Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен брачен състав,
в публично съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря К.Георгиева, като разгледа докладваното от
съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 2567 по описа за 2021 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано
е по въззивни жалби на страните срещу Решение №
244087/18.05.2018 г., постановено по гр. д. № 80031/2015 г. по описа на
Софийския районен съд, ІІІ ГО, 139-ти
състав.
Въззивницата и въззиваема страна Д.Н.Д.
обжалва решението в частта, в която са отхвърлени първоначалните искове на
ищцата Д.Н.Д. срещу Б.Н.Ц. с правно основание чл. 51, ал. 4 от СК и чл. 59, ал.
9 от СК, за промяна местоживеенето на
децата Б. Б.Ц. и Л. Б.Ц. и съответно на такава промяна относно изменение на
мерките за лични контакти, както и иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК
- за заместване съгласието на бащата Б.Н.Ц. за многократни пътувания на детето Л.
Б.Ц. извън страната до Обединеното кралство, както и до други държави.
Моли
да се постанови решение, с което да се допусне промяна в местоживеенето на
децата Б. и Л. от България в Обединеното кралство и да бъде заместено
съгласието на бащата за многократни пътувания на детето Л. от България до
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и обратно, както и до
други държави по повод на учебните им занимания, само със съгласието на
майката, както и да бъде определен нов режим на лични контакти на бащата с
децата, който да се осъществява на територията на Обединеното кралство или ако
се осъществява в Република България, да бъде съобразен с училищния график на
децата и да се изпълнява едновременно за двете деца.
Моли
да бъде уважено и заявеното още с исковата молба искане по чл. 127а, ал. 4 от СК за допускане на предварително изпълнение на решението за заместващо съгласие
за детето Л..
В
жалбата са изложени са съображения. Заявена е претенция за разноски.
Въззивникът и въззиваема страна Б.Н.Ц. е
подал въззивна жалба и насрещна въззивна
жалба, с които обжалва решението в частта, в която е отхвърлен искът му за
упражняване на родителските права над детето Л. Б.Ц.,
като моли да се постанови решение, с
което да му бъде предоставено упражняването на родителските права над детето Л.
Б.Ц..
Всяка
страна е подала отговор на съответната въззивна
жалба, като въззивницата и въззиваема
страна е подала отговор и на насрещната въззивна
жалба, а с отговорите се оспорва съответната жалба и се моли да бъде оставена без
уважение.
Въззивникът и въззиваема страна Б.Н.Ц. е
подал и частна жалба срещу Определение № 543012/22.11.2018г., постановено по гр. дело №
80031/2015 г. по описа на СРС, III ГО, 139-ти състав, с което първоинстанционният
съд се е произнесъл по молба на Д.Н.Д. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като е
оставил искането й без уважение.
Въззивницата и въззиваема страна Д.Н.Д. е
депозирала отговор на частната жалба, като сочи, че частната жалба е
недопустима и моли да бъде оставена без разглеждане, а ако се приеме за
допустима - да се остави без уважение, като неоснователна и недоказана.
Със
заявление-молба, вх. № 291006/13.06.2022 г. по описа на Софийски градски
съд, въззивникът и въззиваема
страна Б.Н.Ц. е оттеглил въззивната и насрещната си въззивна жалба, отговора на въззивната
жалба на другата страна, без частта за разноските по предходната инстанция. В
същата молба е поискал да бъдат удовлетворени исканията на Д.Д. от исковата й молба по първоинстанционното
гр. дело № 80031/2015 г., въззивната жалба по
настоящото гр. дело № 2567/2021 г., с изключение искането за присъждане на
разноски по първоинстанционното дело. Относно личните
отношения с детето Л. е посочил, че няма претенции какви да бъдат определени от
съда, тъй като те не се изпълняват и не са се изпълнявали никога. Апелира към
другата страна да не претендира направени разноски по гр. дело № 2567/2021 г.,
а ако все пак претендират – то съдът да съобрази адв.
хонорар на адв. К., като прекомерен и го редуцира по
тарифата за адв. услуги.
Моли молбата да бъде счетена и като пледоария.
Поради
гореизложеното, въззивното производство по делото,
образувано по тази въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, е прекратено в открито съдебно заседание,
проведено на 13.06.2022 г., а определението за прекратяване е влязло в сила,
като необжалвано. Ето защо съдът не дължи произнасяне по въззивната
жалба и насрещна въззивна жалба, депозирани от Б.Н.Ц..
Доколкото
в хода на делото и към датата на постановяване на настоящото решение, детето Б.
Б.Ц. е навършил пълнолетие, който факт е настъпил на 16.07.2018 г., то исковите
претенции за местоживеенето му и личните отношения на съответния родител с
него, към момента се явяват недопустими поради липса на правен интерес,
съответно в тази му част производството по делото следва да бъде прекратено, а
завареното от прекратяването на делото, невлязло в сила решение, постановено от
първоинстанционния съд, в тези му части следва да
бъде обезсилено.
Въззивната жалба, депозирана от Д.Н.Д. е допустима. Подадена
е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалването,
и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е
валиден като цяло и допустим в обжалваната част.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата на
страните, приема за установено следното:
Делото пред първата
инстанция е образувано по искова молба на Д.Н.Д. срещу Б.Н.Ц., с която са
предявени два обективно кумулативно съединени иска по чл. 51, ал. 4 СК с искане
за изменение на обективираните в утвърденото между
страните споразумение по чл. 51 СК с решение от 09.03.2010 г. по гр.д. № 86/2010 г. по описа на PC - Своге,
мерки относно местоживеенето на двете деца на страните (Б. Б.Ц. и Л. Б.Ц.),
обективно кумулативно съединени с иск по чл. 127а, ал. 2 СК за заместване
липсващото съгласие на бащата за многократни пътувания на Л. Б.Ц. в Обединеното
кралство, както и до други държави. Производството по иска с правно основание
чл. 127а, ал. 2 СК по отношение заместване съгласието на ответника за пътуване
на детето Б. Б.Ц. в чужбина е прекратено с влязло в сила протоколно определение
от 01.03.2017 г. Поискано е допускане на предварително изпълнение на решението
на основание чл. 127а, ал. 4 СК.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са
родители на децата Б. Б.Ц. и Л. Б.Ц., като бракът между тях е прекратен с
развод по взаимно съгласие, като упражняването на родителските права по
отношение на децата е предоставено на майката. Изложено е, че след
прекратяването на брака отношенията между родителите постоянно се влошавали,
бащата не проявявал активен интерес за упражняване на личните контакти с
децата. По-голямото дете - Б., от 2011 г. учело в „Ардингли
колидж“ в Англия, като във връзка с пътуването му в
чужбина били налице влезли в сила съдебни решения, заместващи съгласието на
бащата. По-малкото дете - Л., от пролетта на 2015 г. заминало заедно с майката
в Англия, за което бащата бил информиран, и било записано да учи в английско
училище. От 03.12.2015 г. детето отишло да живее при бащата след производство
по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на
деца за връщането му от Англия, като в тази връзка между родителите имало
договорка относно режима на лични контакти на детето с майката. Бащата сключил последващ брак и детето Л. не било адаптирано към тази
семейна среда, и съответно, не се чувствало добре.
Същото било диагностицирано с епилепсия преди години, която диагноза
бащата не приел. Майката се установила да работи в Англия, като тази й работа
била единственият й източник на доходи и изисквала постоянното й присъствие в
посочената държава. По изложените съображения
е претендирано изменение на постановените с
решение по гр.д. № 86/2010 г. по описа на PC - Своге, мерки относно
местоживеенето на двете деца като бъде определено местоживеенето им да бъде в
Англия, както и да бъде определен режим на личните контакти с бащата.
Ответникът в отговора на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК е оспорил исковете, като е посочил, че когато през 2015 г. подписал
декларация-съгласие за пътуване на детето Л. в чужбина, майката го извела без
да го уведоми и около два месеца бащата нямал връзка с детето, поради което и
инициирал процедура за връщането му по реда на Хагската конвенция. Изложил е,
че детето се чувствало добре при него, а между двете деца нямало добра
комуникация, тъй като от дълго време не живеели заедно, като детето Л. не
страдало от епилепсия. Освен това е
изложил твърдения, че майката не се е установила трайно в Англия.
С присъединеното за съвместно разглеждане гр.д. № 80398/2015
г. по описа на СРС, 84-ти състав, Б.Н.Ц. е предявил срещу Д.Н.Д. и
иск по чл.59, ал.9 СК с искане за изменение на постановените с решение по гр.д.
№ 86/2010 г. по описа на PC - Своге, мерки относно упражняването на
родителските права и режима на лични контакти по отношение на детето Л..
В исковата молба е посочено, че майката травмира същото и
настройва и двете деца срещу бащата, сменила за последните пет години адреса на
детето Л. шест пъти без основателна причина, което затруднило социализацията
му.
В отговора на исковата молба Д.Н.Д. е оспорила исковете с
твърдения, че не е настъпила съществена промяна относно упражняване на
родителските права.
С Решение № 244087/18.05.2018 г., постановено по гр. д. №
80031/2015 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 139-ти състав, са
отхвърлени предявените от Д.Н.Д. срещу Б.Н.Ц. искове за изменение на
постановени с решение по гр.д. № 86/2010 г. по описа на PC - Своге, мерки
относно местоживеенето по отношение на двете деца на страните - Б. Б.Ц., ЕГН **********,
и Л. Б.Ц., ЕГН **********, като неоснователни; отхвърлен е предявеният от Б.Н.Ц.
