РЕШЕНИЕ
№1642/11.10.2018г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
осми октомври
Година две хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 3887
по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на А.В.А. - ЕГН
********** против
Наказателно Постановление № 439а-816/ 26.03.2018г. на Началника на
ІІІ РУ при ОД на МВР-Варна, с което за нарушение по чл.7 ал.1 от ЗБЛД , на основание чл.81
ал.2 т.2 от ЗБЛД й
е наложено административно наказание "ГЛОБА"
в размер на 30 лева.
С жалбата се навеждат доводи за
допуснати нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42 и чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН, като се твърди че с тяхното допускане е нарушено правото на
защита на въз. А. да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинена с всички негови обективни
характеристики. На следващо място се сочи, че наказващият орган не е направил
преценка за това дали случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Поради
това се иска цялостна отмяна на постановлението.
В
съдебно заседание въз. А., редовно
призована , не се
явява, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована , не се
представлява и не ангажира становище по жалбата.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа
страна следното:
На
02.03.2018г. В.Т.-***, съставила против въз. А.
акт за установяване на нарушение, за това че на същата дата е била
установено, че същата не е положила
достатъчно грижи по опазването на л.к. с № 64181330/04.02.2011г., и е допуснала
увреждане. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.7 ал.1 от ЗБЛД.При личното предявяване на акта
въз.А. посочила като възражения, че на 01.03.2018г. е пътувала от Германия и
картата не я е счупила тя, а събитието най-вероятно е настъпило при
многократните премествания.Посочила още, че издържа студентка, поради което и
работи в Германия.В срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН други възражения не били
депозирани.
Въз
основа на акта било издадено и атакуваното постановление, в което наказващият
орган посочил, че въз.А. не е положила достатъчно грижи по съхранението на
личната си карта, в следствие на което е допуснала повреждането й.Била
възприета правната квалификация на
нарушението по чл.7 ал.1 от ЗБЛД.За него, на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД на въз. А. било наложено наказание „Глоба” в размер
на 30лв.
Доколкото фактическата обстановка не се
оспорва и бе изяснена, съдът заличи то списъка за призоваване В.Т..
.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, които
са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление
№ 439а- 816/ 26.03.2018г. е
издадено от компетентен орган - от Началника на ІІІ РУ при -ОД-МВР-Варна , и в
шестмесечния преклузивен срок.
Съдът намира обаче, че в
хода на производството са били допуснати нарушения на процесуалните правила,
които са съществени.Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, постановлението
следва да съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават. От доказателствата по делото безспорно се установява, че на
02.03.2018г. против въз. А. е съставен
акт за установено на същата дата нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД.Нито в акта,
нито в постановлението обаче е посочена
датата на извършване на нарушението.Тя не може да бъде изведена и от събраните
писмени и гласни доказателства по делото.Съдът, при тези данни по делото и при
липсата на дата на извършване на нарушението, не би могъл да прецени дали и
кога е допуснато нарушение.Това нарушение на процесуалните правила води и до
невъзможност да се направи преценка дали сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН са
спазени, което само по себе си е основание за отмяна. Наказващият орган от своя
страна не е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН и не е преценил акта
с оглед на неговата законосъобразност.Вместо това изцяло е възприел описаната в
него фактическа обстановка и не е посочил датата на извършване на нарушението.
Следва да се
отбележи, че спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното
развитие на производството по реализирането й. Законодателното отношение по
този въпрос е видно и от систематичното място на разпоредбата на чл. 34 ЗАНН в
закона. Това е така и с оглед целите на тази разпоредба, а именно да се избегне
едно евентуално продължително бездействие на държавните органи при
осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано положение на
несигурност в правния мир. Невъзможността да се извърши
преценка дали са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН безспорно представлява
съществено нарушение на процесуалните правила. Това се явява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като безспорно води до нарушаване
правото на защита на наказаното лице.
На следващо място
съдът намира, че нарушението, което е вменено във вина на въз.А. не е описано с
необходимата яснота и конкретика.Нормата на чл. 7, ал.1 от ЗБЛД, сочена като нарушена,
вменява на гражданите, притежатели на български лични документи, задължение да
ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване. В случая и в акта, и в постановлението лаконично е посочено, че въззивницата не е положила достатъчно грижи за съхранението
на личната си карта, в следствие на което е допуснала повреждането й.В какво
обаче се изразява повреждането не е
посочено, а това представлява елемент от фактическия състав на
нарушението.Фактите относно естеството на самото повреждане са от съществено
значение и за преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Липсата на описание на съставомерен признак на нарушението безспорно представлява
нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, която е императивна и нейното неспазване води до
незаконосъобразност на издаденото постановление.
Поради това съдът намира, че атакуваното
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено. Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 439а-816/ 26.03.2018г. на Началника на
ІІІ РУ при ОД на МВР-Варна, с което на А.В.А. за нарушение по чл.7 ал.1 от ЗБЛД , на
основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер
на 30 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка
да се върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: