№ 46438
гр. С., 07.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110111167 по описа за 2025 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
Ищецът А. А. Д. е предявил срещу Г. А. Д. и В. Г. Д. положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 124 ГПК, с които да се признае за установено по
отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание давностно владение на 5/6
идеални части от следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор
32216.2291.3051, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-12/17.01.2012 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за
изменение, с адрес на поземления имот: с. И.яне, Столична община - Район „Б.“, улица
„Св. Св. Кирил и Методий” № 10, с площ: 755 кв. м, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м),
предишен идентификатор: 32216.2291.2822; 32216.2291.2825, номер по предходен план 582,
квартал: 13, парцел: VI, при съседи - поземлени имоти с идентификатори: 32216.2291.313,
32216.2291.327, 32216.2291.328, 32216.2291.404, 32216.2291.2987, за който поземлен имот
съгласно действащия план за регулация на гр. Б., местност „с. И.яне“ е отреден урегулиран
поземлен имот VI-582, от квартал 13, с площ по графични данни от 746 кв. м, при съседи:
улица, УПИ VII-580, 581, УПИ XV-328, УПИ XVI-327, УПИ V-313, заедно с построените в
имота сгради, както следва: А) сграда с идентификатор 32216.2291.3051.1, със застроена
площ: 73 кв. м, брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, която сграда
съгласно доказателствените документи представлява двуетажна еднофамилна жилищна
сграда със застроена площ от 60 кв. м, състояща се както следва: от сутерен, съдържащ:
стълбищна клетка, преддверие, ПРУ, килер и гараж; първи етаж, съдържащ: стълбищна
клетка, преддверие, коридор, дневна, кухня, дрешник, баня с тоалетна и тераса: втори етаж,
съдържащ: стълбищна клетка, преддверие, коридор, три спални, баня с тоалетна и балкон и
Б) сграда с идентификатор 32216.2291.3051.4, брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо,
гараж, която сграда съгласно доказателствените документи представлява гараж с площ от
64,25 кв. м.
Направено е и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Нотариален акт за покупко-
продажба № 136, том V, per. № 8981, дело № 828 от 2022 г. на нотариус В.В., per. № 268 в
НК, с който В. Г. Д., ЕГН **********, е продала на Г. А. Д., ЕГН **********, на 30.11.2022 г.
4/6 идеални части от недвижимите имоти и е запазила пожизнено право на ползване за себе
си.
Ищецът твърди, че ответницата Г. Д. е негова сестра, а ответницата В. Д. – негова
майка. През 1981 г. неговият баща - А. А.ов Д. закупил дворно място от 760 кв. м,
представляващо парцел V-584 от кв. 3 по плана на с. И.яне с Нотариален акт № 59, том XXV,
дело № 3886/13.10.1981 г. на нотариус при СРС, като през 1982 г. за закупеното дворно място
бил одобрен проект за построяване на еднофамилна двуетажна къща. Изграждането на
1
оградата, външното барбекю и гаража продължило до 2000 г., като трудът по целия строеж
бил на А., баща му и семеен приятел К.Л.. За кратък период от време родителите на ищеца
живели в тази къща на първия етаж. Впоследствие закупили апартамент в гр. С. на ул.
„Д.К.“ № 1, вх. А, ет. 1, и през 2009 г. се преместили да живеят в него. През 2003 г.
родителите им дарили апартамент № 34 в гр. С. на ул. „Д.К.“ № 1, вх. Б, ет. 5 на ответницата
Г. А. Д., която от тогава до настоящия момент живее в това жилище.
Ищецът твърди, че е придобил процесните идеални части от имотите въз основа на
давностно владение, упражнявано в периода от 2004 г. до 2025 г., като владението върху
имотите му било предадено приживе от А. Д. и В. Д. през 2004 г. със знанието на Г. Д..
