РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. П., 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Божана Цв. Манасиева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Божана Цв. Манасиева Административно
наказателно дело № 20221230200212 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 ЗАНН,във вр. с чл.75а,ал.2 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност и е образувано по жалба на "И-
Ц" ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление – град П., ул.“Цар
Борис III“ №11А, ет.1, представлявано от управителя С.Г., чрез адв.В. Г.
срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 01-2100080/07.03.2022г .
на Директора на Дирекция Инспекция по труда - Б..
С жалбата се оспорва издаденото НП като неправилно и
незаконосъобразно.Сочи се, че е бил сключен формален трудов договор
между страните, който е продължил едва четири дни, два от които събота и
неделя, като реално Я. не е предоставил работна сила на "И-Ц" ЕООД, а
дружеството от своя страна не е приело предоставянето на работна сила от
него. Изразява се становище и за приложението на чл.28 ЗАНН.
Иска се от съда да отмени обжалваното Наказателно постановление N 01-
2100080/07.03.2022г. на Директора на Дирекция"ИТ" Б.. При условията на
алтернативност се иска,ако съда счете НП за законосъобразно да намали
размера на наложената санкция.
1
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от
процесуалния представител адв.Г.,който поддържа жалбата, не сочи нови
доказателства. Иска от съда НП да бъде отменено.Претендира разноски по
делото.
Административно-наказващият орган-Директора на Дирекция „ИТ”-Б., се
представлява от юрисконсулт П.. Оспорва жалбата,представя писмено
становище,в което развива съображения за правилност и законосъобразност
на издаденото НП,поради което иска неговото потвърждаване.Прави искане
за присъждане на разноски.
За ТО – П. към РП - Б., в качеството й на заинтересована страна, представител
не се явява.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 07.12.2021г. представители на Д“ИТ“ Б. извършили проверка по
документи относно спазване разпоредбите на Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност на "И-Ц" ЕООД - гр.П.. За извършване на проверката
дружеството е призовано по реда на чл.45 от АПК с призовки от 23.11.2021 г.
и от 01.12.2021г. в ДИТ Б..В тази връзка е представена вътрешно-фирмената
документация на търговеца, свързана със създадената организация за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и трудовите
правоотношения. Изискана е освен това информация дали е издавано
разрешение за работа, регистрация или друг вид разрешен достъп до пазара
на труда за лицето М.Я.. Дружеството не представя разрешение за работа,
издадено от Агенция по заетостта, регистрация или друг вид разрешен достъп
до пазара на труда за посоченото лице.
От представените лични трудови досиета на работници и служители, които са
в трудови правоотношения с търговеца е установено,че М.Я. със служебен
номер от регистъра на НАП **********, гражданин на трета държава -
Република Северна Македония е в трудови правоотношения с дружеството по
силата на Трудов договор № 52/28.10.2021г., за изпълнение на длъжността
„шофьор товарен автомобил (международни превози)". Представена е и
2
Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на
труда от ТД на НАП от 28.10.2021г. удостоверяваща регистрацията на
г
трудовия договор, екземпляр от която е връчен на работника на същата дата.
Представена е и платежна ведомост на търговеца за м.10.2021г., в която
фигурира начислено трудово възнаграждение на М.Я.. В представената
платежна ведомост на предприятието с личният си подпис М.Я. е
удостоверил, че е получил начисленото му трудово възнаграждение за
отработените от него дни през м.октомври.
Съгласно изискана справка от Териториална Дирекция на НАП С., офис Б.,
лицето М.Я. е сключило трудов договор с "И-Ц" ЕООД на 28.10.2021г., като
договорът е прекратен на 01.11.21г.
С Писмо с Изх. № 21082024/07.12.2021г. до ОД на МВР - Б. е поискана
информация за правното основание на пребиваването на Я. в Р България.От
отговора,отразен в писмо с вх. № 21103914/14.12.2021г. е видно,че Я. няма и
не е имал разрешен статут на пребиваване в Р България, респ. заявен
постоянен или настоящ адрес в Р България".
