№ 637
гр. Варна, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20223110108097 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „С.-49"
ЕООД, ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.***., чрез
пълномощника му адв. Ц. Д. – АК Варна срещу „Е.С.“ АД, с ЕИК *** и
седалище и адрес на управление гр. ***, с която е предявен иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 13 933.67 лв. (тринадесет хиляди деветстотин тридесет
и три лева и шестдесет и седем стотинки) без ДДС получена от ответника
без основание и претендирана като цена за мрежови услуги пренос/достъп
ниско/средно напрежение за периода от 01.06.2018г. до 30.11.2018г. в обект
на потребление: гр. ***.", отчитан по клиентски № ***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
24.06.2022г. до окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че по силата на договор за покупко-
продажба, обективиран в НА ***, том ***, дело ***г. и договор за
добворолна делба №3369/17.09.2004г., ищцовото дружество е собственик на
недвижим имот, представляващ дворно място с обща площ 4950.00 кв.м.,
съставляващо урегулиран поземлен имот ***, квартал 19, по плана на ***,
при граници на имота МО, крайбрежна ивица, улица, паркинг, заедно с
построените в това място сгради. В имота е изграден с разрешение за строеж
№29/ГИ от 17.05.2003г. комплектен трансформаторен пост (БКТП) с кабелно
захранване 20kV от трафопост №*** по плана на ***. Същият се намира в
„Жилищна сграда на три етажа" в хотелския комплекс „С.Б.". Твърди, че с
разрешение за ползване №24 от 04.02.2004г. на началник РДНСК — Варна е
разрешено на ищцовото дружество да ползва процесния БКТП. Излага, че
електрическата енергията, която се консумира в процесния имот на „С.-49"
ЕООД се пренася до обекта на доставката посредством кабелна линия средно
напрежение 20kV, собственост на ищеца, които транспортират
електроенергията от трафопост №*** до трансформаторен пост №1811,
собственост на ищеца. Твърди се, че посредством тези съоръжения имотът и
1
сградите на ищеца са присъединени към електроразпределителната мрежа на
„Е.С." АД. От самото изграждане на процесния БКТП и кабелната линия
средно/ниско напрежение, ищцовото дружество е единствен потребител на ел.
енергия в процесния имот. Като единствен собственик на ел. съоръженията,
чрез които получава ел. енергия, същият се явява и потребител на ел. енергия
по смисъла на чл.117, ал. 5 и ал.7 ЗЕ. Ищецът сочи, че БКТП №1811 е
захранен с кабелна линия средно напрежение (КЛСрН), чрез разкъсване и
муфиране на извод „Трапезица" (между ТП*** и ТП1732), подстанция
„Златни пясъци". Така описаната кабелна линия СрН, не е собственост на
„Е.С." АД, в т.ч. и подстанция „Златни пясъци", която е собственост на
"Е.З.П." АД. Т.е. преноса и достъпа от високо към средно напрежение също
не се извършва от „Е.С." АД, а от друго дружество "Е.З.П." АД. През
процесния период в недвижимия имот, се доставя електрическа енергия по
партида с клиентски № ***, която ищецът заплаща на "Е.С." АД, с което са
в договорни отношения по силата на договор за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на ответника. При проверка на
издаваните счетоводни документи /фактури №**********/09.07.2018г.;
№**********/07.08.2018г.; №**********/07.09.2018.;
№**********/08.10.2018г.; №**********/07.11.2018г. и №
**********/07.12.2018г./, търговецът установил, че в графа Ценови елементи,
ответникът включил и начислил цена за пренос ниско напрежение и цена за
достъп ниско напрежение. Ищецът счита, че таксата за пренос и достъп ниско
напрежение е начислена от ответника без основание и в противоречие със ЗЕ,
ПИКЕЕ, ПТЕЕ, съответно подлежи на връщане. Оспорва ответникът да му е
предоставил услуга пренос ниско напрежение, тъй като обектът се захранва
от собствена мрежа ниско/средно напрежение и меренето е извършвано от
погрешната страна, след трансформация от собствения на ищеца
трансформатор. Позовава се на действалата във времето относима за случая
нормативна уредба. Съгласно чл. 14 ПИКЕЕ/ДВ бр.38/2007г./ при отдаване на
ел. енергия от електропреносната/разпределителна мрежа към клиент,
мястото на измерване е на страната с по-високото напрежение на
понижаващия трансформатор на клиента или в мястото на присъединяване.