срещу Д.Н.Д. иск за изменение на постановените с решение по гр.д. № 86/2010 г.
по описа на PC - Своге, мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето
и режима на лични отношения по отношение на детето на страните - Л. Б.Ц., като
неоснователен; Отхвърлен е предявеният от Д.Н.Д. срещу Б.Н.Ц. иск за заместване
липсващото съгласие на Б.Н.Ц. за многократни пътувания на детето Л. Б.Ц. в Обединеното кралство, както и до други
държави, като неоснователен; Отменено е, на основание чл. 253 ГПК протоколно
определение от 01.03.2017 г., с което са постановени привременни мерки относно
упражняването на родителските права, местоживеенето и режима на лични отношения
досежно детето Л. Б.Ц..
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният
съд е приел, че страните са родители на децата Б. Б.Ц. и Л. Б.Ц. (установено от
удостоверения за раждане на л. 7-8 от присъединеното гр.д. № 80398/2015 г. по
описа на СРС, 84-ти състав). Приел е, че с решение от 09.03.2010 г. по
гр.д. № 86/2010 г. по описа на PC – Своге, бракът между страните е прекратен
поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, като родителските права спрямо
децата са предоставени на майката, определен е режим на лични контакти с
бащата, който е осъден да плаща месечна издръжка за същите (л. 9-11 от
присъединеното гр.д. № 80398/2015 г. по описа на СРС, 84-ти състав), както и че
по силата на влязло в сила на 08.12.2015 г. решение на Софийския окръжен съд по
гр.д. № 204/2014 г. (л. 17-23 и л. 518-523 от делото), е изменен режимът на
лични отношения между бащата и двете деца на страните. Установил е, че с
решение № 86/13.09.2016 г. по описа на ВКС, IV г.о. (л. 1165-1175 от делото) е
заместено съгласието на бащата за пътуване на детето Л. Б.Ц. до всички
държави-членки на Европейския съюз, придружено само от майката или от друго
лице само със съгласието на майката, без предварително писмено съгласие на
бащата, до 20.12.2018 г., включително, без ограничение в броя на пътуванията. Приел
е, че от заключението /кредитирано от първоинстанционния съд/ на вещото лице по СПЕ (л. 344-350 и
л. 577-579 от делото), е установено, че съществуващите междуличностни конфликти
между двамата родители са се отразили негативно на детето Л. и независимо от
многократните съвети на компетентни специалисти да не бъде въвличано в конфликт
на лоялност, на практика детето е почти перманентно ангажирано с такъв
конфликт, включително имотни отношения и спорове, издръжка и т.н., като се
наблюдава синдром на родителско отчуждение по отношение на бащата в лека
степен, обусловен от това, че детето е било свидетел на постоянни скандали и
емоционален тормоз между родителите му в миналото, както и е въвлечено във
всичките недоразумения, спорове и дори съдебни дела между тях, а от друга
страна - детето се стреми да се хареса и има социално-желателно поведение към
отглеждащия го родител – майката. Възприето е заключението на вещото лице, че
майката фиктивно отвежда детето за виждане с бащата по установения режим, но на
практика не съдейства и не помага на самото дете да осъществи контакт, нещо
повече - детето е настроено предварително да повтаря, че не иска да вижда баща
си, като са налице данни за манипулация от страна на майката, като
емоционалната връзка „майка-дете“ е много силна и на практика детето е зависимо
от нея до степен да се идентифицира с нейните преживявания, налице са данни за
сериозно възпрепятстване на връзката между Л. и неговия баща. Същевременно е
възприето, че липсват данни за тенденциозно манипулиране на детето от страна на
бащата срещу майката, както и от страна на трето лице за въвличане в конфликт
на лоялност. Пред първата инстанция са събрани и гласни доказателствени
средства, чрез разпит на свидетелите Х., В., Х.а, Ш.-С., И., П., чиито
показания съдът е кредитирал като логични и непротиворечиви, и от които е
установено, че е налице конфликт между родителите, че детето Л. е въвлечено в
този конфликт, че има негативни нагласи към своя баща, че и двамата родители влагат
средства в грижите за детето Л..
Въз основа на
събраните доказателства, Софийският районен съд е приел, че между страните са
налице силно изострени отношения, като същите имат помежду си редица спорове, в които
въвличат и своите деца, най-вече детето Л., доколкото по-голямото дете на
страните - Б., фактически живее и учи в колеж в Англия. Приел е, че страните позволяват влошените им
отношения да влияят негативно върху психическото състояние на тяхното дете и
независимо от афишираната от всеки от тях като родители загриженост, същите
допускат с действията си Л. да преживява стреса от продължаващите и
задълбочаващите се конфликти помежду им. Първоинстанционният
съд е намерил, че предвид състоянието на детето Л. в психологичен план и
фактически нарушената връзка между него и бащата, не е в интерес на детето да
бъдат изменени мерките относно родителската отговорност спрямо него, като бъде
възложено упражняването на родителските права на бащата, като е посочил, че в никакъв
случай не толерира поведението на майката, която с поведението си позволява и
активно допринася за отчуждаването на детето Л. от баща му, като по тези
съображения съдът е приел, че е неоснователна и претенцията относно промяна на
местоживеенето на детето Л. при неговата майка във Великобритания, доколкото по
този начин съществува опасност връзката между Л. и неговия баща да бъде напълно
прекъсната. По отношение на претенцията за заместване съгласието на ответника
за пътуване на детето Л. в чужбина, СРС е приел и това искане за неоснователно,
тъй като не е установена необходимостта от пътуване на детето по отношение на
различна дестинация извън Кралство Великобритания, където учи братът на Л. - Б.
и където майката развива бизнес, отделно от това е приел, че към датата на постановяване на първоинстанционното решение (18.05.2018г.) има влязло в
сила съдебно решение, с което е заместено съгласието на ответника детето Л. да
пътува до всички държави-членки на Европейския съюз, придружено само от майката
или от друго лице само със съгласието на майката, без предварително писмено
съгласие на бащата, до 20.12.2018 г., включително, без ограничение в броя на
пътуванията. Ето защо Софийският районен съд е намерил, че и първоначалните, и
насрещните претенции следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Предвид решението на
съда относно мерките, свързани с родителската отговорност, СРС е приел, че следва да бъде отменено
определението, постановено в открито съдебно заседание на 01.03.2017 г., с
което са определени привременни мерки досежно
родителската отговорност спрямо детето Л..
Във въззивната жалба са наведени
доводи, че СРС непълно и неточно е определил фактическата обстановка по делото,
като не е направена връзка и не е преценена хронологията на установените факти,
което е довело до неверни и непълни изводи относно действителната природа на
този съдебния спор и мотивите и целите на всяка от страните в него, както и до
неправилни, незаконосъобразни и неверни правни изводи, на които е основано и
решението в обжалваните му части.
Посочено е, че безспорно страните са бивши съпрузи, чийто
брак е прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № 86/2010 г. на Районен съд -
Своге, с утвърдено от съда споразумение, по силата на което упражняването на
родителските права за децата е предоставено на ищцата, с право на бащата да ги
вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 в събота
до 20.00 ч. в неделя, както и 20 дни през лятото и по всяко време с изричното
съгласие на майката, като решението е изменено с решение по дело № 204/2014 г.
на Софийски окръжен съд, влязло в сила - само в частта за режима на лични
контакти с бащата, който е разширен, и начина на вземане и връщане на децата,
което е възложено на майката.
Посочено, е че по-голямото дете на страните - Б. от 2011 г. учи в Обединеното кралство, в
престижен частен колеж, след като за реализиране на тази възможност са водени
дълги и тежки съдебни дела поради несъгласието на бащата. За него изцяло се
грижи и го издържа майката.
Посочено е също, че
от 2015 г. ищцата трайно е прехвърлила своя частен бизнес в Обединеното
кралство, има регистрирана там фирма, има данъчно-оситурителна
регистрация там и записан личен лекар (както и на двете деца), като ищцата
редовно пътува до Обединеното кралство във връзка с грижите около обучението на
по-голямото дете, наела е и поддържа там жилище с всички удобства и възможност
за отглеждане и на двете деца. По време, когато детето Л. е било в Обединеното
кралство - 8 месеца през 2015 г., бащата е канен писмено да се ползва от
правото си на лични контакти там, чрез специализиран контактен център, и то на
разноски на майката, но той не се е отзовал.
Изложено е, че от декември 2015 г. детето Л. е върнато в
България, след процедура по Хагската конвенция и до август 2016 г. е живяло с
бащата, който отказвал да го върне при майката и след нейното връщане в
България през юни 2016 г. От този период, както и от предходни подобни
принудителни престои на детето Л. при бащата (по силата на Заповед за незабавна
защита, впоследствие отменена и искането за защита отхвърлено по гр.д. №
81/2014 г. на PC Костинброд) това дете започнало да се страхува, че след
отиване при бащата няма да бъде върнато. Този страх се подсилвал и от
настояването на бащата, че детето Л. трябва да живее при него. Тези съществени
обстоятелства, установени по делото, не били обсъдени от съда, а те добре обяснявали
проявените реакции и нагласи на децата към ответника.
Изложено е, че фактът, че понастоящем детето Л., както и
ищцата, са принудени да бъдат през повечето време в България поради висящността на настоящия съдебен процес, също не е
преценена от съда, като това положение не е доброволен избор, а наложена от
обстоятелствата необходимост, която не съответства на техните планове и желания,
тъй като детето Л. от раждането си и до момента е живяло с майката, на различни
места, вкл. и е живяло и учило в Обединеното кралство за продължителни периоди
от време и има прекрасни спомени от живота си там, където е могло да бъде и с
брат си Б..
