РЕШЕНИЕ
№ 2555
гр. Пловдив, 19.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330109709 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 239 от ГПК – неприсъствено по съществото на спора
решение.
Искове на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, против едноличен търговец „***“ ЕТ,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, с правно основание в чл. 422 от ГПК
във връзка чл. 79 и 86 от Закона за задълженията и договорите.
Исковете са допустими. Сроковете по чл. 414 и 422 от кодекса ( ГПК ) са спазени, има
идентитет между вземането, така , както е описано в заповедта за плащане , и това, предмет
на иска , доколкото последното е формулирано да е част от заповяданото.
Ищецът твърди, че е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по
смисъла по смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия
на крайни битови потребители на територията на Пловдив. По силата на договор при общи
условия между него и ответника, доставил на последната до неин обект топлинна енергия
на стойност 1084.52 лв. за периода от 01.02.2018 год. – 30.04.2020 год., която останала
неплатена в сроковете, договорени между страните. Затова ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частното гр. дело №
2843/2021 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр.състав, в която освен главницата
била заповядана за заплащане и лихва в размер на 151.40 лв. за периода от 22.01.2019год. –
15.02.2021год. и законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 16.02.2021 год. Ответният търговец възразил против
1
заповедта в срока по чл. 414 от ГПК, затова ищецът, на което дружество са дадени указания
по реда на чл. 422 от ГПК , иска от съда да постанови решение , с което да установи със
сила на пресъдено нещо съществуването на вземане за главницата , но вече за периода от
01.02.2019г до 31.12.2019г, на стойност от 467.37 лв, лихва в размер на 123.50 лв. за
периода от 22.01.2019год. – 15.02.2021год., и законната лихва върху главницата от датата на
подаването на заявлението в съда – 16.02.2021г до окончателното изплащане на вземането.
Иска и да му се присъдят направените разноски.
Ответникът не се е ангажирал с отговор в срока по чл. 131 от ГПК или участие в първото
открито съдебно заседание. В хода на делото е платил процесното вземане. Ищецът моли
решението на съда да е неприсъствено по реда на чл. 238 и сл. от ГПК. Признава факта на
плащането , но твърди, че то е извършено след датата на подаването на исковата молба в
съда и затова иска и присъждане на разноските , които останали неплатени от ответника.
Като взе предвид становищата на страните и ангажираните от тях доказателства , съдът
съобрази следното :
Ответникът не не взема участие в производството, редовно му е връчен препис от исковата
молба , редовно е бил призован за първото открито съдебно заседание .
При тези факти, съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 239 от ГПК досежно
постановяването на неприсъствено решение по съществото на спора. Ответника е редовно
уведомен, не е изпратил представител, не е депозирал отговор на исковата молба, не е взел
каквото и да било участие в делото. Предупреден е за последиците от такова поведение. При
предявяването си искът е бил вероятно основателен с оглед представените по делото
писмени доказателства, неоспорени от ответника, но съдът , доколкото между страните не
се спори по извършеното плащане, следва на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК да зачете този
правопогасяващ факт и да отхвърли исковете.
Разноските по делото се присъждат в полза на ищеца, тъй като плащането е извършено не
само след подаването на заявлението , но и след датата на подаването на исковата молба. На
ищеца се определя възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в
минимален размер от 150 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля исковете на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, да се признае за
установено по отношение на „***“ ЕТ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***,
че в отношенията между страните , едноличният търговец дължи на ищеца плащане на
следните суми , за които е издадена заповед за плащане № 1734 по частното гражд. дело №
2843/2021 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр.с: 467.37 лв., стойност на
2
топлинна енергия за периода от 01.02.2019 год. – 31.12.2019 год., лихва в размер на 123.50
лв. за периода от 22.01.2019год. – 15.02.2021год., като неоснователни поради плащане в хода
на процеса.
Осъжда „***“ ЕТ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати на
"ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
"Христо Г. Данов" № 37, ЕИК *********, сумата от 300 лева разноски по двете
производства.
Решението се основава на предпоставките за постановяването на неприсъствено такова и
затова е окончателно. Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може
да се защити по реда на чл. 240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
3