Владението било установено от ищеца и чрез смяната на патроните на вратата за дворното
място, за къщата и за гаража, както и чрез инсталирането на охранителна система, която се
управлява само и единствено от него. В целия период от 2004 г. до 2025 г. ищецът
охранявал, поддържал и използвал имотите, като той започнал да третира имотите като свои
собствени, със съгласието и без противопоставянето на родителите му. В периода от 2010 г.
до настоящия момент цялата поддръжка на къщата, включително вътрешното обзавеждане
на всички етажи, се извършвало от ищеца с лични средства и по негово усмотрение и
желание - поръчвани били и монтирани мебели, многократно били извършвани ремонти
ВиК, оборудван бил гаражът с автоматична врата, подменена била дограмата на гаража,
направена била външна изолация на приземния етаж през ноември 2024 г., изграден бил
кухненски бокс на първия етаж с помощта на М.С. около 2018 г., изцяло бил ремонтиран и
обзаведен целият втори етаж, сложени били климатици, дворът бил изчистен и засят с рози,
през 2013 г. били сложени външни щори - сенници на терасите на къщата, поставена била
нова охранителна система СОТ – през ноември 2024 г. Всички тези довършителни ремонтни
дейности по поддръжка били извършвани лично от ищеца, без каквото и да е
противопоставяне от родителите му А. и В., или от сестра му Г., като това фактическо
състояние, при което имотите се владеят и ползват единствено от ищеца продължава и до
настоящия момент.
Ищецът твърди, че в нито един момент през целия 20-годишен период ответниците
или трето лице не били правили опити, и фактически не били влизали в имотите или
отнемали фактическата власт върху тях, като ищецът манифестирал своето владение пред
всички в с. И.яне. Счита, че придобивната давност е изтекла към 2014 г., без давността да е
спирана или прекъсвана, от когато ищецът е станал собственик на недвижимите имоти.
Добавя, че след смъртта на баща му през 2021 г., през 2022 г. майка му В. Д. продала на
сестра му Г. Д. 4/6 идеални части от дворното място, къщата и гаража в с. И.яне, като си
запазила правото на ползване върху продадените идеални части. Счита, че с оглед придобИ.е
на процесните идеални части от правото на собственост върху имотите по давност към 2014
г., към 2022 г. В. Д. не е била собственик на прехвърлените 4/6 идеални части от имотите и
прехвърлянето им на Г. Д. не е породило вещнотранслативен ефект. С оглед гореизложеното
моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Г. А. Д.,
с който оспорва предявените искове. Твърди, че е закупила спорните 4/6 идеални части от
имотите по време на брака си с Н.А.Я., съответно същите са съпружеска имуществена
общност и последният като съсобственик е пасивно процесуално легитимиран да участва по
делото. Не оспорва, че родителите им - А. и В. Д.и закупили поземления имот, описан в
исковата молба през 1981 г., че през 1982 г. по одобрен проект изградили еднофамилна
жилищна сграда, със застроена площ от 60 кв. м., състояща се от: сутерен: стълбищна
клетка, преддверие, коридор, дневна, кухня, дрешник, тераса, баня и тоалетна; първи етаж:
стълбищна клетка, преддверие, коридор, дневна, кухня, дрешник, тераса, баня с тоалетна;
втори етаж: стълбищна клетка, преддверие, коридор, три спални, баня с тоалетна и балкон,
както и гараж със застроена площ от 64,25 кв. м, както и че сградата се обитава и ползва от
1986 г. Оспорва ищецът да е помагал при изграждането на сградата. Твърди, че гаражът бил
фактически построен през 1996 г., а узаконен от родителите им с Акт за узаконяване №
19/16.05.2000 г.; барбекюто било изградено заедно с гаража през 1996 г. по идея и със
средства на родителите им; ищецът не участвал нито с пари, нито с труд при довършването
на къщата около 1986 г. От тогава същата била ползвана като вила през лятото от родителите
им, през 1992 г. ответницата, заедно с родителите си, се преместили да живеят в тази къща, а
ищецът останал да живее с баба си в гр. С.. Оспорва родителите им да са предали
2
владението на имотите на ищеца през 2004 г. Твърди, че през целия си живот те имали
фактическа власт върху имотите, владеели ги като собственици, не били отстранени или
ограничени от ищеца, нито пък знаели за неговите намерения. Оспорва ищецът да е
демонстрирал пред някого владение или намерение да владее имотите за себе си.