Изложено е, че съдът правилно е приел, че отношенията на
страните са силно влошени и че децата са въвлечени в дългогодишните им
конфликти, че връзката на двете деца и особено на детето Л. с бащата е
драматично влошена, но това не обосновава нито извода, че причината е в
поведението на майката, нито извода, че детето Л. следва да остане в България.
Във въззивната жалба са наведени
доводи, че съдът не е обсъдил и преценил наличните доказателства за това какви
лични усилия и компромиси е направила и е готова да направи всяка от страните,
за да се сложи край на този дългогдишен конфликт и за
да имат децата спокойствие и сигурност, както и до какво са довели тези усилия
и компромиси, които вече са направени от страна на ищцата. Излага се, че още в
първото открито съдебно заседание на 21.12.2016 г. били представени убедителни
доказателства за следните факти, случили се в следния хронологичен ред и
предопределили поведението на ответника по делото и спрямо детето Л. през
следващите месеци и години:
-На 22.12.2015 г. било заведено гр.д. № 80031/2015 г. - СРС,
139 състав;
-На 13.09.2016 г. било обявено Решение № 86/13.09.2016 г. по
гр.д. № 4685/2015 г. на ВКС, 4 г.о. по искове по чл. 127а, ал. 2 от СК относно
пътуванията на двете деца, влязло в сила на същата дата - за детето Л. със срок
до края на 2018 г. и почти толкова време отнело първоинстнационното
производство, надхвърляйки всички критерии за разумен срок и чието прекомерно
забавяне се дължало изключително на процесуалното поведение на ответника;
-На 19.12.2016 г. ответникът Б. Н. Ц. подписал с нотариална
заверка на подписа си следните документи:
1. Пълномощно на
ищцата за най-широк кръг правни и фактически действия относно двете деца, както
и за преупълномощаване;
2. Пълномощно във
връзка с издаване на лични документи на децата;
3. Декларации -
съгласия за неограничени пътувания на двете деца и промяна на тяхното
местоживеене в Обединеното кралство, които задържал при себе си и не предава на
ответницата Д.Д. до датата 21.12.2016 г.
-На 21.12.2016 г. от 16.00 ч. било насрочено първото открито
съдебно заседание и в същия ден последователно се случили следните нови факти
(също доказани с писмени доказателства по делото):
1. Б.Ц. и Д.Д. сключили Договор за замяна на идеални части от недвижими
имоти, по силата на който Б.Ц. получава идеални части върху значителни по
размери и стойност недвижими имоти, изключително скъпо и луксозно изпълнени,
довършени и обзаведени, само срещу своя дял от апартамент и без допълнително
доплащане;
2. Б.Ц. и Д.Д. сключили писмен договор за прехвърляне на дружествени
дялове с нотариална заверка на подписите, по силата на който той придобил
нейните дялове от съсобственото им дружество на
номинална стойност. Договорът бил предаден за вписване;
3. Едва при
сключването на горните две сделки, на 21.12.2016 г. Б.Ц. предал на Д.Д. декларациите и пълномощните, заверени на 19.12.2016 г. относно децата, като и двамата подписали
споразумение по всички искове, предмет на делото;
4. Допълнително в
същия ден Б.Ц. дал изрично нотариално заверено пълномощно на адв. Д.Р.да подпише и поддържа споразумение пред съда по
целия предмет на делото с идентично съдържание като това на споразумението с
ищцата, подписано лично от него същия ден (в случай, че не се яви в съда);
5. Б.Ц. и Д.Д. сключили с нотариус И.П.Договор за съхранение на
документи под условие, като Д.Д. оставила издадения в
нейна полза изпълнителен лист срещу Б.Ц. за значителни суми присъдено
обезщетение за ползване на съсобствени имоти;
6. Б.Ц. и Д.Д. подписали обща декларация за отказ от ограничения за
пътувания на двете им деца Б. и Л. и представили същата пред Гранична полиция;
7. Б.Ц. и Д.Д. подписали Заявление до директора на 133- то СОУ за
отписване на детето Л. от училището в България, което било подготвено за
подаване на следващия ден - 22.12.2016 г.
8. След като
получил горните значителни материални облаги Б.Ц. посетил друг нотариус и изготвил
нова декларация с нотариално заверен подпис, с която оттеглил издаденото
по-рано на същия ден пълномощно на адв. Др.Р., както
и заверил нови писмени изявления, с които си оттеглил всички горепосочени
пълномощни и декларации относно децата.
9. Б.Ц. се явил в
съда по гр.д. № 80031/2015 г. и оспорил всички искове. Съдът допуснал
изготвянето на Социален доклад от социален служител от Великобритания, за което
да посредничи Фондация „Международна социална служба - България“.
Наведени са доводи, че така се препятстват надеждите и
очакванията на детето Л. да се върне в Англия с неговата майка и при родния му
брат Б., да има същите възможности и перспективи, както и да се прекрати
дългогодишния спор между родителите, като по този начин на детето Л. е отказано
да живее в Обединеното кралство с майка си и с брат си Б. и да получи същите добри
възможности за образование и развитие, като било изправено пред перспективата
да се раздели трайно с тях и да ги загуби. За „утеха“, бащата предлагал
луксозни пътешествия, на каквито не канел и по-голямото дете Б., с което
симулирал предпочитания към детето Л., докато в действителност само
разчитал на ниската му възраст и относителна беззащитност.
Изложени са доводи, че в хода на делото връзката на детето Л.
с бащата се е влошила, но не защото майката активно допринасяла за
отчуждаването на детето Л. от бащата, а защото детето Л. било водено за лични
контакти в дома на бащата, като същият му заявявал, че трябва да живее с него и
го стресирал допълнително като организирал присъствие на множество непознати
лица като социални служители, полиция, приятели, жена си, доведения си син,
допускал заснемането на детето Л. в труден за него момент. За всичко, което
последвало като естествена реакция на объркване, стрес и страх за детето Л.,
ответникът предявил обвинения за домашно насилие срещу майката, формулирани от
името на пълнолетния му син от първия брак по гр.д. № 10030/2017 г. на същия
139 състав. Излага се, че при всяко пътуване на детето Л. в чужбина ответникът
подавал искане за издирване и с това причинявал воденето на детето Л. в
полицията, даване на обяснения от майката. Сочи се, че когато през пролетта на
2017 г. майката и детето Л. заминали за Обединеното кралство за провеждане на
необходимо социално проучване за изготвяне на социален доклад, възложен съда и
по това дело, за който бил внесен депозит от 2000 лв., бащата отново устройвал
международното издирване на детето Л. чрез Интерпол. А когато майката се връщала
с двете деца - още на другия ден след приключване на социалното проучване - по
време за лични контакти на бащата и с детето Б. (по решението по гр.д. 204/ 14
г. на СОС), същият баща се оказвал на разходка в Кения, а децата отново трябвало
да посещават полицията, за да гледат как майка им дава поредни обяснения и
детето Л. да бива разпитвано пред социален служител и полицай за снемане от
поредното безпредметно издирване. Излага се, че следващите опити на бащата да
вземе детето Л. се случили също публично, агресивно, с много стрес за детето Л.
- на 19.04.2017 г. бащата пратил жена си К.и сина й К.в училището на детето Л.,
за да го изведат по време на учебни занятия - скандалът бил огромен, реакцията
на детето Л. много травматична и се наложило да се търси лекарска помощ и
намеса на социалните служители. През май 2017 г. подобен инцидент се развил и в
полицията - в 06-то районно управление и тогава било констатирано, че
състоянието на детето Л. обективно не позволява то да бъде оставено при бащата.
Излага се, че всички тези фактически обстоятелства били
удостоверени пред съда с писмени доказателства, които не били обсъдени.
Сочи се, че от всички обективно установени факти и
обстоятелства по делото, относими към състоянието на
отношенията на детето Л. с бащата, съдът необосновано избрал да се позове
единствено на една оспорена хипотеза, изложена в писмено заключение на
съдебно-психологичната експертиза на психиатър д-р Р.В.К., а именно версията й
за т.нар. „синдром на родителско отчуждение“, при изричното изявление на
експерта, че не е изследвана връзката баща-дете и само по една рисунка, чието
тълкуване показвала липсата на познания в областта на арттерапията
и психологията. Излагат се доводи, че това заключение е негодно доказателствено средство, тъй като:
1. За вещо лице е
определено лице със специалност психиатър, а не психолог - в нарушение на чл.
