№ 3963
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Ал. Т.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110113636
по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 1 510,18 лв., представляваща непогасена част от
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“
за вреди на т. а. „Пежо Боксер“, с рег. № ...., вследствие на ПТП от 15.05.2021 г., в т. ч. и
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2022 г. до окончателното
плащане, както и 85,58 лв., представляваща лихва за забава за периода от 23.08.2021 г. до
14.03.2022 г. /след допуснато в о. с. з. на 29.09.2022 г. изменение на исковете чрез
увеличаване на размера им/.
Ищецът .... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ – на 15.05.2021 г., на ГКПП „Кулата“, е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования
при него т. а. „Пежо Боксер“, с рег. № ..... Поддържа, че ответникът .... е застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в ПТП-то
влекач „Волво“ с рег. № .... с ремарке с рег. № ..... Сочи, че събитието е настъпило поради
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил
– А. И. Х., който при извършване на маневра за паркиране удря спрелия за проверка от
длъжностните лица т. а. „Пежо Боксер“, с рег. № ..... Заявява, че за настъпване на процесното
ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП в съответствие с изискванията на
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП и чл. 5, ал. 1 от Наредба № I3-41 за документите и реда за
съставянето им при пътно-транспортни произшествия и реда за информиране между МВР,
КФН и Информационния център към Гаранционния фонд. Заявява, че след постъпило
искане за плащане на застрахователно обезщетение за възстановяване щетите по
автомобила, произлезли вследствие на процесното ПТП, е образувана ликвидационна
преписка № *********, по която е извършен оглед на увреденото МПС и е съставен опис на
щетите. Сочи, че за ремонта е издадена фактура № 256921/14.06.2021 г. на стойност от 3
020,36 лв., която сума с преводно нареждане от 21.06.2021 г. е заплатил в полза на
извършилия ремонта доверен сервиз - ..... като е сторил и ликвидационни разноски за
определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв. Заявява, че с писмо с изх. №
1
*********/20.07.2021 г., получено на 21.07.2021 г., ответникът е поканен да възстанови
сумата от общо 3 035,36 лв., като последният е погасил задължението си до размера от 1
525,18 лв., поради което е останал задължен за разликата в размер на 1 510,18 лв., която
сума претендира. Счита, че считано от 23.08.2021 г. ответникът е изпаднал в забава, поради
което претендира и мораторна лихва в размер на 85,58 лв., начислена за периода от
23.08.2021 г. /датата на изтичане на 30-дневния срок по чл. 412, ал. 3 КЗ/ до 14.03.2022 г.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който
не оспорва, че към момента на настъпване на процесното ПТП – 15.05.2021 г. е бил
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна
полица №BG/30/120002469782, по отношение на т. а. „Волво“ с рег. № ...., както и, че
ищецът е заплатил на .... сумата от 3 020,36 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по щета с реф. № *********. Оспорва механизма на настъпване на процесното
ПТП, твърдейки, че водачът на увредения автомобил – Д. Д. е създал предпоставка за него,
паркирайки на недостатъчно отстояние от намиращия се пред него т. а. с рег. № ..... Оспорва
доказателствената стойност на съставения двустранен констативен протокол за ПТП в
частта относно механизма му, доколкото същият представлява частен свидетелстващ
документ, който не притежава материална доказателствена сила. Поддържа, че водачът на т.
а. с рег. № .... няма вина за настъпилото произшествие. В условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил,
който е допуснал нарушение на чл. 23 ЗДвП, паркирайки същия в непосредствена близост до
т. а. с рег. № ...., без да се съобрази с ограничената видимост при товарните автомобили с
прикачено ремарке. Допълва, че водачът Д. Д. не е имал правото да паркира на мястото,
където е реализиран ударът между двата автомобила - на по-малко от 5 метра след
кръстовище, с което е нарушил забраната на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Оспорва наличието на
причинна връзка между част от уврежданията по автомобила и процесното ПТП, в т. ч. и
тези по предна лява врата, тъй като съприкосновението между двете МПС-та е настъпило в
предната част на увредения автомобил. Оспорва претенцията и по размер, тъй като цените
за труд и закупуване на детайли за подмяна са завишени и не отговарят на средните пазарни
такива. Заявява, че увреденият автомобил е бил на над 5 години към датата на реализиране
на ПТП, поради което ремонтът за възстановяване на щетите е могло да бъде извършен и в
сервиз, различен от официалния за марката. Оспорва и акцесорния иск за мораторна лихва.
По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1.
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения
да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на
вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ в
размер на действителните вреди; 4. действително застрахователно правоотношение между
2
делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
С определение от 05.05.2022 г. съдът е отделил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 15.05.2021 г., на ГКПП „Кулата“, е
настъпило застрахователно събитие – ПТП с участието на т. а. „Пежо Боксер“, с рег. № ....,
застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“, и т. а. „Волво“ с рег. № .... с
ремарке с рег. № ...., застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“,
както и, че ищецът е заплатил в полза на извършилия ремонта сервиз - .... застрахователно
обезщетение в размер на 3 020,36 лв. и е сторил ликвидационни разноски за определяне на
обезщетението в размер на 15,00 лв.