Ответницата твърди, че в периода 2004 г. - 2010 г. през летните месеци пребивавала в
къщата за по 3-4 седмици. Добавя, че в периода 1992 г. - 2010 г. родителите им живеели
постоянно в къщата и направили основен ремонт – сменили дограмата с нова алуминиева,
сменили вътрешните врати, двете бани били ремонтирани, била изградена оградата, гаражът
и барбекюто, а от 2010 г. ползвали къщата в с. И.яне като вила - баща им живеел там през
цялото лято, ищецът рядко посещавал имота. Родителите им нито за момент не спирали да
се грижат за имотите, да ги ползват за себе си, да заплащат разходите за поддръжка, ток,
вода, данъци, обзавеждане, периодични подобрения и ремонти в къщата и двора. В периода
01.01.1998 г. - 31.12.2024 г. майка им заплащала всички дължими данъци и такси, свързани с
имота. През годините родителите им решавали за своя сметка и регулационни,
административни и градоустройствени изисквания към собствениците на имоти, като през
2014 г. уредили сметките си по регулация със собствениците на съседните имоти.
Твърди, че докато родителите им били живи, ищецът не бил извършил нито едно
действие, което да създаде убеждение, че той владее имотите за себе си. Оспорва ищецът да
е правил ремонти, обзавеждане и поддръжка на двора от 2010 г. насам. Сочи, че промяната в
обзавеждането на някои от помещенията в къщата през годините били заплащани от
родителите им по тяхна преценка, засаждането на различни цветя в двора, косенето на
тревата и подрязването на дърветата се извършвало от баща им, а ищецът и съпругът на
ответницата му помагали. След смъртта на баща им ищецът започнал да посещава имота
регулярно, но всички разходи за ремонти поемали общо – ищецът, ответницата и тяхната
майка. Добавя, че през 2020 г. заедно със съпруга и детето си се преместили да живеят три
месеца през лятото в къщата. През 2010 г. родителите им дарили на ищеца семейното им
жилище в гр. С., ж. к. „Люлин“, апартамент № 13, в което ищецът живее и до днес. Поради
изложеното твърди, че той никога не е упражнявал самостоятелна фактическа власт върху
имотите, както и не е демонстрирал намерение да ги свои. По тези съображения моли за
отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.
В процеса на връчване на исковата молба с приложенията съдът е констатирал, че
ответницата В. Г. Д. е починала на 14.04.2025 г., т. е. след образуване на делото.
По допустимостта на иска:
Съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено по отношение
на ответницата В. Г. Д. – същата е починала на 14.04.2025 г., т. е. след исковата молба
(депозирана на 25.02.2025 г.). Същевременно, видно от представеното удостоверение за
наследници с изх. № УГ01-6909/16.06.2025 г., издадено от Столична община, район „Красно
село“, ответницата В. Д. е оставила за свои наследници по закон страните в настоящото
производство – Г. А. Д. – дъщеря и А. А. Д. – син. Допустимостта на установителните искове
за собственост като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен
интерес. Този правен интерес се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на
възникналия между страните правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът
твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на
собственост с фактически или правни действия. С оглед качеството, в което участва
починалото лице – като страна по делото - прехвърлител на 4/6 идеални части от правото на
собственост върху имотите (лице, което се е разпоредило със спорния имот преди
завеждането на исковата молба по смисъла на т. 3Б от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. №
4/2014 г. по описа на ОСГК на ВКС ), без самостоятелни права върху тях към датата на
образуване на настоящото производство, съдът намира, че законните й наследници не следва
да се конституират нарочно по делото – по отношение на ищеца е налице слИ.е на
качеството на ищец и ответник, а по отношение на ответницата Г. Д. – поради липса на
правен интерес, предвид че последната се легитимира като собственик на спорните идеални
части от имотите като наследник на А. Д. (за 1/6 идеална част) и в резултат на
прехвърлителна сделка (за 4/6 идеални части), и конституирането и в качеството й на
наследник на В. Д. не би рефлектирало върху първоначално заявените й и оспорени права.
