№ 67347
гр. София, 25.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Частно гражданско дело
№ 20251110121949 по описа за 2025 година
Производството е образувано по заявление на „Сити Кеш” ООД срещу
Х. Т. Д. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за суми, както следва: 1/ сумата от 600,00 лева, представляваща
главница по договор за паричен заем, ведно със законна лихва от 15.04.2025 г.
до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 101.14 лева; 3/
лихва за забава в размер на 130.40 лева за периода 01.11.2023г. – 01.10.2024 г.;
4/ сумата от 396.86 лева, представляваща неустойка за непредставяне на
обезпечение, начислена на основание чл. 5 от договор за паричен заем №
908292/07.08.2023 от 07.08.2023г. вр. с Общи условия на „Сити кеш“ ООД за
заеми „Кредирект“; 5/ сумата от 150 лева, представляваща неустойка за
забава;
За претендираните от заявителя главница, договорна лихва и лихва за
забава, съдът приема, че искането е основателно и следва да се издаде заповед
за изпълнение.
Съдът приема, че заявлението, в частта за сумата от 396.86 лева,
представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение, и за сумата от
150 лева, представляваща неустойка за забава, следва да се отхвърли по
следните съображения:
Съдът намира, че клаузата от договора, установяваща, че длъжникът
дължи и неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на
обезпечение, е нищожна и не поражда права и задължения за страните.
Основното задължение на длъжника по договора за потребителски
кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи
по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на
тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява
обезщетителната й функция.
Липсва и обезпечителният елемент на неустойката, тъй като изначално
не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на
1
кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да
очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени
редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва
след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума.
Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като
задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на
поръчител и/или банкова гаранция не е определено като предварително
условие за сключване на договора, като по този начин се нарушава и
принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.
Ето защо съдът намира, че клаузата за неустойка в договора за заем, от
която заявителят черпи право да претендира сумата е недействителна като
противоречаща на закона, поради което, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от
ГПК, следва да откаже издаване на заповед за изпълнение /в този смисъл и т. 4
от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС/.
На следващо място, съдът намира, че заявлението, в частта за сумата,
представляваща неустойка за забава по чл. 5 от договора за паричен заем,
също подлежи на отхвърляне.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. В случая, с клаузата за неустойка по чл. 7 вр. чл.
37 от Общите условия на заявителя предвижда право за заемодателя /заявител
в настоящото производство/ при забава на плащане на погасителна вноска с 90
дни, да начисли неустойка за забава на кредитополучателя по договора в
размер на 25% от остатък от дължимата сума по договора. Така посочената
клауза на чл. 7 от договора за паричен заем вр. чл. 37 от Общите условия на
заявителя противоречи на законовата разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК и като
нищожна не може да породи права за кредитора. Съдът следва да съобрази
констатираната нищожност на отделни клаузи в договора за кредит в
заповедното производство, тъй като в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от
ГПК e предвидено, че заповед за изпълнение не се издава, ако искането на
заявителя противоречи на закона.
Поради така изложените съображения тези клаузи не пораждат права и
задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от тях вземания заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се
отхвърли.
Заявлението следва да се отхвърли и пропорционално в частта за
разноските, като се приеме, че подходящото за целия претендиран размер на
вземането юрисконсултско възнаграждение е в размер на 100,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от „Сити Кеш” ООД, ЕИК
********* срещу Х. Т. Д. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за суми, както следва: 396.86 лева,
представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение, начислена на
основание чл. 5 от договор за паричен заем № 908292/07.08.2023 от
07.08.2023г. вр. с Общи условия на „Сити кеш“ ООД за заеми „Кредирект“; и
сумата от 150 лева, представляваща неустойка за забава, както и в частта за
разноските, съразмерно на отхвърлената част от заявлението, а именно за
разликата над 15.08 лева до 25,00 лева – заплатена държавна такса и за
разликата над 60.32 лева до 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно
вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане
в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3