Р Е Ш Е Н И Е
гр. Велинград,
21.12.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Мария Д., като
разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 323 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 13-001104 от 15.06.2018 г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Пазарджик е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414,
ал.3 от КТ на „Темплар 7“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ракитово, обл. Пазарджик, ул. „Братя Кръстини” № 3 за нарушение
на чл.63, ал.2 от КТ.
Срещу наказателното постановление е
подадена в срок жалба от „Темплар 7“ ЕООД,
в която се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление,
издаването му в нарушение на процесуалните правила и се моли да бъде
отменено.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател чрез законовия
си и процесуалния си представител поддържа жалбата. Ангажират доказателства и
излагат допълнителни доводи по отношение незаконосъобразността на НП.
Процесуалният представител на ответника по жалбата - Дирекция
„ИТ” Пазарджик оспорва жалбата и иска потвърждаване на постановлението.
Съдът,
като съобрази доводите изложени в жалбата, становищата на страните и събраните
по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното:
На 03.04.2018 г. свидетелите В.Д. и Р.М. - инспектори
в Дирекция „ИТ” Пазарджик, извършили проверка по сигнал за работещи лица без
трудови договори в дърводелски цех на дружеството-жалбоподател, находящ се в
гр. Ракитово, индустриална зона. Там заварели три-четири лица, които работили,
но при представяне от страна на контролните органи, се разбягали, поради което
проверката била прекратена.
На следващия ден сутринта двамата служители при Д „ИТ“
Пазарджик отново минали през посочения цех, като видели, че там пак работят
няколко лица. За да не се стигне отново до предотвратяване на проверката,
двамата решили да се обърнат за съдействие към органите на полицията. За
съдействие били изпратени полицейските служители – свидетелите С.Т. и Б.Б..
Така на 04.04.2018 г. около 14.00 ч. при извършване на проверката от свидетелите
било констатирано, че в дърводелския цех на дружеството-жалбоподател, находящ
се в гр. Ракитово, индустриална зона и склада към него, са заварени три лица да
полагат труд, между които и К.Д.Д.. Същите лица работили там и сутринта. Д. извършвала
работа като общ работник, като при пристигането на проверяващи лицето пренасяло
дървен материал, била облечена в работни дрехи, изцапани със стърготини от
дървесина. На Д. е предоставена за попълване декларация съгласно КТ, но последната
отказала да я попълни, като само твърдяла, че не работи там. Не представила и
документ за самоличност на полицаите, за което й е съставен АУАН по ЗБЛД. Пред
полицейските служители работещите заявили, че складът е на M=С.. Последният е
управител на „Темплар 7“ ЕООД. Той пристигнал на място малко по-късно, като
твърдял първоначално, че не познава лицата. Извършена е проверка на
документацията на фирмата от служители на Д „ИТ“ Пазарджик и е констатирано, че
работодателят е допуснал до работа като общ работник Д. в нарушение на чл.63,
ал.2 КТ, тъй като трудовият договор е регистриран в НАП в 18:57 ч. на
04.04.2018 г. За това нарушение В.Д. съставил на жалбоподателя АУАН. При
съставянето и връчването му на АУАН управителят на фирмата С. заявил, че лицето
си има трудов договор. В законоустановения срок е постъпило писмено възражение,
в което също се сочи, че лицето има трудов договор от 12,00 ч. на 04.04.2018 г.,
подадено е уведомление веднага, като лицето е постъпило на работа в 13,15 ч.
същия ден, но поради проблем със системата на НАП уведомлението е отхвърлено в
18,00 ч., като коректното такова е регистрирано чак в 18:57 ч. Като е счел
възраженията за неоснователни и въз основа на съставения АУАН, директорът на Д
„ИТ” Пазарджик издал обжалваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани доказателства по делото – писмени и гласни, съдържащи се в
показанията на свидетелите В.Д., Г.С., В.Д., Р.М., С.Т., Б.Б., Н.Д. и К.Д.. Показанията
на свидетелите В.Д., Г.С., В.Д., Р.М., С.Т. и Б.Б. съдът кредитира като логични,
ясни и безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото. Техните показания се подкрепят частично от показанията
на Н.Д. и К.Д., като последните са в служебни отношения с
дружеството-жалбоподател, поради което техните твърдения следва да се
преценяват особено внимателно. Макар и Д. да отрече да е работила в процесния
ден, за съда този факт е категорично установен и доказан. Нещо повече - обстоятелството,
че тя е работила към момента на проверка на 04.04.2018 г. следобяд се
потвърждава и от показанията на Д. – счетоводител на дружеството-жалбоподател,
както и от подаденото писмено възражение от управителя С. срещу съставения
АУАН.
При тези данни от правна страна съдът намира, че от
събраните доказателства безспорно се установи извършването на нарушение от
страна на работодателя „Темплар 7“ ЕООД на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. Видно
от изложените в АУАН и наказателното постановление обстоятелства,
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това,
че като работодател е допуснал до работа лицето К.Д. преди да и е предоставил
копие на уведомление по чл.62,
ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, което представлява нарушение на чл.63,
ал.2 КТ. Съгласно чл.63,
ал.1 и ал.2
КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, като няма право
да допуска до работа работника или служителя преди да му предостави документите
по ал.1 на чл.63 КТ. Видно от установените по делото обстоятелства между дружеството-жалбоподател
и лицето К.Д. е имало сключен трудов договор на 04.04.2018 г. В писменото
възражение е посочено, че е сключен по обяд, а свидетелят Д. твърди, че това е
станало още сутринта. Така или иначе към момента на проверката следобяд на
същия ден Д. е заварена да престира труд. Това се потвърждава от показанията на
В.Д., Р.М., С.Т. и Б.Б.. Нещо повече – свидетелите са категорични, че Д. е била
в цеха и е работила там още сутринта. Тези доказателства безспорно установяват,
че Д. е започнала работа на 04.04.2018 г. и след като не и е предоставено копие
от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите, то работодателят безспорно е извършил нарушение
на чл.63, ал.2 от КТ. Не се доказаха нито твърденията за проблеми в системата
на НАП, нито пък се доказа по категоричен начин от страна на свидетеля Д. –
счетоводител на фирмата, че е заявил на Д. да не почва работа преди обяд. Това
дори и да е вярно, то отново се връщаме на въпроса, че лицето следобяд вече
било е започнало работа. Това всъщност е потвърдено и от Д., а по това време
последният не е имал как да представи на лицето заверено копие от
уведомлението, най-малкото защото се е намирал във Велинград, а не в Ракитово. Според
установените обстоятелства въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът намира, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на чл.63, ал.2 от КТ и правилно и
законосъобразно му е наложено административно наказание.
Що се отнася до доводите за маловажност на случая и приложение на чл.28 от ЗАНН, съдът намира следното: Съгласно чл.415в, ал.2 от КТ: „Не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2“. Разпоредбата е ясна, но само за допълнение следва да се отбележи, че изпълнителното деяние, за което е наказан работодателят е „допуска“ до работа преди да е изпълнил необходимите условия. Ирелевантни са в случая обстоятелствата дали има настъпили вреди. Важното е в случая, че работникът полага труд в предприятието на работодателя, а съгласно закона и еднопосочната и безпротиворечива съдебна практика, тогава винаги се приема, че е налице трудово правоотношение. Неслучайно законодателят е предвидил състави за всяко отделно нарушение, което би могло да възникне при създаване на трудово правоотношение. При нарушаване на правилата за създаване на такова правоотношение се ощетява както работникът или служителят, като не му се плаща реално възнаграждение и не е осигурен по надлежния ред, така се ощетява и фискът със съответните данъци и осигуровки. Именно защото с тези действия на работодателя се накърняват обществени отношения от особена значимост и за тяхното регулиране и спазване законодателят е определил завишени санкции. Самото нарушение е на формално извършване и не се изисква, за да е съставомерно, да се установят и настъпили вреди. Принудителните административни мерки са средство за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство. Следва изрично да се отбележи в случая, че управителят на фирмата е бил недобросъвестен по време на проверката и е заявил на проверяващите, че Д. не работи в цеха. Установи се обаче, че Д. дори и към момента продължава да работи в дружеството-жалбоподател. Така или иначе, след като самият законодател изрично е предвидил, че нарушенията на чл.63, ал.2 от КТ не са маловажни в разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, то за съдът не остава правна възможност да коригира размера на така наложената глоба, нито да приложи чл.28 от ЗАНН и да я отмени изцяло, тъй като разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ се явява специална по отношение на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е
санкционирал дружеството-жалбоподател. При определяне размера на наказанието
административнонаказващият орган е взел предвид целите на наказанието,
определени в чл.12
от ЗАНН, както и е съобразил изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, а също и
обществената опасност на този вид административно нарушение, като е наложил
съответното наказание в минимален размер.
В рамките на осъществявания цялостен контрол за
законосъобразност съдът не откри допуснати нарушения на процесуалните правила
при и по повод издаването на акта и постановлението, които да са основание за
отмяна на процесното наказателно постановление.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Велинград
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
като законосъобразно наказателно
постановление № 13-001104 от 15.06.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” Пазарджик, с което е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лева на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ на „Темплар 7“
ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ракитово, обл.
Пазарджик, ул. „Братя Кръстини” № 3 за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: