№ 1431
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110204260 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В. Р. К. срещу наказателно постановление
(НП) № 24-4332-003896 от 23.02.2024 г., издадено от началник група в СДВР,
отдел „Пътна полиция”-СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174,
ал. 3, пр. второ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба
в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят иска от съда да отмени наказателното постановление. В
молба-уточнение излага доводи в подкрепа на жалбата, като се позовава на
неправилно отразена фактическа обстановка и допуснати нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и се
представлява от процесуален представител. Жалба и молба-уточнение се
поддържат, с искане за отмяна на НП. Иска се от съда присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лв.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Писмено изразява становище по жалбата. Намира издаденото наказателно
постановление за правилно и законосъобразно; претендира разноски за
1
юрисконсултско възнаграждение и възразява по адвокатско такова поради
прекомерност на размера.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал
съдът прие от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA
№ 397048 от 08.02.2024 г., съставен от С. А. Г., на длъжност „младши
автоконтрольор” при СДВР, ОПП – СДВР, в присъствието на свидетели на
установяване на нарушението и на нарушителя, е установено, че на 08.02.2024
г. в 16:25 часа в с.Лозен по ул. „***“, с посока на движение от АМ „Тракия“
към ул.“***“, пред № 181, жалбоподателят управлявал лек автомобил „***“ с
рег. № *******, собственост на ***, като при опит да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство
DRUG TEST 5000 с фабричен номер ARLK-0001, отказал да бъде изпробван.
На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване № 0174417за
ВМА, гр.София. Водачът на МПС не дал кръвна проба; не изпълнил
предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за
установянане на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Издаден е ЗППАМ № 484 от същата дата. В акта е отразено, че е нарушена
разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП. Актът е подписан от
актосъставителя, свидетелите и жалбоподателя, като препис от него бил
връчен на последния. Жалбоподателят не е вписал в акта, че има възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта не са постъпили писмени
възражения.
Въз основа на акта началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция” при
СДВР, издал процесното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. второ от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Със същото НП на жалбоподателя били отнети 15
контролни точки, на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Горната фактическа обстановка се установи посредством събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, както следва: АУАН, копие
от талон за изследване, справка-картон на водача, копия от заповеди за
компетентност, показанията на свидетеля С. А. Г., както и от останалите
2
материали по делото.
Съдът обсъди показанията на свидетеля по-горе. Св.Г. потвърждава в
цялост констатациите по АУАН. Съдът намира показанията на този свидетел
за последователни и логични, като взе предвид и това, че в рамките на
професионалната си компетентност е ангажиран със значителен брой
проверки, свързани със спазване на ЗДвП; тези показания кореспондират с
останалия доказателствен материал, поради което им дава вяра. В случая не се
откриват данни, водещи до извод за преднамереност или недоброжелателност
от страна на полицейския служител или някакви други мотиви, които да го
накарат да опише в съставените процесуални актове фактическа обстановка,
която не е възприел.
Съдът цени писмените доказателства, приобщени по делото, като
относими, те са събрани и приобщени по предвидения в закона ред.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна срещу акт, подлежащ на
проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че актът за установяване на администативно нарушение
и наказателното постановление са изготвени от компетентни за това
длъжностни лица. Според т. 1.3 от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. лицата,
заемащи длъжност „младши автоконтрольор” са овластени да съставят актове
за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Съгласно т. 2.10 от
същата заповед началникът на група „Административнонаказателна дейност”
в ОПП при СДВР е компетентен да издава наказателни постановления за
нарушения на ЗДвП.Съдът служебно установи и че са спазени давностните
срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление. Съставът на съда констатира, че при
3
съставянето и връчването на АУАН не са допуснати нарушения, доколкото
съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, той е съставен в присъствието
на нарушителя и на двама свидетели. Що се отнася до процедурата по
връчване на обжалваното наказателно постановление, последната също е
редовно извършена.
По отношение на направените възражения от страна на процесуалния
представител, Съдът намира същите за неоснователни, като съображениета за
това са следните:
Налице е установеност, че на въпросната дата и място жалбоподателят
като водач на МПС е бил спрян за проверка от полицейски служители. След
пристъпване към тестване с техническо средство за евентуална употреба на
наркотични вещества, последвал е отказ, удостоверен както в съставения
АУАН, така и в издадения талон за медицинско изследване. С това си действие
- отказ пред полицейските служители, извършващи проверка да бъде тестван
за употреба на наркотични вещества, жалбоподателят е осъществил състав на
администативно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Последващите действия
или бездействия на практика не променят този факт. Безспорно е, че
жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство за евентуална
употреба на наркотични вещества. В случая без значение са причините,
поради които водачът отказва да му бъде извършена проверка, те могат да са
от различно естество, но разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП не предвижда
изключения или зависимости от различни обстоятелства. Релевантен е именно
фактът на отказ водачът да бъде тестван за употреба на наркотични вещества
или техни аналози, независимо от неговото становище и от други
обстоятелства. За съставомерността на санкционираното деяние е достатъчно
водач на моторно превозно средство да обективира отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотици и техните аналози, какъвто несъмнено е обективиран в
съдържанието на АУАН, талон за изследване и НП, и се установява по
безспорен начин от доказателствата по делото. Също така не се установява
извършеното нарушение да не е описано пълно, точно и конкретно така, че да
не бъдат нарушени правата на санкционираното лице да разбере
административното обвинение – както в акта, така и в НП. Съдът не цени и
останалите наведени с жалбата доводи, целящи благоприятен за
жалбоподателя изход по делото.
4
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината „пряк
умисъл”. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им.
За пълнота и изчерпателност следва да се посочи още, че двете
хипотези, залегнали в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: отказ да бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и отказ да бъде дадена кръвна проба
са предвидени от законодателя алтернативно, а не кумулативно, поради което,
след като е установено от административнонаказващия орган наличието дори
на една от тях, е налице основание за прилагане на нормата на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП и санкциониране на водача по този законов текст. Затова Съдът намира
административнонаказателното производство за законосъобразно и правилно
проведено, без да констатира съществени нарушения на материалния или
процесуалния закон, или на правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка е отнесена именно към състава на
административното нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съставляваща както
материалния състав на нарушението, така и санкционната норма. При
издаването на обжалваното наказателно постановление са спазени
процесуалните правила, правилно е приложен материалният закон, при ясно
установена фактическа обстановка. Описанието на нарушението текстово и
цифрово е в съответствие, и правилно е отнесено към съответната санкционна
норма. Не е налице възможност за определяне на различен размер на
наказанията за констатираното нарушение, тъй като описаните такива са с
фиксирани стойности и не подлежат на преценка от
административнонаказващия орган.
В конкретния случай съдът намира, че не е налице основание за
приложение на нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не
е маловажно по своята същност, не разкрива по-ниска степен на засягане на
обществените отношения от този вид и е с типичната за вида си обществена
опасност.
В съдебно заседание се претендират сторени разноски от жалбоподателя
за процесуално представителство в размер на 700.00 лв. С оглед изхода на
делото, претенцията следва да бъде оставена без уважение. Обратно,
5
искането на заплащане на юрисконсултско възнаграждение се явява
основателно; такова следва да бъде присъдено – в размер на 80 лв. - предвид
брой проведени съдебни заседания и разпитан един свидетел, както и липсата
на правна и фактическа сложност на делото.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с
материалния и процесуалния закон, и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-003896 от
23.02.2024 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция”-
СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. второ от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2 000
/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
НЕ УВАЖАВА искането на жалбоподателя за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на СДВР сумата от 80.00 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6