Съгласно справка за пътуване на лице - чужд гражданин за периода от
20.10.2021г. до 30.11.2021г., М.Я. няма регистрирани влизания и излизания
през границата на страната ни като шофьор на товарен автомобил.
Предвид на извършената проверка е направен извода,че"И.-Ц" ЕООД- гр.П.,в
качеството му на „местен работодател" по смисъла на § 1, т.11 от ДР на
ЗТМТМ,е извършил нарушение на разпоредбите на Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност като към 28.10.2021г. е приел
предоставянето на работна сила от лицето М.Я., със служебен номер от
регистъра на НАП **********, гражданин на трета държава - Р Северна
Македония,без за същия да е издадено разрешение за пребиваване от МВР
или разрешение за работа,регистрация или друг вид разрешен достъп до
пазара на труда от Агенцията по заетостта. Посоченото е квалифицирано като
нарушение на 75а,ал.2 ЗТМТМ.
Дружеството е поканено за съставянето на АУАН с покана изх.
№21081959/07.12.2021г.Поради неявяването на законен или упълномощен
представител на търговеца на посочените в поканата дата и час-23.12.2021г-
10ч,АУАН е съставен в ДИТ-Б. в отсъствие на нарушителя от старши
инспектор М. Л. С., в присъствие на свидетеля М. К. Ц..Актът е съставен в
3
отсъствие на законен или на упълномощен представител на
дружеството.Същият е връчен чрез кмета на Община П. на упълномощения
представител на дружеството- жалбоподател на 07.01.2022г.
Въз основа на така съставения АУАН, на 07.03.2022 г. АНО е издал
обжалваното НП № 01-2100080, в което след като подробно е описал
действията по констатиране на нарушението и е квалифицирал извършеното
като нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, е наложил на "И-Ц" ЕООД, в
качеството му на „местен работодател“ имуществена санкция в размер на
2500 /две хиляди и петстотин/ лева. НП е получено на 22.03.2022 г., а жалба е
депозирана в съда на 29.03.2022г.
Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните
по делото писмени и гласни доказателства.
При така установеното, съдът приема от правна страна следното :
Жалбата е подадена от надлежно лице (спрямо което е издадено
Наказателното постановление).Жалбата е подадена и в законоустановения
срок.Ето защо същата е допустима.
Относно основателността на жалбата.
Дружеството-жалбоподател е привлечено към административнонаказателната
отговорност, за това, че в качеството му на „местен работодател" по смисъла
на § 1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, е извършил нарушение на чл.75а,ал.2 от Закона
за трудовата миграция и трудовата мобилност като към 28.10.2021г. е приел
предоставянето на работна сила от лицето М.Я., със служебен номер от
регистъра на НАП **********, гражданин на трета държава - Р Северна
Македония,без за същия да е издадено разрешение за пребиваване от МВР
или разрешение за работа,регистрация или друг вид разрешен достъп до
пазара на труда от Агенцията по заетостта.
Посочената като нарушена норма съдържа в себе си както правилото за
поведение,така и санкцията за неговото неизпълнение.Коментираната
разпоредба не допуска за работодател-юридическо лице да бъде предоставяна
работна сила от чужденец-гражданин на трета държава,без съответно
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.
От събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства,
4
се установи по безспорен начин, че между дружеството жалбоподател и
лицето М.Я. е възникнало и съществувало трудово правоотношение.Това
обстоятелство се потвърждава от сключения между страните Трудов договор
№ 52/28.10.2021 г.,който съдържа всички изискуеми от закона реквизити за
валидно сключен трудов договор – предмет и срок на договора, място на
работа, работно време, възнаграждение,договорът е подписан от двете страни
и съответно регистриран в НАП на същата дата, на която е сключен, съгласно
представената Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от
КТ.Препис от посочените документи са връчени и на работника.На Я. е
начислено трудово възнаграждение за отработените дни през месец октомври
2021 г., в размер на 61.90 лв., което същият е получил, видно от подписана от
лицето платежна ведомост на дружеството за месец октомври 2021 г. При
тези данни, съдът приема, че в конкретния случай се касае за трудово
правоотношение между работник и работодател, от което следва обоснования
извод, че лицето М.Я. е предоставяло работната си сила на дружеството
жалбоподател. Фактът, че между дружеството работодател и М.Я. е
съществувало валидно трудово правоотношение не се оспорва и от
дружеството жалбоподател.Работникът Я. обаче се явява гражданин на трета
държава по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ – не е гражданин на
Република България и не е гражданин на държава – членка на Европейския
съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, а е гражданин
на Република Северна Македония /видно от заверено копие от паспорт/.
Посоченото обстоятелство – гражданин на трета държава, налага изискването
работникът да постъпи на работа след съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта, съответно последващо издаване на
разрешение за продължително пребиваване от МВР. В тази насока не са
ангажирани доказателства от дружеството жалбоподател като липсва и
оспорване.
Ето защо,М.Я. няма право на достъп до пазара на труда и няма право да
предоставя работна сила,респ. дружеството-жалбоподател не следва да
приема предоставената от последния работна сила. Въпреки законовата
забрана,"И-Ц" ЕООД, в качеството му на „местен работодател“ към
28.10.2021г. е приел предоставянето на работна сила от лицето М.Я., със
служебен номер от регистъра на НАП **********, гражданин на трета
5
държава - Р Северна Македония,сключвайки с последния трудов договор №
52/28.10.2021г.,с който лицето е назначено на длъжността „шофьор, товарен
автомобил“ при пълно работно време и възнаграждение в размер на 650 лева.
Тъй като от всички събрани по делото доказателства се установи,че ,"И-Ц"
ЕООД, в качеството му на „местен работодател“ към 28.10.2021г. е приел
предоставянето на работна сила от лицето М.Я. като гражданин на трета
държава - Р Северна Македония,то поведението му изпълва състава на
чл.75а,ал.2 от ЗТМТМ.
Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си,
съобразно приложимият санкционен състав –чл.75а,ал.2 от ЗТМТМ,
индивидуализирано в размер 2 500. 00 лв., т. е. над минимума, предвиден в
разпоредбата. Така проведената индивидуализация, според съда е
несъобразена с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН. В случая наказанието
следва да се определи при съобразяване спецификата на конкретния казус. В
случая се касае за формално нарушение, за съставомерността на което не се
изисква настъпване на вредни последици.Съдът обаче като взе предвид
краткият период на съществуване на трудовото правоотношение, както и че
дружеството до настоящия момент няма други влезли в сила наказателни
постановления за нарушения на ЗТМТМ ,намери,че санкцията следва да бъде
определена в предвидения законов минимум,в който смисъл наказателното
постановление следва да бъде изменено.
Що се отнася до преценката за приложение на чл. 28 от ЗАНН, каквото
искане е направено от процесуалния представител на дружеството-
жалбоподател както в жалбата,така се поддържа и в хода по същество, АНО е
аргументирал подробно позицията си за липса на основания,които съдът
напълно споделя.Не може да бъде възприето становището,че след като
нарушението е извършено от санкционираното дружество за първи
път,същевременно предоставянето на работна сила е продължило само 4 дни,
следва да бъде приложен чл.28 ЗАНН.Обществените отношения, регулирани
с тази норма са свързани с трудовата заетост на чужденците-граждани на
трети страни и изпълнения на задължения на работодателите в тази
насока.Конкретно извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с други случаи на нарушения от същия
6
вид,а разкрива обичайната степен на засягане на обществените
отношения.Причините,поради които работодателят е прекратил трудовото
правоотношение с посоченото лице след четири дни могат да бъдат най-
различни,включително и установяване на факта,че законът забранява
сключването на трудов договор с такова лице,поради което съдът не възприе
възражението за основателно в насока приложението на чл.28 ЗАНН.В тази
връзка следва да се отбележи,че е установено същото нарушение и по
отношение на друг работник,за което е издадено №НП №01-
2100079/07.03.2022г.Ето защо,искането за приложеното на нормата на чл.28
ЗАНН е несъстоятелно.
