№ 2187
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.А
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110164656 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 87038 от 12.11.2021
г., с която от името на ХР. ВЛ. Р., ЕГН ********** против „М.Ф.Е.“ ЕООД, ЕИК
*********, са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на
ответното дружество да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от
365,82 лева, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за
периода от 01.07.2021 г. до 07.07.2021 г., ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от 12.11.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането; 2/ сумата от 8,03 лева, представляваща мораторна лихва за периода
26.08.2021 г. – 11.11.2021 г., дължима върху главницата за неизплатеното трудово
възнаграждение 3/ сумата от 2560,73 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 28 дни през 2021 г., ведно със законната
лихва върху горепосочената сума, считано от 12.11.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането и 4/ сумата от 91,06 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 08.07.2021 г. – 11.11.2021 г., дължима върху неизплатеното
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово
правоотношение с ответника за периода от 28.02.2020 г. до 07.07.2021 г. по силата
на сключен трудов договор, заемайки длъжността „Финансов мениджър“, с
1
основно месечно възнаграждение - 2000,00 лева, платимо до 25-то число на
месеца, следващ месеца, в който е положен труда. Посочва, че със заповед №
001/07.07.2021 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено по
взаимно съгласие, считано от 07.07.2021 г. Поддържа, че в периода 01.07.2021 г. –
07.07.2021 г. е работил 4 дни, поради което му се е дължало възнаграждение в
размер на 365,82 лева, но същото не било заплатено както на падежа /25.08.2021
г./, така и към настоящия момент. По този начин работодателят изпаднал в забава
и за него възникнало задължение да заплати мораторна лихва в размер на 8,03 лв.
за периода 26.08.2021 г. – 11.11.2021 г. На следващо място, ищецът посочва, че
при прекратяване на трудовото правоотношение не му било изплатено и
обезщетение за 28 дни неизползван платен годишен отпуск през 2021 г. в размер
на 2560,73 лева. Твърди това вземане да е станало изискуемо в деня на
прекратяване на трудовия договор – 07.07.2021 г., и предвид факта, че не е
изплатено и към настоящия момент, за работодателя възникнало задължение да
заплати мораторна лихва в размер на 91,06 лв. за периода 08.07.2021 г. –
11.11.2021 г. Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се
разноски в производството.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от името на ответника е депозиран
отговор на исковата молба. Посочва се, че през целия период на действие на
процесния трудов договор ищцата е била съдружник и управител в ответното
дружество. В тази връзка се поддържа, че тя е имала и неимуществени
задължения към дружеството за лично съдействие и участие в управлението.
Заеманата от нея длъжност на финансов мениджър безспорно била свързана с
управлението на дружеството, поради което не следвало да получава нито
допълнително заплащане за извършената работа, нито да ползва отпуск. Обръща
се внимание, че отношенията с управителя се уреждали с договор за възлагане на
управление, като нямало императивно изискване да се определя и отпуск за
управителя. Ответникът не оспорва, че размерът на обезщетението за
неизползвания платен годишен отпуск за процесния период е 2560,73 лева.
Оспорва основанието за дължимост на това обезщетение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
2
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да докаже, че е
престирал съобразно уговореното, а за ответника е възникнало задължението за
заплащане на месечно трудово възнаграждение в претендирания размер.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на трудовото възнаграждение, както и обстоятелствата изключващи
или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата молба размер.
По делото е представен и приобщен към доказателствения материал трудов
договор № 1/28.02.2020 г., от който се установява в производството, че на
28.02.2020 г. между М.Ф.Е. ООД /понастоящем М.Ф.Е. ЕООД/, в качеството на
работодател и ХР. ВЛ. Р., в качеството на работник/служител, е възникнало
валидно трудово правоотношение, по силата на което работодателят е възложил, а
работникът/служителят е приел да изпълнява задълженията и да заема длъжността
„Финансов мениджър“ в дружетството М.Ф.Е. ООД /понастоящем М.Ф.Е. ЕООД/.
Трудовият договор бил сключен за неопределено време /чл.1.2 от договора/, при
продължителност на работната седмица до 40 часа /чл. 1.3 от договора/. Между
страните по горепосочения трудов договор било уговорено основно месечно
трудово възнаграждение, дължимо в полза на работника, в размер на 2000 лева
/чл. 1.4 от договора/, както и допълнително трудово възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6 % за всяка година прослужено
време по специалността /чл. 1.5 от договора/. В чл. 1.6 от договора, страните са
предвидили, че трудовото възнаграждение се изплаща веднъж месечно до 25-то
число на месеца, следващ предходния.
От представените по делото и приобщени към доказателствения материал
молба № 001 от 15.06.2021 г., подадена от името на ХР. ВЛ. Р. до управителя на
М.Ф.Е. ООД, споразумение № 00001/15.06.2021 г. за прекратяване на трудов
договор № 1/28.02.2020 г., сключено между М.Ф.Е. ООД, чрез управителя Борис
Спасов и ХР. ВЛ. Р. и заповед № 001/07.07.2021 г. за прекратяване на трудов
договор № 1/28.02.2020 г., се установява в производството, че трудовото
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 1/28.02.2020 г. е
прекратено по взаимно съгласие на страните по него, считано от 07.07.2021 г.
Следователно от събраните по делото и обсъдени по-горе писмени
доказателства безспорно се установи в производството, че за периода 28.02.2020 г.
– 07.07.2021 г., страните са били обвързани от валидно възникнало трудово
правоотношение, по силата на което ищцата заемала и изпълнявала в ответното
дружество длъжността „финансов мениджър“, както и че така съществувалото
3
между страните трудово правоотношение е прекратено по взаимно съгласие на
страните, считано от 07.07.2021 г.
Ирелевантно за настоящото производство е обстоятелството, дали през
периода 28.02.2020 г. – 07.07.2021 г. ищцата е била съдружник и/или управител на
ответното дружество. Волята на страните по трудов договор № 1/28.02.2020 г. е
ясно и безусловно изразена и обективирана в договора. Не се наведоха твърдения,
нито се направиха доказателствени искания, от които да се установи в
производството, че процесният трудов договор е недействителен на някое от
основанията, предвидени в закона. Същият не е оспорен от страните, нито като
съдържание, нито като действителност на предвидените в него клаузи. Не са
оспорени и останалите събрани по делото писмени доказателства, в това число
споразумение № 00001/15.06.2021 г. за прекратяване на трудов договор №
1/28.02.2020 г., сключено между М.Ф.Е. ООД, чрез управителя Борис Спасов и
ХР. ВЛ. Р. и заповед № 001/07.07.2021 г. за прекратяване на трудов договор №
1/28.02.2020 г., които носят подписа на управителя на дружеството /Борис Спасов/
и в които се съдържа извънсъдебно признание на неизгоден за ответната страна
факт, а именно наличието на валидно и действително трудово правоотношение
между страните в производството, възникнало по силата на процесния трудов
договор № 1/28.02.2020 г. и прекратено по взаимно съгласие на страните по
правоотношението /изразено писмено/, считано от 07.07.2021 г.
Същевременно от представения и приобщен към доказателствения материал
фиш за заплати на М.Ф.Е. ООД за месец юли 2021 г., се установява в
производството, че ищцата ХР. ВЛ. Р. е отработила 4 дни през месец юли, за
които и е начислено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 363,64
лева и допълнително възнаграждение за професионален опит /по смисъла на чл.
1.5 от процесния трудов договор/ в размер на 2,18 лева. Горепосоченият документ
/фиш за заплати на М.Ф.Е. ООД за месец юли 2021 г./ не е оспорен в
производството и съдът намира, че следва да го кредитира и да полза това
доказателство при формиране на изводите си по съществото на спора. Отразеното
в горепосочения фиш за заплати на М.Ф.Е. ООД за месец юли 2021 г.
представлява извънсъдебно признание на обстоятелството, че през месец юли
2021 г. ищцата е отработила при ответното дружество 4 работни дни, за което й е
начислено основно месечно трудово възнаграждение и допълнително
възнаграждение за професионален опит. Следователно по делото е установено
при условията на пълно и главно доказване, че през месец юли 2021 г. ищцата Х.Р.
е отработила 4 работни дни при ответното дружество, като същевременно това
4
обстоятелство не се оспорва от ответното дружество.
Следователно се налага извод, че е проведено пълно и главно доказване на
обстоятелствата, че през процесния период страните са били обвързани от
валидно възникнало трудово правоотношение по силата на сключен трудов
договор № 1/28.02.2020 г., както и че ищецът, през процесния период е престирал
труд, съобразно уговореното между страните, което обстоятелство не е оспорено
от ответното дружество /оспорено е единствено качеството, в което ищцата е
осъществявала функцията на финансов мениджър в М.Ф.Е. ООД/.