Съгласно чл. 29, ал.1 ПИКЕЕ мрежовите услуги се заплащат на база
активната ел. енергия в съответствие със СТИ и/или предоставената мощност
в местата на измерване определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по
чл.11, т.1, т.2 и т. 3 по утвърдени от КЕВР цени. В чл. 27, чл.29 от Наредба
№6/09.06.2004г. за присъединяване на производителите и потребители на
ел.енергия към преносната и разпределителната мрежи /отм./, съотв. чл.28 и
чл.30 от действащата Наредба № 6/24.02.2014г., границата на собственост
между ел. съоръжения на преносното или съответното разпределително
предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване
и вида на съоръженията за присъединяване. След като за процесния период
измерването на доставяната ел. енергия не е извършвано до или на границата
на имота, то ответникът не е изпълнил задължението си за правилно
определяне местонахождението на измервателните уреди, с което ответното
дружество не е осигурило възможност за точност на данните от тях. Счита, че
измервателните уреди е следвало да бъдат поставени на мястото на
присъединяване на ищеца чрез собственото кабелно захранване 20КВ от
трафопост ***, което се явява и граница на имота му, а не в неговия енергиен
обект - БКТП 1811 и на страната на ниво ниско напрежение. Ответникът
получил недължимо цената за тези такси за процесния период, поради което и
2
дължи връщане на даденото при изначална липса на основание. Претендира
разноски. Ищецът моли за уважаване на иска.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
исковата претенция се като неоснователна. Потвърждава, че с ищеца са в
договорно правоотношение по договор за пренос за ел.енергия през ЕРМ,
собственост на Е.П.М. АД с изх. № СвП ***г. за процесния обект на
потребление. Ищецът е поел задължение да заплаща цена на пренос на ел.
енергия през ЕРМ, което следва и от разпоредбите на чл. 29, ал. 1 и 3 ПТЕЕ
/ДВ бр. 66/26.07.2013г./ и действалата за периода Наредба № 1 за регулиране
на цените на ел. енергията ДВ бр. 33/05.04.2013г. Заплащането на цената за
пренос се сочи да е в зависимост от това на какво ниво на напрежение са
присъединени и цената за пренос ниско напрежение се дължи от всички
потребители с изключение на изрично посочените в ПТЕЕ случаи, в които
ищецът се сочи да не попада. Присъединяването на ищеца се сочи, че е
извършено по реда на отменената Наредба за присъединяване на
производители и потребители на ел.енергия, за което е издадено становище за
присъединяване от 04.09.2002г., преди изграждането на обекта. В него са
били посочени всички условия на присъединяването, в т.ч. мястото на мерене
на ел. енергията - на страната на ниско напрежение в трафопоста. Съобразно
това становище, обектът бил изграден и въведен в експлоатация. Тази
уговорка между страните в отклонение на нормативно установените правила
се сочи да е допустима и впоследствие е договорена и в сключения договор за
пренос от 07.03.2014г., към който момент е нямало нормативна уредба
определяща местата на измерване на доставяната ел. енергия. В тази връзка
оспорва приложението на разпоредбите на ПИКЕЕ приети 2013г., след
присъединяване обекта на ищеца. Ако и да се приеме, че точката на измерване
е неправилно определена, оспорва това да е ощетило ищеца. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото
съдебно - деловодни разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се
от доказване в отношенията между страните по делото е прието, че в периода
от 01.06.2018г. до 30.11.2018г., обектът на потребление: гр. ***.", отчитан по
клиентски № ***. е бил електрозахранван и в него са получени и
консумирани количества ел. енергия посочени в процесните фактури;
заплащането от ищеца в полза на ответника на суми в общ размер на от
13933.67 лв. (тринадесет хиляди деветстотин тридесет и три лева и шестдесет
и седем стотинки) без ДДС, като цена за мрежови услуги пренос/достъп
ниско/средно напрежение за периода от 01.06.2018г. до 30.11.2018г. в обект
на потребление: гр. ***.", отчитан по клиентски № ***.
Видно от представения Договор № ***17.09.2004г. за доброволна
делба, в дял и собственост на „С. - 49" ЕООД е поставен недвижим имот -
дворно място с площ от 4950.00 кв. м., УПИ *** по плана на ***.
По силата на разрешение за строеж № ***г. на „С. - 49" ЕООД, е
разрешено да изгради БКТП в УПИ *** с кабелно захранване 20 кV от
трафопост № *** по плана на ***.
С разрешение за ползване №24 от 04.02.2004 г. на началника на
РДНСК - Варна е разрешено ползването на осъществения в горепосочения
3
недвижим имот, строеж, представляващ: хотелски комплекс „С.Б.";
водопроводно и канализационно отклонения за хотелски комплекс „С.Б.",
както и бетонен комплектен трансформаторен пост /БКТП/ с кабелно
захранване 20 kV, от трафопост №*** по плана на ***.
С договор за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа,
собственост на „Е.П.М." АД изх.№ СвП ***г., сключен между ищеца и
електроразпределителното дружество, страните уреждат отношенията си във
връзка с начините и сроковете за фактуриране и заплащане на утвърдените от
КЕВР цени за мрежови услуги, предоставяни от „Е.П.М." АД /раздел III, чл.3
от договора/. Постигнато е съгласие договорът за достъп и пренос да влезе в
сила при подписването му и да има срок на действие до сключване от
ползвателя /ищец в настоящото производство/ на комбиниран договор по
смисъла на чл.20 ПТЕЕ.
На 04.09.2002 „Е.В." ЕАД е дало становище за условията за
присъединяване към електрическата мрежа на Хотел „ С.". В него е посочено,
че меренето на ел.енергия следва да става страна ниско напрежение.
Ищецът представя и по делото са приети, фактури издадени от
ответното дружество, в периода от 09.07.2018г. до 07.12.2018г., за доставена
електрическа енергия и предоставени мрежови услуги - пренос (високо
напрежение), достъп (високо напрежение/, пренос (ниско напрежение) и
достъп (средно/ниско напрежение), в периода от 01.06.2018г. до 30.11.2018г.
От представените фактури е видно, че начислената цена за пренос ниско
напрежение е общо 11 045.84 лева , а за достъп ниско напрежение 2 887.83
лева или общо 13933.67 лева без ДДС.
От заключението по ССчЕ се установява, че към процесния период
ищецът е бил регистриран по ЗДДС. Издадените от ответника фактури, с
получател „С. - 49" ЕООД са включени в дневниците му за покупки и
справки - декларации по ЗДДС. Фактурите са платени.
От приетата съдебно - техническа експертиза се установява, че
електрическата енергия, която се консумира в процесния имот на „С. -49"
ЕООД се пренася до обекта на доставката посредством кабелна линия средно
напрежение 20 KV, собственост на ищеца, които транспортират
електроенергията от трафопост № *** (собственост на трето частно лице) до
бетонов комплектен трансформаторен пост № ***, собственост на ищеца.
Процесният обект - хотелски комплекс „С.Б.", находящ се в урегулиран имот
*** по плана на ***, се захранва от БКТП 1811 (бетонов комплексен
трансформаторен пост) 20/0,4 KV, изграден в УПИ ***. Достъпът до Ср. Н. е
осъществен чрез кабелна линия (КЛ) 20 KV, от трафопост № 1 613 по плана
на ***, която линия се използва за захранване на БКТП *** със средно
напрежение (Ср. Н.). Достъпът до НН (ниско напрежение) е осигурен в килия
НН на БКТП ***, след преобразуване на Ср. Н. в НН от трафомашината 630
KVA, монтирана в БКТП *** и изградената ел. инсталация в обекта.
Границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното
или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и вида на съоръженията за
присъединяване. Бетонен комплексен трафопост (БКТП) *** е захранен с
кабелна линия средно напрежение (Кл. Ср. Н.) чрез разкъсване и муфиране на
извод Трапезица (между ТП 1 613 и ТП 1 732) подстанция „Златни пясъци".
Описаната кабелна линия Кл. Ср. Н. не е собственост на „Е.С." АД. Именно в
точката на разкъсване и муфиране, описана по-горе, е границата на
4
собственост. Кабелна линия 20 KV, собственост на ищеца и трафопост № ***
не е свързана към мрежата на „ЕРП С." АД. Същите са свързани към частна
мрежа, собственост на трети лица - трафопост № 1 613. Достъпът до Ср. Н. е
осъществен чрез кабелна линия (КЛ) 20 KV от трафопост № 1 613 по плана на
к.к. „Св. Св. Константин и Елена" гр. Варна, която линия се използва за
захранване на БКТП *** със Ср. Н. Достъпът до НН (ниско напрежение) е
осигурен в килия НН на БКТП № *** след преобразуване на Ср. Н. в НН от
трафомашината 630 KVA, монтирана в БКТП № *** и изградената ел.
инсталация в обекта. Електромерът, измерващ потребената от ищеца ел.
енергия е монтиран на страна НН в електрическото табло НН. Електромерът
измерва потребеното количество ел.енергия на страна НН. Ответникът "Е.С."
АД предоставя мрежови услуги - пренос ниско напрежение", "пренос средно
напрежение" и "достъп ниско/средно напрежение" през собствената си
електроразпределителна мрежа по отношение на присъединените към същата
обекти. Изграденият БКТП 1811, съгласно Разрешение за ползване № 24 от
04.02.2004г. е за нуждите на Хотелски комплекс „С.Б.", съдържащ хотел, лоби
бар, магазин за промишлени стоки - 2 бр., курортно рехабилитационен
център, фризьорски и козметичен салон, закрит и открит плувен басейн с
воден бар и сградно отклонение от БКТП. Комплектен трансформаторен пост
(БКТП) №*** не е собственост на „Е.С." АД, както и свързващият кабел
между БКТП *** и БКТП 1811. „Е.С." АД има собственост в участъците
между ТП №1858 и КТП №1944, ТП 1851 и ТП 1944 , ТП 1550 до ТП 1740.
БКТП в урегулиран поземлен имот *** с кабелно захранване 20 KV от
трафопост № *** по плана на *** е изпълнен в съответствие с одобрените
проекти, Разрешение за строеж № 78 от 15.11.2002г. - първи етап, Разрешение
за строеж № 19 от 07.02.2003г. - трети етап, Разрешение за строеж № 64 от
27.06.2003г. - четвърти етап, Разрешение за строеж № 29 от 17.05.2003г. за
комплектен трансформаторен пост (БКТП) с кабелно захранване 20 KV от ТП
№ ***, издадени от Главен архитект на Община Варна, Протокол образец 2 №
366 от 21.11.2002г. за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа с констативна част за резултати от
извършената проверка на проектните нива. Съгласно Удостоверение № 65 от
26.11.2007г. за регистриране и въвеждане в експлоатация на строеж е прието
Становище за присъединяване към електроразпределителната мрежа с изх. №
В07 - 3608 - СТ от 17.09.2007г. от „ЕОН Б.М." АД - гр. ***, Регионален
център Варна. Съгласно горецитираните документи, определената точка на
мерене на потребяваната ел. енергия е на издаденото Становище за
присъединяване от 04.09.2004г. и приложение № 2 към Договор за пренос на
ел. енергия на страна ниско напрежение. Ищецът не е производител на ел.
енергия. Загубите от трансформация на ел. енергия при измерване на ниво
ниско напрежение се поемат от доставчика на ел. енергия ЕРП „С." АД. Но
всички разходи по поддръжката на трафопоста и разходите за персонал се
поемат от ищеца по делото - „С. - 49" ЕООД. Във фактури, издадени от „ЕРП-
С.": №0105 4892 86 от 09.07.2018 г. за период на консумация от 01.06.2018 г.
до 30.06.2018 г.; №0105 5200 64 от 07.08.2018 г. за период на консумация от
01.07.2018 г. до 31.07.2018 г.; №0105 5499 31 от 07.09.2018 г. за период на
консумация от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г.; №0105 5803 46 от 08.10.2018 г.
за период на консумация от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г.; №0105 6118 71 от
07.11.2018 г. за период на консумация от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г. и
№0105 643710 от 07.12.2018 г. за период на консумация от 01.11.2018 г. до
30.11.2018 г. е начислена цена за пренос (високо напрежение) - 0,00845 лв. за
5
Kwh; достъп (високо напрежение) - 0,00139 лв. за Kwh; пренос (ниско
напрежение) - 0,03278 лв. за Kwh; достъп (средно-ниско напрежение) -
0,00854 лв. за Kwh Цените са без ДДС. Изчисленията са съобразно
определената цена на КЕВР за периода.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД полученото без
основание подлежи на връщане. За успешното провеждане на иск с
посоченото основание ищецът следва да докаже факта на имуществено
разместване между него и ответника, което в процесния случай означава
реалното плащане на процесната сума. От своя страна в тежест на ответника е
да установи, че е налице основание за получаване на плащането, респективно
за неговото задържане.
Не е спорно между страните, че ищецът е потребител на
електрическа енергия за процесния обект, както и че за процесния период са
му били начислени суми мрежови услуги за пренос и достъп ниско
напрежение. Не се спори и относно обстоятелството, че ищецът е заплатил
сумите по издадените от ответника фактури.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищцовото
дружество е собственик на изградения в имота му бетонен комплектен
трансформаторен пост, с кабелно захранване 20 kV, като ищецът има
разрешение за ползване на същия. Следва да се съобрази, че въпросът за
собствеността на съоръжението е ирелевантен за спора, поради което не
следва да се обсъжда.
Съгласно постановеното по дело С-31/18 Решение на Съда на
Европейския съюз от 17.10.2019 г., не се допуска национална правна уредба,
в която освен нивото на напрежение на електрическата енергия, като
разграничителен критерий между разпределителна и преносна мрежа, се
възприема и собствеността на съответните електрически инсталации.
В решение №227/11.02.2013г. по т. дело №1045/2011г. на ВКС, II т.о
е дадено разрешение на въпрос по чл.290 ГПК, а именно: поставянето на
уредите за количествено измерване на предметната престация по договор за
продажба на електрическа енергия във формално несъответствие с
техническите изисквания по Закона за енергетиката и подзаконовите
нормативни актове, е достатъчно основание за отхвърляне на иска за
изпълнение на насрещната парична престация на купувача за заплащане на
цена за достъп до и за пренос по електроразпределителната мрежа, без да е
необходимо да се изследва доколко такова поставяне е довело до неправилно
измерване, увреждащо купувача по договора. Посочено е също, че
количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни
от уговорените от страните или от нормативно определените, не може да бъде
основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Тези елементи от
цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което
произтича съответно и тяхната недължимост.
От значение за разрешаване на казуса е въпросът дали СТИ е
поставено на мястото на измерване съобразно изискванията на нормативната
уредба, т.е. за да е дължима цената за достъп и цената за пренос,
консумираната от потребителя електрическа енергия следва да е измерена
именно в местата, установени в посочените правила, или уговорени от
6
страните по сделката за продажба на електроенергия. Съгласно чл.14, ал.1
ПИКЕЕ /приети с Решение № П-1 от 10.04.2007 г. издадени от председателя
на ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г., отм., бр. 98 от 12.11.2013 г.,
действащи към датата на възеждане на обекта в експлоатация/, в какъвто
смисъл е разпоредбата на чл.14, ал.1 ПИКЕЕ /ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г./,
както и чл.14, ал.1 ПИКЕЕ /ДВ бр. 35 от 30 април 2019 г./, при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, респективно
електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на
потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към
електропреносната мрежа, респективно електроразпределителната мрежа.
От заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от
страните съдебно-техническа експертиза се установи, че средството за
търговско измерване е монтирано в сградата на трафопоста на ниво ниско
напрежение в ел.табло ниско напрежение. Последното е в противоречие с
предвиденото и неотменено с изрична уговорка между страните правило, че
мястото на измерване следва да е на страната с по-високото напрежение, т.е. в
случая на средно напрежение.
Според определените от ПИКЕЕ правила мястото на измерване на ел.
енергия следва да се определи на страната с по-високо напрежение на
понижаващия мачтов трафопост, собственост на ищеца, понеже в този
трафопост се извършва преобразуване на ел. енергията от средно в ниско
напрежение.
Съгласно чл. 29 ПТЕЕ, мрежовите услуги се заплащат от клиенти и
производители върху използваната/отдадената електрическа енергия съгласно
показанията на средствата за търговско измерване и/или предоставена
мощност в местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и
договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 /за достъп до електропреносната мрежа и
предоставяне на системни услуги, за пренос на електрическа енергия през
електропреносната мрежа, за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа/ по утвърдените от ДКЕВР цени.
Цената за достъп и цената за пренос по електроразпределителната
мрежа отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостно
управление и администриране на електроенергийната система, като целта е
при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки
потребител за тяхното настъпване. Ето защо правомерното поставяне на
средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за
дължимостта на цената за достъп и на цената за пренос на електрическа
енергия, а в случаите, когато потребената електрическа енергия е измерена в
места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените,
това измерване не може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и
цената за пренос.
С оглед гореизложеното се налага извод, че тези елементи от цената
на електрическата енергия са неопределяеми, от което произтича съответно и
тяхната недължимост. Поставянето на средството за търговско измерване в
несъответствие с техническите изисквания на ЗЕ и подзаконовите
нормативни актове по неговото приложение, обосновава неоснователност на
претенцията на доставчика за изпълнение на насрещното парично задължение
на клиента за заплащане на цена за достъп и цена за пренос по
електроразпределителната мрежа.
7
Ответникът не доказа наличие на основание за получаване на сумите
по процесните фактури, начислени за мрежови услуги пренос/достъп
ниско/средно напрежение, поради което съдът намира, че фактическият
състав на неоснователното обогатяване по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е осъществен
и предявеният иск е основателен.
Относно разноските:
Предвид направеното искане и на основание чл. 78 ал.1 ГПК,
ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства за
действителното им извършване. Налице доказателства за действителното
заплащане на следните разходи в процеса: държавна такса в размер на 557.35
лева; депозит за вещо лице по СТЕ – 200 лева; депозит за вещо лице по ССчЕ
– 250 лева и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат в размер
на 2000 лева. Направеното възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК съдът счете
за неоснователно. Възнаграждението съответства на чл.7, ал.2, т.2 вр. ал.9 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Разноските в полза на ищеца се определят на сумата от
3007.35 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.С.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление
гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „С.-49" ЕООД, ЕИК *** и седалище и адрес на
управление гр.***., сума в общ размер на сумата от 13 933.67 лв.
(тринадесет хиляди деветстотин тридесет и три лева и шестдесет и седем
стотинки) без ДДС получена от ответника без основание и претендирана
като цена за мрежови услуги пренос ниско напрежение/ достъп средно/ниско
напрежение за периода от 01.06.2018г. до 30.11.2018г. в обект на
потребление: гр. ***.", отчитан по клиентски № ***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
24.06.2022г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.С.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление
гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „С.-49" ЕООД, ЕИК *** и седалище и адрес на
управление гр.***., сторените разноски по делото в общ размер на 3007.35
лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8