В случая, въз основа на показанията на свидетелите Д. Д. Д. и А. И. Х., двустранния
констативен протокол за ПТП от 15.05.2021 г. и уведомлението за щета при .... от 18.05.2021
г., както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът
приема за установено осъществяването на процесното ПТП от 15.05.2021 г., настъпило при
следния механизъм: около 17:20 часа, на ГКПП „Кулата“, при предприемане на маневра за
паркиране на заден ход, водачът на влекач „Волво“ с рег. № .... с прикачено към него
ремарке с рег. № .... реализира съприкосновение с паркирания зад него т. а. „Пежо Боксер“ с
рег. ...., вследствие на което му нанася материални вреди. Действително, сам по себе си
двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на чл.
179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа
съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното
съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо
основание. Ето защо, съдът анализира удостоверените в схемата към протокола за ПТП
обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите
доказателства по делото – уведомлението за щета при ...., показанията на свидетелите Д. Д. и
А. Х., които непосредствено са възприели фактите, за които разказват, доколкото са били
водачи на участвалите в ПТП-то автомобили, както и заключението по съдебно-
автотехническата експертиза. В показанията си свидетелят Д. Д. разказва, че по време на
проверка на „Гранична полиция“ е паркирал управлявания от него автомобил на посочено
му от служители на граничния пункт място, където същият е бил ударен от извършващ
маневра на заден ход влекач. Изрично свидетелят заявява, че автомобилът му е бил спрял и
той не е бил вътре в него към момента на удара. Нещо повече, голяма част от показанията на
свидетеля се подкрепят и от разказаното от свидетеля А. Х., доколкото при разпита си по
делегация пред РС – Петрич същият потвърждава, че при извършване на маневра на заден
ход е усетил удар в спрял зад него микробус. В случая, при така установения механизъм е
изготвено и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, според
която всички щети по т. а. „Пежо Боксер“ с рег. ...., отразени в описа на застрахователя –
ищец, безспорно се намират в причинна връзка с процесното ПТП от 15.05.2021 г. Съдът
намира, че последното е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача
на застрахования при ответника автомобил – А. Х., като за да достигне до този извод от една
страна взима предвид собствените му показания като свидетел по делото, които безспорно
установяват, че при извършване на маневра на заден ход е допуснал съприкосновение с
паркирания зад него микробус. Също така в тази насока са и показанията на свидетеля Д. Д.,
който изрично заявява, че е бил ударен от маневриращ назад влекач. От друга страна съдът
взима предвид и изводите на експерта по съдебно-автотехническата експертиза, който също
е приел, че от техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е именно
поведението на водача на влекач „Волво“ с рег. № .... с прикачено към него ремарке с рег. №
...., който е предприел маневра за паркиране на заден ход, без да се увери, че пространството
зад него е свободно и е реализирал ПТП с паркирания зад него микробус. Нещо повече, така
описаното поведение на водача А. Х. напълно съвпада и с отразения в схемата към
протокола за ПТП и описания в уведомлението за щета от 18.05.2021 г. механизъм на
3
настъпване на процесното ПТП, който водачът Д. Д. е потвърдил и при разпита си в
качеството на свидетел по делото. В случая, така установеното поведение на застрахования
при ответника водач несъмнено представлява нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, тъй като
преди да започне маневра за движение назад, не се е убедил, че пътят зад управляваното от
него превозно средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, което съдът възприема като единствената техническа
причина за настъпване на процесното ПТП. Това е така, тъй като не се доказва с
поведението си водачът на застрахования при ищеца автомобил също да е допринесъл за
настъпване на процесното ПТП, допускайки твърдяното нарушение по чл. 23 ЗДвП. От една
страна това е така, тъй като по делото не се установява той изобщо да е бил в процес на
движение, доколкото в качеството си на свидетел по делото Д. Д. изрично заявява, че към
момента на удара не е бил в микробуса, а от друга страна не са ангажирани и доказателства,
че същият го е паркирал на забранено за целта място в рамките на граничния пункт, поради
което не може да се приеме, че е допуснал и твърдяното нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6
ЗДвП. Тук следва да се отбележи, че с оглед констатациите на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза за водача на влекач „Волво“ с рег. № .... с прикачено към него
ремарке с рег. № .... е имало техническа възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП в случай, че преди започване на маневрата за паркиране на заден ход се е
уверил, че пространството зад него е свободно. Точно обратното обаче, не може да се
приеме, че такава възможност е съществувала за водача на т. а. „Пежо Боксер“ с рег. № ....,
тъй като микробусът е бил в паркирано състояние, още повече, че водачът Д. Д. изобщо не е
бил в кабината на превозното средство.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др./ съдът намира, че ответникът не е опровергал така приетия
за установен по-горе механизъм на настъпване на процесното ПТП от 15.05.2021 г., а той
изключва участието на поведението на водача на т. а. „Пежо Боксер“ с рег. № .... в
причиняването на удара. Предвид изложеното и при съвкупна преценка на обсъдените по-
горе писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза съдът прие, че процесното ПТП е настъпило изключително и
само поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при
ответника автомобил, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на
застрахования при ищеца такъв. Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази
презумция не бе опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от
ответника.
Между страните не се спори, че ищецът .... е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 3 020,36 лв. в полза на извършилия ремонта сервиз – ..... за което свидетелства и
представеното по делото платежно нареждане от 21.06.2021 г.
Следователно, налице е основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява съдебната практика, постановена
от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно
която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на
вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т.
д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС,
I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО).
4
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза,
което като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната област съдът
кредитира, се установява, че необходимата стойност за възстановяване на щетите по т. а.
„Пежо Боксер“ с рег. № ...., изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП-то,
възлиза на 3 172,92 лв. Вещото лице подробно е описало кои са констатираните щети на
МПС-то, като е посочило, че всички те се намират в причинна връзка с процесното ПТП.
Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за
действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на
пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за
съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на
средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически
субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни
цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на
процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя,
материали и труд. В констативната част от заключението изрично експертът е посочил, че
към момента на настъпване на процесното ПТП – 15.05.2021 г. увреденият автомобилът е
бил на 6 години, 3 месец и 29 дни, като по делото не се спори, че същият е бил
отремонтиран в официален сервиз на марката - ..... В случая обаче, от страна на ищеца не са
представени доказателства относно обстоятелствата, обуславящи гаранционната поддръжка
на застрахования при него микробус, респ., че същият е бил в рамките на гаранционен срок,
за да се приеме, че отремонтирането му е следвало да се извърши в официален сервиз. Ето
защо, съдът приема, че в случая действителният размер на причинените вреди възлиза на
посочената от вещото лице сума от 3 172,92 лв., защото същата отговаря на средните
пазарни цени. На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и
направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15,00 лв.
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл.
411, ал. 1 КЗ, поради което тя следва да се включи в общия размер на дължимата от
ответника сума. Така общият размер на дълга възлиза на 3 187,92 лв., като между страните
не се спори, че извънсъдебно ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1 525,18 лв., поради
което разликата между размера на действителните вреди и платената сума се равнява на
1 662,74 лв., т. е. повече от претендираната от ищеца такава от 1 510,18 лв., поради което
предявеният главен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на същата се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 15.03.2022 г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи
възникването на главния дълг и забава в погасяването на същия за процесния период.
При установяване съществуването на главното вземане в размер на 1 510,18 лв.,
предмет на делото, за .... е възникнало и акцесорното такова, изразяващо се в парично
обезщетение на причинените му вреди от неизпълнение от ответника в темпорално
отношение на неговото задължение за заплащане на процесното регресно парично
задължение. Регресното право на застрахователното дружество, което е заплатило
застрахователно обезщетение и е встъпило в правата на удовлетворения кредитор, не става
изискуемо в момента на заплащане на застрахователното обезщетение, тъй като това
задължение не е срочно, поради което по отношение на застрахователя по имуществено
застраховане застрахователят по договора за застраховка „Гражданска отговорност” изпада
в забава едва след получаване на покана. Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се определя и
5
изплаща от застрахователя в 30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на
застрахованото имущество, е предявило претенцията си срещу този застраховател, като е
приложил преписката с доказателствата, с които разполага. В случая, с писмо с изх. №
*********/20.07.2021 г., получено на 21.07.2021 г., ответникът е поканен от ищеца да му
заплати претендираното регресно вземане по процесната застрахователна преписка, като
след изтичане на 30-дневния срок за плащане на същото – 23.08.2021 г., той е изпаднал в
забава.
Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн
калкулатор, размерът на мораторната лихва, начислена за периода от 23.08.2021 г. до
14.03.2022 г., възлиза на 85,58 лв., колкото е и претендираният от ищеца размер, поради
което предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноските.
При този изход на спора – цялостна основателност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски в общ размер на 420,41 лв., от които: 110,41 лв. – платена държавна такса, 180 лв. –
депозит за САТЕ, 30 лв. – депозит за свидетел и 100,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
(изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
пълномощника му, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото. С оглед
изхода на спора, в полза на ответника не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..... да заплати на ...., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, сумата от 1
510,18 лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на т. а. „Пежо Боксер“, с рег. № ....,
вследствие на ПТП от 15.05.2021 г., в т. ч. и ликвидационни разноски за определяне на
обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 15.03.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата от 85,58 лв., представляваща лихва за забава за периода от 23.08.2021 г. до
14.03.2022 г.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..... да заплати на ...., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 420,41
лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6