Относно формалната страна на акта за административно нарушение и на
издаденото въз основа на него наказателно постановление,съдът не
констатира нарушения на закона относно реда за тяхното съставяне и
издаване.
На осн. чл. 63д,ал.1 от ЗАНН,в съдебните производства страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК.И двете страни в производството
претендират разноски.
Тъй като съдът достигна до извод за изменение на наказателното
постановление като намали наложената имуществена санкция от 2 500 лева на
2 000 лева,е длъжен да се произнесе по разноските така, както са направени,
съразмерно с уважената част на основание чл. 63д,ал.1 ЗАНН, вр. чл. 144
АПК, вр. чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. В последната разпоредба е проведен
принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането. При приложение на този
принцип и двете страни в настоящото производство имат право на разноски
по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената част от
жалбата.
Основателна се явява и претенцията за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.4 ЗАНН в полза на
учрежденията,чийто орган е издал акта по чл.58д ЗАНН,се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт.Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл.27е от
7
Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и
извършените действия/в две съдебни заседания/, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 100/сто/ лева.Прилагайки
правилото на чл.144 АПК, във вр. с чл.78, ал.3 ГПК, искането за разноски,
представляващо юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено по
съразмерност и на ответната страна да бъдат присъдени разноски в размер на
80.00/осемдесет/ лева,а в останалата си част до претендирания размер от 150
следва да бъде отхвърлено.
Основателна се явява и претенцията на процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател за присъждане на направените по делото
разноски. Искането е направено своевременно, представен е договор за
правна защита и съдействие,в който е отразено заплащане на адвокатско
възнаграждение в брой от 400лева. Прилагайки правилото на чл.144 АПК,
във вр. с чл.78, ал.1 ГПК искането за разноски, представляващо адвокатско
възнаграждение следва да бъде уважено по съразмерност и на жалбоподателя
да бъдат заплатени разноски в размер на 80.00/осемдесет /лева,а в останалата
си част до претендирания размер от 400 следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.2,т.4,във вр. с ал.7,т.4 ЗАНН,във
вр. с чл.63д,ал.1 ЗАНН и чл.75а,ал.2 от ЗТМТМ, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №01-2100080/07.03.2022 г. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Б., с което на "И-Ц" ЕООД,
ЕИК: **** със седалище и адрес на управление – град П., ул.“Ц.Б.“ № *,
представлявано от С.Г., на основание чл.75а,ал.2 от ЗТМТМ е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 500/две
хиляди и петстотин/лева като НАМАЛЯВА същата на 2 000/ДВЕ хиляди/
лева.
ОСЪЖДА "И-Ц" ЕООД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление –
град П., ул.“Ц. Б.“ №**, представлявано от С.Г. ДА ЗАПЛАТИ на ИА“Главна
8
инспекция по труда“ ,направените разноски по делото в размер на
80.00/осемдесет /лева като отхвърля искането за разноски над уважения
размер до сумата от 150 лева като неоснователно .
ОСЪЖДА ИА“Главна инспекция по труда“ ДА ЗАПЛАТИ на "И.-Ц“ ЕООД,
ЕИК: **** със седалище и адрес на управление – град П., ул.“Ц.Б.“ № **,
представлявано от С.Г., направените разноски по делото в размер на
80.00/осемдесет /лева като отхвърля искането за разноски над уважения
размер до сумата от 400 лева като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК, пред
Административен съд-Б. ,в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9