7, т. 1 от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица (изд. от Министъра на правосъдието, обн. ДВ бр. 50 от 3.07.2015 г.);
2. За така
назначения експерт нямало данни да е вписан в списъка на вещите лица, нито да
работи по специалността си, а управлявал неправителствена организация;
3. На така
назначения експерт бил направен обоснован писмен отвод от страна на ответника,
който не бил съобщен на ищцата, а в периода между двете открити съдебни
заседания на 21.12.2016 г. и на 01.03.2017 г. делото не било достъпно за
страните и съдът се произнесъл по отвода без ищцата да е могла да изрази
становище;
4. По същото
време ответникът депозирал и отвод на състава на съда, който също не бил
съобщен на страната и по който съдът също се произнесъл без да даде възможност
на ищцата да изрази становище;
5. С много голяма
степен на вероятност можело да се предполага, че така даденото заключение било
силно повлияно от горепосочените действия на ответника, тъй като заключението
не само било благоприятно за него, но то било изготвено в грубо нарушение на
принципите по чл. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от цитираната Наредба, а именно:
за законност; за независимост на вещото лице; научна обоснованост на средствата
и методите, използвани при експертното изследване; добросъвестност, обективност,
всестранност и пълнота на експертното изследване. Излага се, че в нарушение на
чл. 3, т. 2 и т. 3 от същата Наредба, заключението не включвало признати научни
изследвания и научна методология, а спорни, непотвърдени и непризнати в науката
и практиката хипотези и предположения - заключението почивало на широко
коментираната теория за синдром на родителско отчуждение, която обаче нямала
признание в научните среди и този синдром не бил регистриран като доказан
клиничен феномен в никоя позната класификация на болестите - нито от Световната
здравна организация, нито от Американската психиатрична асоциация, нито от
други професионални органи в тази област и този категоричен факт бил потвърден
и в устните допълнения на д-р К. — на стр. 3 от протокола, лист 578 от делото.
Излага се, че срещу коментара на съда за нужда
от насочване на родителите към услуги за родителски капацитет и възстановяване
на връзките родител - дете може да се посочат докладите от работата на такива
психолози от ИС ДП с детето Л. и с бащата през 2016 г., където било отразено,
че бащата няма чувствителност към личните потребности и желания на детето и е
затруднен в комуникацията си с него, но не е проявил желание да продължи
работата с психолог за преодоляване на тези свои проблеми.
Твърди се, че неправилно и необосновано съдът приел, че
проблемите в отношенията на бащата с детето Л. обосновават отхвърляне на иска
за промяна местоживеенето на детето Л. в Обединеното кралство поради опасност
връзката окончателно да се разпадне, защото всички инциденти, породили
влошаването на тези отношения, се случили и се случвали само на територията на
България. Докато пребивавал (няколко пъти през 2015 г.) в Обединеното кралство,
бащата нямал такива прояви и даже изобщо не се интересувал нито от детето Б.,
нито от детето Л., а само от развитието на делото по Хагската конвенция. Излага
се, че не е за пренебрегване и обстоятелството, че там той не разполага с
близки приятели в социалните служби, които да го подкрепят в действията му, с
които стресира детето и да го снабдяват с всякакви документи от служебните си
архиви.
Излага се, че специфичното за този конкретен случай е, че
връзката между двете деца помежду им и на всяко от тях с всеки от двамата
родители изобщо не зависи от географската отдалеченост, която за тези родители
не е непреодолима пречка и всеки от тях има достатъчни възможности да пътува,
респективно - да заплаща и за пътуванията на децата, а състоянието на
отношенията е изцяло резултат на начина на комуникация пред дълъг период от
време, през който при поредица от лични преживявания с всеки от родителите и
двете деца са формирали своето собствено отношение към всеки от тях.
Сочи се, че неправилно
и незаконосъобразно съдът не е обсъдил констатациите и изводите в изготвения и
представен по делото социален доклад от социален експерт от Обединеното
кралство, в който подробно била анализирана историята на семейството, условията
на живот за двете деца в средата и в дома на майката в Обединеното кралство,
както и взаимоотношенията между двете деца и връзката на всяко от тях с
родителите.
Сочи се, че искането на майката (ищца) е да осигури и на
двете си деца такива по-добри възможности за живот, образование и развитие,
каквито вече е осигурила на по- голямото дете, и да събере семейството си като
създаде възможност двете деца да са по-близо едно до друго, да живеят заедно и
да могат да се радват на спокойствието и емоционалния комфорт, както и на
естествената връзка помежду си, като това съответства на най-добрия интерес и
на двете деца.
Твърди се, че СРС съвсем необосновано е приел, че липсвали
данни за тенденциозно манипулиране на детето Л. от страна на бащата срещу
майката, но това не е единственото вредно и рисково поведение на родител спрямо
дете. Изложено е, че съдът е игнорирал
данните за явната икономическа неравнопоставеност на двамата родители при
изпълнение на родителските им задължения и какви усилия се полагат от всеки от
тях в изпълнение на родителската им отговорност към двете деца, като след
развода между страните са останали неразрешени имуществени спорове относно
придобитото по време на брака имущество - недвижими имоти и търговско
дружество.
След развода майката полагала сама всички необходими грижи
за двете деца и им осигурявала възможности за развитие и усъвършенстване, далеч
над средните за страната, докато бащата години наред не бил активен в интереса
си към тях, не посетил нито веднъж училището на детето Б. в Обединеното
кралство, напротив - опитвал да го злепоставя там и се отнасял пренебрежително
и обезценително към развитието на това дете и
неговите успехи, мечти и планове. Връзката на бащата с по-голямото дете Б. била
системно разрушавана поради опитите на бащата да го спечели на своя страна и
след като детето Б. било изслушано от съдилищата, пред които разказвал за
манипулациите, на които бащата го е подлагал. От този момент (2013 - 2014 г.)
бащата насочил всички възможни претенции, които формално можел да обоснове със
законови норми, към детето Л..
Излага се, че незаконосъобразно съдът приел и това, че
детето Л. нямало интерес да посещава други държави, освен Обединеното кралство,
тъй като преди всичко се касаело за основно право и свобода на това дете. Излага се, че са пренебрегнати желанията и
чувствата на детето Л., което и пред експертите ясно и недвусмислено заявявало,
че предпочита да е при майката, с която живее от раждането си и където е
сигурен, спокоен и щастлив.
Настоящият съд намира така наведените доводи във въззивната жалба за основателни по следните съображения:
Видно от постъпилия пред СРС чрез МСС доклад от
компетентните социални служби във Великобритания, майката разполага с
необходимите условия да отглежда децата във Великобритания, с подходяща семейна
среда, децата Л. и Б. са изразили недоверие към своя баща. Л. е заявил, че не
вярва, че баща му ще се грижи добре за него, изразил е мнение, че е бил
използван от баща си, само за да тревожи майка му. Детето е споделило, че
втората жена на баща му и доведеният му брат не са били винаги мили към него.
Баща му често го оставял за дълги периоди на грижите на втората му майка.
Детето е изразило тревогите си от преживявания, свързани с баща му, който
употребява алкохол.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК пред първата
инстанция, ищцата е заявила, че иска да отглежда и двете деца, като детето Б. е
в Англия в престижен частен колеж. Детето Л. отглеждала тя откакто се е родило,
освен в случаите, когато е имало издадена незаконна заповед по ЗЗДН. През
цялото време е осигурявала на децата не минимално необходимото, а лукс - частни
градини и училище. През 2012 г. Л. отключил епилепсия. Желае двете й деца да
растат заедно. Бащата имал друго семейство, а тя се посветила на грижите за
децата. Идеята да запише детето на флейта дошла от час по музика. Детето й
споделило, че като е било болно, бащата го карал да свири на цигулка. Психолог,
към който майката се обърнала, казал, че в момента, в който Л. хване цигулката,
се сеща за болката, която е изпитвал, бидейки заставян да свири на цигулка.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК пред първата инстанция,
ответникът заявил, че няма проблем с издръжките, начинът, по който го отглеждал
не бил никак евтин. Л., като талантливо дете, ходел на уроци три пъти седмично.
В семейството, което сега имал, имало дете на 17 години, което не изисквало
грижи от негова страна. Грижел се за Л. всеки ден. Помолил майката Л. да учи в
музикалното училище и да остане година-две. Това било и желанието на детето.
Чул от детето, че като свирело, мислело лоши неща за свиренето. Детето се
чувствало много добре при него - би могло и при майка си, но проблемът бил, че
тя не искала това, което по някакъв начин е изявило детето. Дал му да си
направи танк, то искало да композира музика. Детето било осакатено, но не от
бащата.
Пред въззивната инстанция са представени социални доклади от
Дирекция „Социално подпомагане“ (Д „СП“) – Лозенец
и Д „СП“ Красно село, изслушани са страните, детето Л.,
изслушани са и вещи лица по комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, приети са множество писмени доказателства, представени от страните,
включително и преписи от присъди, две от които влезли в сила – на 10.11.2020 г.
по наказателно частен характер дело №9153/2019 г. и на 21.12.2020 г.по
наказателно частен характер дело №20393/2019 г. и по силата на които е призната
Д.Д. за виновна, че не е изпълнила съдебно решение,
като не е предоставила детето Л. Ц. на неговия баща Б.Ц. и за виновна, че не е
изпълнила съдебно решение относно упражняването на лични контакти на бащата с
детето Л.. Към молбата се прилагат копия от: служебна бележка от 05.05.2021 г. от Районна прокуратура Своге, удостоверение от
21.05.2021 г. от Районна прокуратура Костинброд, от Варненска районна
прокуратура, издадено на 07.05.2021 г., справка 1428 от 2021 г., съдебно
счетоводна експертиза по гр. дело 75110/2018 г. по описа на СРС, 171 състав, вносни бележки за издръжка на
детето Л., Справка от 03.06.2021 г.,
издадена от областна дирекция на МВР – Бургас относно обстоятелството, че няма
криминални прояви от страна на лицето Б.Ц. за периода юни 2016 –август 2016 г.,
обяснение от детето Л. от 03.08.2016 г., жалба-сигнал до Софийска районна
прокуратура.
В съдебно заседание, проведено пред въззивната
инстанция на 08.11.2021 г., са изслушани страните, на основание чл. 59, ал. 6 СК и детето Л., на основание чл. 15 от Закона за закрила на детето.
Д.Н.Д. е посочила при
изслушването си, че понастоящем живее в България, тъй като детето не може да
пътува. Преди време стартирала бизнес в Англия и се установила там, но сега е в
България и работи с работно време от 9 ч. до 17 ч., като има собствена фирма. Заявила
е, че има намерение да се установи трайно в Англия. Била там, там имала фирма, жилище и може да работи в Англия.
Относно режима на
виждане на детето с баща му, е посочила, че и в Англия училищата имат ваканции,
както и тук, не възразява детето да бъде една част от ваканциите с бащата, като
това бъде съобразено с графика. Съгласна е половината от ваканциите да бъде с
него, като това е съобразено с учебния план. Не съжителства с друг партньор, в
Англия няма на кого да разчита, но заявява, че там училището е така уредено, че
да се разчита на него, като се оказва съдействие на родители, сочи, че и
понастоящем не разчита на никого. Изложила е, че в Англия ще бъде по-спокойно и
детето се чувства добре, както и че големият син на страните завършил и в момента
работел на летище София докато му излязат разрешителните за пилот, за да стане
пилот и да работи като такъв. Заявила е, че бащата знае, че тя смята, че в
Англия ще бъдат по-спокойни всички те. Посочила е, че делото е стартирало със
споразумение, като условието било тя да препише на бащата половината от семейната къща и той да ги остави на мира,
като подпише всички необходими документи
за пътуванията на децата, но два часа след като това се случило през 2016 г той й казал:
„Гледай си работата“. След това били
дадени привременни мерки, заради което детето било преследвано от бащата,
отношението на бащата към него не било като към дете, а като към мебел. Детето било
ужасено и заради това Л. не искал да ходи при него, той бил дърпан насила,
отношението на бащата не било като към дете, а като към вещ, която била
използвана, за да генерира нови дела срещу майката. Затова въпреки всичко, не
помнела през коя година, отишли на медиация и нищо не се постигнало, като
бащата се държал грубо и с жените, които отговаряли за медиацията. На 05.11.21
в 9 ч. бащата казал, че няма деца от нея, не желае да има такива, не иска
родителските права, иска само да бъде наказана от съда. Д.Н.Д. е заявила при
изслушването й също, че желанието на Б.Н.Ц. за споразумение е, за да отложи
делото, този режим го устройва и колкото по дълго това дело продължи толкова
по-добре за него, защото всяко следващо генерирано дело от него е с искане за
около 1500лв. - 5000 лв., затова, че детето му липсва.
Изслушан в същото съдебно заседание на основание чл. 59, ал.
6 от СК, въззивникът и въззиваема
страна Б.Н.Ц., е заявил, че никога не се е противопоставял детето да пътува в
чужбина. Детето трябвало да се върне и
да пътува с него в началото на 2015 г., но майката не му го върнала и се стигнало
до Хагската конвенция, това било първото отвличане, второто отвличане било по
едно решение на ВКС. Посочил е, че винаги е искал да пътува с детето, но майката не е
разрешавала, като не е в виждал по-големия си син Б. Б.от 2011 г., не е бил
насаме с Л. от 2016 г., като намира, че очевидно
това е начинът да се постигне пълно отчуждение на детето. Посочил е че работи в
частна фирма, ремонт на автомобили, без регламентирано работно време, като той е
управител на фирмата, женен е, може да разчита на съпругата си, ако се
наложи.Относно режима на лични отношения с детето, е предложил 50 на 50 на
детето с майка си, няма против режимът на лични отношения да не бъде така свит,
както е било определено от първоинстанционния съд.
При изслушването му на 08.11.2021 г. пред настоящата
инстанция, на основание чл. 15 от Закона
за закрила, детето Л. Б.Ц. е заявило, че е на 13 г., знае, че е в съда по повод
делата между майка му и баща му. Посочило е, че живее с майка си в момента в
кв. Стрелбище, ул. „**************, като
живеят тримата с майка си и по-големия си брат, който се казва Б.Ц., има си
собствена самостоятелна стая, училището му е в Княжево, иска да живее с майка
си, не иска да се вижда с баща си, защото го е страх от него. На последната
среща с него, което било в петък, който минал, когато се видели, той обидил брат му с думата
„малоумник“ и казал че не се интересува от детето /детето Л./. Той всеки път говорел по този начин. Майка му
никога не го била спирала да се вижда с баща си, но той самият отказвал да
влиза и да приспива при него, като това поведение си го спомнял още от много
малък, но все пак имало случаи, когато бащата се държал добре с него, но това
било отдавна и тези случаи били много малко. Детето е посочило също, че се чува
с баща си по телефона, но той всеки път му
обяснявал, че ще пропадне, защото е избрал да живее с майка си, казвал, че вече
не му е син, че няма деца, че не желае
да го познава и накрая последният път го заплашил, че ще направи всичко
възможно правителството да се стовари върху тях. Детето е посочило също, че с живота и ученето му
в Англия е напълно запознат, много добре се чувства там, има дори приятели в
Англия и там също си има самостоятелна стая, брат му има собствена стая.
От заключението на приетата по делото и неоспорена от
страните комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (КСППЕ), се
установява следното: След раздялата на родителите детето е живяло
при майката и за кратък период от около 9-10 месеца при своя баща. Родителите
не са съумели да постигнат договореност за начина на спазване на режима на
лични отношения с бащата. Във връзка с това се създават различни конфликтни
ситуации между родителите. Има данни за множество съдебни дела, с които
поддържат родителската война. Нарушена е връзката на детето с неговия баща
поради липсата на контакт между тях. Между майката и детето има добра
емоционална връзка. Майката е фигурата на привързаност /базова фигура/. Това е
възрастният, който отглежда детето до 3 години. Привързаността е свързана с
осигуряване на грижа, сигурност, топлина и обич. Тази привързаност е част от
здравословното развитие на детето през следващите етапи - детство, юношество,
младежка и зряла възраст. Във връзка с това от позицията на психологическото
изследване експертите са констатирали, че запазването на привързаността е при
условие, че базовата фигура продължава да е част от живата на детето, то се
чувства подкрепено в цялостният процес на израстване и формиране на личността
му. В експертното заключение е изложено също, че поддържането на сигурна
привързаност на детето към неговите родители определя неговата принадлежност и
произход, което е от значение за емоционалната му стабилност в живота, както и
че за пълноценното развитие на детето е
необходимо да има здрава връзка с двамата родители, за което бащата и майката
трябва да структурират своите взаимоотношения и да подпомогнат възстановяването
на връзката баща-дете.
Относно емоционалното състояние на детето в заключението на КСППЕ е посочено, че в момента на
изследването детето е в добро емоционално състояние, не проявява признаци на
негативни преживявания и мисли, с добър външен вид, съответстващ на възрастта,
ориентиран за пространство и време, лесно установява визуален контакт, налице е
плавност в комуникацията. Няма проблем с концентрацията за възпроизвеждане на
близко или далечно минало. Няма нарушения на екзекутивните процеси. По
отношение на емоционалната компетентност, се наблюдават позитивни преживявания,
които то демонстрира. Не се наблюдават признаци за конфликт на лоялност.
Относно родителския капацитет на родителите в заключението е посочено, че и двамата родители са със
задоволителен родителски капацитет и способности да се грижат и да възпитават
детето. Базовият родител за детето е майката поради това, че тя е полагала
основно грижи за детето за по-дълъг период от време и до момента. Тази базова
връзка трябва да се пази във връзка с нормалното психично развитие на детето.
Посочено е, че родителският капацитет се измерва и през способността
на родителя да отговаря по най-добрия начин на потребностите на детето си.
Родителите се учат на това в процеса на родителстване
и чрез моделите, с които преминават през житейските кризи. При раздяла
родителите трябва да съумеят да предоговарят родителстването, така че отчуждението помежду им да не бъде
прехвърлено върху детето.
Относно наличието н синдром на
родителско отчуждение при детето в заключението е посочено, че синдром е
медицинско понятие и в Международния класификатор на болестите /МКБ/ не
съществува такъв синдром, като диагноза, все още теорията за „Синдром на
родителско отчуждение“ на Р.Г.е недоказана и противоречива. Към настоящия
момент „Синдром на родителско отчуждение“ не е възприето като научно обоснована
медицинска диагноза и не е включено в последните издания на DSM и МКБ.
Понятието „синдром на родителско отчуждение“ не присъства в българското
законодателство. Понятието „родителско отчуждение“ присъства в текста на чл.
59, ал. 6 от СК от 2010 г. По време на направеното изследване не са наблюдавани
признаци за родителско отчуждение. И двамата родители имат добри намерения
спрямо детето във връзка с неговото развитие, двамата са създали материални
условия. Необходимо е да създадат и правила за прилагане на добрите си
намерения. Родителите са с еднакъв стил на родителско отношение.
Относно подходящ режим на лични отношения на детето с всеки от
родителите, в заключението е посочено, че детето има запазена връзка със своята
майка и прекъсната емоционална връзка с баща си. Във връзка с това се
препоръчва режим на лични отношения с преходен период за първите 3 месеца,
режимът на лични отношения с неотглеждащия родител трябва да е с ясни граници,
за да създаде структура на родителите.
Предлага се първите три месеца всяка първа и трета седмица в събота и
неделя от 10 до 16 часа без преспиване.
След преходния период пример за режим е детето да бъде при неотглеждащия
родител, както следва: всяка първа и трета седмица от петък след края на
учебните занимания до неделя 18 часа с ангажимент за подготовка за училище.