По делото е прието заключение на вещо лице по допуснатата, изготвена и
неоспорена от страните в производството съдебно-счетоводна експертиза. Съдът
намира, че вещото лице по изготвената и приета в производството съдебно-
счетоводна експертиза е отговорило ясно, обосновано и в пълнота на поставените
задачи, като същевременно не възниква съмнение относно правилността на
изводите, обективирани в заключението. Същото е изготвено от вещото лице при
съобразяване с представените и приобщени към доказателствения материал по
делото документи, поради което и съдът намира, че следва да го кредитира
напълно. От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-счетоводна експертиза се установява по делото, че
размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец юли 2021 г. е в
размер на 365,82 лева. В тази част заключението на вещото лице се подкрепя и от
останалия събран по делото доказателствен материал, а именно фиш за заплати на
М.Ф.Е. ООД за месец юли 2021 г.
От обсъдените по-горе доказателства се налага извод, че през процесния
период и по силата на трудов договор № 1/28.02.2020 г., ищецът е полагал труд
при ответното дружество, по валидно възникнало между тях трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността
„Финансов мениджър“, като същевременно от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза
се установи, че общият размер на неизплатеното брутно трудово възнаграждение
на ищеца за процесния период е в размер на 365,82 лева. От страна на ответника
/чиято е доказателствената тежест/ не са представени доказателства, за извършено
плащане на дължимото в полза на ищеца трудовото възнаграждение за процесния
период, както и обстоятелствата изключващи или намаляващи задълженията му в
претендирания с исковата молба размер.
Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ е основателен
и следва да бъде уважен изцяло.
5
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 8,03 лева, представляваща лихва за
забава за периода 26.08.2021 г. – 11.11.2021 г., дължима върху главницата за
неизплатено трудово възнаграждение:
За уважаването на предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже възникването и размера на главния дълг и
изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга.
Възникването на главно задължение за заплащане на дължимото в полза на
ищеца трудово възнаграждение се установи в производството.
По аргумент от разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ при парични вземания
изискуемостта се смята за настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се
извърши плащане по надлежния ред.
Съгласно чл. 1.6 от процесния трудов договор, страните са предвидили, че
трудовото възнаграждение се изплаща веднъж месечно до 25-то число на месеца,
следващ предходния. Следователно задължението за заплащане на дължимото
трудово възнаграждение за месец юли 2021 г. е платимо до 25-то число на месец
август 2021 г., като след изтичането на срока по чл. 1.6 от процесния трудов
договор, следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава. Следователно, и
с оглед изложеното по-горе, следва извод, че трудовото възнаграждение, дължимо
за месец юли 2021 г. е станало изискуемо на 25.08.2021 г., като считано от
26.08.2021 г. ответникът е изпаднал в забава относно изпълнението му.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен и доказан за периода 26.08.2021 г. – 11.11.2021 г. /доколкото в
производството се претендира и законна лихва върху главницата за неплатено
трудово възнаграждение, считано от депозиране на исковата молба в съда –
12.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, поради което и за
забавата в изпълнението на едно и също задължение не е допустимо да се присъди
два пъти лихва за един и същи ден/.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума, представляваща лихва за забава, дължима
върху главницата за неизплатено трудово възнаграждение се явява основателен и
доказан за периода 26.08.2021 г. – 11.11.2021 г. и до размера от 7,93 лева
/изчислен по реда на чл. 162 ГПК, посредством лихвен калкулатор на НАП/.
6
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
8,03 лева, представляваща лихва за забава за периода 26.08.2021 г. – 11.11.2021 г.,
дължима върху главницата за неизплатено трудово възнаграждение, се явява
основателен и доказан за размера от 7,93 лева и за периода 26.08.2021 г. –
11.11.2021 г. и следва да бъде уважен за тези период и размер, като за разликата
над уважения размер от 7,93 лева до пълния предявен размер от 8,03 лева, искът
следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да докаже, че е работил
по трудово правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период,
размера на неизползвания платен годишен отпуск, на дължимото обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, респ. на последното брутно трудово
възнаграждение – база за изчисляване на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.
В тежест на ответника е да докаже основанието за недължимост на
претендираното обезщетение, респ. – плащането на исканата сума.
По аргумент от чл. 224, ал. 1 КТ вр. чл. 177, ал. 1 КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност,
което се изчислява съобразно начисленото от работодателя среднодневно брутно
трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването
на отпуска, през който работникът или служителят е изработил най-малко 10 дни.
Установи се по делото, че през периода 28.02.2020 г. – 07.07.2021 г., между
страните в производството е съществувало валидно възникнало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът ХР. ВЛ. Р. е заемала при ответното
дружество длъжността „Финансов мениджър“, при уговорено основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 2000,00 лева и уговорено допълнително
възнаграждение в зависимост от трудовия стаж на служителя, възлизащо на 0,6 %
за всяка прослужена година, като съгласно чл. 1.7 и следващите от трудовия
договор е уговорено, че работникът има право на 20 работни дни основен платен
годишен отпуск.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-счетоводна експертиза се установи в производството, че
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните, от
работодателя е изчислено и начислено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск от ищцата в размер на 2560,73 лева.
