№ 2595
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110217672 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Л. Н. Н., ЕГН **********, чрез адв. Т. П., срещу
наказателно постановление № 24-4332-026187/01.11.2024 г., издадено от
началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на основание чл.
177, ал. 1, т. 2 пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт, поради което се претендира отмяната
му. Сочи се, че изложената в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря
на недействителността, тъй като жалбоподателят не е управлявал процесния
мотоциклет. От друга страна се сочи, че при изготвяне на НП са допуснати
процесуални нарушения, тъй като не са посочени релевантни съставомерни
факти.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. П., която поддържа жалбата по изложените
съображения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – началник група в отдел "Пътна полиция" при СДВР
– редовно призован, представлява се от юрк. М., която оспорва жалбата и
моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, доколкото
констатациите се потвърждават от събрания доказателствен материал.
Претендира разноски.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка,
като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за установено
1
следното от фактическа страна:
Жалбоподателят Л. Н. Н. бил член на мотоклуб „НСА“ от месец август
2024 г. като се подготвял за участие в състезателна дейност с мотоциклет
*******.
На 13.10.2025 г. около 18.45 часа в гр. Нови Искър, жалбоподателят Л. Н.
управлявал мотоциклет KTM 350 куб. см., с номер на рама *******, движейки
се по ул. „Надежда“ с посока на движение от ул. „Вяра“ към ул. „Христо
Ботев. Пред № 126 на ул. „Христо Ботев“ жалбоподателят бил спрян за
проверка от свидетелите С. С. И. и И. Е. Г. – полицейски служители –
мотопатрул при ОСПС - СДВР. При проверката свидетелите установили, че
водачът не притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за
категорията МПС, което управлявал, а именно за мотоциклет с работен обем
на двигателя 350 кубични сантиметра. Тъй като мотоциклетът не бил
регистриран по надлежния ред, същият бил предаден от жалбоподателя с
протокол за доброволно предаване. Тъй като полицейските служители не
разполагали с компетентност да съставят АУАН на място бил повикан екип на
02 РУ – СДВР за съдействие. Свидетелят Т.Д. съставила срещу жалбоподателя
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков №
0579962/13.10.2024 г. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Като очевидци
на нарушението били посочени свидетелите С. С. И. и И. Е. Г.. АУАН бил
предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН на 01.11.2024 г. началник група при
ОПП- СДВР издал обжалваното наказателно постановление, с което
санкционирал жалбоподателя за нарушението, за което бил съставен АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ
на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно
показанията на свидетелите С. С. И., И. Е. Г. и Т.Д., както и събраните по
надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства: справка "Картон на
водача", докладна записка, заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на министъра
на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло на
показанията свидетелите И. и Г., отчитайки факта, че същите са извършили
проверката на жалбоподателя и заявеното от тези свидетели представлява
източник на преки доказателства относно релевантните факти. Показанията на
свидетелите са еднопосочни, кореспондиращи помежду си и без вътрешни
противоречия. И двамата свидетели имат изключително запазен спомен за
случката като показанията им взаимно се допълват. И двамата свидетели
потвърждават, че жалбоподателя е управлявал мотоцитклета, а не го е бутал
каквато е защитната теза. И двамата свидетели потвърждават, че
жалбоподателят първоначално е заявил, че е управлява мотора, а впоследствие
след появата на баща му версията му се е променила, като заявил, че е бутал
мотоциклета. Св. Г. разяснява и мястото, на което са установи жалбоподателя,
а именно при спускането му ул. „Вяра“. И двамата свидетели потвърждават, че
жалбоподателят не е разполагал с правоспособност за управление на
2
мотоциклета.
От показанията на св. Дикова се установява, че са се явили за съдействие
на св. И. и Г., доколкото последните не са разполагали с компетентност да
съставят АУАН и е съставила такъв.
Показанията на св. А.Х. съдът не кредитира, доколкото същите не се
подкрепят от останалия доказателствен и целят единствено да изградят
защитна версия за жалбоподателя. Напълно се опровергава от показанията на
св. И. и Г. твърдението на Халачев, че жалбоподателят бил запалил
мотоциклета за да смаже веригата му, доколкото от показанията на
полицейските служители категорично се установи, че жалбоподателят го е
управлявал в процесния участък.
Видно от представената справка "Картон на водача" жалбоподателят
притежава СУМПС № *********, установяващо придобита правоспособност
да управлява МПС с категории В, С ТКТ. Не се установи същият да
притежава СУМПС от категория А, от каквато категория е бил управлявания
мотоциклет.
От представените по делото копие от заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г.
на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност и заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява
компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.
Писмените доказателства са еднопосочни, обективни и достоверни, с оглед на
което съдът им се довери изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок за обжалване,
от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314,
ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие
съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за
това административни органи
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня на извършване и
установяване на нарушението, а НП е издадено около месец след съставяне на
АУАН.
Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално
нарушение при изготвяне на АУАН и НП. Видно от съдържанието на двата
акта е, че подробно са описани обстоятелства на нарушението, като време,
място и механизъм на деянието. Подробно е посочено превозното средство,
което жалбоподателят е управлявал, че същото е 350 куб. см и че не е
3
разполагал с необходимата правоспособност за управлението му. Посочени са
и мястото, датата и времето на нарушението.
Съгласно чл. 150а от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4
или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено
за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1 т. 2 от ЗДвП предвижда
наказание глоба от 100 до 300 лева лице, което управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство.
В процесния случай безспорно се установи, че на инкриминираната дата
жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство – мотоциклет марка
KTM 350 куб. см., с номер на рама *******. За управлението на това МПС
законът изисква притежаването на СУМПС, валидно за категория А /чл. 150,
ал. 2, т. 4, б. "а" от ЗДвП/, каквото жалбоподателят не е притежавал. Видно от
справката "Картон на водача" жалбоподателят е притежавал СУМПС, валидно
за категориите В, С, ТкТ, но не е притежавал СУМПС, валидно за категория,
позволяваща му да управлява мотоциклет, поради което с управлението на
мотоциклет без да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която
спада това МПС жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на
вмененото му нарушение.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на
вината пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че управлява мотоциклет,
както и че не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която се отнася
мотоциклетът, но въпреки това съзнателно е поел управлението му, пряко
целейки настъпването на общественоопасните последици на своето
поведение.
Обсъжданото нарушение разкрива типичната степен на обществена
опасност, взета предвид от законодателя при определяне състава на
нарушението, поради което разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да
намери приложение.
Наказанието е определено в минимален размер, поради което за съда не
съществува възможност да измени обжалваното НП, като намали размера му.
С оглед изложеното НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, като
следва да се присъдят такива в размер на сумата от 80 лева..
При така приетото и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН
Софийски районен съд, НО, 115 състав
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-
4332-026187/01.11.2024 г., издадено от началник група в отдел "Пътна
полиция" към СДВР, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 пр. 1 от ЗДвП на
Л. Н. Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП
ОСЪЖДА Л. Н. Н., ЕГН ********** да заплати по сметка на СДВР
сумата от 80 /осемдесет/ лева сторени по делото разноски за юрк.
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5