при които е установено административното нарушение – извършена
полицейска проверка, конкретизирано е административното нарушение.
Съгласно
разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП „За да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено“.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.150а,
ал.1 от ЗДвП. В тези случаи по реда на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е предвидено
наказание – глоба в размер от 100 до 300 лева. При определяне на наказанието
съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В разглеждания
случай наложеното наказание глоба в максималния размер от 300 лв. е съобразено
с целите на административното наказание, посочени в чл.12 от ЗАНН, както и с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Предвид гореизложеното, наказателното
постановление и в тази си част се явява законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Досежно
нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП:
От събраните
по делото доказателства делото /показанията на свидетелите, които се ценят и досежно
тази част като обективни и АУАН, чиято доказателствена сила и тук не е
опровергана/се установява, че на посочените в наказателното постановление място
и време жалбоподателят Й.А.М. е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил „Алфа Ромео 156“ с рег.№ ***, като не носи свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство. По този начин
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и е
осъществил състава на нарушението по чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП. Описаното
в АУАН и НП нарушение се доказа по безспорен начин от показанията на
актосъставителя В. и свидетеля Р.. За него съдът не откри спор между страните.
В тази част НП следва да бъде потвърдено.
Съдът намира за неоснователни
и по-скоро ирелевантни възраженията на ж-ля в жалбата и съответно тези на
процесуалния представител в хода на съдебните прения, в които твърди че НП
следва да бъде отменено тъй като дългият период според него в който е протекло
производството е увредило интереса на ж-ля като той бил изтърпял и наказанието
лишаване от право, така както и наказанието глоба. Съображенията на съда са
следните: Разпоредбата на чл.63 от ЗАНН задължава въззивния съд при допустима
жалба срещу НП да се произнесе с решение, с което да потвърди НП ако е
законосъобразно издадено, да го отмени, ако е незаконосъобразно, да измени или прекрати
производството в предвидените случаи. В конкретния случай съдът по изложени
по-горе съображения е преценил, че НП е законосъобразно и по трите пункта и че
следва да го потвърди. По делото са налице доказателства за плащане на
наказанията глоба, но липсват такива за изпълнение на административното
наказание лишаване от право да управлява МПС. А в случай, че е изпълнено, както
се твърди, то тогава не би следвало да е налице правен интерес и от обжалване.
Що се отнася до това дали продължителният период от установяване на нарушенията
до настоящия момент е довел до нарушаване/увреждане на права на ж-ля, съдът не
е компетентен да се произнася, доколкото единственото което е проследил е, че
не е изтекла давността за административнонаказателно преследване. Освен това
производството пред съда е протекло с разглеждане на делото и приключване в
едно съдебно заседание в тримесечен срок в т.ч. и периода на пандемия също
включен в този период.
Поради това и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 17-0940-000359/08.12.2017г. на *** РУП към ОД на
МВР-Плевен, РУ-Пордим, В ЧАСТТА В КОЯТО
на жалбоподателя Й.А.М. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и административно наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 17-0940-000359/08.12.2017г. на *** РУП към ОД на
МВР-Плевен, РУ-Пордим, В ЧАСТТА В КОЯТО
на жалбоподателя Й.А.М. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 300,00 /триста/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 17-0940-000359/08.12.2017г. на *** РУП към ОД на
МВР-Плевен, РУ-Пордим, В ЧАСТТА В КОЯТО
на жалбоподателя Й.А.М. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.100, ал.1, т.2
от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10,00 /десет/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК
пред АС-гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за
постановяването му от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: