№ 674
гр. Варна, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110205060 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба Д. Г. Д. с ЕГН
********** от гр.Варна против НП № 21-0819-004796/17.11.2021 год. от началник група към
ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.
С жалбата се оспорва издадено НП, като се твърди, че същото е
неправилно,незаконосъобразно и необосновано, като не са изложени конкретни мотиви в
тази насока.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с упълномощения си поверник –адв. П.Б., ВАК. В хода по същество последния
пледира за отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно,
като посочва, че забавянето на жалбоподателя за даване на кръвна проба е било само десет
минути, и не е било по негова вина.В условията на алтернативност моли да бъдат намалени
наказанията към предвидения в закона минимум.
Административно –наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител ,
депозира писмено становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
На 27.10.2021 г. в 05.57 часа жалбоподателят Д. управлявал личния си лек автомобил
"Мерцедес" с рег. № *** в гр.Варна,като се движел по ул.” Девня” посока бул.” Васил
Левски”. В близост до Стара гара бил спрян за извършване на полицейска проверка.
1
В хода на проверката водачът на МПС бил тестван за употреба на алкохол с техническо
средство "Алкотест дрегер 7510",№ 0170, проба № 4232, което отчело положителен резултат
от 1, 04 промила в издишания от водача въздух.
На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 0022064 с отбелязване, че следва
да се яви в УМБАЛ "Св. Анна" в указания срок от 45 минути след връчване на талона срещу
подпис. Жалбоподателят подписал и получил талона за медицинско изследване в 06:25 часа.
Водача се е явил в указаното лечебно заведение в 08.10 часа на 27.10.2021 год. след
указания срок и е дал кръв за анализ.
От изготвения протокол за химическо изследване № 1020/27.10.2021г. се установава, че в
дадените проби кръв от Д. Г. Д. се установява наличие на етилов алкохол 0,46 промила.
За констатациите от извършената проверка свидетелят П. на длъжност мл. автоконтрольор в
сектор ПП ОД МВР Варна съставил против Д. Г. Д. АУАН, серия GA, № 476737/27.10.2021
г., в който квалифицирал установеното нарушение по по чл.5,ал.3,т.1, предл.1 от ЗДвП.
Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието
му, го подписал без възражение.
На място било иззето свидетелството за правоуправление на МПС на водача и
регистрационните табели на автомобила.
В срока по чл.44 от ЗАНН не е направено възражение.
Въз основа на съставения срещу Д. АУАН, било издадено обжалваното наказателно
постановление № 21-0819-004796/17.11.2021 г., в което АНО приел, че водачът е закъснял за
даване на кръвна проба, като Д. бил санкциониран на основание чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП с
налагане на "глоба" в размер на 1000 ( хиляда) лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 12 (дванадесет ) месеца.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на
26.11.2021 г.
В хода на съдебното производство с показанията си свидетелите П. и Е. потвърждава
изложеното в акта за административно нарушение.
От показанията на св.Я.О. се установява, че по време на дежурството и в МБАЛ „ Св. Анна”
Варна като лекар в спешното отделение на 27.10.2021 год. непознато лице поискало да
говори с нея.Представил и се като полицай, като и казал, че кръвната проба на лицето, което
трябвало да я даде трябвало да излезе с по-малки стойности и затова искал той да даде кръв
вместо него.Свидетелката отказала, помолила го да излезе, непознатото лице продължил да
настоява и се отказал едва когато го заплашила, че ще подаде сигнал до 02 РУП Варна.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и достоверни, доколкото
същите са непротиворечиви, последователни и логични.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите П., Е. и О., дадени в хода на
съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и
2
приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият
орган началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, въз основа на Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи. Компетентността на
актосъставителя П. произтича от Заповед № 8121з-825/19.07.2019 год. също на министъра на
вътрешните работи.
Състава на съда намира, че в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно
основание за отмяна на обжалвания санкционен акт.Вменените във вина на жалбоподателя
нарушения са описани ясно и съдържат всички елементи от обективния им състав, както и
съответстващата им правна квалификация, с което по никакъв начин не се ограничава
правото на защита на нарушителя, респ. възможността му да разбере фактическите и правни
рамки на обвинението и адекватно да организира защитата си, което в действителност е
сторил.
По пункт 1 от НП.
Разпоредбата на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства да
управляват същите с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози.
От обективна страна, безспорно се установи по делото, че на 27.11.2021 г. около 05.57 часа
жалбоподателят Д. е управлявал лек автомобил "Мерцедес " с рег. №В6508ТХ в гр. Варна,
като концентрацията на алкохол, която е надхвърляла законово допустимия минимум от 0, 5
промила, а именно- 1,04 промила, установена по надлежния за това ред-измерена с
техническо средство, чрез отчитане на концентрацията в издишания от водача въздух.
В чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1/2017 г. изрично е посочено, че "концентрацията на алкохол в
кръвта ... се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове,
медицински, химически или химико-токсикологични изследвания". Съгласно разпоредбата
на чл.6,ал.9 от Наредба №1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, издадена от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието, в редакцията й с ДВ, бр. 61 от 2017 г., в сила от 29.09.2017 г. "При отказ на
лицето да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото
място или при отказ за изследване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство или теста".
С изменението на разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата с ДВ, бр. 81 от 2018 г. отново е
3
предвидено, че при неявяване в определения срок в посоченото място за изследване,
концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на
техническото средство.
Съгласно разпоредбата на чл.6,ал.6,т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 год., срокът за явяване
за даване на кръвна проба е до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията
на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен
анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за
химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в
останалите случаи. В конкретния случай жалбоподателят Д. не се е явил в посочения от
контролните органи срок от 45 мин., считано от 06:25 часа в процесното лечебно заведение
за даване на кръвна проба за изследване, поради което концентрацията на алкохол правилно
е установена съгласно показанията на техническото средство.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено виновно, при формата на
вината пряк умисъл, тъй като нарушителят, в качеството си на правоспособен водач на
МПС е съзнавал че е забранено да управлява МПС под въздействие на алкохол, съзнавал е и
обстоятелството, че е употребил такъв и въпреки това не се е въздържал и е управлявал
МПС. Нещо повече, видно от показанията на св.О. жалбоподателя се е опитал и да подправи
кръвната си проба. Видно от приложения към делото протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози е, че св. О. е отбелязала в него, че лицето Д.Д. е бил придружен от лице,
представящо се за полицай, което от 07.20 часа се " опитва да води преговор за
фалшифициране на алкохолната проба".
В случая следва да се отбележи, че в тежест на жалбоподателя е да докаже какво е
съдържанието на алкохол в кръвта му, чрез медицинско изследване. В този смисъл по
искане на процесуалния му представител е назначена съдебно медицинска
експертиза. Съгласно заключението на същата изчислената концентрация на алкохол в
кръвта на Д. към 07.15 часа на 27.10.2021 год. е била 0,61 промила. Вещото лице е приело и,
че към 05.57 часа на 27.10.2021 год. при използване на усреднени стойности на разграждане
на алкохола – 0,15 промила на час Д. да е бил с концентрация на алкохол около 0,91
промила, но посочва, че имайки предвид, че стойностите на техническото средство Дрегер
7510 са достоверни, то концентрацията на алкохол в кръвта е тази установена при
проверката на водача – 1,04 промила.
Изложеното дава основание на състава на съда да приеме, че дори към 07,15 часа, когато е
трябвало да се яви в МБАЛ Св. Анна Варна за даване на кръвна проба, алкохолната
концентрация в кръвта на жалбоподателя е била над законоустановения минимум от 0,5
промила.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява причината за последващото
поведение на жалбоподателя, а именно късното му явяване в посоченото лечебно заведение
за даване на кръвна проба за анализ.Видно от показанията на св.О., жалбоподателя се е
опитал да подправи кръвната си проба.
4
Предвид изложеното, възприетата от съда и описана по -горе фактическа обстановка,
установена на първо място от презумптивната доказателствена сила на АУАН, въведена
изрично с разпоредбата на чл.189,ал.2 от ЗДвП , показанията на свидетеля- актосъставител и
приобщените писмени доказателства, не беше оборена от страна на жалбоподателя.
Съгласно санкционната норма на чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП - Наказва се с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол
в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство,
определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух:
над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
Кумулативно предвидените от закона наказания за това нарушение са в абсолютно
установен размер, поради което за съда не съществува възможност да ревизира същите.
Въпреки, че не са наведени такива доводи от страна на жалбоподателя, съдът приема, че
нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН - такъв, при
който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от съответния вид.
С нарушението се засягат съществена група обществени отношения, които са свързани с
безопасността на транспорта и живота и здравето на всички участници в движението,
законодателят изрично с новите изменения в ЗАНН в сила от 24.12.2021 г., в нормата на
чл.29 от ЗАНН предвиди, че разпоредбата на чл. 28 не се прилага за нарушения, свързани с
безопасността на движението за всички видове транспорт, извършени след употреба на
алкохол, наркотични вещества или техни аналози.
По изложените съображения, настоящият състав прие, че атакуваното наказателно
постановление в тази му част е правилно – законосъобразно и обосновано, и като такова
следва да бъде потвърдено.
По пункт 2 от НП
По същество нарушението на чл.100, ал.1,т.2 от ЗДвП не се оспорва. Съобразно чл. 100,ал.1,
т.2 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелството за
регистрация на моторното превозно средство, което управлява. Не се спори, че при проверка
документите на жалбоподателя от страна на полицейските служители, той не е представил
свидетелство за регистрация на МПС. Несъобразяването с нормата на чл.100,ал.1,т.2 от
ЗДвП в конкретния случай е извършено виновно, при форма на вината – непредпазливост, в
проявната й форма на небрежност. Нарушителят не е предвиждал извършването на
деянието, но е могъл и е бил правно задължен да стори това.
Неизпълнението на така вменените му законови задължения се санкционира по
чл.183,ал.1,т.1, пр.1, 2 и пр.3 от ЗДвП, според който водач който не носи свидетелство за
5
регистрация на МПС се санкционира с глоба от 10.00 лева.
Наложеното от АНО наказание е определено от законодателя в абсолютен размер, поради
което не може да бъде изменяно.
Предвид изложеното, съдът счете , че следва да потвърди наказателно постановление , като
правилно и законосъобразно, относно наложеното на жалбоподателя наказание по т.2 от НП.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на ОД МВР - Варна следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.
Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което
следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0819-004796/17.11.2021 год. от началник група към ОД МВР
Варна, сектор ПП Варна, с което на Д. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.Варна за извършено
нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, на осн.чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ глоба” в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП, на
осн.чл.183,ал.1,т.1,предл.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ глоба” в
размер на 10 лв..
На осн.Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети и общо 10 точки.
ОСЪЖДА Д. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.Варна да заплати в полза на ОД МВР Варна
сумата от 80 лв., представляваща разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6