Ето защо производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на В. Г. Д. на
3
основание чл. 130 ГПК – поради слИ.е на качеството на ищец и ответник и поради липса на
правен интерес от иска срещу нейните наследници.
Относно твърденията на ответницата Г. Д. за пасивната процесуална легитимация на
нейния съпруг, съдът съобразява задължителните разяснения на ТР № 3/29.06.2017 г. по
тълк. д. № 3/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС, че „По предявен от или срещу съпрузите иск
за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена
общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари“. В мотивите на
решението се приема още, че при необходимото другарство на съпрузите по искове за
собственост законът не предвижда изрично тяхната съвместна процесуална легитимация -
липсва процесуалноправна норма, която да изисква задължителното им участие по тези
искове. Естеството на спора също не налага задължителното участие на съпрузите като
предпоставка за допустимост на процеса по дела за собственост. Ето защо съпругът на
ответницата Г. Д. – Н.А.Я. не е задължителен необходим другар и участието му по делото не
е условие за допустимост на производството.
По доказателствената тежест:
По исковете с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже,
че е придобил правото на собственост върху процесния поземлен имот и сгради на
твърдяното придобивно основание, а именно изтекла придобивна давност в периода от 2004
г. до 2025 г. - че е упражнявал непрекъсната, явна и необезпокоявана фактическа власт върху
процесните имоти в продължение на 10 години с намерението да ги свои, както и че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо ответницата намерението си да владее
нейните идеални части за себе си (за придобитите по наследство 1/6 идеални части, т. нар.
„преобръщане на държането във владение“).
В тежест на ответницата е да докаже фактите, от които произтичат възраженията й,
както и да проведе насрещно доказване относно владението на имотите.
По доказателствата:
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Страните са поискали допускането на по петима свидетели при режим на довеждане
за доказване на владението върху имотите. Съдът, като съобрази, че фактите, чието
установяване се цели чрез свидетелските показания на всеки един от поисканите от всяка
страна свидетели, не са конкретно разграничени, намира, че доказателствените искания на
страните следва да бъдат уважени за разпит на по трима свидетели при режим на довеждане
при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза по поставените в
исковата молба задачи следва да се остави без уважение, тъй като не е необходимо за
изясняване на предмета на спора.
По искането на ответницата за допускане на компютърно-техническа експертиза
съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание, след изслушване на становището на
ищеца дали оспорва представената Вайбър кореспонденция.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, образувано по искова молба с вх. №
67574/25.02.2025 г. на А. А. Д., ЕГН **********, в частта срещу ответницата В. Г. Д., ЕГН
**********.
ДА СЕ ЗАЛИЧИ ответницата В. Г. Д., ЕГН ********** от списъка за призоваване на
лицата.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.12.2025 г. от
13:30 часа, за което страните да бъдат призовани.
4
ОБЯВЯВА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на по трима
свидетели при режим на довеждане на ищеца и на ответницата.
УКАЗВА на страните да водят допуснатите им свидетели в насроченото открито
съдебно заседание, като при неявяването им без уважителна причина съдът ще отмени
определението си, с което е допуснал разпит на свидетели.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа
експертиза по поставените в исковата молба задачи.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответницата за допускане на компютърно-
техническа експертиза за откритото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай на постигната съдебна спогодба
половината от внесената държавна такса подлежи на връщане на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните, а на ищеца - и
препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
Определението в частта, с която е прекратено производството по делото срещу В. Г.
Д., ЕГН **********, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд, с частна жалба, а в останалата част не подлежи на
обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5