Зимната и пролетната ваканция родителите да си разделят по равно,
като, изключение се прави само за личните и семейните празници.
Четните години за Коледа и Нова година да е при отглеждащия родител.
През лятото два пъти по 15 дни да бъде с неотглеждащия родител, като
се съобразят с годишния отпуск на родителя, при който живее детето.
Детето да празнува рождения ден на всеки от родителите по договорка. Рождения
ден на детето да празнуват ротационно.
Въззивният съд намира, че вследствие намерението на майката за
преместване в Англия, наличието на бизнес, който тя е развивала и развива в
тази страна, желанието на детето Л. да учи в същата страна, където то вече е
пребивавало и учило, има свои приятели, както и заявлението – молба, вх. №
291006/13.06.2022 г. по описа на СГС, депозирано от бащата Б.Н.Ц., в
което е обективирано изразената позиция на бащата, че
следва да се удовлетворят исканията на майката Д.Д. в
исковата й молба и въззивната жалба, представляват обстоятелства, които съобразени
с интереса на детето Л., изискват
ревизия на постановените мерки касаещи режима на лични отношения на бащата с
детето и изрично определяне на местоживеенето на детето, доколкото между
родителите не е налице уредба по този въпрос.
Съдът в
настоящия си състав намира, че под „местоживеене” се има предвид определяне при
кое лице ще живее детето (при единият от родителите, при роднина, близък или
трето лице), а не задължава съда да определи конкретен адрес на пребиваване,
доколкото нормата не борави с термина „адрес”, чието съдържание е определено от
Закона за гражданската регистрация. Този извод следва и от редакцията на чл.59,
ал.2 СК, където за решаване на същия въпрос при развод между родителите законът
сочи, че съдът решава „при кого от родителите да живеят децата”. Съдът намира,
че в случая, местоживеенето на детето Л., е определено при майката в утвърденото между страните споразумение по чл.
51 СК с решение от 09.03.2010 г. по
гр.д. № 86/2010 г. по описа на PC – Своге, доколкото съгласно чл.126, ал.1 СК
„родителите (респ. този от тях, на когото са възложени за упражняване
родителските права) и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако
важни причини налагат да живеят отделно”, а по делото не се установени важни
причини детето да живее отделно от своята майката, която упражнява родителските
права, нито има изключителни основания по чл.59, ал.7 СК за настаняването му
при други лица или роднини, или в специализирана институция. Този извод на съда
не се променя от факта, че майката желае да се премести и отново да устрои
живота си в Англия, където е развивала и развива собствен бизнес и където тя и
децата й са живели и учили до
постановяване на съдебното решение по Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца, по силата на което тя е била
задължена да върне детето Л. в Република България.
На следващо място решаващият съдебен състав
намира, че съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е в
състояние да мотивира извода, че от влизането в сила на бракоразводното решение
досега, както и от постановяване на решение от 24.10.2013 г., постановено по
гр. дело № 9/2013 г. по описа на РС – Своге, с което е изменен определения с
Решение от 09.03.2010 г., по гр. дело № 86/2010 г. по описа на РС Своге режим
на лични отношения между бащата Б.Н.Ц. с детето Л. Б.Ц., което е частично
изменено с решение от 19.11.2014 г., постановено по гр. дело № 204/2014 г. по
описа на Софийски окръжен съд, е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, обуславящо необходимостта от промяна на режима на лични
контакти определен на бащата с детето с решение от 24.10.2013 г., постановено
по гр. дело № 9/2013 г. по описа на РС – Своге, с което е изменен определения с
Решение от 09.03.2010 г., по гр. дело № 86/2010 г. по описа на РС Своге режим
на лични отношения между бащата Б.Н.Ц. с детето Л. Б.Ц., и че е в интерес на детето
да бъде регламентиран нов режим на лични отношения на детето с бащата, който живее
в Република България, съобразен с обстоятелството, че майката, а и самото дете
желаят да живеят в Англия, където преди време са живели и където разполагат с
потенциал отново да устроят живота си.
Сегашната ситуация, в която е поставено
детето, според настоящият съдебен състав,
е довела до нестабилност и несигурност у него, поставяйки го пред
дилемата да направи предпочитан избор между родителите си, да изпитва страх от
родния си баща. Несъобразяването с желанието на вече непълнолетното дете да
живее с майка си във Великобритания, с оглед възрастта му (преходна възраст
между детството и юношеството, възраст определяна като кризисна в развитието и
съзряването на личността), според настоящият съдебен състав крие допълнителни рискове за правилното физическо и психическо
развитие на детето. То безспорно се нуждае и от пълноценно общуване с
биологичния си баща, от ясни и регламентирани срещи с него, които да бъдат
очаквани и предвидими. Това от своя страна обуславя необходимостта от промяна
на сега действащия режим на лични контакти на бащата с детето, съобразен с
различното местоживеене на неупражняващият родителските права родител и детето,
от учебните ангажименти на детето, при зачитане на изключителната сложност и
динамика на отношенията между бащата и детето Или, най-добрата защита
интересите на детето Л., и при съобразяване препоръката на вещите лица, изисква ревизия на
постановения режима на лични контакти с бащата, като в тази връзка да бъде
постановено бащата да има право да вижда и взима при себе си детето, както
следва:
ПЪРВИ
ПЕРИОД:
За
първите пет срещи бащата Б.Н.Ц., ЕГН **********, има право да вижда детето Л. Б.Ц.,
ЕГН **********, от 10:00 до 18:00 часа на съответния ден, в Детски контактен
център към сдружение „Център отворена врата“ и асоциация „Деметра“,
адрес: гр. София, кв. „Хиподрума“, ул. „*******офис 1, телефон: *******, без
присъствие на майката, където може да се извършва наблюдение от съответни
специалисти (социални работници, педагози и/или психолози, включително и чрез
предоставяне на съответна социална услуга на страните и детето) на контактите
на детето с бащата.
Срещите продължават до три часа, като се
провеждат след предварително уговорен график между Центъра и бащата.
Майката
Д.Н.Д., ЕГН **********, или определено от нея пълнолетно лице, има задължение
да води детето до Детския контактен център, като срещите се провеждат без
присъствие на майката.
ВТОРИ
ПЕРИОД: /след провеждане на срещите в първия период/:
Бащата Б.Н.Ц.,
ЕГН **********, има право да вижда детето Л. Б.Ц., ЕГН **********, както
следва: седем последователни дни, с преспиване, през пролетната ваканция
(месеците март или април) от 9.00 ч. на първия ден до 20.00 ч. на последният
ден; двадесет последователни дни през лятната ваканция на детето (месец август,
доколкото учебната година във Великобритания започва на 01-ви септември), с
преспиване, които двадесет дни не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката, считано от 9.00 ч. на първия ден до 20.00ч. на последния ден, както и
седем последователни дни, с преспиване
по време на Коледната ваканция (през месец декември или януари) от
9.00ч. на първия ден до 20.00 ч. на последния ден.
Следва да бъде постановено, на основание чл.59, ал.8, т.2 и т.3 от СК, личните отношения на детето Л. Б.Ц.,
ЕГН **********, с бащата Б.Н.Ц., ЕГН **********, през посочените по-горе
ваканции, да се осъществяват в населеното място по обичайно местоживеене на
бащата в Република България или в населено място в Република България по
предпочитание на бащата, като се ЗАДЪЛЖИ майката Д.Н.Д., ЕГН **********, или
определено от нея пълнолетно лице, да води детето до населеното място по
обичайно местоживеене на бащата, както и да поема обичайните разходи по
пътуването на детето и лицето, което го придружава, а също и да информира
бащата Б.Н.Ц., ЕГН **********, за пристигане на детето в Република България
и за адреса, от който същият може да
вземе детето с оглед осъществяване правото на лични контакти между бащата и
детето.
ИЗВЪН
периода от 01.07 до 01.09. и извън горните контакти по време на
ваканциите, в случай, че детето пребивава в Р. България, бащата може да вижда и взима детето при себе си от
дома на майката и да връща детето в този дом в Р. България, всяка втора събота
и неделя от месеца, с преспиване, и
всяка четвърта събота и неделя от месеца, с преспиване, считано от 10:00
часа в събота до 18:00 часа в неделя, респ. в случай, че детето пребивава във
Великобритания, да посещава детето в Обединено кралство Великобритания и
Северна Ирландия, като го вижда и взима при себе си всяка втора събота и неделя
от месеца, с преспиване, и всяка
четвърта събота и неделя от месеца, с преспиване, считано от 10:00 часа в
събота до 18:00 часа в неделя, след съгласуване с майката, като в този случай
бащата сам поема разходите си за
пътуване и престой във Великобритания.
С оглед
задоволителния капацитет на родителите, и необходимостта от по-детайлна
регламентация на отношенията им по повод общото им дете Л., бащата Б.Н.Ц. и майката Д.Н.Д., следва да бъдат
задължени да комуникират помежду си относно осъществяване личните контакти на
детето с бащата, като взаимно си предоставят един на друг актуални телефонни
номера и/или електронни адреси, с оглед осъществяване на връзка един с друг.