7
Същевременно от представените и приобщени към доказателствения
материал по делото споразумение № 00001/15.06.2021 г. за прекратяване на
трудов договор № 1/28.02.2020 г., сключено между М.Ф.Е. ООД, чрез управителя
Борис Спасов и ХР. ВЛ. Р. и заповед № 001/07.07.2021 г. за прекратяване на
трудов договор № 1/28.02.2020 г., които носят подписа на управителя на
ответното дружество /Борис Спасов/ се установява в производството, че от
работодателя е извършено извънсъдебно признание на неизгоден за него факт, а
именно, че във връзка с прекратеното трудово правоотношение между М.Ф.Е.
ООД и ХР. ВЛ. Р. на последната се дължи обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 28 дни в размер на 2560,73 лева.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ се явява
основателен и доказан за пълния предявен размер и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 91,06 лева, представляваща лихва
за забава за периода 08.07.2021 г. – 11.11.2021 г., дължима върху главницата
за неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск:
За уважаването на предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже възникването и размера на главния дълг и
изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга.
Възникването на главно задължение за заплащане на дължимото в полза на
ищеца трудово възнаграждение се установи в производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В
конкретния случай, по делото е установено, че ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на следващото се на ищеца обезщетение по чл. 224,
ал. 1 КТ, като следва да се има предвид, че работникът има право на обезщетение
за неползван отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. с факта
на прекратяване на трудовия договор за него възниква правото да претендира
заплащане на това обезщетение. Това обаче не означава, че задължението става
изискуемо в същия този момент, а е необходимо работникът да предприеме
съответните действия за реализация на правото си. С оглед паричния характер на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ и съгласно правилата на чл. 84 ЗЗД за
изискуемост на паричните задължения, следва да се приеме, че в случая не е
8
определен ден за изпълнение и длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора (чл.84, ал.2 ЗЗД). Ето защо, в конкретната хипотеза е приложимо
правилото на чл.84 ЗЗД за изпадане на длъжника в забава след като бъде поканен
от кредитора. Когато липсва покана, лихвата се дължи от деня, в който е предявен
искът – в този смисъл са и задължителните разяснения в ТР № 3/19.03.1996 г. по
тълк.дело № 3/95 г. на ОСГК на ВС. В случая няма данни ищецът да е изпратил
покана до ответника да му заплати дължимото обезщетение за неползван платен
годишен отпуск, поради което работодателят е изпаднал в забава едва с
подаването на исковата молба. Предвид това, съдът намира, че предявеният
акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 91,06 лева,
представляваща лихва за забава за периода 08.07.2021 г. – 11.11.2021 г., дължима
върху главницата за неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск.
По отношение направеното от името на ищеца искане за допускане на
предварително изпълнение на решението на основание чл. 242 ГПК, съдът
намира следното:
Сългасно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка,
възнаграждение и обезщетение за работа. В процесния случай не са налице
предпоставките по чл. 243 ГПК за недопустимост на предварително изпълнение
по исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, поради което и
по тези искове следва да се допусне предварително изпълнение, доколкото по тях
се присъжда трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск /попадащо в приложното поле на понятието „обезщетение за
работа“ – в този смисъл определение № 1147 от 16.01.2014 г. по в. ч. гр. д. №
531/2014 г. на Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав и Определение № 485
от 30.07.2010 г. по ч. гр. д. № 351/2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
По отношение на разноските в настоящото производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и двете страни.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като същевременно са представени и
доказателства за извършването на разноски, а именно за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 580 лева с включен ДДС.
От името на ответното дружество своевременно е релевирано възражение с
9
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендирания от името
на ищеца адвокатски хонорар в настоящото производство.
Съдът, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото,
извършеното от процесуалния представител на длъжника активно процесуално
поведение в настоящото производство и минималния, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, размер за съответния вид работа намира, че възражението за
прекомерност на претендирания от длъжника адвокатски хонорар се явява
частично основателно, като в полза на ищеца следва да се определи
възнаграждение в размер близък до минималния, съобразно разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 500,00 лева /минималният предвиден,
съгласно на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, размер, съобразно материалния интерес
в настоящото производство, е 441,80 лева без ДДС, респективно 530,15 лева с
ДДС, като претендирания от ищцовата страна страна адвокатски хонорар е с
включен ДДС, без обаче по делото да са ангажирани каквито и да било
доказателства, че процесуалният представител на ищеца – адвокат Ю.Р. Н. е
регистриран по ЗДДС – такива е следвало да се ангажират до приключване на
устните състезания в настоящото производство, но това не е сторено от страната/.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът „М.Ф.Е.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Тимок № 51, ет. 5, ап. 13, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца ХР.
ВЛ. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. Велчо Атанасов № 12,
ет. 6, ап. 14 сумата от 484,94 лева, представляваща разноски в производството
пред СРС, съраземерно на уважената част от предявените искове.
От името на ответното дружество са претендирани разноски в настоящото
производство, като същевременно са представени и доказателства за
извършването на такива, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лева с включен ДДС. Претендираният от ответната страна страна
адвокатски хонорар е с включен ДДС, без обаче по делото да са ангажирани
каквито и да било доказателства, че процесуалният представител на ответника –
адвокат СТ. П. е регистриран по ЗДДС /такива е следвало да се ангажират до
приключване на устните състезания в настоящото производство, но това не е
сторено от страната/. Следователно в полза на ответника следва да се репарират
единствено разноските, за действителното извършване на който са представени
10
доказателства по делото, а именно 300 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение без включен ДДС.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът ХР. ВЛ. Р., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. Велчо Атанасов № 12, ет. 6, ап. 14
следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника „М.Ф.Е.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Тимок № 51, ет. 5,
ап. 13, сумата от 9,04 лева, представляваща разноски в производството пред СРС,
съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „М.Ф.Е.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Тимок № 51, ет. 5,
ап. 13 следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета и по сметка на
Софийски районен съд, сумата от 346,40 лева, представляваща дължими държавни
такси и разноски за вещот лице по съдебно-счетоводна експертиза в
производството по гр.д. № 64656/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от предявените искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.Ф.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Тимок № 51, ет. 5, ап. 13 да заплати на ХР. ВЛ. Р., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. Велчо Атанасов № 12, ет. 6, ап. 14,
на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 365,82 лева, представляваща неизплатено
брутно трудово възнаграждение за положен труд за периода 01.07.2021 г. –
07.07.2021 г., по трудово правоотношение, възникнало по трудов договор №
1/28.02.2020 г., сключен между М.Ф.Е. ООД, в качеството на работодател и ХР.
ВЛ. Р., в качеството на работник, ведно със законната лихва върху горепосочената
сума, считано от 12.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „М.Ф.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Тимок № 51, ет. 5, ап. 13 да заплати на ХР. ВЛ. Р., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. Велчо Атанасов № 12, ет. 6, ап. 14,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 7,93 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 26.08.2021 г. – 11.11.2021 г., дължима върху главницата за
неизплатеното трудово възнаграждение, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 7,93 лева
до пълния предявен размер от 8,03.
11
ОСЪЖДА „М.Ф.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Тимок № 51, ет. 5, ап. 13 да заплати на ХР. ВЛ. Р., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. Велчо Атанасов № 12, ет. 6, ап. 14,
на основание чл. 224, ал. 1 КТ, сумата от 2560,73 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 28 дни през 2021 г., ведно
със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 12.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането
ОТХВЪРЛЯ предявения от ХР. ВЛ. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, ул. Велчо Атанасов № 12, ет. 6, ап. 14 против „М.Ф.Е.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Тимок № 51, ет. 5,
ап. 13, осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
„М.Ф.Е.“ ЕООД да заплати на ХР. ВЛ. Р., ЕГН **********, сумата от 91,06 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 08.07.2021 г. – 11.11.2021 г.,
дължима върху неизплатеното обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск.
ОСЪЖДА „М.Ф.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Тимок № 51, ет. 5, ап. 13 да заплати на ХР. ВЛ. Р., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. Велчо Атанасов № 12, ет. 6, ап. 14,
на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД, сумата от 484,94 лева, представляваща разноски в
производството пред СРС, съраземерно на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА ХР. ВЛ. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
Велчо Атанасов № 12, ет. 6, ап. 14 да заплати в полза на „М.Ф.Е.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Тимок № 51, ет. 5,
ап. 13, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 9,04 лева, представляваща
разноски в производството пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА „М.Ф.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Тимок № 51, ет. 5, ап. 13 да заплати в полза на
бюджета и по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
сумата от 346,40 лева, представляваща дължими държавни такси и разноски в
производството по гр.д. № 64656/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от предявените искове.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за присъденото трудово възнаграждение /по иска с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ/ и за присъденото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ.
12
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
В частта за допускане на предварително изпълнение решението има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчване препис на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13