РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Сливен, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230106455 по описа за 2024 година
Предмет на разглеждане е предявен положителен установителен иск за
установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, срещу която длъжникът депозирал възражение в срок - правна
квалификация чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 20.03.2023г. ответницата подала искане за
отпускане на потребителски кредит. Тя получила разяснения и декларирала,
че била запозната и с Общите условия на ищцовото дружество. Получила и
преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски
формуляр. Сочи, че ответницата също така избрала да закупи и
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, които не били задължителни, но за
тях се дължало възнаграждение, плащано разсрочено с вноските по кредита.
Твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски
кредит № 40016157485 със следните параметри: Сума на кредита: 700 лв.;
Срок на кредита: 12 месеца; Размер на месечната вноска по кредита: 71.77
лева; Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 20-то
число на месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %) 48.34; Годишен
лихвен процент: 41.00; Лихвен процент на ден: 0.11; Общо дължима сума по
1
кредита: 861.19 лв.; Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“:
280 лева; Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 315
лева; Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 49.58 лева – Общо
задължение: 1456.19 лева; Общ размер на месечна вноска по договора: 121.35
лева; Дата на погасяване: 20-ти ден от месеца.
Сумата по договора, в размер на 692.02 лева била преведена, чрез
паричен превод към EasyPay, на 20.03.2023г. Ответницата пожелала да бъде
сключена Застраховка Живот с наименование „Защита на Кредит“ със
застраховател „Уника Живот“ АД и застрахователна премия 7.98лв. Общият
размер на главницата е 700 лв. Сочи, че ответницата преустановила
плащанията на погасителните вноски. Заплатена била обща сума в размер на
1087.60 лв.
Към момента всички вноски били падежирали. Сочи, че допълнителните
услуги включвали:
Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на
кредит - Представителите на ищеца извършили всички необходими
действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили
нужните документи и сключили договора в максимално кратки срокове,
като услугата „Фаст“ била използвана от длъжника.
Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази процедура се
осъществявала по реда и при условията на т.15.2.1 ОУ, озаглавена
„Отлагане на вноски“, като длъжникът въпреки предоставената
възможност със закупената от него услуга „Флекси“, не се възползвал от
същата.
Намаляване на определен брой погасителни вноски. В случай, че дохода
на длъжника намалее, той би могъл да поиска намаляване с до 75 %
размера на определен брой погасителни вноски, като от тази възможност
ответницата не се възползвала.
Смяна на падежната дата на вноските. Това давало на длъжника
гаранцията, че ако се смени датата на заплащане на месечното му
възнаграждение, то ще може да промени и падежната дата по кредита,
като от тази услуга ответницата също не се възползвала.
Иска се от съда признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 282.08 лв., главница
2
по Договор за потребителски кредит № 40016157485, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.06.2024г. до окончателното плащане;
22,93 лв., договорно възнаграждение за периода от 20.12.2023г. до
20.03.2024г.; 93,36 лв., възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и 105 лв.
възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника не е постъпил.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и
писмени доказателствени средства намира за установено от фактическа страна
следното:
На 20.03.2023г. ответницата по делото депозирала искане пред
ищцовото дружество за отпускане на потребителски кредит в размер на 700
лв. Надлежно попълнен бил и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, както и подписана
декларация за предоставена допълнителна преддоговорна информация.
На 20.03.2023г. бил подписан между страните договор за потребителски
кредит Профикредит Стандарт № 40016157485, ищецът като кредитодател,
ответницата като кредитополучател. По силата на договора бил отпуснат
кредит в размер на 700 лв. със срок на погасяване 22 месеца, размер на
вноската по кредита 71,77 лв., ГЛП 41%, ГПР 48,34%, дължима сума по
кредита 861,19 лв. Освен това бил уговорен, респ.закупен пакет от
допълнителни услуги, за които се дължало възнаграждение в размер на 280 лв.
за услуга „Фаст“ и 315 лв. за „Флекси“, размер на вноската по допълнителните
услуги – 49,58 лв. Възнаграждението за допълнителните услуги било дължимо
при подписване на договора, но се разсрочвало с месечните вноски по
кредита. Така общото задължение ставало 1456,19 лв., месечната вноска
121,35 лв.
На 20.03.2023г. ответницата усвоила сума по кредита в размер на 692,02
лв. на каса на Изи Пей.
На 27.06.2024г. ищцовото дружество депозирало пред съда заявление по
реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Било образувано
ч.гр.д № 3364/2024г. на СлРС и съответно издадена заповед за изпълнение за
исковите суми. В законоустановения срок ответницата-длъжница възразила
срещу издадената заповед за изпълнение, което обусловило и настоящият
3
исков процес.
В хода на процеса е изготвена, изслушана и приета съдебно
икономическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
ответницата е внесла по кредита сума в общ размер на 1 087,60 лв.,
разпределена по пера, както следва: 417,92 лв. главница, 138,26 лв. договорна
лихва, 64,78 лв. лихва за просрочие, такси по Тарифа 70 лв., 396,64 лв.
допълнителни услуги.
Според вещото лице начислените суми по допълнителни услуги „Фаст“
и „Флекси“ не били включени в ГПР по кредита. Включването им обаче в ГПР
би довело до това, че ще надхвърли многократно петкратния размер на
законната лихва, т.е. би се увеличил на 360%.
Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява от приетите
и кредитирани писмени доказателства в процеса, както и от писменото
доказателствено средство – заключение на съдебно икономическа експертиза,
което като неоспорено от страните и изготвено от вещо лице, разполагащо с
необходимите специфични знания и опит в областта на икономиката, съдът
кредитира изцяло.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК е
допустим, доколкото е предявен от лице, заявител, разполагащо с правен
интерес да установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ.
дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, срещу която длъжникът своевременно възразил. Този вид иск има за
предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната
дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ наличие на
вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване,
дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената
тежест да установи съществуването на фактите, породили неговото вземане.
В конкретния казус се установи наличието на договорни отношения по
предоставен договор за потребителски кредит между страните. Касае се за
договор, сключен с потребител и съдът на основание чл.7, ал.3 ГПК е длъжен
да следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в такъв вид договори,
4
още повече, че ответника е направил възражение в заповедното производство
в тази насока.
Съдът намира, че процесния договор за заем е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като липсват
нарушения на правилата на ЗПК, относно формата на договора.
Съдът обаче намира договорът за кредит за недействителен, като
противоречащ на закона, сключен в противовес на разпоредбите на чл.11, ал.1,
т.10, вр.чл.19 ЗПК.
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за
предоставените допълнителни услуги е приблизително по размер на
главницата, предоставена по кредита, поради което е налице противоречие с
принципа на справедливост и равнопоставеност на участниците в
облигационната връзка и основния правен принцип за защита на всеки
признат от правото интерес. Сумите по допълнителните услуги реално
оскъпяват кредита, чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни,
чиято цена не е включена в определения в договора ГПР, респ. води до
значително и драстично увеличение на тежестта на изплащане на
задължението по договора за кредит.
Заплащането на възнаграждението от потребителя по услугата „Флекси“
е предварително, дължимо дори и само за „възможността за предоставянето й
и без значение дали изобщо ще бъде реално ползвана по време на действието
на договора. Уговорка за намаляване или неплащане на цената на тази услуга в
случай на неизползването й няма, още повече, че съдържанието на тази услуга
е право на потребителя по ЗПК и не е обвързано с плащане на такса за това.
Клаузите касаещи допълнителните услуги по договора за кредит са в
противоречие с разпоредбите на чл.10а, ал.2-4 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК. Сумите
за тези допълнителни услуги представляват прикрити разходи по кредита, с
които се надхвърлят ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Независимо от това, че в стандартния европейски формуляр, както и в
договора за кредит е записано, че тези допълнителни услуги не са
задължителни, съдът приема, че потребителят не е имал право на избор за да
му се отпусне кредита, тъй като не е житейски логично да плаща за услуга,
която изобщо няма да ползва или която ти се полага по закон без да се събира
такса за това.
5
Следователно възнаграждението за допълнителни услуги представлява
разход, който е следвало да се включи в ГПР и липсата му е в противоречие с
императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК.
В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че
посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г" от
Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може
да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като
"заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази
директива. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на
сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на чл.
4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата
цялост.
Общото задължение на ответницата е съответно на вписаните в
погасителния план от договора за кредит, сборни плащания, в които се
включват и задължението за плащане на допълнителни услуги. Тези плащания
обаче не са отразени като разход при формирането на оповестения ГПР,
въпреки, че са включени в общия дълг към месечните вноски. Този начин на
оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл.19, ал.1 ЗПК.
Така като не е оповестило действителен ГПР в договора за кредит ищцовото
дружество нарушило изискванията на ЗПК и не може да се ползва от
уговорената сделка. В тази хипотеза потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита,
съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК.
Следователно при недействителен договор за кредит, ответницата
дължи връщане на чистата стойност или сума в размер на 700 лв., главница,
която е усвоила. Установи се по делото, че ответницата е платила по договора
сума в общ размер на 1 087,60 лв., т.е. платеното от нея надвишава
задължението й, поради което претенцията на ищеца е неоснователна и бива
отхвърлена.
С оглед изхода на правния спор, ищцовото дружество дължи разноски на
6
ответната страна, но доколкото не са представени доказателства за реално
сторени такива, както в заповедното производство, така и в настоящия исков
процес, то съдът не следва да държи изричен диспозитив в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.422 ГПК, предявеният от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище гр.София,
бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, положителен установителен иск за
признаване на установено по отношение на Д. К. Г., ЕГН: ********** от
гр.***, кв.“***“, бл.**, вх.**, ап.**, че дължи на ищцовото дружество
следните суми: 282.08 лв. /двеста осемдесет и два лева и 0,08 ст./, главница по
Договор за потребителски кредит № 40016157485, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.06.2024г. до окончателното плащане; 22,93 лв.
/двадесет и два лева и 0,93 ст./, договорно възнаграждение за периода от
20.12.2023г. до 20.03.2024г.; 93,36 лв. /деветдесет и три лева и 0,36 ст./,
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и 105 лв. /сто и пет лева/,
възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7