Следва обаче, да се отбележи, че и двамата
родители са длъжни да осъзнаят колко травмиращо в случая за едно дете е да бъде
въвлечено в подобна ситуация. За изграждането на детето като личност двамата
родители имат не само правно, но и нравствено задължение. Отношенията между
родителите не следва по никакъв начин да рефлектират върху психическото и
емоционалното състояние на детето. Те са
хората, които следва да осигурят нормална и спокойна среда за развитието на
детето си, тъй като то съществува по волята и тяхното желание. Бащата следва да
прояви дължимите грижа и внимание към детето си, без да засяга авторитета на
майката и омаловажаването й като родител. Майката от своя страна следва да
изпълнява задължението си да съдейства за режима на личните контакти на бащата
с детето, като не допуска да се стига до препятстване на контактите им. И
двамата родители следва да се стремят да осигурят на детето възможност за
поддържане на подходящи лични отношения, при което следва да зачитат и
желанието на самото дете. Във висш интерес на детето е да общува пълноценно и с
двамата си родители, които не следва да го въвличат в конфликт на лоялност
между тях, а от тук да поставят детето в риск по отношение на неговото
психическо и емоционално развитие, поради което всеки от тях следва да прояви
известна търпимост и на де отхвърля взаимодействието на другия. Чрез лични
действия на всяка от страните по делото, различаващи се по своя интензитет
според потребностите на детето, родителите трябва да създадат необходимите
спокойствие и увереност у Л.. По този начин, съобразявайки се с предписанията
на закона, добрите нрави и съдебното решение, страните трябва да се опитат да
подобрят стандарта на живот на Л., за да не се чувства той разкъсан в търсенето
на одобрение и подкрепа от своите родители.
Съгласно
чл. 127а СК спорът между родителите за пътувания на детето им в чужбина и за
издаването на необходимите лични документи за това се решава от съда по настоящ
адрес на детето. Съгласно разпоредбата на чл.76, т.9 от ЗБЛД може да не се
разреши напускането на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под
запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в
чужбина от своите родители, настойници, попечители,
като при разногласие между родителите спора се решава по реда на чл.127а от СК.
Майката
на детето Л., иска съдът да уважи молбата й и да се произнесе с решение, с
което да замести липсващото съгласие на баща на детето, за пътуването на детето
извън страната, до Великобритания, неограничено до навършване на пълнолетие на
детето (т.е за около 4 години) и за
издаване на необходимите за това лични документи -паспорт за задгранични
пътувания.
Безспорно
е, че в интерес на детето е да пътува извън територията на Република България,
в каквато насока е и разпоредбата на чл.35, ал.1, изр.І от Конституцията на Република
България, според която „всеки има право
свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на
страната и да напуска нейните предели”, като според чл. чл.35, ал.1, изр.ІІ КРБ
„това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната
сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани”. Правото
на свободно движение в рамките на държавите-членове на Европейския съюз е
гарантирано и от чл.3, §2 от Договора за Европейски съюз. Това правото, обаче,
включително и правото на всяко дете да е с родителите си по чл.9 от Конвенцията
за защита на правата на детето и правото на личен и семеен живот, гарантирано
от Европейската конвенция за правата на човека, не сочат на безусловно
задължение към съда да замести съгласието на всеки един от родителите му детето
да пътува с другия родител извън пределите на страната. Съдът дължи произнасяне
по този въпрос, респ. има правомощието да замести съгласието на родител детето
му да пътува извън пределите на РБългария, единствено
в случаите, в които родителите на детето не могат да постигнат съгласие по тези
въпроси (по арг. от чл.127а, ал.1 и ал.2 от СК),
каквото съгласие в настоящият случай не може да бъде постигнато, но само ако
проектното пътуване, респ. пътувания на
детето в чужбина е в негов интерес. При преценката за интереса на детето,
съобразена и с цитираните актове, се налага извод, че някои пътувания в чужбина
на детето, дори с родителите биха могли да имат негативно въздействие за него,
поради което съдът не следва да ги разрешава. Още, повече, че на въпроса за
степента на конкретност на искането за даване на съдебно разрешение за
пътуванията на детето в чужбина съществува и задължителна практика на ВКС,
съгласно която детето има право на свободно предвижване - вкл. пътуване в
чужбина, но не може да го упражнява нито само, нито със съгласието само единия
от двамата родители. При нужда на детето да пътува в чужбина и разногласие на
родителите за това, съдът може да разреши конкретни пътувания за определен период
от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен
период от време, но също до определени държави.
В конкретния случай упражняването на
родителските права върху детето Л. е
предоставено на майката, при която се определи и местоживеенето на детето, а на
бащата е определен режим за лични контакти с детето. Установява се още, че
майката през 2015 г. е живяла развивала собствен бизнес във Великобритания,
където разполага с жилище и възможност да задоволи базовите потребности на
детето там, да му осигури по-висок стандарт, да обезпечи образованието му.
Самото дете, недвусмислено заявява предпочитанието си да живее при майка си във
Великобритания, решение което детето е взело след по-продължителен анализ на
отношенията си с всеки един от родителите си.
Бащата не е дал съгласие детето да пътува във Великобритания, поради
което разрешаването на въпроса за пътуването на детето Л. е регламентирано от
ВКС с Решение № 86/13.09.2016 г., постановено по гр. дело № 4685/2015 г., но в решението
на ВКС е фиксиран краен срок на това разрешение - до 20.12.2018 г.
Извършвайки
преценката за интересите на детето, в съответствие и с чл.3 от Конвенцията на
ООН за правата на детето, ратифицирана от България на 03.06.1991г., съдът
съобрази следното: Детето, чиито родители живеят в различни държави, има право
да поддържа лични и преки отношения и с двамата си родители, освен при
изключителни обстоятелства, поради което и в съответствие с чл.9, т.1 от
Конвенцията на ООН за правата на детето, съдът зачита правото на детето да
напуска собствената си страна, включително и с оглед възможността да пътува и
пребивава при майка си във Великобритания. Съблюдавайки най-добрия интерес на
детето, включващ в най-широк смисъл добруването и благоденствието на детето и с
оглед конкретните индивидуални обстоятелства на настоящият казус, съобразявайки
възрастта на детето –понастоящем навършени четиринадесет години,
обстоятелството, че то вече е пребивавало в Англия, където за известен период
от време се е обучавало в тамошно учебно заведение, степента на неговата
зрялост с оглед възрастта му, без да отрича необходимостта му от контакти с
бащата, средата в която до момента е живяло детето и в която неизменно е
присъствала майката, мотивират съда да приеме, че разрешението за пътуване в
чужбина на детето Л. до Великобритания, без ограничение на броя на пътуванията
и тяхната продължителност, но ограничени с режима на лични контакти на
бащата, е в най-висш интерес на детето.
Това е така, и защото, в случая изследвайки
семейната ситуация около детето Л., съдът намира, че следва да даде приоритет
на интереса на детето да живее с майка
си във Великобритания, пред интереса на неговия баща да поддържа по-разширени контакти с него. В случая не би
могло да се презюмира, че е налице някакъв риск за
детето, ако пътува, респ. живее с майка си във Великобритания (още повече, че
след около по-малко от четири години детето ще навърши пълнолетие), където на
майката са гарантирани добри доходи и подходящи условия на живот. Не може да се приеме и че е налице риск за
здравето и/или сигурността на детето при пътуванията и съвместното живеене във
Великобритания, заедно с майка си, доколкото това не е място на размирици,
епидемии, граждански войни и др. От друга страна режимът на лични контакти
между детето и бащата е регламентиран, а и с оглед съвременните технологии,
даващи възможност за лесно достъпна и евтина комуникация чрез интернет-връзка, родителят, който не
упражнява родителските права има възможност, да поддържа регулярен контакт със
детето си и да следи неговото израстване и развитие през времето, през което
детето не е в страната. Във
Великобритания са създадени достатъчно правни механизми, които да гарантират
упражняването на мерките за лични отношения между детето и родителя, който не
упражнява родителските права и не живее с него.
Поради това, настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция по
чл.127а СК, следва да бъде уважена,
което налага отмяна на първоинстанционното решение, в
частта му, в която тази претенция е отхвърлена.
Що се отнася до издаване на паспорт на общото дете на страните, то съдът
счита, че претенцията е последица от уваженото искане за заместване съгласието
на бащата за пътуване на детето извън страната, поради което и следва да бъде
постановено решение, с което да бъде заместено съгласието на бащата за издаване
на паспорт на общото дете на страните, респ. за преиздаването на такъв, след
изтичане на срока му за валидност и при необходимост от това. В случая не е
необходимо допускане на предварително изпълнение на решението в частта му
относно заместеното съгласие на бащата за пътуване на детето Л. и за издаване
на паспорт, тъй като в тази част решението е окончателно и не подлежи на
обжалване. По изложените по-горе съображения, Решение № 244087/18.05.2018 г.,
постановено по гр. д. № 80031/2015 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 139-ти състав, следва да
бъде отменено в частите му, в които са
отхвърлени предявените от Д.Н.Д. срещу Б.Н.Ц. искове за изменение на
постановени с решение по гр.д. № 86/2010 г. по описа на PC - Своге, мерки
относно местоживеенето по отношение на детето Л. Б.Ц., като неоснователни,
както и да бъде отменено същото решение в частта, в която е отхвърлен
предявеният от Д.Н.Д. срещу Б.Н.Ц. иск за заместване липсващото съгласие на Б.Н.Ц.
за многократни пътувания на Л. Б.Ц. в
Обединеното кралство, както и до други държави, като неоснователен.
Относно частната жалба на Б.Н.Ц. срещу
Определение № 543012/22.11.2018 г,. постановено по гр. дело № 80031/2015 г. по
описа на Софийски районен съд, 139-ти състав, с което е оставена без
уважение молба на Д.Н.Д. за изменение на основание чл. 248 ГПК на Решение №
244087/18.05.2018 г., постановено по гр. д. № 80031/2015 г. по описа на
Софийския районен съд, ІІІ ГО, 139-ти
състав, настоящият съдебен състав намира, че същата следва да бъде оставена без
разглеждане, доколкото по своя смисъл това определение инкорпорира в себе си
благоприятен за частния жалбоподател резултат, поради което частната жалба се
явява лишена от правен интерес, а правният интерес е абсолютна положителна
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.
Искането
на Д.Д. за разноски следва да бъде оставено без
уважение, тъй като въззивният съд намира, че всяка от
страните следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода
на спора, и съобразно възприетата съдебна практика по тези производства - с
характер на спорна съдебна администрация. За разлика от исковото производство,
в това производство не се решава със сила на пресъдено
нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а
само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права,
признати и гарантирани от закона.Така, че съдебното решение, което следва да
изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на
ненавършилото пълнолетие дете, ползва и двамата родители, като тук не е приложима разпоредбата на чл. 78 ГПК по разноските. В този
смисъл е Определение № 385 ОТ 25.08.2015 г. по ч. гр. д. № 3423/2015 г., ГК, I
ГО на ВКС. Характерът на спора не се променя и с пренасянето му във въззивната инстанция.
Накрая, съдебният състав намира за уместно да добави и
посоченото в Решение № 65/28.02.2014 г., постановено по гр. дело № 4202/2013 г.
по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение, а именно, че никакво
правосъдие, колкото и справедливо и изкусно да бъде постановен съдебният акт,
не може да е по-добро за детето от съзнателно сторения от родителите избор да
превъзмогнат личностните си противоречия, за да може наистина детето в
спокойствие и добруване да черпи и от двамата си родители необходимите му
ресурси за хармонично развитие.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 244087/18.05.2018 г., постановено по гр. д. №
80031/2015 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 139-ти състав, в частта, в
която са отхвърлени предявените от Д.Н.Д.,
ЕГН **********, срещу Б.Н.Ц., ЕГН **********, искове за изменение на
постановени с решение по гр.д. № 86/2010 г. по описа на PC - Своге, мерки
относно местоживеенето по отношение на детето Л. Б.Ц., ЕГН **********, като
неоснователни, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от Д.Н.Д., ЕГН
**********, срещу Б.Н.Ц., ЕГН **********, иск за заместване липсващото съгласие
на Б.Н.Ц., ЕГН **********, за многократни пътувания на Л. Б.Ц., ЕГН **********,
в Обединеното кралство, както и до други държави, като неоснователен, като вместо това постанови
ИЗМЕНЯ, на
основание чл.59, ал.9 от СК, режима на лични отношения между бащата Б.Н.Ц. и детето Л. Б.Ц., определен с решение от 24.10.2013 г., постановено по гр.
дело № 9/2013 г. по описа на РС – Своге, частично отменено с решение
от 19.11.2014 г., постановено по гр.д. № 204/2014 г. по описа на Софийски
окръжен съд, с които решения е изменен определеният режим на лични отношения
между бащата Б.Н.Ц. и детето Л. Б.Ц. с Решение от 09.03.2010 г. по гр. дело №
86/2010 г. по описа на РС Своге, като:
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на бащата Б.Н.Ц., ЕГН **********, с детето Л. Б.Ц.,
ЕГН **********, който следва да се осъществява по следния начин:
ПЪРВИ ПЕРИОД:
За
първите пет срещи бащата Б.Н.Ц., ЕГН **********, има право да вижда детето Л. Б.Ц.,
ЕГН **********, от 10:00 до 18:00 часа на съответния ден, в Детски контактен
център към сдружение „Център отворена врата“ и асоциация „Деметра“,
адрес: гр. София, кв. „Хиподрума“, ул. „*******офис 1, телефон: *******, без
присъствие на майката, където може да се извършва наблюдение от съответни
специалисти (социални работници, педагози и/или психолози, включително и чрез
предоставяне на съответна социална услуга на страните и детето) на контактите
на детето с бащата.
Срещите продължават до три часа, като се
провеждат след предварително уговорен график между Центъра и бащата.
Майката
Д.Н.Д., ЕГН **********, или определено от нея пълнолетно лице, има задължение
да води детето до Детския контактен център, като срещите се провеждат без
присъствие на майката.
ВТОРИ ПЕРИОД: /след
провеждане на срещите в първия период/:
Бащата Б.Н.Ц.,
ЕГН **********, има право да вижда детето Л. Б.Ц., ЕГН **********, както следва:
седем последователни дни, с преспиване, през пролетната ваканция (месеците март
или април) от 9.00 ч. на първия ден до 20.00 ч. на последният ден; двадесет
последователни дни през лятната ваканция на детето (месец август, доколкото
учебната година във Великобритания започва на 01-ви септември), с преспиване,
които двадесет дни не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, считано от
9.00 ч. на първия ден до 20.00ч. на последния ден, както и седем последователни
дни, с преспиване по време на Коледната
ваканция (през месец декември или януари) от 9.00ч. на първия ден до 20.00 ч.
на последния ден.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.59, ал.8, т.2 и т.3 от Семейния
кодекс, личните отношения на детето Л. Б.Ц.,
ЕГН **********, с бащата Б.Н.Ц., ЕГН **********, през посочените по-горе
ваканции, да се осъществяват в населеното място по обичайно местоживеене на
бащата в Република България или в населено място в Република България по
предпочитание на бащата, като ЗАДЪЛЖАВА майката Д.Н.Д., ЕГН **********, или
определено от нея пълнолетно лице, да води детето до населеното място по
обичайно местоживеене на бащата, както и да поема обичайните разходи по
пътуването на детето и лицето, което го придружава, а също и да информира
бащата Б.Н.Ц., ЕГН **********, за пристигане на детето в Република България
и за адреса, от който същият може да
вземе детето с оглед осъществяване правото на лични контакти между бащата и
детето.
ИЗВЪН периода от 01.07 до 01.09., вкл. и извън горните контакти по време на
ваканциите, в случай, че детето пребивава в Р. България, бащата може да вижда и взима детето при себе си от
дома на майката и да връща детето в този дом в Р. България, всяка втора събота
и неделя от месеца, с преспиване, и
всяка четвърта събота и неделя от месеца, с преспиване, считано от 10:00
часа в събота до 18:00 часа в неделя, респ. в случай, че детето пребивава във
Великобритания, да посещава детето в Обединено кралство Великобритания и
Северна Ирландия, като го вижда и взима при себе си всяка втора събота и неделя
от месеца, с преспиване, и всяка
четвърта събота и неделя от месеца, с преспиване, считано от 10:00 часа в
събота до 18:00 часа в неделя, след съгласуване с майката, като в този случай
бащата сам поема разходите си за
пътуване и престой във Великобритания.
ЗАДЪЛЖАВА
бащата Б.Н.Ц., ЕГН **********, и майката
Д.Н.Д., ЕГН **********, да комуникират помежду си относно осъществяване личните
контакти на детето с бащата, като взаимно си предоставят един на друг актуални
телефонни номера и/или електронни адреси, с оглед осъществяване на връзка един
с друг.
ПОСТАНОВЯВА
детето Л. Б.Ц., ЕГН **********, да живее при майка си Д.Н.Д., ЕГН **********, с
местоживеене в Обединено кралство Великобритания и
Северна Ирландия.
ЗАМЕСТВА, на основание чл.127а СК, вр. с
чл.76, т.9 ЗБЛД, СЪГЛАСИЕТО на бащата Б.Н.Ц., ЕГН **********,
за издаването на паспорт, по реда на ЗБЛД на детето Л. Б.Ц., ЕГН **********, и
за пътуване на детето Л. Б.Ц., ЕГН **********, извън територията на Република
България, до Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и страните -
членки на Европейския съюз, придружен само от майка си Д.Н.Д., ЕГН **********, или придружен от друго лице само със съгласието на майка му Д.Н.Д., ЕГН **********, без да се иска
предварителното писмено съгласие на баща
му Б.Н.Ц., ЕГН **********, без ограничения на броя на пътуванията и
тяхната продължителност, съобразени с учебните ангажименти на детето, но без да
съвпадат по време с определения режим на
лични контакти на бащата с детето, по искане на Д.Н.Д.,
ЕГН ********** - майка на детето.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 244087/18.05.2018 г., постановено по гр. д. №
80031/2015 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 139-ти състав, в частите
относно детето Б. Б.Ц., ЕГН **********,
И ПРЕКРАТЯВА производството по гр.
дело №80031/2015 г. по описа на Софийски районен съд, както и
производството по въззивно гражданско дело № 2567/2021
г. по описа на Софийски градски съд, в тези части, поради навършване на 16.07.2018 г. на пълнолетие от детето Б. Б.Ц., ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, вх. № 5018542/05.02.2019
г. по описа на Софийски районен съд, депозирана от Б.Н.Ц., срещу Определение
№ 543012/22.11.2018 г., постановено по гр. дело № 80031/2015 г. по описа на
Софийски районен съд, III ГО, 139-ти
състав.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.Н.Д., ЕГН **********, за присъждане на разноски
по делото, като неоснователно.
ДА
СЕ ВРЪЧИ незаверен препис от настоящото решение на всяка от страните (чл.
7, ал. 2 ГПК).
РЕШЕНИЕТО в частта, в която е отменено
първоинстанционното решение в частта му относно иска по чл. 127а, ал. 2 от СК, е окончателно и не
подлежи на обжалване, а в останалата част може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.